Член 1

Предмет и цел

1.Настоящата директива установява правна рамка за безопасно за околната среда съхранение на въглероден диоксид („CO2“) в геоложки формации, което да даде принос в борбата с изменението на климата.

2.Целта на безопасното за околната среда съхранение на CO2 в геоложки формации е постоянното задържане на CO2 по начин, който да предотврати, а когато това е невъзможно — да отстрани във възможно най-голяма степен, отрицателните последици и всеки риск за околната среда и за човешкото здраве.

Член 2

Приложно поле и забрана

1.Настоящата директива се прилага по отношение на съхранението на CO2 в геоложки формации на територията на държавите-членки, в техните изключителни икономически зони и на континенталните им шелфове по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS).

2.Настоящата директива не се прилага по отношение на съхранение на CO2 в геоложки формации с планиран общ капацитет на съхранение под 100 килотона, извършено с цел научни изследвания, разработване или изпитване на нови продукти и процеси.

3.Не е разрешено съхранението на CO2 в място за съхранение, чийто комплекс за съхранение се простира извън посочената в параграф 1 зона.

4.Не е разрешено съхранението на CO2 във водното тяло.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1. „съхранение на CO2 в геоложки формации“ означава инжектиране, придружено от съхранение на потоци от CO2 в подземни геоложки формации;

2. „водно тяло“ означава вертикална непрекъсната водна маса от повърхността до дънните седименти на воден басейн;

3. „място за съхранение“ означава определена в рамките на геоложката формация част от пространството, използвана за съхранение на CO2, и прилежащите наземни съоръжения и съоръжения за инжектиране;

4. „геоложка формация“ означава литостратиграфска единица, в която могат да бъдат открити и картографирани отделни скални пластове;

5. „изтичане“ означава всяко изпускане на CO2 от комплекс за съхранение;

6. „комплекс за съхранение“ означава мястото за съхранение и заобикалящите го геоложки домени, които могат да имат отражение върху общата цялост и безопасност на съхранение, например вторични формации за задържане;

7. „хидравличен блок“ означава свързано по хидравличен път поресто пространство, в което предаването на налягането може да се измери с технически средства и което е ограничено от бариери за потоците, като разломи, солни масиви, литоложки граници, излаз или разкритие на формацията;

8. „проучване“ означава оценка на потенциалните комплекси за съхранение за целите на съхранението на CO2 в геоложки формации посредством дейности, свързани с навлизане под повърхността, като сондиране с цел събиране на геоложка информация за пластовете в потенциален комплекс за съхранение и, ако е подходящо, осъществяване на опитни инжектирания, за да се установят характеристиките на мястото за съхранение;

9. „разрешение за проучване“ означава писмено и обосновано решение, разрешаващо проучването и посочващо условията, при които то може да се осъществи, което се издава от компетентния орган в съответствие с изискванията на настоящата директива;

10. „оператор“ означава всяко физическо или юридическо, частно или публично лице, което експлоатира или контролира мястото за съхранение или което разполага с решаваща икономическа сила по отношение на техническото функциониране на мястото за съхранение в съответствие с националното законодателство;

11. „разрешение за съхранение“ означава писмено и обосновано решение или решения, разрешаващи на оператора да съхранява CO2 в геоложки формации в мястото за съхранение и посочващо условията, при които това може да се осъществява, което се издава от компетентния орган в съответствие с изискванията на настоящата директива;

12. „съществена промяна“ означава всяка промяна, която не е предвидена в разрешението за съхранение и която може да има значителни последици за околната среда или човешкото здраве;

13. „поток от CO2“ означава поток от вещества, произтичащ от процесите на улавяне на CO2;

14. „отпадъци“ означава веществата, определени като отпадъци в член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2006/12/ЕО;

15. „струя от CO2“ означава разпръснатото количество CO2 в геоложката формация;

16. „миграция“ означава всяко движение на CO2 в комплекса за съхранение;

17. „значителна нередност“ означава всяка нередност при операциите по инжектиране или съхранение или в състоянието на самия комплекс за съхранение, която поражда риск от изтичане или риск за околната среда или човешкото здраве;

18. „значителен риск“ означава комбинация от вероятност от настъпване на вреди и тежест на вредите, която не може да бъде пренебрегната, без да се постави под съмнение целта на настоящата директива, по отношение на съответното място за съхранение;

19. „коригиращи мерки“ означава всички мерки, предприети за коригиране на значителни нередности или за спиране на изтичания с цел да се предотврати или спре изпускането на CO2 от комплекса за съхранение;

20. „затваряне“ на място за съхранение означава окончателно прекратяване на инжектирането на CO2 в съответното място за съхранение;

21. „период след затварянето“ означава периода след затварянето на място за съхранение, включително периода след прехвърлянето на отговорността на компетентния орган;

22. „преносна мрежа“ означава мрежата от тръбопроводи, включително свързаните с нея компресорни станции, за пренос на CO2 към мястото за съхранение.

Член 4

Подбор на местата за съхранение

1.Държавите-членки запазват правото си да определят зоните, измежду които могат да бъдат подбрани места за съхранение в съответствие с изискванията на настоящата директива. Това включва правото на държавите-членки да не позволяват съхранение в определени части от своята територия или на цялата си територия.

2.Държавите-членки, които възнамеряват да разрешат съхранението на CO2 в геоложки формации на своя територия, правят оценка на наличния капацитет за съхранение на цялата си територия или на отделни части от нея, включително като разрешават извършване на проучване съгласно член 5. Комисията може да организира обмен на информация и на най-добри практики между тези държави-членки в контекста на обмена на информация, предвиден в член 27.

3.Пригодността на една геоложка формация за използване като място за съхранение се определя посредством характеризиране и оценка на потенциалния комплекс за съхранение и заобикалящата зона в съответствие с критериите, посочени в приложение I.

4.Определена геоложка формация се избира за място за съхранение единствено ако, с оглед предложените условия на използване, не съществува значителен риск от изтичане, нито значителен риск за околната среда и здравето.

Член 5

Разрешения за проучване

1.Когато според държавите-членки е необходимо проучване за набавяне на информацията, необходима за подбор на места за съхранение в съответствие с член 4, те гарантират, че това проучване няма да бъде извършено без разрешение за проучване.

Когато е уместно, в разрешението за проучване може да се включи мониторинг на опитни инжектирания.

2.Държавите-членки гарантират, че процедурите за предоставяне на разрешения за проучване са открити за участие на всички субекти, притежаващи необходимия капацитет, и че разрешенията се предоставят или отказват въз основа на публикувани обективни и недискриминационни критерии.

3.Срокът на валидност на разрешението не надхвърля периода от време, необходим за извършване на проучването, за което е предоставено разрешение. Независимо от това държавите-членки могат да удължат срока на валидност на разрешението, в случай че предвиденият срок е недостатъчен за приключване на съответното проучване и когато проучването е извършено в съответствие с разрешението. Разрешенията за проучване се предоставят по отношение на ограничена площ.

4.Титулярят на разрешение за проучване има изключителното право да извършва проучване за потенциален комплекс за съхранение на CO2. Държавите-членки гарантират, че през срока на валидност на разрешението не са разрешени несъвместими употреби на комплекса.

Член 6

Разрешения за съхранение

1.Държавите-членки гарантират, че никое от местата за съхранение не се експлоатира без разрешение за съхранение, че има само един оператор за всяко място за съхранение и че на мястото за съхранение не се допускат несъвместими употреби.

2.Държавите-членки гарантират, че процедурите за предоставяне на разрешения за съхранение са открити за участие за всички субекти, притежаващи необходимия капацитет, и че разрешенията се предоставят въз основа на публикувани обективни и прозрачни критерии.

3.Без да се засягат изискванията на настоящата директива, при издаване на разрешение за съхранение в определено място за съхранение с предимство се ползва титулярят на разрешение за проучване на същото място, при условие че проучването на това място е приключило, че са спазени всички условия на разрешението за проучване и че заявлението за издаване на разрешение за съхранение е подадено преди изтичането на срока на валидност на разрешението за проучване. Държавите-членки гарантират, че по време на процедурата по издаване на разрешение не се допускат несъвместими употреби на комплекса.

Член 7

Заявления за издаване на разрешение за съхранение

Заявленията до компетентния орган за издаване на разрешения за съхранение включват най-малко следната информация:

1. наименование и адрес на кандидата за оператор;

2. свидетелство за техническата компетентност на кандидата за оператор;

3. характеристика на мястото за съхранение и на комплекса за съхранение и оценка на очакваното ниво на безопасност на съхранението в съответствие с член 4, параграфи 3 и 4;

4. общото количество CO2, което ще бъде инжектирано и съхранявано, както и предвидените източници и методи за пренос, състава на потоците от CO2, скоростите и наляганията при инжектиране и местонахождението на съоръженията за инжектиране;

5. описание на мерките за предотвратяване на значителни нередности;

6. предложение за план за мониторинг в съответствие с член 13, параграф 2;

7. предложение за план за коригиращи мерки в съответствие с член 16, параграф 2;

8. предложение за временен план за периода след затварянето в съответствие с член 17, параграф 3;

9. информация, предоставяна в съответствие с член 5 от Директива 85/337/ЕИО;

10. доказателство, че финансовото обезпечение или друга сходна мярка съгласно изискванията на член 19 ще бъдат валидни и ефективни, преди да се пристъпи към инжектиране.

Член 8

Условия за издаване на разрешение за съхранение

Компетентният орган издава разрешение за съхранение единствено ако са изпълнени следните условия:

1. въз основа на заявлението, подадено в съответствие с член 7 и всяка друга относима информация, компетентният орган се е уверил, че:

а) са изпълнени всички съответни изисквания на настоящата директива и на приложимото общностно законодателство;

б) операторът е финансово стабилен и технически компетентен и надежден да експлоатира и контролира мястото, както и че за оператора и целия персонал е осигурена професионална и техническа подготовка и повишаване на квалификацията;

в) при повече от едно място за съхранение в един хидравличен блок възможните взаимодействия на натиск са такива, че и двете места едновременно могат да отговарят на изискванията на настоящата директива;

2. компетентният орган е взел предвид становището на Комисията относно проекторазрешението, прието в съответствие с член 10.

Член 9

Съдържание на разрешенията за съхранение

Разрешението съдържа най-малко следното:

1. наименование и адрес на оператора;

2. точното местонахождение и граници на мястото за съхранение и комплекса за съхранение и информация относно хидравличния блок;

3. изисквания към дейностите по съхранение, общото количество на CO2, което е разрешено да бъде съхранявано в геоложката формация, пределните стойности на налягането в резервоара и максималните скорости и налягане при инжектиране;

4. изискванията за състава на потока от CO2 и процедурата за приемане на потоци от CO2 в съответствие с член 12 и, при необходимост, допълнителни изисквания за инжектирането и съхранението, по-специално с цел предотвратяване на значителни нередности;

5. одобрения план за мониторинг, задължението за изпълнение на плана и изискванията за актуализирането му в съответствие с член 13, както и изискванията за отчетност в съответствие с член 14;

6. изискването за уведомяване на компетентния орган в случай на изтичания или значителни нередности, одобрения план за коригиращи мерки и задължението за изпълнение на плана за коригиращи мерки в случай на изтичания или значителни нередности в съответствие с член 16;

7. условията за затваряне и одобрения временен план за периода след затварянето, посочен в член 17;

8. разпоредби за промени, преразглеждане, актуализиране или отнемане на разрешението за съхранение в съответствие с член 11;

9. изискванията за предоставяне и поддържане на финансовото обезпечение или друга сходна мярка в съответствие с член 19.

Член 10

Преглед на проекторазрешенията за съхранение от Комисията

1.Държавите-членки предоставят на Комисията заявленията за издаване на разрешение в срок от един месец след получаването им. Те също така предоставят други свързани с въпроса материали, които се вземат предвид от компетентния орган при вземане на решение относно предоставянето на разрешение за съхранение. Те информират Комисията за всички проекторазрешения за съхранение и всеки друг документ, взет предвид от компетентния орган при приемане на проекта за решение. В срок от четири месеца след получаването на проекторазрешението за съхранение Комисията може да представи незадължително становище по него. Ако Комисията реши да не представя становище, тя информира държавите-членки в срок от един месец след изпращането на проекторазрешението и посочва мотивите за това.

2.Компетентният орган съобщава окончателното решение на Комисията и ако то се отклонява от становището на Комисията, посочва причините за това.

Член 11

Промени, преразглеждане, актуализиране и отнемане на разрешенията за съхранение

1.Операторът информира компетентния орган за всяка планирана промяна в експлоатирането на мястото за съхранение, включително промените, свързани с оператора. Когато е уместно, компетентният орган актуализира разрешението за съхранение или условията на разрешението.

2.Държавите-членки гарантират, че не се извършват съществени промени без ново или актуализирано разрешение за съхранение, издадено в съответствие с настоящата директива. В такива случаи се прилага приложение II, точка 13, първо тире от Директива 85/337/ЕИО.

3.Компетентният орган преразглежда и, когато е необходимо, актуализира или, като крайна мярка, отнема разрешението за съхранение:

а) ако е бил уведомен или е узнал за каквито и да било случаи на изтичания или значителни нередности в съответствие с член 16, параграф 1;

б) ако представените съгласно член 14 доклади или извършените съгласно член 15 екологични проверки са показали неизпълнение на условията на разрешението или риск от изтичания или значителни нередности;

в) ако бъде уведомен за друго неспазване на условията на разрешението от страна на оператора;

г) ако това изглежда необходимо с оглед на последните научни заключения и технически напредък; или

д) без да се засягат букви а) — г), пет години след издаването на разрешението и на всеки десет години след това.

4.След отнемане на разрешение съгласно параграф 3 компетентният орган издава ново разрешение за съхранение или затваря мястото за съхранение в съответствие с член 17, параграф 1, буква в). До издаването на ново разрешение за съхранение компетентният орган временно поема всички правни задължения, свързани с критериите за приемане, когато компетентният орган реши да продължи инжектирането на CO2, с мониторинга и коригиращите мерки съгласно изискванията, установени в настоящата директива, както и връщането на квоти за емисии в случай на изтичане съгласно Директива 2003/87/ЕО и превантивните действия и мерките за отстраняване съгласно член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2004/35/ЕО. Компетентният орган си възстановява направените разходи от бившия оператор, включително чрез използване на финансовото обезпечение, посочено в член 19. В случай на затваряне на мястото за съхранение съгласно член 17, параграф 1, буква в) се прилага член 17, параграф 4.

Член 12

Критерии и процедура за приемане на потока от CO2

1.Потокът от CO2 се състои почти изцяло от въглероден диоксид. С оглед на това не могат да бъдат добавяни отпадъци или други материали с оглед на тяхното обезвреждане. Потокът от CO2 обаче може да съдържа случайно попаднали вещества, произхождащи от източника, или от процеса на улавяне или инжектиране, както и вещества за проследяване, добавени за улесняване на мониторинга и проверката на миграцията на CO2. Концентрацията на всички случайно попаднали и добавени вещества следва да не надвишава нивата, над които те:

а) биха засегнали целостта на мястото за съхранение или съответната преносна инфраструктура;

б) биха породили значителен риск за околната среда или човешкото здраве; или

в) биха нарушили изискванията на приложимото общностно законодателство.

2.Ако е уместно, Комисията приема насоки, за да спомогне за определянето, за всеки отделен случай, на приложимите условия за спазване на критериите, установени в параграф 1.

3.Държавите-членки гарантират, че операторът:

а) приема и инжектира потоци от CO2, само ако е бил извършен анализ на състава, включително на корозивни вещества, на потоците, както и оценка на риска, и ако оценката на риска е показала, че нивата на замърсяване са в съответствие с условията, посочени в параграф 1;

б) поддържа регистър за количествата и свойствата на доставените и инжектирани потоци от CO2, включително състава на тези потоци.

Член 13

Мониторинг

1.Държавите-членки гарантират, че операторът извършва мониторинг на съоръженията за инжектиране, комплекса за съхранение (включително, когато е възможно, на струята от CO2) и, при целесъобразност, на обкръжаващата среда с цел:

а) сравнение между реалното и прогнозираното поведение на CO2 и на пластовите води в мястото за съхранение;

б) установяване на значителни нередности;

в) констатиране на миграция на CO2;

г) констатиране на изтичане на CO2;

д) установяване на значителни неблагоприятни последици за обкръжаващата среда, в това число по-конкретно за питейната вода, за населението или за ползвателите на околната биосфера;

е) оценка на ефективността на коригиращите мерки, предприети в съответствие с член 16;

ж) актуализиране на оценката на безопасността и целостта на комплекса за съхранение в краткосрочен и дългосрочен план, включително на оценката дали съхраняваният CO2 ще бъде напълно и постоянно задържан.

2.Мониторингът се основава на план за мониторинг, съставен от оператора в съответствие с посочените в приложение II изисквания, който включва подробно описание на мониторинга съгласно насоките, установени съгласно член 14 и член 23, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, и който се представя на и одобрява от компетентния орган съгласно член 7, точка 6 и член 9, точка 5 от настоящата директива. Планът се актуализира съгласно посочените в приложение II изисквания и при всички случаи на всеки пет години с цел да бъдат взети предвид промените в оценката на риска от изтичане, промените в оценката на риска за околната среда и човешкото здраве, както и най-новите научни познания и постиженията на най-добрите налични технологии. Актуализираният план се внася повторно за одобрение от компетентния орган.

Член 14

Отчитане от страна на оператора

През интервал от време, определен от компетентния орган, и при всички случаи най-малко веднъж годишно, операторът предоставя на компетентния орган:

1. всички резултати от мониторинга през отчетния период в съответствие с член 13, включително информация за използваната технология за мониторинг;

2. количествата и свойствата на доставените и инжектирани потоци от CO2 през отчетния период, включително състава на тези потоци, отразени в регистъра съгласно член 12, параграф 3;

3. доказателство за предоставяне и поддържане на финансовото обезпечение в съответствие с член 19 и член 9, точка 9;

4. всяка друга информация, която компетентният орган счете за необходима за оценяване на спазването на условията на разрешението за съхранение и за попълване на знанията за поведението на CO2 в мястото за съхранение.

Член 15

Проверки

1.Държавите-членки гарантират, че компетентните органи са създали система за рутинни и извънредни проверки на всички комплекси за съхранение, попадащи в приложното поле на настоящата директива, с цел проверка и насърчаване на спазването на изискванията на директивата и мониторинг на последиците за околната среда и за човешкото здраве.

2.Проверките следва да включват дейности като посещения на наземните инсталации, включително съоръженията за инжектиране, оценка на извършените от оператора дейности по инжектиране и мониторинг, и проверка на цялата водена от оператора съответна документация.

3.Рутинните проверки се извършват най-малко веднъж годишно до три години след затварянето и на всеки пет години, докато отговорността не бъде прехвърлена на компетентния орган. При тях се проверяват съответните съоръжения за инжектиране и мониторинг, както и съвкупността от съответни последици за околната среда и за човешкото здраве от комплекса за съхранение.

4.Извънредните проверки се извършват:

а) ако компетентният орган е бил уведомен или е узнал за изтичания или значителни нередности в съответствие с член 16, параграф 1;

б) ако изготвените съгласно член 14 доклади покажат недостатъчно изпълнение на условията на разрешението;

в) за разследване на сериозни оплаквания, свързани с околната среда или човешкото здраве;

г) в други случаи, в които компетентният орган счете това за целесъобразно.

5.След всяка проверка компетентният орган изготвя доклад за резултатите от проверката. Докладът оценява изпълнението на изискванията на настоящата директива и посочва дали са необходими допълнителни мерки. Докладът се предоставя на засегнатия оператор и се публикува в съответствие с приложимото общностно законодателство в срок от два месеца след проверката.

Член 16

Мерки в случай на изтичания или значителни нередности

1.Държавите-членки гарантират, че в случай на изтичания или значителни нередности операторът незабавно уведомява компетентния орган и предприема необходимите коригиращи мерки, включително мерки за опазване на човешкото здраве. В случаи на изтичания и значителни нередности, които пораждат риск от изтичане, операторът уведомява и компетентния орган съгласно Директива 2003/87/ЕО.

2.Посочените в параграф 1 коригиращи мерки се предприемат най-малко въз основа на плана за коригиращи мерки, представен на и одобрен от компетентния орган в съответствие с член 7, точка 7 и член 9, точка 6.

3.Компетентният орган може по всяко време да изиска от оператора да предприеме необходимите коригиращи мерки, както и мерки за опазване на човешкото здраве. Те могат да допълват или да се различават от посочените в плана коригиращи мерки. Самият компетентен орган може също така по всяко време да предприеме коригиращи мерки.

4.Ако операторът не успее да предприеме необходимите коригиращи мерки, компетентният орган сам предприема необходимите коригиращи мерки.

5.Операторът възстановява разходите, направени от компетентния орган във връзка с посочените в параграфи 3 и 4 мерки, включително чрез използване на финансовото обезпечение съгласно член 19.

Член 17

Задължения при затваряне и през периода след затварянето

1.Мястото за съхранение се затваря:

а) ако са изпълнени съответните условия, посочени в разрешението;

б) по обосновано искане на оператора, след разрешение от страна на компетентния орган; или

в) ако компетентният орган вземе това решение след отнемане на разрешението за съхранение в съответствие с член 11, параграф 3.

2.След затварянето на място за съхранение в съответствие с параграф 1, букви а) или б) операторът продължава да носи отговорност за мониторинга, отчетността и коригиращите мерки в съответствие с предвидените в настоящата директива изисквания, както и за всички задължения, свързани с връщане на квоти на емисии в случай на изтичане съгласно Директива 2003/87/ЕО, и превантивни действия и мерки за отстраняване съгласно членове 5—8 от Директива 2004/35/ЕО, до момента, в който отговорността за мястото за съхранение се прехвърли на компетентния орган съгласно член 18, параграфи 1—5 от настоящата директива. Операторът също така е отговорен за запечатването на мястото за съхранение и преместването на съоръженията за инжектиране.

3.Посочените в параграф 2 задължения се изпълняват въз основа на план за периода след затварянето, съставен от оператора съгласно най-добрите практики и в съответствие с посочените в приложение II изисквания. Временен план за периода след затварянето се представя на и се одобрява от компетентния орган в съответствие с член 7, точка 8 и член 9, точка 7. Преди затварянето на място за съхранение в съответствие с параграф 1, букви а) или б) от настоящия член, временният план за периода след затварянето:

а) се актуализира при необходимост, като се взема предвид анализът на риска, най-добрите практики и технологичните подобрения;

б) се представя на компетентния орган за одобрение; както и

в) се одобрява от компетентния орган като окончателен план за периода след затварянето.

4.След затварянето на място за съхранение в съответствие с параграф 1, буква в), компетентният орган носи отговорност за мониторинга и коригиращите мерки в съответствие с посочените в настоящата директива изисквания, както и за всички задължения, свързани с връщане на квоти на емисии в случай на изтичане съгласно Директива 2003/87/ЕО, и превантивни действия и мерки за отстраняване в съответствие с член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2004/35/ЕО. Изискванията за периода след затварянето съгласно настоящата директива се изпълняват от компетентния орган въз основа на временния план за периода след затварянето, посочен в параграф 3 от настоящия член, който при необходимост се актуализира.

5.Компетентният орган си възстановява от оператора разходите, направени във връзка с мерките, посочени в параграф 4, включително чрез използване на финансовото обезпечение съгласно член 19.

Член 18

Прехвърляне на отговорността

1.При затваряне на място за съхранение в съответствие с член 17, параграф 1, букви а) или б), всички правни задължения, свързани с мониторинг и коригиращи мерки съгласно установените в настоящата директива изисквания, с връщане на квоти на емисии в случай на изтичане съгласно Директива 2003/87/ЕО и с превантивни действия и мерки за отстраняване съгласно член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2004/35/ЕО, се прехвърлят на компетентния орган по негова собствена инициатива или по искане на оператора, ако са изпълнени следните условия:

а) всички налични доказателства сочат, че съхраняваният CO2 ще бъде напълно и постоянно задържан;

б) изтекъл е минимален период, който се определя от компетентния орган. Посоченият минимален период е не по-кратък от 20 години, освен ако компетентният орган е убеден, че критерият по буква а) е бил изпълнен преди края на този период;

в) изпълнени са финансовите задължения, посочени в член 20;

г) мястото на съхранение е запечатано и съоръженията за инжектиране са преместени.

2.Операторът изготвя доклад, доказващ, че посоченото в параграф 1, буква а) условие е изпълнено, и го представя на компетентния орган за одобряване прехвърлянето на отговорността. Докладът показва най-малко:

а) съответствие между реалното и моделираното поведение на инжектирания CO2;

б) липса на изтичане, което е възможно да бъде установено;

в) че мястото за съхранение търпи развитие към състояние на дългосрочна стабилност.

Комисията може да приеме насоки относно оценката на елементите, посочени в първа алинея, букви а), б) и в), в които да посочи последствията за техническите критерии, използвани за определяне на минималните периоди, посочени в параграф 1, буква б).

3.Когато компетентният орган се е уверил, че посочените в параграф 1, букви а) и б) условия са изпълнени, той изготвя проекторешение за одобрение на прехвърлянето на отговорността. Проекторешението уточнява метода, с който се определя дали условията, посочени в параграф 1, буква г), са изпълнени, както и всички актуализирани изисквания за запечатване на мястото за съхранение и за преместването на съоръженията за инжектиране.

Ако компетентният орган счита, че посочените в параграф 1, букви а) и б) условия не са изпълнени, той съобщава на оператора мотивите за това.

4.Държавите-членки предоставят на Комисията докладите, посочени в параграф 2, в срок от един месец след получаването им. Те също така предоставят други свързани с въпроса материали, които се вземат предвид от компетентния орган при вземане на решение за предоставяне на разрешение за съхранение. Те информират Комисията за всички проекторешения за одобрение, изготвени от компетентния орган в съответствие с параграф 3, включително за всеки друг документ, взет предвид от компетентния орган при изготвяне на заключението. В срок от четири месеца след получаването на проекторешението за одобрение Комисията може да издаде незадължително становище по него. Ако Комисията реши да не представя становище, тя уведомява държавата-членка в срок от един месец след изпращането на проекторешението за одобрение и посочва мотивите за това.

5.Когато компетентният орган се е уверил, че посочените в параграф 1, букви а) — г) условия са спазени, той приема окончателно решение и уведомява оператора за него. Компетентният орган също така съобщава окончателното решение на Комисията и ако то се отклонява от становището на Комисията — посочва причините за това.

6.След прехвърлянето на отговорността, предвидените в член 15, параграф 3 рутинни проверки се прекратяват, а мониторингът може да се сведе до нива, които позволяват установяването на изтичане или значителни нередности. Ако бъдат установени изтичания или значителни нередности, мониторингът се засилва, доколкото е необходимо, за да се оцени значимостта на проблема и ефективността на коригиращите мерки.

7.В случаите на вина на оператора, включително в случай на представяне на непълни данни, укриване на информация от значение, небрежност, умишлено въвеждане в заблуждение или пропуск да се действа с дължимата грижа, бившият оператор възстановява направените от компетентния орган разходи след прехвърлянето на отговорността. Без да се засяга член 20, след прехвърлянето на отговорността не се възстановяват други разходи.

8.При затваряне на място за съхранение в съответствие с член 17, параграф 1, буква в), отговорността се счита за прехвърлена, ако и когато всички налични доказателства сочат, че съхраняваният CO2 ще бъде напълно и постоянно задържан и след запечатването на мястото за съхранение и преместването на съоръженията за инжектиране.

Член 19

Финансово обезпечение

1.Държавите-членки гарантират, че като част от заявлението за разрешение за съхранение потенциалният оператор представя доказателство, че могат да се вземат подходящи мерки — под формата на финансово обезпечение или друга сходна мярка, при одобрени от държавите-членки ред и условия. С това се цели да се гарантира, че могат да бъдат изпълнени всички задължения, произтичащи от издаденото в съответствие с настоящата директива разрешение, включително изискванията при затваряне и през периода след затварянето, както и всички задължения, произтичащи от включването на мястото за съхранение в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО. Финансовото обезпечение трябва да е валидно и ефективно преди да бъде започнато инжектирането.

2.Финансовото обезпечение се адаптира периодично, за да се отчетат промените в оценката на риска от изтичане и прогнозираните разходи във връзка с всички задължения, произтичащи от издаденото съгласно настоящата директива разрешение, както и всички задължения, произтичащи от включването на мястото за съхранение в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО.

3.Посочените в параграф 1 финансово обезпечение или други сходни мерки остават валидни и ефективни:

а) след затваряне на място за съхранение в съответствие с член 17, параграф 1, букви а) или б) — до момента, в който отговорността за мястото за съхранение се прехвърли на компетентния орган съгласно член 18, параграфи 1—5;

б) след отнемане на разрешение за съхранение в съответствие с член 11, параграф 3:

i) до издаване на ново разрешение за съхранение;

ii) когато мястото е затворено в съответствие с член 17, параграф 1, буква в) — до момента на прехвърляне на отговорността съгласно член 18, параграф 8, при условие че са изпълнени посочените в член 20 финансови задължения.

Член 20

Финансов механизъм

1.Държавите-членки гарантират, че въз основа на определени от държавите-членки ред и условия операторът прави финансова вноска в полза на компетентния орган преди отговорността да бъде прехвърлена съгласно член 18. Във финансовата вноска на оператора се вземат предвид тези от критериите, посочени в приложение I и елементите, отнасящи се до хронологията на съхранението на CO2, които имат отношение към определяне на задълженията след прехвърлянето на отговорността и покриват най-малко очакваните разходи по мониторинга за срок от 30 години. Посочената финансова вноска може да се използва за покриване на разходите, направени от компетентния орган след прехвърлянето на отговорността, за да се гарантира, че CO2 е напълно и постоянно задържан в местата за съхранение в геоложки формации след прехвърлянето на отговорността.

2.Комисията може да приема насоки за оценка на посочените в параграф 1 разходи, които да бъдат разработени след консултации с държавите-членки с оглед осигуряване на прозрачност и предвидимост за операторите.

Член 21

Достъп до преносната мрежа и местата за съхранение

1.Държавите-членки предприемат необходимите мерки да гарантират, че потенциалните ползватели могат да получат достъп до преносните мрежи и до местата за съхранение с цел съхранение в геоложки формации на генериран и уловен CO2, в съответствие с параграфи 2, 3 и 4.

2.Посоченият в параграф 1 достъп се предоставя по прозрачен и недискриминационен начин, определен от държавата-членка. Държавата-членка прилага целите за честен и открит достъп, като взема предвид:

а) капацитета за съхранение, който вече съществува или съответно може да бъде осигурен в зоните, определени съгласно член 4, и капацитета за пренос, който вече съществува или съответно може да бъде осигурен;

б) дела от нейните задължения за намаляване на CO2 по международните правни инструменти и общностното законодателството, които тя възнамерява да изпълни посредством улавяне и съхранение на CO2 в геоложки формации;

в) необходимостта да се откаже достъп, когато има несъвместимост на техническите спецификации, която не може да бъде преодоляна по разумен начин;

г) необходимостта да се зачитат надлежно обоснованите разумни потребности на собственика или оператора на мястото за съхранение или на преносната мрежа и интересите на всички други ползватели на услуги по съхранение, на мрежата или на съответните преработващи или манипулационни съоръжения, които може да бъдат засегнати.

3.Операторите на преносната мрежа и операторите на места за съхранение могат да откажат достъп на основание липса на капацитет. За всеки отказ се посочват надлежно обосновани причини.

4.Държавите-членки предприемат необходимите мерки да гарантират, че операторът, отказал достъп въз основа на липса на капацитет или липса на връзка, извършва всички необходими подобрения, доколкото това е икономически целесъобразно или когато потенциален клиент желае да плати за тях, стига това да няма отрицателни последици за екологичната сигурност на преноса на CO2 и съхранението му в геоложки формации.

Член 22

Уреждане на спорове

1.Държавите-членки осигуряват наличието на процедури за уреждане на спорове, включително на орган, който е независим от страните и има достъп до цялата относима информация, за да може споровете, свързани с достъпа до преносните мрежи и до места за съхранение да бъдат уреждани бързо, като се вземат предвид посочените в член 21, параграф 2 критерии и броят на страните, които могат да участват в договарянето на такъв достъп.

2.В случай на презгранични спорове се прилагат процедурите за разрешаване на спорове на държавата-членка, която има юрисдикция над преносната мрежа или мястото за съхранение, до които е отказан достъп. Когато при презгранични спорове повече от една държава-членка са компетентни по отношение на съответната преносна мрежа или място за съхранение, засегнатите държави-членки се консултират с оглед осигуряване последователното прилагане на настоящата директива.

Член 23

Компетентен орган

Държавите-членки създават или определят компетентния орган или органи, отговорни за изпълнение на задълженията, установени съгласно настоящата директива. Когато определените компетентни органи са повече от един, държавите-членки установяват договорености за координирането на дейността, осъществявана от тези органи съгласно настоящата директива.

Член 24

Трансгранично сътрудничество

В случай на трансграничен пренос на CO2, трансгранични места за съхранение или трансгранични комплекси за съхранение, компетентните органи на съответните държави-членки заедно спазват изискванията на настоящата директива, както и на друго приложимо общностно законодателство.

Член 25

Регистри

1.Компетентният орган създава и поддържа:

а) регистър на предоставените разрешения за съхранение, както и

б) постоянен регистър на всички затворени места за съхранение и заобикалящите ги комплекси за съхранение, включително карти и профили на тяхното пространствено положение и наличната информация, необходима за да се прецени дали съхраняваният CO2 ще бъде напълно и постоянно задържан.

2.Регистрите, посочени в параграф 1, се вземат предвид от компетентните национални органи при съответните процедури по планиране и при разрешаване на дейност, която може да засегне или да бъде засегната от съхранението на CO2 в геоложки формации в регистрираните места за съхранение.

Член 26

Информация за обществеността

Държавите-членки предоставят на обществеността информацията за околната среда, свързана със съхранението на CO2 в геоложки формации, в съответствие с приложимото общностно законодателство.

Член 27

Доклади на държавите-членки

1.►M3На всеки четири години държавите членки представят на Комисията доклад за изпълнението на настоящата директива, включително и за регистъра, посочен в член 25, параграф 1, буква б). Първият доклад се изпраща на Комисията не по-късно от 30 юни 2011 г. Докладът се изготвя въз основа на въпросник или тезисен план, който се приема от Комисията под формата на актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 30, параграф 2. Въпросникът или тезисният план се изпраща на държавите членки най-малко шест месеца преди изтичането на крайния срок за представяне на доклада. ◄

2.Комисията организира обмен на информация между компетентните органи на държавите-членки относно изпълнението на настоящата директива.

Член 28

Санкции

Държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. До 25 юни 2011 г. държавите-членки уведомяват Комисията за тези разпоредби и незабавно я уведомяват за всички последващи изменения, свързани с тях.

Член 29

Изменения на приложенията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 29а, за да изменя приложенията с цел адаптирането им към научния и техническия прогрес. Това адаптиране не може да води до понижаване на нивото на безопасност, осигурено чрез съдържащите се в приложение I критерии, или до отслабване на принципите за мониторинг, съдържащи се в приложение II.

Член 29а

Упражняване на делегираните правомощия

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 29, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 4 юли 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Докладът се представя на Европейския парламент и на Съвета. Делегирането на правомощието се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 29, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество .

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 29, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 30

Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от Комитета по изменението на климата, създаден с член 26 от Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета . Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета .

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 32

Изменение на Директива 2000/60/ЕО

В член 11, параграф 3, буква й) от Директива 2000/60/ЕО след третото тире се вмъква следното тире:

„— инжектиране на потоци от въглероден диоксид с цел съхранение в геоложки формации, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели, при условие че това инжектиране се извършва в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации ()или е изключено от приложното поле на тази директива по силата на член 2, параграф 2 от нея;

Член 33

Изменение на Директива 2001/80/ЕО

В Директива 2001/80/ЕО се вмъква следният член:

„Член 9а

1.Държавите-членки гарантират, че операторите на всички горивни станции с номинално производство на електроенергия от или над 300 мегавата, за които е предоставено първоначално разрешително за строеж или, при липса на такава процедура, първоначално разрешително за експлоатация след влизане в сила на Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации () , са направили оценка на изпълнението на следните условия:

— наличие на подходящи места за съхранение,

— техническа и икономическа осъществимост на съоръженията за пренос,

— техническа и икономическа осъществимост на адаптирането на инсталациите за улавяне на CO2.

2.Ако условията по параграф 1 са изпълнени, компетентният орган гарантира, че в рамките на инсталацията е отделено подходящо пространство за разполагане на оборудването, необходимо за улавяне и сгъстяване на CO2. Въз основа на оценката, посочена в параграф 1, и на друга налична информация компетентният орган определя дали условията са изпълнени, по-специално по отношение на опазването на околната среда и човешкото здраве.

Член 34

Изменение на Директива 2004/35/ЕО

В приложение III към Директива 2004/35/ЕО се добавя следният параграф:

„14. Експлоатирането на места за съхранение в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации () ;

Член 35

Изменение на Директива 2006/12/ЕО

В член 2, параграф 1 от Директива 2006/12/ЕО буква а) се заменя със следното:

„а) газови отпадъци, отделяни в атмосферата, и въглероден диоксид, уловен и пренесен с цел съхранение в геоложки формации, и съхранен в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации ()или изключени от приложното поле на тази директива по силата на член 2, параграф 2 от нея;

Член 36

Изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006

В член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 се добавя следната буква:

„з) доставки на CO2 с цел съхранение в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации () ;

Член 37

Изменение на Директива 2008/1/ЕО

В приложение I към Директива 2008/1/ЕО се добавя следната точка:

„6.9. Улавяне на потоци от CO2 от инсталации, обхванати от настоящата директива, с цел съхранение в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации () .

Член 38

Преглед

—————

2.В доклада, който следва да бъде предаден до 31 март 2015 г., Комисията оценява, въз основа на опита от изпълнението на настоящата директива, предвид опита с демонстрационните съоръжения за улавянето и съхраняването на въглерода (УСВ) и като отчита техническият прогрес и най-новите научни познания, по-специално:

— дали е доказано в задоволителна степен постоянно задържане на CO2 по начин, който предотвратява и намалява във възможно най-голяма степен отрицателните последици за околната среда и възможните рискове за човешкото здраве, както и безопасността на УСВ за околната среда и хората,

— дали продължават да са необходими процедурите относно прегледите от страна на Комисията на проекторазрешения за съхранение, посочени в член 10, и на проекторешения за прехвърляне на отговорността, посочени в член 18,

— опита с разпоредбите относно критериите и процедурата за приемане на потока от CO2, посочени в член 12;

— опита с разпоредбите относно достъпа на трети лица, посочен в членове 21 и 22, и с разпоредбите относно трансграничното сътрудничество съгласно член 24;

— разпоредбите, приложими към горивните инсталации с номинално производство на електроенергия от 300 или повече мегавата, посочени в член 9а от Директива 2001/80/ЕО,

— перспективите за съхранение на CO2 в геоложки формации в трети държави,

— допълнително разработване и актуализиране на критериите, посочени в приложения I и II,

— опит с насърчаването на прилагането на УСВ при инсталации, изгарящи биомаса,

— опит с насърчаването на прилагането на УСВ при инсталации, изгарящи биомаса,

и представя предложение за преразглеждане на директивата, ако е целесъобразно.

3.Когато постоянното задържане на CO2 по начин, който да предотврати или, ако това не е възможно, да отстрани във възможно най-голяма степен отрицателните последици и всеки произтичащ риск за околната среда и за човешкото здраве, и когато безопасността за околната среда и човека при улавянето и съхранението на въглерод и икономическата му осъществимост бъдат доказани в достатъчна степен, прегледът разглежда въпроса дали е необходимо и практически осъществимо установяването на задължително изискване за стандарти относно емисиите при работа за всички нови големи горивни инсталации за производство на електроенергия съгласно член 9а от Директива 2001/80/ЕО.

Член 39

Транспониране и преходни мерки

1.До 25 юни 2011 г. държавите-членки въвеждат в действие законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3.Държавите-членки гарантират, че следните места за съхранение, които попадат в приложното поле на настоящата директива, започват да се експлоатират в съответствие с изискванията на настоящата директива до 25 юни 2012 г.

а) места за съхранение, използвани в съответствие с действащото законодателство към 25 юни 2009 г.;

б) места за съхранение, за които има разрешение в съответствие с това законодателство преди или към 25 юни 2009 г., при условие че местата за съхранение започват да се използват не по-късно от една година след тази дата.

Членове 4 и 5, член 7, точка 3, член 8, точка 2 и член 10 не се прилагат в тези случаи.

Член 40

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 41

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.