Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО

Препратки към всички разпоредби

Съображения

Препратки
(1) Необходимостта държавите-членки да си оказват взаимопомощ в областта на данъчното облагане бързо нараства в условията на глобализация. В резултат на засилената мобилност на данъкоплатците, повишения брой на трансграничните транзакции и интернационализирането на финансовите инструменти държавите-членки са затруднени при правилното определяне на дължимия данък. Тази нарастваща трудност влияе върху работата на данъчните системи и води до двойно данъчно облагане, което от своя страна поражда стимули за данъчни измами и укриване на данъци, тъй като контролът се упражнява на национално равнище. По този начин се застрашава функционирането на вътрешния пазар.
Препратки
(2) Поради тази причина една държава-членка не може сама да управлява вътрешната си данъчна система, особено по отношение на преките данъци, без да получава информация от други държави-членки. За да се преодолеят отрицателните последици от това явление, е необходимо да се разгърне ново административно сътрудничество между данъчните администрации на държавите-членки. Необходими са подходящи инструменти, които да способстват за изграждането на доверие между държавите-членки, като се приемат едни и същи правила, задължения и права за всички държави-членки.
Препратки
(3) Затова следва да бъде възприет изцяло нов подход, като се приеме нов текст, който да предостави на държавите-членки правомощията за успешно сътрудничество на международно равнище, с цел да се преодолеят отрицателните ефекти на постоянно нарастващата глобализация върху вътрешния пазар.
Препратки
(4) В тази връзка съществуващата Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 г. относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане и облагане на застрахователните премии (3) вече не съдържа необходимите мерки за постигане на тези цели. Нейните сериозни слабости бяха разгледани в доклада от 22 май 2000 г. на аd hoc работната група на Съвета „Борба с данъчните измами“, както и след това в Съобщението на Комисията относно предотвратяване и борба с корпоративните и финансовите злоупотреби от 27 септември 2004 г. и Съобщението на Комисията относно необходимостта за развитие на координирана стратегия за подобряване на борбата с данъчните измами от 31 май 2006 г.
Препратки
(5) Директива 77/799/ЕИО, дори с последните ѝ изменения, беше изработена в условия, различни от сегашните изисквания на вътрешния пазар, и вече не отговаря на новите изисквания за административно сътрудничество.
Препратки
(6) Поради броя и естеството на адаптациите, които трябва да бъдат направени на Директива 77/799/ЕИО, обикновеното ѝ изменение не би било достатъчно за постигане на целите. Поради това Директива 77/799/ЕИО следва да бъде отменена и заменена с нов правен инструмент. Този инструмент следва да се прилага към преките и непреките данъци, които все още не са предмет на законодателството на Съюза. За тази цел настоящата нова директива е правилният инструмент за ефективно административно сътрудничество.
Препратки
(7) Настоящата директива се основава на постигнатото с Директива 77/799/ЕИО, но предвижда по-ясни и по-конкретни правила, уреждащи административното сътрудничество между държавите-членки, когато е необходимо, с цел да се установи, особено по отношение на обмена на информация, по-широко административно сътрудничество между държавите-членки. По-ясните правила следва да осигурят и възможност в обхвата да бъдат включени по-конкретно всички юридически и физически лица в Съюза, като се има предвид нарастващото многообразие на правни сдружения, които включват не само традиционни сдружения, като тръстове, фондации и инвестиционни фондове, но и всеки нов инструмент, който може да бъде създаден от данъкоплатци в държавите-членки.
Препратки
(8) Нужни са повече преки контакти между местните или националните служби на държавите-членки, отговарящи за административното сътрудничество, като по правило комуникацията следва да се осъществява между централните звена за връзка. Липсата на преки контакти води до неефективност, непълноценно използване на инструментите за административно сътрудничество и забавяне на комуникацията. Във връзка с това следва да се включи разпоредба, предвиждаща повече преки контакти между службите, за да се постигне по-ефикасно и по-бързо сътрудничество. Предоставянето на компетентност на отделите за връзка следва да се подчинява на националните разпоредби на всяка държава-членка.
Препратки
(9) При запитване от страна на друга държава-членка, държавите-членки следва да обменят информация относно отделни случаи и следва да направят необходимите разследвания, за да получат търсената информация. Стандартът за предполагаема значимост има за цел да осигури възможно най-широк обмен на информация по данъчни въпроси, като същевременно изясни, че държавите-членки не следва да се ангажират с опити за извличане на информация (т.нар. „fishing expeditions“), нито да искат информация, която няма връзка с данъчните задължения на даден данъкоплатец. Въпреки че член 20 от настоящата директива съдържа процедурни изисквания, тези разпоредби трябва да се тълкуват свободно, за да не се възпрепятства ефективният обмен на информация.
Препратки
(10) Следва да се отбележи, че задължителният автоматичен обмен на информация без предварително условие е най-ефективното средство за подобряване на правилното определяне на данъците при трансгранични казуси и за борба с измамите. За тази цел следва да се използва постепенен подход, като се започне с автоматичен обмен на налична информация по петте категории и след доклад от Комисията съответните разпоредби се преразгледат.
Препратки
(11) Следва да се засилва и да се поощрява спонтанният обмен на информация между държавите-членки.
Препратки
(12) Следва да се установят срокове за предоставяне на информация съгласно настоящата директива, за да се гарантира, че обменът на информация е навременен, а оттам и ефективен.
Препратки
(13) Важно е длъжностни лица от данъчната администрация на една държава-членка да бъдат допускани на територията на друга държава-членка.
Препратки
(14) Тъй като данъчното положение на едно или повече данъчнозадължени лица, установени в различни държави-членки, често представлява общ или допълващ се интерес, следва да се предостави възможност две или повече държави-членки, по взаимно съгласие и на доброволен принцип, да извършват паралелни проверки на тези лица.
Препратки
(15) С оглед на законовите изисквания в някои държави-членки данъкоплатецът да бъде информиран за решенията и актовете относно данъчните му задължения и на произтичащите от това трудности за данъчните власти, включително и в случаите, когато данъкоплатецът се е преместил в друга държава-членка, е желателно при тези обстоятелства данъчните власти да могат да разчитат на сътрудничеството на компетентните органи на държавата-членка, в която данъкоплатецът се е преместил.
Препратки
(16) Обратна информация относно изпратената информация ще стимулира административното сътрудничество между държавите-членки.
Препратки
(17) Необходимо е държавите-членки и Комисията взаимно да си сътрудничат при постоянното разглеждане на процедурите за сътрудничество и при обмена на опит и най-добри практики в разглежданите области.
Препратки
(18) В интерес на ефективността на административното сътрудничество е важно информацията и документите, получени по силата на настоящата директива, да могат, при спазване на установените в настоящата директива ограничения, да бъдат използвани и за други цели в държавите-членки, които ги получават. Важно е също, при определени условия, държавите-членки да могат да предоставят тази информация на трета държава.
Препратки
(19) Случаите, в които запитана държава-членка може да откаже да предостави информация, следва да бъдат ясно посочени и ограничени, като се имат предвид определени частни интереси, които следва да бъдат защитени, а също и общественият интерес.
Препратки
(20) Държава-членка обаче не следва да отказва да предоставя информация, защото тя не представлява национален интерес или защото информацията се държи от банка, друга финансова институция, лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или защото се отнася до капиталови дялове на лице.
Препратки
(21) Настоящата директива съдържа минимални норми и поради това не следва да засяга правото на държавите-членки да поддържат с други държави-членки отношения на по-широко сътрудничество в съответствие с националното си законодателство или в рамките на двустранни или многостранни споразумения, сключени с други държави-членки.
Препратки
(22) Освен това следва да се поясни, че ако държава-членка предоставя по-широко сътрудничество на трета държава от сътрудничеството, предвидено в настоящата директива, тя не следва да отказва същото по-широко сътрудничество на други държави-членки, които желаят да установят такива отношения на по-широко взаимно сътрудничество.
Препратки
(23) Обменът на информация следва да се извършва посредством стандартизирани формуляри, формати и канали за комуникация.
Препратки
(24) Следва да се извършва оценка на ефективността на административното сътрудничество, по-специално въз основа на статистически данни.
Препратки
(25) Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4).
Препратки
(26) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество държавите-членки се насърчават да съставят, в свой интерес и в интерес на Съюза, собствени таблици, които отразяват, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспонирането ѝ, и да ги направят обществено достояние.
Препратки
(27) Обменът на информация, предвиден в настоящата директива, е предмет на разпоредбите за прилагане на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (5) и на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (6). Въпреки това е необходимо да се имат предвид ограниченията на определени права и задължения, определени в Директива 95/46/ЕО с цел защита на интересите, посочени в член 13, параграф 1, буква д) от посочената директива. Тези ограничения са необходими и пропорционални предвид потенциалните загуби на приходи за държавите-членки и предвид решаващата роля на информацията, попадаща в обхвата на настоящата директива, за ефективността на борбата срещу измамите.
Препратки
(28) Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Препратки
(29) Доколкото целите на настоящото действие, а именно ползотворно административно сътрудничество между държавите-членки за преодоляване на отрицателните последици на нарастващата глобализация върху вътрешния пазар, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, а предвид необходимото уеднаквяване и ефикасност могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ГЛАВА I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Препратки

Член 1

Предмет

1. С настоящата директива се определят правилата и процедурите, посредством които държавите-членки си сътрудничат помежду си с оглед на обмена на информация, която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на държавите-членки относно данъците, посочени в член 2.

2. С настоящата директива се определят също разпоредбите за обмен на информацията, посочена в параграф 1, по електронен път, както и правилата и процедурите, посредством които държавите-членки и Комисията си сътрудничат по въпроси, свързани с координацията и оценката.

3. Настоящата директива не засяга прилагането в държавите-членки на правилата за взаимопомощ по наказателноправни въпроси. Тя не засяга и изпълнението на каквито и да е задължения на държавите-членки за по-широко административно сътрудничество, произтичащи от други правни инструменти, включително двустранни или многостранни споразумения.

Препратки

Член 2

Обхват

1. Настоящата директива се прилага за всякакъв вид данъци, налагани от държавите-членки или от тяхно име, или от териториални или административни подразделения на държавите-членки, включително органите на местната власт.

2. Независимо от параграф 1 настоящата директива не се прилага за данък добавена стойност и мита, нито за акцизи, които са предмет на друго законодателство на Съюза в областта на административното сътрудничество между държавите-членки. Директивата не се прилага също за вноските за задължително социално осигуряване, платими на държава-членка или на подразделение на държавата-членка, или на социалноосигурителните институти, създадени от публичното право.

3. При никакви обстоятелства не се тълкува, че данъците, посочени в параграф 1, включват:

а) такси, като например такси за удостоверения и други документи, издавани от публичните органи; или

б) такси с договорно естество, като например заплащане на обществени услуги.

4. Настоящата директива се прилага към посочените в параграф 1 данъци, наложени на територията, към която се прилагат Договорите, както е предвидено в член 52 от Договора за Европейския съюз.

Препратки

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.„компетентен орган“ на държава-членка е органът, посочен като такъв от държавата-членка. Когато действат по силата на настоящата директива, централното звено за връзка, отделът за връзка или компетентното длъжностно лице също се считат за компетентни органи по делегация в съответствие с член 4;

2.„централно звено за връзка“ е службата, посочена като такава, натоварена с основната отговорност за осъществяване на контактите с останалите държави-членки в областта на административното сътрудничество;

3.„отдел за връзка“ е всяка друга служба освен централното звено за връзка, посочена като такава, натоварена с осъществяването на пряк обмен на информация съгласно настоящата директива;

4.„компетентно длъжностно лице“ е всяко длъжностно лице, упълномощено да осъществява пряк обмен на информация съгласно настоящата директива;

5.„запитващ орган“ е централното звено за връзка, отдел за връзка или всяко компетентно длъжностно лице на държава-членка, които отправят искане за съдействие от името на компетентния орган;

6.„запитан орган“ е централното звено за връзка, отдел за връзка или всяко компетентно длъжностно лице на държава-членка, които получават искане за съдействие от името на компетентния орган;

7.„административно разследване“ са всички видове инспекции, проверки и други действия, предприети от държавите-членки при изпълнение на техните правомощия с оглед осигуряване на правилното прилагане на данъчното законодателство;

8.„обмен на информация при поискване“ е обмен на информация въз основа на искане, отправено от запитващата държава-членка към запитаната държава-членка за конкретен случай;

9.„автоматичен обмен на информация“ означава:

а)за целите на член 8, параграф 1 и членове 8а – 8ав — системно предоставяне на друга държава членка на предварително определена информация, без предварително отправено искане, на предварително определени редовни интервали от време. За целите на член 8, параграф 1 използването на понятието „налична информация“ се отнася за информация в данъчните регистри на предоставящата я държава членка, която е достъпна в съответствие с процедурите за събиране и обработване на информация в тази държава членка;

б)за целите на член 8, параграф 3а — системно предоставяне на предварително определена информация относно местни лица на други държави членки на съответната държава членка, на която те са местни лица, без предварително отправено искане, на предварително определени редовни интервали от време.

в)за целите на разпоредбите на настоящата директива, различни от разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 3а и на членове 8а – 8ав – системно предоставяне на предварително определена информация в съответствие с букви а) и б) от първата алинея на настоящата точка.

10.„спонтанен обмен на информация“ е несистемно предаване на информация на друга държава-членка по всяко време и без предварително отправено искане;

11.„лице“ е:

а)физическо лице;

б)юридическо лице;

в)когато действащото законодателство предвижда такава възможност, сдружение на лица, за което е признато правото да извършва правни действия, но без статут на юридическо лице; или

г)всяка друга правна договореност, независимо от нейното естество и форма и без значение дали има правосубектност, притежаваща или управляваща активи, които, в т.ч. и полученият от тях доход, подлежат на облагане с който и да е от данъците, попадащи в обхвата на настоящата директива;

12.„по електронен път“ е използването на електронно оборудване за обработка, включително цифрова компресия, и за съхраняване на данни, както и използването на проводници, радиопредаване, оптични технологии или други електромагнитни средства;

13.„мрежа CCN“ е обща платформа, която се основава на обща комуникационна мрежа (CCN), разработена от Съюза за предаването на всякакви данни по електронен път между компетентните органи в областта на митническото и данъчното облагане;

14.„предварително трансгранично данъчно становище“ означава споразумение, уведомление или друг инструмент или действие с подобен ефект, включително ако е издадено, изменено или подновено в рамките на данъчен одит, и което отговаря на следните условия:

а)е издадено, изменено или подновено от правителството или данъчната администрация на държава членка или от нейно име, или от териториални или административни подразделения на държавата членка, включително местните органи, независимо от това дали действително се използва или не;

б)е издадено, изменено или подновено за конкретно лице или група лица, и което това лице или група лица има право да използва;

в)се отнася до тълкуването или прилагането на правна или административна разпоредба относно администрирането или прилагането на националното законодателство, отнасящо се до данъците на държавата членка или нейните териториални или административни подразделения, включително местните органи;

г)се отнася до трансгранична сделка или до това дали дейността, извършвана от дадено лице в друга юрисдикция, води до установяване на място на стопанска дейност или не; както и

д)е издадено преди момента на извършване на сделките или дейността в друга юрисдикция, които потенциално могат да доведат до установяване на място на стопанска дейност, или преди подаване на данъчна декларация за периода, в който е извършена сделката или поредицата от сделки или дейности.

15.„предварително споразумение за ценообразуване“ означава споразумение, уведомление или друг инструмент или действие с подобен ефект, включително ако е издадено, изменено или подновено в рамките на данъчен одит, и което отговаря на следните условия:

а)е издадено, изменено или подновено от правителството или данъчната администрация на една или повече държави членки или от тяхно име, включително техни териториални или административни подразделения, в т.ч. местните органи, независимо от това дали действително се използва;

б)е издадено, изменено или подновено за конкретно лице или група лица, и което това лице или група лица има право да използва; и

в)преди момента на извършване на трансгранични сделки между свързани предприятия в него се установява съответен набор от критерии за определяне на трансферното ценообразуване по тези сделки или се определя разпределянето на печалбата в полза на мястото на стопанска дейност.

16.за целите на точка 14 „трансгранична сделка“ означава сделка или поредица от сделки, при които:

а)не всички страни по сделката или поредицата от сделки са местни лица за данъчни цели в държавата членка, която издава, изменя или подновява предварителното трансгранично данъчно становище;

б)страна по сделката или поредицата от сделки е местно лице за данъчни цели в повече от една юрисдикция едновременно;

в)една от страните по сделката или поредицата от сделки извършва дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност и сделката или поредицата от сделки представлява цялата дейност на мястото на стопанска дейност или част от нея. Трансграничната сделка или поредицата от сделки включва също договорености, постигнати от дадено лице по отношение на стопанска дейност в друга юрисдикция, която това лице извършва чрез място на стопанска дейност; или

г)такава сделка или поредица от сделки има трансгранично въздействие.

17.за целите на точки 15 и 16 „предприятие“ означава всяка форма на извършване на стопанска дейност;

18.„трансгранична договореност“ означава договореност, която се отнася до повече от една държава членка или до държава членка и трета държава, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:

а)не всички участници в договореността са местни лица за данъчни цели в една и съща юрисдикция;

б)един или повече от участниците в договореността е едновременно местно лице за данъчни цели в повече от една юрисдикция;

в)един или повече от участниците в договореността извършва стопанска дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност, разположено в тази юрисдикция, и договореността представлява част или цялата стопанска дейност на мястото на стопанска дейност;

г)един или повече от участниците в договореността извършва дейност в друга юрисдикция, без да е местно лице за данъчни цели или да установява място на стопанска дейност, разположено в тази юрисдикция;

д)такава договореност може да има въздействие върху автоматичния обмен на информация или определянето на действителния собственик.

19.„подлежаща на оповестяване трансгранична договореност“ означава всяка трансгранична договореност, която има най-малко един от типичните белези, посочени в приложение IV;

20.„типичен белег“ означава характеристика или особеност на трансгранична договореност, която е признак за потенциален риск от избягване на данъци и която е включена в списъка в приложение IV;

21.„посредник“ означава всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или предоставя за прилагане подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, или управлява нейното прилагане.

а)да бъде местно лице за данъчни цели на държава членка;

б)да има място на стопанска дейност в държава членка, чрез което се предоставят услугите във връзка с договореността;

в)да бъде учредено в държава членка или уредено съгласно законодателството на държава членка;

г)да бъде регистриран член на професионална организация, свързана с правни, данъчни или консултантски услуги, в държава членка;

22.„съответно данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, на което е предоставена за прилагане подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, или което е готово да приложи подлежаща на оповестяване трансгранична договореност или е изпълнило първата стъпка от такава договореност;

23.за целите на член 8аб „свързано предприятие“ означава лице, което е свързано с друго лице по най-малко един от следните начини:

а)лицето участва в управлението на друго лице, като е в състояние да упражнява значително влияние върху другото лице;

б)лицето участва в контрола на друго лице, като притежава над 25 % от правата на глас;

в)лицето участва в капитала на друго лице като собственик на дял, който пряко или непряко надвишава 25 % от капитала;

г)лицето има право на 25 % или повече от печалбите на друго лице.

24.„масово предлагана договореност“ означава трансгранична договореност, която се изготвя, предлага на пазара, става готова за прилагане или се предоставя за прилагане, без да е необходимо съществено да се индивидуализира;

25.„индивидуализирана договореност“ означава всяка трансгранична договореност, която не е масово предлагана договореност;

26.„съвместна ревизия“ означава административно разследване, което се извършва съвместно от компетентните органи на две или повече държави членки и което е свързано с едно или повече лица, които представляват общ или допълващ се интерес за компетентните органи на тези държави членки;

27.„нарушение на сигурността на данните“ означава нарушение на сигурността, водещо до унищожаване, загуба, промяна или всеки друг инцидент, свързан с неподходящ или неразрешен достъп, разкриване или използване на информация, включително, но не само, на лични данни, които се предават, съхраняват или обработват по друг начин, в резултат на умишлени незаконни действия, небрежност или случайни събития. Нарушаването на сигурността на данните може да се отнася до поверителността, наличността и целостта на данните.

Препратки

Член 4

Организация

1. Всяка държава-членка съобщава на Комисията най-късно един месец след 11 март 2011 г. кой е компетентният орган за целите на настоящата директива и незабавно информира Комисията при промяна на компетентния орган.

Комисията предоставя достъп до информацията на останалите държави-членки и публикува списък на компетентните органи на държавите-членки в Официален вестник на Европейския съюз.

2. Компетентният орган определя едно-единствено централно звено за връзка. Компетентният орган отговаря за уведомяването на Комисията и останалите държави-членки за това.

На централното звено за връзка може да се възложи също отговорността за осъществяване на контактите с Комисията. Компетентният орган отговаря за уведомяването на Комисията за това.

3. Компетентният орган на всяка държава-членка може да посочи отдели за връзка, на които е предоставена компетентност в съответствие с националното законодателство или политика. Централното звено за връзка отговаря за актуализирането на списъка на отделите за връзка и за предоставянето му на централните звена за връзка на другите заинтересовани държави-членки и на Комисията.

4. Компетентният орган на всяка държава-членка може да определя компетентни длъжностни лица. Централното звено за връзка отговаря за актуализирането на списъка на компетентните длъжностни лица и за предоставянето му на централните звена за връзка на другите заинтересовани държави-членки и на Комисията.

5. Длъжностните лица, участващи в административното сътрудничество съгласно настоящата директива, се считат при всички случаи за компетентни длъжностни лица за тази цел в съответствие с условията, определени от компетентните органи.

6. Когато отдел за връзка или компетентно длъжностно лице изпраща или получава искане или отговор на искане за сътрудничество, то уведомява за това централното звено за връзка на своята държава-членка съгласно установената от тази държава-членка процедура.

7. Когато отдел за връзка или компетентно длъжностно лице получава искане за сътрудничество, налагащо действия извън неговата компетентност, предоставена му в съответствие с националното законодателство или политика на неговата държава-членка, искането се изпраща незабавно на централното звено за връзка на неговата държава-членка и запитващият орган се информира за това. В този случай срокът съгласно член 7 започва да тече от деня, следващ датата на изпращане на искането за сътрудничество до централното звено за връзка.

ГЛАВА II. ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

РАЗДЕЛ I. Обмен на информация при поискване
Препратки

Член 5

Процедура за обмен на информация при поискване

По искане на запитващия орган запитаният орган предоставя на запитващия орган информацията, посочена в член 1, параграф 1, с която разполага или тази, която получава в резултат на административни разследвания.

Препратки

Член 5а

Предполагаема значимост

1. За целите на искане по член 5 исканата информация е предполагаемо значима, когато в момента на отправяне на искането запитващият орган смята, че в съответствие с националното му право има голяма вероятност исканата информация да е от значение по отношение на данъчните задължения на едно или повече данъчнозадължени лица, идентифицирани по име или по друг начин, и да е обоснована за целите на разследването.

2. С цел да покаже предполагаемата значимост на исканата информация запитващият орган предоставя на запитания орган най-малко следната информация:

а) данъчната цел, за която се търси информацията; и

б) уточняване на информацията, необходима за администрирането или прилагането на неговото националното право.

3. Когато искане, посочено в член 5, се отнася за група данъчнозадължени лица, които не могат да бъдат идентифицирани индивидуално, запитващият орган предоставя най-малко следната информация на запитания орган:

а) подробно описание на групата;

б) обяснение на приложимото право и на фактите, въз основа на които има основание да се счита, че данъчнозадължените лица в групата не са спазили приложимото право;

в) обяснение как исканата информация би спомогнала да се определи спазването на задълженията от страна на данъчнозадължените лица в групата; и

г) където е приложимо, факти и обстоятелства, свързани с участието на трета страна, която е допринесла активно за предполагаемото неспазване на приложимото право от страна на данъчнозадължените лица в групата.

Препратки

Член 6

Административни разследвания

1. Запитаният орган организира извършването на административни разследвания, необходими за получаването на посочената в член 5 информация.

2. Искането по член 5 може да съдържа мотивирано искане за административно разследване. Ако запитаният орган прецени, че не е необходимо административно разследване, той незабавно уведомява запитващия орган за причините.

3. За да получи исканата информация или да извърши исканото административно разследване, запитаният орган следва същите процедури, както ако би действал по собствена инициатива или по искане на друг орган в своята държава-членка.

4. Ако запитващият орган е отправил конкретно искане, запитаният орган изпраща оригинали на документи, при условие че това не противоречи на действащите разпоредби в държавата-членка на запитания орган.

Препратки

Член 7

Срокове

1. Запитаният орган предоставя информацията по член 5 във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три месеца след датата на получаване на искането. Когато обаче запитаният орган не е в състояние да отговори на искането в определения срок, той уведомява запитващия орган незабавно и във всеки случай в рамките на три месеца от получаване на искането, относно причините за невъзможността му да спази срока и относно срока, в който смята, че би могъл да отговори. Срокът не може да надвишава шест месеца от датата на получаване на искането.

В случаите обаче, когато запитаният орган вече разполага с посочената информация, информацията се предава в рамките на два месеца от горепосочената дата.

2. В някои конкретни случаи запитващият орган и запитаният орган могат да договорят помежду си срокове, различни от предвидените в параграф 1.

3. Запитаният орган потвърждава пред запитващия орган, че е получил искането, като прави това незабавно и при всички случаи не по-късно от седем работни дни след датата на получаване, и ако е възможно, по електронен път.

4. В рамките на един месец от получаване на искането за информация запитаният орган уведомява запитващия орган относно евентуални пропуски в искането и относно нуждата от допълнителни общи сведения. В този случай сроковете, посочени в параграф 1, започват да текат от следващия ден след деня, в който запитаният орган е получил необходимата допълнителна информация.

6. Ако запитаният орган не притежава исканата информация и не е в състояние или отказва да отговори на искането за информация на основанията, предвидени в член 17, той незабавно и при всички случаи в рамките на един месец след датата на получаване на искането информира запитващия орган относно причините за това.

РАЗДЕЛ II. Задължителен автоматичен обмен на информация
Препратки

Член 8

Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация

1. Компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен съобщава на компетентния орган на всяка друга държава членка цялата налична информация, с която разполага, относно местни лица в съответната друга държава членка, по отношение на следните конкретни категории доходи и капитал, които следва да се тълкуват съгласно националното законодателство на държавата членка, предоставяща информацията:

а) доходи от трудови правоотношения;

б) директорски възнаграждения;

в) животозастрахователни продукти, които не попадат в обхвата на други правни инструменти на Съюза относно обмена на информация и други подобни мерки;

г) пенсии;

д) собственост и доходи от недвижимо имущество;

е) авторски и лицензионни възнаграждения.

За данъчни периоди, започващи на или след 1 януари 2024 г., държавите членки се стараят да включат данъчния идентификационен номер (ДИН) на местни лица, издаден от държавата членка, на която те са местни лица, при предоставянето на посочената в първата алинея информация.

Държавите членки информират ежегодно Комисията за най-малко две категории доходи и капитал, изброени в първата алинея, във връзка с които предоставят информация относно местни лица на друга държава членка.

2. До 1 януари 2024 г. държавите членки информират Комисията за най-малко четири категории, изброени в параграф 1, алинея първа, по отношение на които компетентният орган на всяка държава членка предоставя чрез автоматичен обмен на компетентния орган на всяка друга държава членка информация относно местни лица на въпросната друга държава членка. Тази информация засяга данъчните периоди, започващи на или след 1 януари 2025 г.

3. Компетентният орган на дадена държава членка може да заяви пред компетентния орган на всяка друга държава членка, че не желае да получава информация относно една или няколко от категориите доход и капитал, посочени в параграф 1. Той информира и Комисията за това.

3а. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска от своите „предоставящи информация финансови институции“ да прилагат правилата за предоставяне на информация и комплексна проверка, включени в приложения I и II, и да гарантира ефективното прилагане и спазване на тези правила в съответствие с раздел IX от приложение I.

Съгласно приложимите правила за предоставяне на информация и комплексна проверка, съдържащи се в приложения I и II, компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен изпраща в рамките на крайния срок, установен в параграф 6, буква б), на компетентния орган на всяка друга държава членка следната информация относно дадена „сметка, за която се предоставя информация“, по отношение на данъчните периоди, започващи на 1 януари 2016 г.:

а)името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане (в случай на физическо лице) на всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е „титуляр на сметка“ за съответната сметка и, в случай на „образувание“, което е „титуляр на сметка“ и което след прилагане на правилата за комплексна проверка в съответствие с приложенията е идентифицирано като имащо едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ — името, адреса и „данъчния(данъчните) номер(а)“ на „образуванието“ и името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“;

б)номера на сметката (или функционалния еквивалент при липса на номер на сметка);

в)наименованието и идентификационния номер (ако има такъв) на „предоставящата информация финансова институция“;

г)наличността или стойността по сметката (включително, в случай на „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ — „откупната стойност“ или стойност при отказ) към края на съответната календарна година или друг подходящ отчетен период, или ако тази сметка е била закрита през съответната година или период — закриването на сметката;

д)в случай на „попечителска сметка“:

i)общия брутен размер на лихвите, общия брутен размер на дивидентите и общия брутен размер на други доходи, генерирани във връзка с активите, държани по сметката, във всеки отделен случай платени или кредитирани по сметката (или по отношение на сметката) през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и

ii)общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на „финансови активи“, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на които „предоставящата информация финансова институция“ е действала като попечител, брокер, пълномощник или по друг начин като агент на „титуляря на сметката“;

е)в случай на „депозитна сметка“— общия брутен размер на лихвите, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и

ж)в случай на сметка, която не е описана в буква д) или е) — общата брутна сума, платена или кредитирана по сметката в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на която „предоставящата информация финансова институция“ е задължено лице или длъжник, включително сумирания размер на погасителните плащания в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период.

За целите на обмена на информация по настоящия параграф, освен ако е предвидено друго в настоящия параграф или в приложенията, размерът и характеристиките на плащанията, извършени по отношение на „сметката, за която се предоставя информация“, се определят в съответствие с националното законодателство на държавата членка, която предоставя информацията.

Първа и втора алинея от настоящия параграф имат предимство пред разпоредбите на параграф 1, буква в) или друг правен инструмент на Съюза, включително Директива 2003/48/ЕО на Съвета , доколкото обменът на информация попада в обхвата на параграф 1, буква в) или на друг правен инструмент на Съюза, включително Директива 2003/48/ЕО.

6. Предоставянето на информация се извършва, както следва:

а) за категориите, посочени в параграф 1 — най-малко един път годишно, в срок от шест месеца след края на данъчната година в държавата членка, през която информацията стане налична;

б) за информацията, посочена в параграф 3а — ежегодно, в срок от девет месеца след края на календарната година или друг подходящ отчетен период, за който се отнася информацията.

7. Комисията приема практическите условия за извършване на автоматичния обмен на информация в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2, преди датите, посочени в член 29, параграф 1.

7а. За целите на раздел VIII, параграф Б, точка1, буква в) и параграф В, точка 17, буква ж) от приложение I до 31 юли 2015 г. всяка държава членка предоставя Комисията за списъка на образуванията и сметките, които се третират съответно като „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“. Всяка държава членка също така информира Комисията за всякакви промени във връзка с това. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък с получената информация и го актуализира, когато е необходимо.

Държавите членки гарантират, че тези видове „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“ отговарят на всички изисквания, посочени в раздел VIII, параграф Б, точка1, буква в) и параграф В, точка 17, буква ж) от приложение I, и по-специално, че статусът на финансова институция като „непредоставяща информация финансова институция“ или статусът на дадена сметка като „изключена сметка“ не препятстват постигането на целите на настоящата директива.

8. Когато държавите-членки постигнат съгласие за автоматичен обмен на информация относно допълнителни категории доход и капитал в рамките на двустранни или многостранни споразумения, които те сключват с други държави-членки, те уведомяват Комисията относно тези споразумения, като Комисията, от своя страна, предоставя достъп до тях на всички останали държави-членки.

Препратки

Член 8ав

Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи

1. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска от „предоставящите информация оператори на платформи“ да извършват процедурите за комплексна проверка и да изпълняват изискванията за предоставяне на информация, предвидени в раздели II и III от приложение V. Всяка държава членка също така гарантира ефективното прилагане и спазване на тези мерки в съответствие с раздел IV от приложение V.

2. В съответствие с приложимите изисквания за процедурите за комплексна проверка и предоставяне на информация, съдържащи се в раздели II и III от приложение V, в срока по параграф 3 компетентният орган на държава членка, в която е извършено предоставяне на информация в съответствие с параграф 1, съобщава чрез автоматичен обмен на компетентния орган на държавата членка, на която „продавачът, за когото се предоставя информация“, е местно лице, както е определено съгласно раздел II, параграф Г от приложение V, а когато „продавачът, за когото се предоставя информация“, осъществява услуги по отдаване под наем на недвижимо имущество - при всички случаи на компетентния орган на държавата членка, в която се намира недвижимият имот - следната информация относно всеки „продавач, за когото се предоставя информация“:

а) име, седалище и адрес на управление, ДИН и, където е приложимо, индивидуален идентификационен номер, определен съгласно параграф 4, алинея първа, на „предоставящия информация оператор на платформа“, както и търговско(и) наименование(я) на „платформата(ите)“, за които този оператор на платформа предоставя информация;

б) собственото и фамилното име на „продавача, за когото се предоставя информация“, когато е физическо лице, и наименованието на „продавача, за когото се предоставя информация“, когато е образувание;

в) основен адрес;

г) всеки ДИН на „продавача, за когото се предоставя информация“, включително съответната държава членка на издаване, или при липса на ДИН, мястото на раждане на „продавача, за когото се предоставя информация“, когато е физическо лице;

д) номер, съгласно търговския регистър, на „продавача, за когото се предоставя информация“, когато е образувание;

е) идентификационния номер по ДДС на „продавача, за когото се предоставя информация“, ако има такъв;

ж) датата на раждане на „продавача, за когото се предоставя информация“, когато е физическо лице;

з) „идентификатора на финансовата сметка“, по която се плаща или кредитира „възнаграждението“, ако „предоставящият информация оператор на платформа“ разполага с такъв и компетентният орган на държавата членка, на която „продавачът, за когото се предоставя информация“, е местно лице по смисъла на раздел II, параграф Г от приложение V, не е уведомил компетентните органи на всички останали държави членки, че не възнамерява да използва „идентификатора на финансовата сметка“ за тази цел;

и) ако е различно от името на „продавача, за когото се предоставя информация“, в допълнение към „идентификатора на финансовата сметка“ – името на титуляря на финансовата сметка, по която е платено или кредитирано „възнаграждението“, ако „предоставящият информация оператор на платформа“ разполага с него, както и всяка друга информация за финансова идентификация, с която „предоставящият информация оператор на платформа“ разполага по отношение на този титуляр на сметка;

й) всяка държава членка, на която „продавача, за когото се предоставя информация“, е местно лице, както е определено съгласно раздел II, параграф Г от приложение V;

к) общото „възнаграждение“, платено или кредитирано през всяко тримесечие на „периода, за който се предоставя информация“, и броя на „относимите дейности“, във връзка с които то е платено или кредитирано;

л) всички такси, комисиони или данъци, удържани или начислени от „предоставящата информация платформа“ през всяко тримесечие на „периода, за който се предоставя информация“:

Когато „продавачът, за когото се предоставя информация“, осъществява услуги по отдаване под наем на недвижимо имущество, се съобщава следната допълнителна информация:

а)адреса на всеки „обявен недвижим имот“, определен в съответствие с процедурите, предвидени в раздел II, параграф Д от приложение V, и съответния кадастрален идентификатор или неговия еквивалент съгласно националното право на държавата членка, в която имотът се намира, когато има такъв;

б)общото „възнаграждение“, платено или кредитирано през всяко тримесечие на „периода, за който се предоставя информация“, и броя на „относимите дейности“ във връзка с всеки „обявен недвижим имот“;

в)когато е известен – броя на дните, в които всеки „обявен недвижим имот“ е бил отдаден под наем по време на „периода, за който се предоставя информация“, както и вида на всеки „обявен недвижим имот“.

3. Предоставянето на информация в съответствие с параграф 2 от настоящия член се извършва чрез използване на стандартния компютъризиран формат, посочен в член 20, параграф 4, в срок до два месеца след края на „периода, за който се предоставя информация“ и за който се отнасят изискванията за предоставяне на информация, приложими относно „предоставящия информация оператор на платформа“. Първата информация се предоставя за „периодите, за които се предоставя информация“, започващи от 1 януари 2023 г.

4. С цел спазване на изискванията за предоставяне на информация съгласно параграф 1 от настоящия член, всяка държава членка установява необходимите правила, с които от всеки „предоставящ информация оператор на платформа“ по смисъла на раздел I, параграф A, точка 4, буква б) от приложение V се изисква да се регистрира в рамките на Съюза. Компетентният орган на държавата членка по регистрация определя индивидуален идентификационен номер на „предоставящия информация оператор на платформа“.

Държавите членки определят правила, съгласно които „предоставящ информация оператор на платформа“ може да избере да се регистрира при компетентния орган на една-единствена държава членка в съответствие с правилата, определени в раздел IV, параграф Е от приложение V. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да въведат изискване всеки „предоставящ информация оператор на платформа“ по смисъла на раздел I, параграф А, точка 4, буква б) от приложение V, чиято регистрация е била отменена в съответствие с раздел IV, параграф Е, точка 7 от приложение V, да може да се регистрира отново единствено при условие че предостави на органите на засегнатата държава членка подходящи гаранции по отношение на ангажимента си да спазва изискванията за предоставяне на информация в рамките на Съюза, включително всякакви неизпълнени от него изисквания за предоставяне на информация.

Комисията чрез актове за изпълнение определя практическите условия, необходими за регистрацията и идентификацията на „предоставящите информация оператори на платформи“. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2.

5. Когато „оператор на платформа“ се счита за „изключен оператор на платформа“, компетентният орган на държавата членка, в която е предоставено доказателството в съответствие с раздел I, параграф A, точка 3 от приложение V, уведомява съответно компетентните органи на всички други държави членки, включително за всички последващи промени.

6. До 31 декември 2022 г. Комисията създава централен регистър, в който се записва информацията, за която се изпраща уведомление съгласно параграф 5 от настоящия член и която се предоставя в съответствие с раздел IV, параграф Е, точка 2 от приложение V. Този централен регистър е на разположение на компетентните органи на всички държави членки.

7. Комисията чрез актове за изпълнение, след получаване на мотивирано искане от държава членка или по своя собствена инициатива, определя дали информацията, за която се изисква автоматичен обмен съгласно споразумение между компетентните органи на съответната държава членка и юрисдикция извън ЕС, е еквивалентна — по смисъла на раздел I, параграф А, точка 7 от приложение V – на информацията, посочена в раздел III, параграф Б от приложение V. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2.

Държава членка, изискваща мярката, посочена в първата алинея, изпраща мотивирано искане до Комисията.

Ако Комисията сметне, че не разполага с цялата информация, необходима с оглед разглеждане на искането, тя се свързва със съответната държава членка в срок от два месеца от получаването на искането и посочва каква допълнителна информация ѝ е необходима. След като Комисията получи цялата информация, която счита за необходима, тя уведомява за това запитващата държава членка в срок от един месец и предава нужната информация на Комитета, посочен в член 26, параграф 2.

Когато действа по собствена инициатива, Комисията приема акт за изпълнение съгласно посоченото в първата алинея единствено след като държава членка е сключила споразумение между компетентните органи с юрисдикция извън ЕС, изискващо автоматичен обмен на информация за продавачите, чиито приходи произтичат от дейности, извършвани чрез посредничеството на „платформи“.

Когато определя дали информацията е еквивалентна по смисъла на първата алинея по отношение на дадена „относима дейност“, Комисията отчита надлежно до каква степен режимът, на който се основава тази информация, съответства на посочения в приложение V, по-специално по отношение на:

i)определенията за „предоставящ информация оператор на платформа“, за „продавач, за когото се предоставя информация“, и за „относима дейност“;

ii)процедурите, приложими за идентифициране на „продавачите, за които се предоставя информация“;

iii)изискванията за предоставяне на информация; и

iv)правилата и административните процедури, които юрисдикциите извън Съюза трябва да са въвели, за да гарантират ефективното прилагане и спазване на определените в този режим процедури за комплексна проверка и изискванията за предоставяне на информация.

Същата процедура се прилага, за да се определи, че информацията вече не е еквивалентна.

Препратки

Член 8б

Статистически данни за автоматичния обмен на информация

1. Държавите членки предоставят ежегодно на Комисията статистически данни за обема на автоматичния обмен по член 8, параграф 1 и параграф 3а, член 8аа и член 8ав, както и информация за административните и други видове разходи и ползи, свързани с извършения обмен, както и за всякакви потенциални изменения, както за данъчните администрации, така и за трети страни.

РАЗДЕЛ III. Спонтанен обмен на информация
Препратки

Член 9

Обхват и условия на спонтанния обмен на информация

1. Компетентният орган на всяка държава-членка спонтанно съобщава информацията по член 1, параграф 1 на компетентния орган на всяка друга заинтересована държава-членка във всеки един от следните случаи:

а) компетентният орган на едната държава-членка има основания да предполага, че е възможно да има загуба на данъчни приходи в другата държава-членка;

б) данъчнозадължено лице ползва намаление на данъка или освобождаване от данък в едната държава-членка, което би довело до увеличаване на данъка или възникване на данъчно задължение в другата държава-членка;

в) търговски сделки между данъчнозадължено лице от една държава-членка и данъчнозадължено лице от друга държава-членка се осъществяват в рамките на една или повече държави по начин, който може да доведе до намаляване на дължимите данъци в едната или другата държава-членка, или и в двете;

г) компетентният орган на държава-членка има основания да предполага, че намаляването на данъчното задължение може да е следствие от фиктивни прехвърляния на печалби в рамките на групи предприятия;

д) информацията, предоставена на едната държава-членка от компетентния орган на другата държава-членка е дала възможност да се получи информация, която може да е полезна за определяне на данъчно задължение в другата държава-членка.

2. Компетентните органи на държавите-членки могат спонтанно да съобщават на компетентните органи на другите държави-членки всяка информация, която им е известна и която може да е от полза за компетентните органи на другите държави-членки.

Препратки

Член 10

Срокове

1. Компетентният орган, който разполага с налична информация по член 9, параграф 1, изпраща тази информация на компетентния орган на всяка друга заинтересована държава-членка във възможно най-кратък срок и не по-късно от един месец, след като информацията стане налична.

2. Компетентният орган, на който е съобщена информация по член 9, потвърждава получаването на информацията на компетентния орган, предоставил информацията, ако е възможно по електронен път, като прави това незабавно и при всички случаи не по-късно от седем работни дни след датата на получаване.

ГЛАВА III. ДРУГИ ФОРМИ НА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

РАЗДЕЛ I. Присъствие в административни служби и участие в административни разследвания
Препратки

Член 11

Обхват и условия

1. С цел обмен на информацията по член 1, параграф 1 компетентният орган на държава членка може да поиска от компетентния орган на друга държава членка длъжностни лица, упълномощени от първия посочен орган, и в съответствие с процедурните механизми, приети от втория посочен орган:

а) да присъстват в службите, в които административните органи на запитаната държава членка изпълняват своите задължения;

б) да присъстват по време на административни разследвания, извършвани на територията на запитаната държава членка;

в) да участват в административните разследвания, извършвани от запитаната държава членка, посредством електронни съобщителни средства, ако е подходящо;

Запитаният орган отговаря на искане в съответствие с първата алинея в срок от 60 дни от получаването на искането, за да потвърди съгласието си или да съобщи своя мотивиран отказ на запитващия орган.

Когато исканата информация се съдържа в документи, до които длъжностните лица на запитания орган имат достъп, на длъжностните лица на запитващия орган се предоставят копия на тези документи.

2. ►M7 Когато длъжностни лица на запитващия орган присъстват по време на административни разследвания или участват в административните разследвания посредством електронни съобщителни средства, те могат да разпитват лица и да проверяват архиви при спазване на процедурните правила, установени от запитаната държава членка. ◄

Всеки отказ от страна на разследваното лице да се подчини на мерките за проверка на длъжностните лица на запитващия орган се разглеждат от запитания орган като отказ спрямо длъжностно лице на последния.

3. Длъжностните лица, упълномощени от запитващата държава-членка, които присъстват в друга държава-членка в съответствие с параграф 1, по всяко време могат да представят писмен документ, удостоверяващ самоличността и служебното им положение.

РАЗДЕЛ II. Паралелни проверки
Препратки

Член 12

Паралелни проверки

1. Параграфи 2, 3 и 4 се прилагат, когато две или повече държави-членки се споразумеят да извършат паралелни проверки на собствената си територия на едно или повече лица, които представляват общ или допълващ се интерес за тях, с оглед да си обменят получената в резултат на това информация.

2. Компетентният орган на всяка държава-членка сам определя лицата, за които възнамерява да предложи извършването на паралелна проверка. Той уведомява компетентния орган на другите заинтересовани държави-членки за всички случаи, за които предлага паралелна проверка, като обосновава избора си.

Той посочва периода, в който трябва да се извършат тези проверки.

3. Компетентният орган на всяка заинтересована държава членка решава дали да участва в паралелните проверки. Той потвърждава съгласието си или съобщава мотивирания си отказ на органа, предложил паралелната проверка, в срок от 60 дни от получаването на предложението.

4. Компетентният орган на всяка заинтересована държава-членки определя представител, отговорен за ръководенето и координирането на действията по проверката.

РАЗДЕЛ IIa. Съвместни ревизии
Препратки

Член 12а

Съвместни ревизии

1. Компетентният орган на една или повече държави членки може да поиска от компетентния орган на друга държава членка (или други държави членки) да извършат съвместна ревизия. Запитаните компетентни органи отговарят на искането за съвместна ревизия в срок от 60 дни от получаване на искането. Запитаните компетентни органи могат мотивирано да отхвърлят искане за съвместна ревизия от компетентния орган на държава членка.

2. Съвместните ревизии се провеждат по предварително съгласуван и координиран начин, в т.ч. езикови договорености, от компетентните органи на запитващата и запитаната държави членки, в съответствие със законите и процедурните изисквания на държавата членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия. Във всяка държава членка, в която се извършват дейности по съвместна ревизия, компетентният орган на тази държава членка определя представител, отговорен за ръководенето и координирането на съвместната ревизия в тази държава членка.

Когато длъжностните лица на държавите членки, участващи в съвместна ревизия, присъстват при дейности, извършвани в друга държава членка, техните права и задължения се определят в съответствие със законите на държавата членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия. При спазване на правото на държавата членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия, длъжностните лица на друга държава членка не могат да упражняват правомощия, които биха надхвърлили обхвата на правомощията, предоставени им съгласно законите на собствената им държава членка.

3. Без да се засяга параграф 2, държава членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия, предприема необходимите мерки с оглед:

а) да се разреши на длъжностните лица на други държави членки, които участват в дейностите по съвместната ревизия, да разпитват лица и да проверяват архиви заедно с длъжностните лица на държавата членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия, при спазване на процедурните правила, установени от държавата членка, в която се извършват тези дейности;

б) да се гарантира, че доказателствата, събрани по време на дейностите по съвместната ревизия, могат да бъдат оценени, включително по отношение на допустимостта, при същите правни условия, както при ревизия, извършена в тази държава членка, в която участват само длъжностните лица на тази държава членка, включително в хода на евентуални процедури по подаване на жалби, преразглеждане или обжалване; и

в) да се гарантира, че лицето(ата), което(които) подлежи(ат) на съвместна ревизия или е(са) засегнато(и) от нея, има(т) еднакви права и задължения, както при ревизия, в която участват само длъжностните лица на тази държава членка, включително в хода на евентуални процедури по подаване на жалби, преразглеждане или обжалване.

4. Когато компетентни органи на две или повече държави членки извършват съвместна ревизия, те се опитват да постигат съгласие по фактите и обстоятелствата, които имат отношение към съвместната ревизия, и се опитват да постигнат съгласие по въпроса за данъчния статут на ревизираното(ите) лице(а) въз основа на резултатите от съвместната ревизия. Констатациите от съвместната ревизия се представят в окончателен доклад. Въпросите, по които компетентните органи постигнат съгласие, се представят в окончателния доклад и се вземат предвид в съответните актове, издадени от компетентните органи на участващите държави членки след извършената съвместна ревизия.

При спазване на първата алинея действията на компетентните органи на държава членка или на нейно длъжностно лице вследствие на съвместна ревизия, и евентуалните последващи процедури в тази държава членка, като например решение на данъчните органи и свързаните процедури по обжалване или уреждане на спор, се извършват в съответствие с националното право на тази държава членка.

5. Резултатът от съвместната ревизия, включително копие от окончателния доклад, се съобщават на ревизираното(ите) лице(а) в срок от 60 дни от изготвянето на окончателния доклад.

РАЗДЕЛ III. Административно уведомяване
Препратки

Член 13

Искане за уведомяване

1. По искане на компетентния орган на дадена държава-членка компетентният орган на друга държава-членка, в съответствие с правилата за уведомяване относно подобни инструменти в запитаната държава-членка, уведомява адресата за всички актове и решения, издадени от административните органи на запитващата държава и отнасящи се до прилагането на нейна територия на законодателството в областта на данъците, предмет на настоящата директива.

2. В искането за уведомяване се посочва предметът на инструмента или решението, които трябва да бъдат съобщени, както и името и адресът на адресата, и всяка друга информация, която може да улесни идентифицирането на адресата.

3. Запитаният орган информира незабавно запитващия орган за отговора си, и по-специално за датата, на която адресатът е уведомен за решението или инструмента.

4. Запитващият орган отправя искане за уведомяване съгласно настоящия член само когато не е в състояние да уведоми адресата в съответствие с правилата за уведомяване относно съответните инструменти в запитващата държава-членка, или когато такова уведомяване би породило прекомерни трудности. Компетентният орган на държава-членка може да уведоми пряко адресат, който се намира на територията на друга държава-членка, относно съответния документ чрез препоръчано писмо или по електронен път.

РАЗДЕЛ IV. Обратна информация
Препратки

Член 14

Условия

1. Когато компетентният орган предоставя информация съгласно член 5 или 9, той може да поиска от получилия информацията компетентен орган да му изпрати обратна информация за това. Ако бъде поискана обратна информация, получилият информацията компетентен орган, без да засяга правилата относно данъчната тайна и защитата на данните, приложими в неговата държава-членка, изпраща обратна информация на компетентния орган, който е предоставил информацията, във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три месеца след като е станал известен резултатът от използването на поисканата информация. Комисията определя практическите условия в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2.

2. Веднъж годишно и в съответствие с двустранно договорените практически условия компетентните органи на държавите-членки изпращат обратна информация на другите заинтересовани държави-членки във връзка с автоматичния обмен на информация.

РАЗДЕЛ V. Обмен на най-добри практики и опит
Препратки

Член 15

Обхват и условия

1. Държавите-членки съвместно с Комисията разглеждат и оценяват предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество и обменят резултатите от своя опит с цел подобряване на това сътрудничество и разработване, ако е необходимо, на правила в съответните области.

2. Държавите-членки, съвместно с Комисията, могат да изготвят насоки по отношение на всички аспекти, които се считат за необходими за обмен на най-добри практики и обмен на опит.

ГЛАВА IV. ПРАВИЛА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Препратки

Член 16

Разкриване на информация и документи

1. Информацията, предавана между държавите членки в каквато и да е форма съгласно настоящата директива, представлява служебна тайна и е защитена по същия начин, както подобна информация съгласно националното право на държавата членка, която я получава. Такава информация може да се използва за целите на оценката, администрирането и прилагането на националното право на държавите членки относно данъците, посочени в член 2, както и относно ДДС и други косвени данъци.

Информацията може да се използва също и за изчисляване и облагане с други данъци и мита по член 2 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки , както и за изчисляване и събиране на вноски за задължително социално осигуряване.

Освен това тя може да се използва при съдебни и административни производства, свързани със санкции, образувани по повод нарушаване на данъчното законодателство, без да се засягат общите правила и разпоредби, уреждащи правата на ответниците и на свидетелите в тези производства.

2. С разрешението на компетентния орган на държавата членка, който изпраща информацията съгласно настоящата директива, и само доколкото това е разрешено от националното право на държавата членка на компетентния орган, получаващ информацията, получените в съответствие с настоящата директива информация и документи могат да бъдат използвани за цели, различни от посочените в параграф 1. Такова разрешение се дава, ако информацията може да се използва за подобни цели в държавата членка на компетентния орган, който изпраща информацията.

Компетентният орган на всяка държава членка може да изпрати на компетентните органи на всички останали държави членки списък с целите, различни от посочените в параграф 1, за които в съответствие с националното му право може да се използват информацията и документите. Компетентният орган, който получава информацията и документите, може да използва получената информация и документи без разрешението по първата алинея от настоящия параграф за всяка от целите, посочени от предоставящата ги държава членка.

3. Ако компетентният орган на една държава-членка счита, че информацията, която е получил от компетентния орган на друга държава-членка, може да бъде полезна на компетентния орган на трета държава-членка за посочените в параграф 1 цели, той може да я предаде на последния компетентен орган, при условие че предаването се извършва в съответствие с правилата и процедурите, посочени в настоящата директива. Той информира компетентния орган на държавата-членка, от който произхожда информацията, за намерението си да сподели тази информация с трета държава-членка. Държавата-членка на произход на информацията може да се противопостави на споделянето на информация до 10 работни дни от получаването на съобщението от държавата-членка, която желае информацията да бъде споделена.

4. Разрешение за използване на информация по параграф 2, която е била предадена по силата на параграф 3, може да се даде само от компетентния орган на държавата-членка, източник на информацията.

5. Информация, доклади, заявления и други документи или заверени копия, или извадки от тях, получени от запитания орган и предадени на запитващия орган в съответствие с настоящата директива, могат да бъдат привлечени като доказателства от компетентните органи на държавата-членка на запитващия орган при условията, предвидени за подобна информация, доклади, заявления и други документи, предоставяни от орган на тази държава-членка.

6. Независимо от параграфи 1—4 от настоящия член, информацията, предавана между държавите членки съгласно член 8aa, се използва за оценка на рисковете от високо ниво, свързани с трансферното ценообразуване и други рискове, свързани със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, включително оценка на риска от неспазване на приложимите правила за трансферното ценообразуване от страна на членовете на „МГП“, и по целесъобразност за икономически и статистически анализ. Корекциите на трансферното ценообразуване от страна на данъчните органи на получаващата държава членка не се основават на информацията, която се обменя съгласно член 8aa. Независимо от изложеното по-горе, не се забранява използването на информацията, предавана между държавите членки съгласно член 8аа, като основа за отправяне на допълнителни запитвания относно условията на трансферното ценообразуване на „МГП“ или относно други данъчни въпроси в хода на данъчен одит, като в резултат на това могат да бъдат направени подходящи корекции на облагаемия доход на дадено „съставно образувание“.

Препратки

Член 17

Ограничения

1. Запитаният орган на държава-членка предоставя информацията по член 5 на запитващия орган на друга държава-членка, при условие че запитващият орган е изчерпал обичайните източници на информация, които би могъл да използва при дадените обстоятелства, за да получи исканата информация, без да застрашава постигането на целите си.

2. Настоящата директива не налага на запитана държава-членка задължението да извършва разследвания или да предоставя информация, ако извършването на такива разследвания или събирането на исканата информация за нейни собствени цели би противоречало на законодателството ѝ.

3. Компетентният орган на запитаната държава-членка може да откаже да предостави информация, когато запитващата държава-членка не е в състояние поради правни причини да предостави подобна информация.

4. Отказ за предоставяне на информация се допуска, ако това би довело до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна, или на търговски процес, или ако разкриването ѝ би противоречало на обществения ред.

5. Запитаният орган информира запитващия орган за основанията, поради които отказва да изпълни искането за информация.

Препратки

Член 18

Задължения

1. Ако държава-членка изисква информация в съответствие с настоящата директива, другата държава-членка използва своите средства за събиране на информация, за да получи исканата информация, дори ако тази друга държава-членка няма нужда от тази информация за своите собствени данъчни цели. Това задължение не противоречи на член 17, параграфи 2, 3 и 4, позоваването на които в никакъв случай не се тълкува като разрешение за запитана държава-членка да откаже да предостави информация, само защото тази информация не представлява национален интерес.

2. При никакви обстоятелства член 17, параграфи 2 и 4 не се тълкуват като разрешение запитаният орган на държава-членка да откаже да предостави информация, само защото информацията се държи от банка, друга финансова институция, лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или защото се отнася до капиталови дялове на лице.

3. Независимо от параграф 2 дадена държава-членка може да откаже да предаде исканата информация, когато тази информация се отнася за данъчни периоди преди 1 януари 2011 г. и когато предаването на тази информация е могло да бъде отказано въз основа на член 8, параграф 1 от Директива 77/799/ЕИО, ако информацията е била поискана преди 11 март 2011 г.

Препратки

Член 19

Разрастване на по-широкото сътрудничество, предоставено на трета държава

Ако държава-членка предоставя по-широко сътрудничество на трета държава от сътрудничеството, предвидено в настоящата директива, тази държава-членка не може да отказва същото по-широко сътрудничество на никоя друга държава-членка, която желае да установи такова по-широко взаимно сътрудничество с тази държава-членка.

Препратки

Член 20

Стандартни формуляри и компютризирани формати

1. Исканията за информация и за административни разследвания в съответствие с член 5 и свързаните с тях отговори, потвърждения, искания за допълнителни общи сведения, невъзможност или отказ съгласно член 7 се изпращат, доколкото е възможно, посредством стандартен формуляр, приет от Комисията съгласно процедурата, предвидена в член 26, параграф 2.

Стандартните формуляри могат да бъдат придружени от доклади, заявления или други документи или заверени копия или извадки от тях.

2. Посоченият в параграф 1 стандартен формуляр включва най-малко следната информация, която запитващият орган трябва да предостави:

а) самоличността на проверяваното или разследвано лице и – в случай на искания за група съгласно член 5а, параграф 3 – подробно описание на групата;

б) данъчната цел, за която се търси информацията.

Запитващият орган може да предостави, доколкото му е известно и в съответствие с международните обстоятелства, името и адреса на всяко лице, за което се смята, че разполага с исканата информация, както и всякакви елементи, които могат да улеснят събирането на информация от страна на запитания орган.

3. Спонтанната информация и потвърждаването на получаването ѝ по членове 9 и 10 съответно, исканията за административни уведомявания по член 13, обратната информация по член 14 и съобщенията по член 16, параграфи 2 и 3, и член 24, параграф 2 се изпращат посредством стандартните формуляри, приети от Комисията в съответствие с процедурата по член 26, параграф 2.

4. Автоматичният обмен на информация по членове 8 и 8ав се извършва посредством стандартен компютъризиран формат, който е предназначен за улесняване на автоматичния обмен и който е приет от Комисията в съответствие с процедурата по член 26, параграф 2.

5. Комисията приема стандартни формуляри, включващи правила за езиковия режим, в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2, в следните случаи:

а) преди 1 януари 2017 г. — за автоматичния обмен на информация относно предварителни данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителни споразумения за ценообразуване съгласно член 8а;

б) преди 30 юни 2019 г. — за автоматичния обмен на информация относно подлежащи на оповестяване трансгранични договорености съгласно член 8аб.

Тези стандартни формуляри не включват елементи, различни от елементите за обмена на информация, изброени в член 8а, параграф 6 и член 8аб, параграф 14, и всички други полета, свързани с тези елементи, които са необходими за постигане на целите, определени съответно в членове 8а и 8аб.

Езиковият режим, посочен в първа алинея, не възпрепятства държавите членки да предоставят информацията, посочена в членове 8а и 8аб, на някой от официалните езици на Съюза. Въпреки това езиковият режим може да предвижда, че основните елементи на обменяната информация се изпращат също така и на друг официален език на Съюза.

6. Автоматичният обмен на информация относно отчета по държави съгласно член 8аа се извършва чрез стандартния формуляр, установен в таблици 1, 2 и 3 от раздел III на приложение III. Посредством актове за изпълнение Комисията приема езиковите договорености за този обмен в срок до 31 декември 2016 г. Те не възпрепятстват държавите членки да съобщават информацията, посочена в член 8аа, на всеки един от официалните и работните езици на Съюза. Въпреки това тези езикови договорености може да предвиждат, че основните елементи на подобна информация се изпращат също така и на друг официален език на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2.

Препратки

Член 21

Практически договорености

1. Предаването на информация по силата на настоящата директива, доколкото е възможно, се извършва по електронен път посредством мрежата CCN.

Ако е целесъобразно, Комисията приема практически правила, необходими за изпълнение на първа алинея, в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2.

2. Комисията отговаря за развитието на мрежата CCN, необходимо, за да се осигури възможност за обмен на информация между държавите членки и за гарантирането на сигурността на мрежата CCN.

Държавите членки отговарят за развитието на своите системи, което е необходимо, за да се осигури обмена на информация чрез използването на мрежата CCN и за гарантирането на сигурността на своите системи.

Държавите членки гарантират, че всяко физическо „лице, за което се предоставя информация“, се уведомява за всяко нарушение на сигурността във връзка с неговите данни, когато нарушението може да повлияе неблагоприятно на защитата на личните му данни или на личния му живот.

Държавите членки се отказват от исканията си за възстановяване на направените от тях разходи по прилагането на настоящата директива, освен във връзка с възнагражденията, платени на експерти, когато това е приложимо.

3. Лицата, надлежно упълномощени от Органа за акредитиране по сигурността към Комисията, могат да имат достъп до тази информация само доколкото това е необходимо за наблюдението, поддръжката и развитието на регистъра по параграф 5 и на мрежата CCN.

4. Исканията за сътрудничество, включително исканията за уведомяване и приложените към тях документи, могат да се изготвят на всеки език, за който запитаният и запитващият орган са се споразумели.

Тези искания се придружават от превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка на запитания орган само в специални случаи, когато запитаният орган представи основания за искането за такъв превод.

5. До 31 декември 2017 г. Комисията създава и обезпечава в техническо и логистично отношение защитен централен регистър на държавите членки за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, в който информацията, съобщавана съгласно член 8а, параграфи 1 и 2, се записва с цел изпълнение на изискванията за автоматичен обмен, предвидени в посочените параграфи.

До 31 декември 2019 г. Комисията създава и обезпечава в техническо и логистично отношение защитен централен регистър на държавите членки за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, в който информацията, съобщавана съгласно член 8аб, параграфи 13, 14 и 16, се записва в изпълнение на изискванията за автоматичен обмен, предвидени в посочените параграфи.

Компетентните органи на всички държави членки имат достъп до информацията в регистъра. Комисията също има достъп до информацията в регистъра, но при спазване на ограниченията, предвидени съответно в член 8а, параграф 8 и член 8аб, параграф 17. Комисията приема необходимите практически правила в съответствие с процедурата по член 26, параграф 2.

Докато защитеният централен регистър започне да функционира, автоматичният обмен по член 8а, параграфи 1 и 2 и член 8аб, параграфи 13, 14 и 16 се извършва в съответствие с параграф 1 от настоящия член и приложимите практически правила.

6. Информацията, предоставена съгласно член 8аа, параграф 2, се изпраща по електронен път чрез мрежата CCN. Комисията приема необходимите практически договорености за актуализирането на мрежата CCN посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2.

7. Комисията разработва и предоставя техническа и логистична подкрепа за сигурен централен интерфейс за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, чрез който държавите членки предоставят информация посредством стандартни формуляри съгласно член 20, параграфи 1 и 3. Компетентните органи на всички държави членки имат достъп до този интерфейс. С цел събиране на статистически данни Комисията има достъп до информация относно записаните в интерфейса обмени, която може да бъде извлечена автоматично. Комисията има достъп само до анонимни и обобщени данни. Достъпът на Комисията не засяга задължението на държавите членки да предоставят статистически данни за обменяната информация в съответствие с член 23, параграф 4.

Комисията приема необходимите практически условия посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 26, параграф 2.

Препратки

Член 22

Специфични задължения

1. Държавите-членки вземат всички необходими мерки за:

а) осигуряване на ефективна вътрешна координация в рамките на организацията, посочена в член 4;

б) установяване на пряко сътрудничество с органите на другите държави-членки, посочени в член 4;

в) осигуряване на безпрепятственото прилагане на процедурите за административно сътрудничество, предвидени в настоящата директива.

1а. За целите на изпълнението и прилагането на законовите разпоредби на държавите членки, с които се привежда в действие настоящата директива, и за да се гарантира функционирането на административното сътрудничество, което тя установява, държавите членки предвиждат в законодателството си достъп от страна на данъчните органи до механизмите, процедурите, документите и информацията, посочени в членове 13, 30, 31, 32a и 40 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета . 2. Комисията съобщава на всяка държава-членка всякаква обща информация относно изпълнението и прилагането на настоящата директива, която е получила и е в състояние да предостави.

ГЛАВА V. ОТНОШЕНИЯ С КОМИСИЯТА

Препратки

Член 23

Оценка

1. Държавите-членки и Комисията проучват и оценяват резултатите от работата на предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията цялата необходима информация за оценката на ефективността на предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество при борбата с укриването на данъци и избягването на данъчното облагане.

3. Държавите членки представят на Комисията годишна оценка за ефективността на автоматичния обмен на информация съгласно членове 8, 8а, 8аа и 8аб, както и за постигнатите практически резултати. Формата и условията за представянето на годишната оценка се приемат от Комисията чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2.

4. В съответствие с посочената в член 26, параграф 2 процедура Комисията определя списъка от статистически данни, които държавите-членки представят за целите на оценка на настоящата директива.

Препратки

Член 23а

Поверителност на информацията

1. Информацията, която се съобщава на Комисията съгласно настоящата директива, се третира от Комисията като поверителна в съответствие с разпоредбите, приложими за органите на Съюза, и не може да се използва за никакви други цели, освен за да се определи дали и до каква степен държавите членки спазват настоящата директива.

2. Информацията, която се съобщава на Комисията от държава членка съгласно член 23, както и всички доклади или документи, изготвени от Комисията въз основа на тази информация, могат да бъдат предавани на останалите държави членки. Предаваната информация представлява служебна тайна и е защитена по същия начин, както подобна информация съгласно националното право на държавата членка, която я е получила.

Изготвените от Комисията доклади и документи, посочени в първата алинея, може да се използват от държавите членки само за аналитични цели и не се публикуват, нито се предоставят на други лица или органи без изричното съгласие на Комисията.

Независимо от първата и втората алинея, Комисията може да публикува ежегодно анонимизирани обобщения на статистическите данни, които държавите членки ѝ предоставят в съответствие с член 23, параграф 4.

ГЛАВА VI. ОТНОШЕНИЯ С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

Препратки

Член 24

Обмен на информация с трети държави

1. Ако компетентният орган на държава-членка получи от трета държава информация, която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на тази държава-членка относно данъците, посочени в член 2, този орган може да предоставя информацията на компетентните органи на държавите-членки, за които тази информация може да бъде полезна, и на всички запитващи органи, доколкото това е разрешено съгласно споразумение с тази трета държава.

2. Компетентните органи могат, в съответствие с вътрешните си разпоредби относно предоставянето на лични данни на трети държави, да съобщават на трети държави информация, получена в съответствие с настоящата директива, единствено ако са спазени всички посочени по-долу условия:

а) компетентният орган на държавата-членка, който е източник на информацията, е изразил съгласие за това съобщение;

б) съответната трета държава е предприела действия за оказване на поисканото сътрудничество за събиране на доказателства за транзакции с нередовен или незаконен характер, които противоречат на данъчното законодателство или го нарушават.

ГЛАВА VII. ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Препратки

Член 25

Защита на данните

1. Обменът на информация съгласно настоящата директива е в съответствие Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета . Въпреки това за целите на правилното прилагане на настоящата директива държавите членки ограничават обхвата на задълженията и правата, предвидени в член 13, член 14, параграф 1 и член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, до степента, необходима за запазване на интересите по член 23, параграф 1, буква д) от посочения регламент“.

2. Разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета се прилагат по отношение на всяко обработване на лични данни съгласно настоящата директива от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Въпреки това, за целите на правилното прилагане на настоящата директива, обхватът на задълженията и правата, предвидени в член 15, член 16, параграф 1 и членове 17-21 от Регламент (ЕС) 2018/1725, се ограничава до степента, необходима за запазване на интересите по член 25, параграф 1, буква в) от посочения регламент.

3. „Предоставящите информация финансови институции“, посредниците, „предоставящите информация оператори на платформи“ и компетентните органи на държавите членки се считат за администратори на лични данни, когато самостоятелно или съвместно определят целите и средствата на обработването на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679.

4. Независимо от параграф 1, всяка държава членка гарантира, че всяка „предоставяща информация финансова институция“, посредник или „предоставящ информация оператор на платформа“, в зависимост от случая, които са под нейната юрисдикция:

а) информират всяко засегнато физическо лице, че информация, отнасяща се за това лице, ще бъде събрана и предадена в съответствие с настоящата директива; и

б) предоставят на всяко засегнато физическо лице цялата информация, която това лице има право да получи от администратора на лични данни, достатъчно рано, за да може лицето да упражни своите права по защита на личните данни и във всеки случай преди предоставянето на такава информация.

Независимо от буква б) от първата алинея, всяка държава членка определя правила, които задължават „предоставящите информация оператори на платформи“ да информират „продавачите, за които се предоставя информация“, относно съобщаваното „възнаграждение“.

5. Информацията, обработена в съответствие с настоящата директива, се съхранява за срок, не по-дълъг от необходимия за постигане на целите на настоящата директива, и при всички случаи в съответствие с националните правила на всеки администратор на данни относно давностните срокове.

6. Държава членка, в която е възникнало нарушение на сигурността на данните, докладва незабавно на Комисията за нарушението на сигурността на данните и всички последващи действия за справяне с него. Комисията незабавно информира всички държави членки за нарушението на сигурността на данните, за което е ѝ е било докладвано или е получила сведения, както и за всички действия за справяне с него.

Всяка държава членка може да спре обмена на информация с държавата(ите) членка(и), в която(които) е възникнало нарушението на сигурността на данните, като уведоми писмено Комисията и засегнатата(ите) държава(и) членка(и). Действието на такова спиране е незабавно.

Държавата(ите) членка(и), в която(които) е възникнало нарушение на сигурността на данните, разследва(т) и овладява(т) нарушението на данни и предприема(т) действия за справяне с него, както и иска(т) спирането на достъпа до CCN за целите на настоящата директива, като уведомят писмено Комисията, ако нарушението на сигурността на данните не може да бъде овладяно незабавно и по подходящ начин. При такова искане Комисията спира достъпа до CCN на тази(тези) държава(и) членка(и) за целите на настоящата директива.

След като държавата членка, в която е възникнало нарушение на сигурността на данните, докладва справяне с нарушението на сигурността на данните, Комисията възобновява достъпа до CCN на засегнатата(ите) държава(и) членка(и) за целите на настоящата директива. В случай че една или повече държави членки поискат от Комисията да проверят съвместно дали са предприети успешни действия за справяне с нарушението на сигурността на данните, Комисията възобновява достъпа до CCN на тази(тези) държава(и) членка(и) за целите на настоящата директива след извършване на такава проверка.

При нарушение на сигурността на данните в централния регистър или CCN за целите на настоящата директива и когато е възможно да бъде засегнат обменът на информация между държавите членки чрез CCN, Комисията информира без ненужно забавяне държавите членки за нарушението на сигурността на данните и за предприетите действия за справяне с него. Такива действия за справяне с нарушението могат да включват спиране на достъпа до централния регистър или CCN за целите на настоящата директива до отстраняването на нарушението на сигурността на данните.

7. Държавите членки, подпомагани от Комисията, се споразумяват по практическите договорености, необходими за прилагането на настоящия член, в т.ч. процедурите по управление на нарушенията на сигурността на данните, които са съобразени с международно признати добри практики и, когато е целесъобразно, съвместно споразумение между администратори на лични данни, споразумение между обработващи лични данни и администратори на лични данни или образци на такива споразумения.

Препратки

Член 25а

Санкции

Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива и отнасящи се до членове 8аа, 8аб и 8ав, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Препратки

Член 26

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от Комитет за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета . 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Препратки

Член 27

Докладване

1. На всеки пет години след 1 януари 2013 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящата директива.

2. На всеки две години след 1 юли 2020 г. държавите членки и Комисията оценяват в каква степен остава актуално приложение IV, а Комисията представя доклад на Съвета. Ако е целесъобразно, този доклад се придружава от законодателно предложение.

Препратки

Член 27а

Незадължително отлагане на сроковете поради пандемията от COVID-19

1. Независимо от сроковете за подаване на информация относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, посочени в член 8аб, параграф 12, държавите членки могат да вземат необходимите мерки, за да позволят на посредниците и съответните данъчнозадължени лица да подадат до 28 февруари 2021 г. информация относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, първата стъпка от които е била изпълнена между 25 юни 2018 г. и 30 юни 2020 г.

2. Когато държавите членки предприемат мерки, посочени в параграф 1, те вземат необходимите мерки, за да дадат възможност:

а) независимо от член 8аб, параграф 18, първият обмен на информация да бъде извършен до 30 април 2021 г.;

б) 30-дневният срок за подаване на информация, посочен в член 8аб, параграфи 1 и 7, да започне да тече не по-късно от 1 януари 2021 г., когато:

i) подлежаща на оповестяване трансгранична договореност е предоставена за прилагане или е станала готова за прилагане, или когато първата стъпка в прилагането е извършена между 1 юли 2020 г. и 31 декември 2020 г., или

ii) посредниците по смисъла на член 3, точка 21, втора алинея предоставят, пряко или чрез други лица, помощ, съдействие или консултации между 1 юли 2020 г. и 31 декември 2020 г.;

в) по отношение на масово предлагани договорености първият периодичен доклад в съответствие с член 8аб, параграф 2 да се изготви от посредника до 30 април 2021 г.

3. Независимо от срока, предвиден в член 8, параграф 6, буква б), държавите членки могат да вземат необходимите мерки, за да дадат възможност предоставянето на информация по член 8, параграф 3а, свързана с календарната 2019 г. или с друг подходящ отчетен период, да бъде извършено в срок до 12 месеца след края на календарната 2019 г. или друг подходящ отчетен период.

Препратки

Член 27б

Удължаване на периода на отлагането

1. Съветът, като действа с единодушие по предложение на Комисията, може да приеме решение за изпълнение за удължаване на периода на отлагането на сроковете, предвидени в член 27а, с три месеца, при условие че продължават да съществуват причинените от пандемията от COVID-19 сериозни рискове за общественото здраве, пречки и икономически смущения и че държавите членки прилагат ограничителни мерки.

2. Предложението за решение за изпълнение на Съвета се представя на Съвета най-малко един месец преди изтичането на съответния срок.

Препратки

Член 28

Отмяна на Директива 77/799/ЕИО

Директива 77/799/ЕИО се отменя, считано от 1 януари 2013 г.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива.

Препратки

Член 29

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, считано от 1 януари 2013 г.

Въпреки това те въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 8 от настоящата директива, считано от 1 януари 2015 г.

Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Препратки

Член 30

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Препратки

Член 31

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Мерки по въвеждане
Зареждане ...