Член 16

Разкриване на информация и документи

1. Информацията, предавана между държавите членки в каквато и да е форма съгласно настоящата директива, представлява служебна тайна и е защитена по същия начин, както подобна информация съгласно националното право на държавата членка, която я получава. Такава информация може да се използва за целите на оценката, администрирането и прилагането на националното право на държавите членки относно данъците, посочени в член 2, както и относно ДДС и други косвени данъци.

Информацията може да се използва също и за изчисляване и облагане с други данъци и мита по член 2 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки , както и за изчисляване и събиране на вноски за задължително социално осигуряване.

Освен това тя може да се използва при съдебни и административни производства, свързани със санкции, образувани по повод нарушаване на данъчното законодателство, без да се засягат общите правила и разпоредби, уреждащи правата на ответниците и на свидетелите в тези производства.

2. С разрешението на компетентния орган на държавата членка, който изпраща информацията съгласно настоящата директива, и само доколкото това е разрешено от националното право на държавата членка на компетентния орган, получаващ информацията, получените в съответствие с настоящата директива информация и документи могат да бъдат използвани за цели, различни от посочените в параграф 1. Такова разрешение се дава, ако информацията може да се използва за подобни цели в държавата членка на компетентния орган, който изпраща информацията.

Компетентният орган на всяка държава членка може да изпрати на компетентните органи на всички останали държави членки списък с целите, различни от посочените в параграф 1, за които в съответствие с националното му право може да се използват информацията и документите. Компетентният орган, който получава информацията и документите, може да използва получената информация и документи без разрешението по първата алинея от настоящия параграф за всяка от целите, посочени от предоставящата ги държава членка.

3. Ако компетентният орган на една държава-членка счита, че информацията, която е получил от компетентния орган на друга държава-членка, може да бъде полезна на компетентния орган на трета държава-членка за посочените в параграф 1 цели, той може да я предаде на последния компетентен орган, при условие че предаването се извършва в съответствие с правилата и процедурите, посочени в настоящата директива. Той информира компетентния орган на държавата-членка, от който произхожда информацията, за намерението си да сподели тази информация с трета държава-членка. Държавата-членка на произход на информацията може да се противопостави на споделянето на информация до 10 работни дни от получаването на съобщението от държавата-членка, която желае информацията да бъде споделена.

4. Разрешение за използване на информация по параграф 2, която е била предадена по силата на параграф 3, може да се даде само от компетентния орган на държавата-членка, източник на информацията.

5. Информация, доклади, заявления и други документи или заверени копия, или извадки от тях, получени от запитания орган и предадени на запитващия орган в съответствие с настоящата директива, могат да бъдат привлечени като доказателства от компетентните органи на държавата-членка на запитващия орган при условията, предвидени за подобна информация, доклади, заявления и други документи, предоставяни от орган на тази държава-членка.

6. Независимо от параграфи 1—4 от настоящия член, информацията, предавана между държавите членки съгласно член 8aa, се използва за оценка на рисковете от високо ниво, свързани с трансферното ценообразуване и други рискове, свързани със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, включително оценка на риска от неспазване на приложимите правила за трансферното ценообразуване от страна на членовете на „МГП“, и по целесъобразност за икономически и статистически анализ. Корекциите на трансферното ценообразуване от страна на данъчните органи на получаващата държава членка не се основават на информацията, която се обменя съгласно член 8aa. Независимо от изложеното по-горе, не се забранява използването на информацията, предавана между държавите членки съгласно член 8аа, като основа за отправяне на допълнителни запитвания относно условията на трансферното ценообразуване на „МГП“ или относно други данъчни въпроси в хода на данъчен одит, като в резултат на това могат да бъдат направени подходящи корекции на облагаемия доход на дадено „съставно образувание“.