Член 9

Разследване и наказателно преследване

1. Държавите членки гарантират, че разследването или наказателното преследване на престъпленията, посочени в член 2, член 3 и член 18а, параграф 1, не зависят от съобщаването за престъплението или повдигането на обвинение от страна на жертва и че наказателното производство може да продължи дори ако жертвата оттегли дадените от нея показания.

2. Когато естеството на деянието налага това, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се даде възможност за наказателно преследване на престъпление, посочено в членове 2 и 3, в достатъчно дълъг период от време, след като жертвата навърши пълнолетие.

3. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, звената и службите, които са отговорни за разследването или наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, са получили съответно обучение. Държавите членки гарантират, че лицата, звената или службите за разследване и наказателно преследване на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, когато тези престъпления са извършени или улеснени чрез информационни или комуникационни технологии, разполагат с подходящ експертен опит и технологични способности. Държавите членки се насърчават да създадат специализирани звена към правоохранителните служби и прокуратурите, когато е целесъобразно и в съответствие с техните национални правни системи.

4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на лицата, структурите и службите, отговорни за разследването или наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, са предоставени ефективни инструменти за разследване като използваните в случаи на организирана престъпност или други случаи на тежки престъпления.