Член 2

Престъпления, свързани с трафик на хора

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните умишлени деяния са наказуеми:

набиране, превоз, прехвърляне, подслоняване или приемане на лица, включително размяна или прехвърляне на контрола над тези лица, посредством заплаха за или употреба на сила или други форми на принуда, посредством отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с уязвимо положение, или посредством даване или получаване на плащания или облаги, с оглед получаване на съгласието на лице, което има контрол над друго лице, с цел експлоатация.

2. Уязвимо положение означава положение, при което засегнатото лице няма действителна или приемлива алтернатива освен да понесе тази злоупотреба.

3. Експлоатацията включва най-малко експлоатация на извършвана от други лица проституция или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, включително просия, робство или практики, подобни на робството, принудително подчинение или експлоатация за престъпни дейности, или отнемане на телесни органи, или експлоатация чрез сурогатно майчинство, принудителен брак или незаконно осиновяване.

4. Съгласието на жертвата на трафик на хора за експлоатация, независимо дали е планирана или действителна, е без значение, когато е използвано някое от средствата, посочени в параграф 1.

5. Когато деянието, посочено в параграф 1, е свързано с дете, то съставлява наказуемото деяние трафик на хора, дори и да не е използвано някое от средствата, посочени в параграф 1. Настоящият параграф не се прилага за експлоатацията чрез сурогатно майчинство по смисъла на параграф 3, освен когато сурогатната майка е дете.

6. За целите на настоящата директива „дете“ означава всяко лице на възраст под 18 години.