Член 19

Национални координатори за борба с трафика на хора или равностойни механизми и независими органи

1. Държавите членки вземат необходимите мерки за осигуряването на национални координатори за борба с трафика на хора или равностойни механизми и за предоставянето им на необходимите ресурси за ефективно изпълнение на техните функции. Националният координатор за борба с трафика на хора или равностойният механизъм работи със съответните национални, регионални и местни органи и агенции, по-специално с правоохранителните органи, с националните механизми за насочване и съответните организации на гражданското общество, извършващи дейност в тази област.

2. Задачите на националните координатори за борба с трафика на хора или равностойните механизми включват извършване на оценка на тенденциите в областта на трафика на хора, измерване на резултатите от действията за борба с трафика на хора, включително събиране на статистически данни в тясно сътрудничество със съответните организации на гражданското общество, извършващи дейност в тази област, и докладване.

Задачите на националните координатори за борба с трафика на хора или равностойните механизми могат да включват и следното:

a)изготвяне на планове за реакция в извънредни ситуации с цел предотвратяване на заплахата от трафик на хора в случай на тежки извънредни ситуации;

б)насърчаване, координиране, а когато е целесъобразно, и финансиране на програми за борба с трафика на хора.

3. Държавите членки могат също така да създават независими органи, чиито функции може да включват наблюдение на изпълнението и въздействието на действията за борба с трафика на хора, представяне на доклади по въпроси, изискващи специално внимание от страна на компетентните национални органи, и извършване на оценки на първопричините за трафика на хора и тенденциите. Ако се създаде такъв независим орган, държавите членки могат да му възложат една или повече от задачите, посочени в параграф 2.