Член 4
1. Държавите членки гарантират, че годишното и многогодишното фискално планиране се основава на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози, за чието изготвяне е използвана възможно най-актуалната информация. Бюджетното планиране се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-консервативен сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните налични прогнози на Комисията и, ако е целесъобразно, с тези на други независими органи. Съществените разлики между макроикономическите и бюджетните прогнози на държавата членка и прогнозите на Комисията се обясняват, включително когато нивото или растежът на променливите във външните допускания значително се отклоняват от стойностите в прогнозите на Комисията.
2. Комисията оповестява публично методологиите, допусканията и съответните параметри, на които се основават макроикономическите и бюджетните прогнози.
3. За да подпомогне държавите-членки при изготвянето на бюджетните им прогнози, Комисията им предоставя прогнози за разходите на Съюза въз основа на равнището на разходите, планирано в многогодишната финансова рамка.
5. Държавите членки посочват институцията, отговорна за изготвянето на макроикономическите и бюджетните прогнози, и оповестяват публично официалните макроикономически и бюджетни прогнози, изготвени за целите на фискалното планиране. Най-малко веднъж годишно държавите членки и Комисията провеждат технически диалог относно допусканията, които стоят в основата на макроикономическите и бюджетните прогнози.
6. Макроикономическите и бюджетните прогнози за годишното и многогодишното фискално планиране подлежат на редовно, обективно и всеобхватно последващо оценяване, извършвано от независим орган или други органи с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки, различни от изготвящите прогнозата. Резултатът от тази оценка се оповестява публично и се взема предвид по целесъобразен начин в бъдещите макроикономически и бюджетни прогнози. Ако при оценката бъде установено значително отклонение на макроикономическите прогнози в рамките на период от най-малко четири поредни години, съответната държава членка предприема необходимите действия и ги оповестява публично.