Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки

Препратки към всички разпоредби

Съображения

(1) Съществува необходимост от доразвиване на опита, придобит през първото десетилетие на Икономическия и паричен съюз. Неотдавнашните събития в икономиката поставиха нови предизвикателства пред провеждането на фискалната политика в Съюза, и по-конкретно изведоха на преден план необходимостта да се повиши националната ангажираност и да има хармонизирани изисквания по отношение на правилата и процедурите, съставляващи бюджетните рамки на държавите-членки. По-специално е необходимо да се уточнят действията, които националните органи трябва да предприемат, за да изпълнят разпоредбите на приложения към Договорите Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 3 от него.
(2) Сектор „Държавно управление“ на държавите-членки и неговите подсектори поддържат системи за счетоводно отчитане на публичния сектор, включващи елементи като счетоводство, вътрешен контрол, финансова отчетност и одит. Тези системи следва да се разграничават от статистическите данни, които отразяват статистически обработените резултатни показатели на държавните финанси, както и от прогнозите действия или действия, свързани с бюджетирането, които касаят държавните финанси в бъдеще.
(3) Цялостните и надеждни публични счетоводни практики за всички подсектори на сектор „Държавно управление“ са предпоставка за изготвянето на висококачествени статистически данни, които са съпоставими между всички държави-членки. Вътрешният контрол следва да гарантира, че съществуващите правила се прилагат във всички подсектори на сектор „Държавно управление“. Независимите одити, извършвани от публични институции, като сметни палати, или от частни одиторски институции, следва да насърчават най-добрите международни практики.
(4) Наличието на фискални данни е от решаващо значение за правилното функциониране на рамката за бюджетно наблюдение на Съюза. Постоянното наличие на своевременно представени и надеждни фискални данни е гаранция за правилното и навременно наблюдение, което от своя страна позволява бърза реакция в случай на неочаквано бюджетно развитие. Решаващ фактор за гарантиране на качеството на фискалните данни е прозрачността, която трябва да включва постоянния публичен достъп до тях.
(5) Що се отнася до статистиката, Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (3) установи нормативна рамка за изготвянето на европейска статистика с оглед на формулирането, прилагането, наблюдението и оценката на политиките на Съюза. С този регламент също се определят принципите на разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика: професионална независимост, безпристрастност, обективност, надеждност, статистическа поверителност и разходна ефективност, като се дават ясни определения за всеки от тези принципи. Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (4), засили правомощията на Комисията при верифициране на статистически данни, използвани за процедурата при прекомерен дефицит.
(6) Определенията за „бюджетен“, „дефицит“ и „инвестиция“ са посочени в Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит чрез позоваване на Европейската система за интегрирани икономически сметки (ЕSA), заменена от Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, приета с Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (5) (ESA 95).
(7) Наличието и качеството на данните по ESA 95 са от първостепенно значение за правилното функциониране на рамката за фискално наблюдение на Съюза. ESA 95 се основава на информация, осигурявана на начислена база. Въпреки това тази фискална статистика на начислена база се основава на предхождащо я събиране на данни на касова основа или на техния еквивалент. Тези данни могат да играят съответна роля за засилване на навременното бюджетно наблюдение с цел да се избегне късното откриване на съществени бюджетни грешки. Наличието на времеви редове от данни на касова основа за бюджетните резултати може да разкрие тенденции, които налагат по-стриктно наблюдение. Фискалните данни на касова основа (или еквивалентни данни от счетоводното отчитане на публичния сектор, в случай че не са налични данни на касова основа), които трябва да се публикуват, следва да включват поне общо салдо, общ размер на приходите и общ размер на разходите. В обосновани случаи, когато например съществуват голям брой органи на местното управление, навременното публикуване на данни може да се основава на подходящи техники за изготвяне на оценки, основани на извадка от органи, с последващо коригиране чрез използване на данните за всички органи.
(8) Необективните и нереалистични макроикономически и бюджетни прогнози могат да се окажат съществена пречка пред ефективността на фискалното планиране, вследствие на което да отслабят ангажимента към бюджетната дисциплина, докато прозрачността и обсъждането на методологиите за прогнозиране могат значително да повишат качеството на макроикономическите и бюджетните прогнози за целите на фискалното планиране.
(9) Прозрачността представлява съществен фактор, гарантиращ използването на реалистични прогнози за провеждане на бюджетната политика, и следва да включва публичния достъп не само до официалните макроикономически и бюджетни прогнози, изготвени за целите на фискалното планиране, но и до методологиите, допусканията и съответните параметри, залегнали в основата на тези прогнози.
(10) Анализът на чувствителността и съответните бюджетни прогнози, допълващи най-вероятния макрофискален сценарий, позволяват анализ на насоките, в които биха се развили основните фискални променливи при различни допускания за растежа и лихвените проценти, и така намаляват значително риска от нарушаване на бюджетната дисциплина поради грешки в прогнозирането.
(11) Прогнозите на Комисията и информацията за моделите, на които те се основават, могат да предоставят на държавите-членки подходящ еталон за техния най-вероятен макрофискален сценарий, като повишават обосноваността на прогнозите, използвани за бюджетно планиране. Степента, в която може да се очаква обаче, че държавите-членки ще сравняват прогнозите, използвани за бюджетно планиране, с прогнозите на Комисията, ще зависи от графика на изготвянето на прогнозите и от сравнимостта на методологиите за прогнозиране и допусканията. Прогнозите на други независими органи също могат да представляват подходящ еталон.
(12) Съществените разлики между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията следва да бъдат описани и да се изложат причините за това, по-специално ако нивото или растежът на променливите във външните допускания значително се отклоняват от стойностите в прогнозите на Комисията.
(13) Поради взаимната зависимост между бюджетите на държавите-членки и бюджета на Съюза, с цел да се подпомогнат държавите-членки при изготвянето на бюджетните им прогнози, Комисията следва да им предостави прогнози за разходите на Съюза въз основа на равнището на разходите, програмирано в многогодишната финансова рамка.
(14) За да се улесни изготвянето на прогнозите за целите на бюджетното планиране и да се изяснят различията между прогнозите на държавите-членки и тези на Комисията, всяка държава-членка следва ежегодно да има възможност да обсъди с Комисията допусканията, залегнали в подготовката на макроикономическите и бюджетните прогнози.
(15) Решаващ фактор за повишаване на качеството на официалните макроикономически и бюджетни прогнози е те да бъдат подложени на редовна, безпристрастна и всеобхватна оценка, основана на обективни критерии. Обстойната оценка включва внимателен преглед на икономическите допускания, сравнение с прогнозите, изготвени от други институции, и оценка на точността на предишни прогнози.
(16) Като се има предвид, че основаните на правила бюджетни рамки на държавите-членки имат доказана ефективност за повишаване на националната ангажираност по отношение на фискалните правила на Съюза, насочени към подобряване на бюджетната дисциплина, стриктните специфични за отделната държава числови фискални правила, които са съгласувани с бюджетните цели на равнището на Съюза, следва да бъдат крайъгълен камък за засилване на рамката на Съюза за бюджетно наблюдение. Стриктните числови фискални правила следва да разполагат с конкретни дефиниции на целите, както и с механизми за ефективно и навременно наблюдение. Тези правила следва да се основават на надежден и независим анализ, извършван от независими органи или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите-членки. В допълнение опитът в това отношение показва, че за да се постигне ефективно функциониране на числовите фискални правила, трябва да се предвидят последици в случай на тяхното неизпълнение, които съответно биха могли да се изразяват и само в загуба на репутация.
(17) По силата на Протокол (№ 15) за някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, приложен към ДЕС и към ДФЕС, референтните стойности, посочени в Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към тези договори, не обвързват пряко Обединеното кралство. Задължението за наличие на числови фискални правила, които ефективно да допринасят за спазването на конкретните референтни стойности за прекомерния дефицит, както и свързаното с това задължение многогодишните цели в средносрочните бюджетни рамки да съответстват на тези правила, не следва да се прилагат за Обединеното кралство.
(18) Държавите-членки следва да избягват процикличните фискални политики, а усилията за фискална консолидация следва да бъдат по-големи в периодите на благоприятна икономическа конюнктура. Числовите фискални правила с конкретно определени параметри спомагат за постигането на тези цели и следва да се отразят в годишните закони за бюджета на държавите-членки.
(19) Националното фискално планиране може да бъде съгласувано с превантивната и корективната част на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), само ако то включва приемането на многогодишна перспектива, и по-специално постигането на средносрочните бюджетни цели. Основното предназначение на средносрочните бюджетни рамки е да гарантират, че бюджетните рамки на държавите-членки са в съответствие със законодателството на Съюза. В контекста на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (6) и на Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (7) предпазната и корективната част на ПСР не следва да се разглеждат поотделно.
(20) Въпреки че одобряването на годишните закони за бюджета представлява най-важният етап в бюджетния процес, при който в държавите-членки се вземат важни бюджетни решения, повечето фискални мерки пораждат последици за бюджета, които далеч надхвърлят годишния бюджетен цикъл. Ето защо едногодишните перспективи предоставят недостатъчна база за стабилни бюджетни политики. С цел да се включи многогодишната бюджетна перспектива на рамката за бюджетно наблюдение на Съюза, планирането на годишните закони за бюджета следва да се основава на многогодишно фискално планиране, произтичащо от средносрочната бюджетна рамка.
(21) Тази средносрочна бюджетна рамка следва да съдържа, наред с другото, прогнози за всички основни разходни и приходни пера за съответната бюджетна година и за годините след нея на базата на непроменени политики. Всяка държава-членка следва да бъде в състояние да определи по подходящ начин непроменените политики и да ги оповести публично, заедно с използваните допускания, методологии и други съответни параметри.
(22) Настоящата директива не следва да създава пречки пред едно ново правителство в дадена държава-членка да актуализира средносрочната си бюджетна рамка, за да отрази новите си приоритети на политиките. В този случай новото правителство следва да посочи ясно различията спрямо предходната средносрочна бюджетна рамка.
(23) Разпоредбите на рамката за бюджетно наблюдение, създадена от ДФЕС, и по-специално от ПСР, се отнасят до сектор „Държавно управление“ като цяло, което обхваща подсекторите „Централно управление“, „Регионално управление“, „Местно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“, посочени в Регламент (ЕО) № 2223/96.
(24) Много от държавите-членки претърпяха значителна фискална децентрализация с възлагането на бюджетни правомощия на поднационални администрации. Следователно ролята на тези администрации в осигуряване на изпълнението на ПСР нарасна значително и следва да се положат особени усилия, за да се гарантира, че всички подсектори на сектор „Държавно управление“ са надлежно включени в обхвата на задълженията и процедурите, заложени в националните бюджетни рамки, като това се отнася по-специално — но не единствено — за тези държави-членки.
(25) За да могат ефективно да насърчават бюджетната дисциплина и устойчивостта на публичните финанси, бюджетните рамки следва да включват всички видове публични финанси. Поради тази причина следва да се обърне особено внимание на дейностите на тези органи и фондове на държавното управление, които не са част от редовните бюджети на подсекторно равнище и които имат незабавно или средносрочно въздействие върху бюджетните позиции на държавите-членки. Тяхното общо въздействие върху салдото на сектор „Държавно управление“ и държавния дълг следва да бъде представено в рамките на годишните бюджетни процеси и средносрочните бюджетни планове.
(26) По подобен начин особено внимание следва да се обърне на наличието на условни задължения. По-конкретно условните задължения включват евентуални задължения, които зависят от настъпването на определено събитие в бъдеще, или настоящи задължения, при които няма вероятност за извършване на плащането или сумата на възможното плащане не може да бъде изчислена по надежден начин. В условните задължения се включва например подходяща информация за държавните гаранции, необслужваните кредити и задълженията, произтичащи от дейността на публични дружества, включително, когато е целесъобразно, за вероятността и потенциалната дата на падеж на разходите, свързани с условни задължения. Чувствителността на пазара следва да се отчита надлежно.
(27) Комисията следва редовно да наблюдава изпълнението на настоящата директива. Следва да се набелязват и споделят най-добрите практики, свързани с разпоредбите на настоящата директива, в които се разглеждат различните аспекти на националните бюджетни рамки.
(28) Доколкото целта на настоящата директива, а именно уеднаквено спазване на бюджетна дисциплина съгласно изискванията на ДФЕС, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(29) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (8) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Съюза свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, показват съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние,

ГЛАВА I. ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Настоящата директива установява подробни правила относно характеристиките на бюджетните рамки на държавите-членки. Тези правила са необходими, за да се осигури спазване на предвидените в ДФЕС задължения на държавите-членки по отношение на избягването на прекомерен бюджетен дефицит.

Член 2

За целите на настоящата директива се прилагат определенията за „бюджетен“, „дефицит“ и „инвестиция“, посочени в член 2 от Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към ДЕС и към ДФЕС.

►M1 Прилага се определението за „подсектори на сектор „Държавно управление“, посочено в приложение А към Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета . ◄

Освен това се прилага следното определение:

„бюджетна рамка“ означава съвкупността от договорености, процедури, правила и институции, върху които се основава провеждането на бюджетните политики на сектор „Държавно управление“, и по-специално:

а)системите за публично счетоводно отчитане и за статистическа отчетност от сектор „Държавно управление“;

б)правилата и процедурите, уреждащи изготвянето на прогнози за бюджетното планиране;

в)специални числови фискални правила за отделната държава, които допринасят за съответствието между провежданата от държавите членки фискална политика и задълженията им в тази област съгласно ДФЕС, и които се изразяват във вид на показател за бюджетните резултати, като например бюджетен дефицит, получени заеми, дълг или значителен компонент от тях;

г)бюджетните процедури, включващи процедурни правила, на които се основава бюджетният процес на всички етапи;

д)средносрочните бюджетни рамки като специфична съвкупност от национални бюджетни процедури, които разширяват времевия хоризонт за изготвяне на фискалната политика отвъд годишния бюджетен цикъл, включително определяне на приоритетите на политиката и на националните бюджетни цели в средносрочен план;

е)механизмите за независимо наблюдение и анализ с оглед повишаване на прозрачността на елементите на бюджетния процес;

ж)механизмите и правилата, регулиращи фискалните взаимоотношения между публичните органи в различните подсектори на сектор „Държавно управление“;

з)независими фискални институции като структурно независими органи или органи, разполагащи с функционална автономия по отношение на бюджетните органи на държавите членки, създадени съгласно разпоредбите на националното право, в съответствие с член 8.

ГЛАВА II. СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И СТАТИСТИКА

Член 3

1. Държавите членки поддържат национални системи за публично счетоводно отчитане, които обхващат по изчерпателен и последователен начин всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и съдържат информацията, необходима за изготвяне на данни на начислена основа с цел съставяне на данните, основани на Европейската система от национални и регионални сметки. Тези системи за публично счетоводно отчитане от страна на сектор „Държавно управление“ подлежат на вътрешен контрол и независим одит.

2. Държавите членки гарантират навременната и редовна публична наличност на фискални данни за всички подсектори на сектор „Държавно управление“, посочени в Регламент (ЕС) № 549/2013. По-специално, държавите членки публикуват за подсекторите „Централно управление“, „Регионално управление“, „Местно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“ тримесечните данни за дълга и — освен ако не са въвели интегрирани, всеобхватни и национално хармонизирани системи за финансово отчитане на начислена база — данни за дефицита, отделно преди края на следващото тримесечие или след публикуването на съответните данни от Комисията (Евростат).

3. Комисията (Евростат) публикува на всеки 3 месеца тримесечните данни за държавната финансова статистика в съответствие с таблици 25, 27 и 28 от приложение Б към Регламент (ЕС) № 549/2013.

ГЛАВА III. ПРОГНОЗИ

Член 4

1. Държавите членки гарантират, че годишното и многогодишното фискално планиране се основава на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози, за чието изготвяне е използвана възможно най-актуалната информация. Бюджетното планиране се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-консервативен сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните налични прогнози на Комисията и, ако е целесъобразно, с тези на други независими органи. Съществените разлики между макроикономическите и бюджетните прогнози на държавата членка и прогнозите на Комисията се обясняват, включително когато нивото или растежът на променливите във външните допускания значително се отклоняват от стойностите в прогнозите на Комисията.

2. Комисията оповестява публично методологиите, допусканията и съответните параметри, на които се основават макроикономическите и бюджетните прогнози.

3. За да подпомогне държавите-членки при изготвянето на бюджетните им прогнози, Комисията им предоставя прогнози за разходите на Съюза въз основа на равнището на разходите, планирано в многогодишната финансова рамка.

5. Държавите членки посочват институцията, отговорна за изготвянето на макроикономическите и бюджетните прогнози, и оповестяват публично официалните макроикономически и бюджетни прогнози, изготвени за целите на фискалното планиране. Най-малко веднъж годишно държавите членки и Комисията провеждат технически диалог относно допусканията, които стоят в основата на макроикономическите и бюджетните прогнози.

6. Макроикономическите и бюджетните прогнози за годишното и многогодишното фискално планиране подлежат на редовно, обективно и всеобхватно последващо оценяване, извършвано от независим орган или други органи с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки, различни от изготвящите прогнозата. Резултатът от тази оценка се оповестява публично и се взема предвид по целесъобразен начин в бъдещите макроикономически и бюджетни прогнози. Ако при оценката бъде установено значително отклонение на макроикономическите прогнози в рамките на период от най-малко четири поредни години, съответната държава членка предприема необходимите действия и ги оповестява публично.

ГЛАВА IV. ЧИСЛОВИ ФИСКАЛНИ ПРАВИЛА

Член 5

Всяка държава членка въвежда свои специални числови фискални правила, които ефективно насърчават спазването на произтичащите от ДФЕС задължения в областта на бюджетната политика за многогодишен период за сектор „Държавно управление“ като цяло. Тези правила насърчават по-специално:

a)спазването на референтните стойности и разпоредби за дефицита и дълга, определени в член 1 от Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към ДЕС и към ДФЕС;

б)приемането на средносрочна перспектива за фискално планиране в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета .

Член 6

1. Без да се засягат разпоредбите в ДФЕС относно рамката за бюджетно наблюдение на Съюза, специфичните за отделната държава фискални правила включват конкретни данни за следните елементи:

а) определяне на целите и обхват на правилата;

б) ефективно и навременно наблюдение на спазването на правилата, което се основава на надежден и независим анализ, извършван от независими фискални институции, създадени в съответствие с член 8, или други органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки;

в) последици в случай на неспазване.

2. Ако числовите фискални правила съдържат клаузи за дерогация, в тези клаузи се определят ограничен брой специфични обстоятелства, съвместими със задълженията на държавите членки по ДФЕС и Регламент (ЕС) 2024/1263.

Член 7

Годишните закони за бюджета на държавите членки са съобразени със специфичните за съответната държава числови фискални правила, които са в сила.

ГЛАВА V. НЕЗАВИСИМИ ФИСКАЛНИ ИНСТИТУЦИИ

Член 8а

1. Държавите членки гарантират, че независимите фискални институции се създават с национални законови, подзаконови или задължителни административни разпоредби.

2. Държавите членки могат да създадат повече от една независима фискална институция.

3. Независимите фискални институции се състоят от членове, предложени и назначени въз основа на техния опит и компетентност в областта на публичните финанси, макроикономиката или бюджетното управление и посредством прозрачни процедури.

4. Независимите фискални институции:

a) не приемат указания от бюджетните органи на съответната държава членка или от който и да е публичен или частен орган;

б) имат способността своевременно да правят публични съобщения във връзка със своите оценки и становища;

в) разполагат с подходящи и стабилни ресурси, за да изпълняват задачите си по ефективен начин, включително всякакъв вид анализ в рамките на своите задачи;

г) разполагат с подходящ и своевременен достъп до информацията, необходима за изпълнението на техните задачи;

д) подлежат на редовни външни оценки от независими оценители.

5. Без да се засягат задачите и функциите, възложени в съответствие с Регламент 473/2013 на държавите членки, чиято парична единица е еврото, всички държави членки гарантират, че една от независимите фискални институции изпълнява следните задачи:

а) изготвяне, оценяване или одобряване на годишни и многогодишни макроикономически прогнози;

б) наблюдаване на спазването на специалните числови фискални правила за държавата в съответствие с член 6, освен ако тази задача не се изпълнява от други органи;

в) изпълнение на задачи съгласно член 11, член 15, параграф 3 и член 23от Регламент (ЕС) 2024/1263 и член 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета ; г) оценка на последователността, съгласуваността и ефективността на националната бюджетна рамка;

д) при покана — участие в редовни изслушвания и дискусии в националния парламент.

6. Независимите фискални институции правят оценки в рамките на изпълнението на задачите, посочени в буква а), б), в) или г) от настоящия член, без да се засягат задачите и функциите, възложени в съответствие с Регламент (ЕС) № 473/2013. Държавите членки се съобразяват с тези оценки или обясняват защо не ги следват. Обяснението е публично и се представя два месеца след датата на приемането на тези оценки.

Член 9

1. Държавите членки установяват надеждна, ефективна национална средносрочна бюджетна рамка, предвиждаща приемането на перспектива за фискално планиране с продължителност най-малко три години, за да се гарантира, че националното фискално планиране следва многогодишна перспектива за фискално планиране.

2. Националните средносрочни бюджетни рамки включват процедури за определяне на следните елементи:

а) всеобхватни и прозрачни национални бюджетни цели в средносрочен план съгласно член 2, втора алинея, буква д) от настоящата директива от гледна точка на дефицита по консолидирания държавен бюджет, дълга и всеки друг фискален показател, като например разходите, като се гарантира, че те са в съответствие с всички специални числови фискални правила за държавата съгласно глава IV от настоящата директива и съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2024/1263;

б) прогнози за всички основни разходни и приходни пера на сектор „Държавно управление“, с повече информация относно подсекторите „Централно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“, за съответната бюджетна година и за годините след нея, на базата на непроменени политики;

в) описание на планираните средносрочни политики, включително реформите и инвестициите, с въздействие върху финансите на сектор „Държавно управление“ и устойчивия и приобщаващ растеж, разделени по основни приходни и разходни пера, което показва как се постигат корекциите към националните бюджетни цели в средносрочен план съгласно член 2, втора алинея, буква д) в сравнение с предвижданията при непроменени политики;

г) оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху финансите на сектор „Държавно управление“. Доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискалните рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението.

Член 10

Годишното бюджетно законодателство е съобразено с националните бюджетни цели в средносрочен план, посочени в член 2, втора алинея, буква д). Причините за всяко отклонение се обясняват надлежно.

Член 11

Настоящата директива не е пречка в случай на ново правителство дадена държава членка да актуализира средносрочния си бюджетен план, за да отрази новите си приоритети на политиката. В такъв случай държавата членка посочва разликите между предходния и новия средносрочен бюджетен план.

ГЛАВА VI. ПРОЗРАЧНОСТ НА ФИНАНСИТЕ НА СЕКТОР ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

Член 12

Държавите членки гарантират, че всички мерки, предприети в съответствие с глави II, III и IV, са съгласувани между всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и изцяло обхващат тези подсектори. За тази цел държавите членки трябва по-специално да разполагат със съгласувани действащи правила и процедури за счетоводно отчитане от сектор „Държавно управление“ и да осигуряват надеждността на използваните от тях системи за събиране и обработване на данни.

Член 13

1. Държавите-членки създават подходящи механизми за координация между подсекторите на сектор „Държавно управление“, за да се гарантира, че всички подсектори на сектор „Държавно управление“ са изцяло и последователно обхванати в процесите на фискално планиране, определяне на специфичните за отделните държави числови фискални правила, изготвяне на бюджетни прогнози и въвеждане на многогодишно планиране, както се определя по-специално в многогодишната бюджетна рамка.

2. За да се подобри фискалната отчетност, бюджетните отговорности на публичните органи в различните подсектори на сектор „Държавно управление“ следва да са ясно определени.

Член 14

1. В рамките на годишните и многогодишните бюджетни процедури държавите членки публикуват информация относно органите и фондовете, които не са част от редовните бюджети, но са част от сектор „Държавно управление“, включително подсекторите на сектор „Държавно управление“. Държавите членки публикуват също така суми, съответстващи на комбинираното въздействие на тези органи и фондове върху салдото и дълговете на сектор „Държавно управление“.

2. Държавите членки публикуват подробна информация относно въздействието на данъчните разходи върху приходите.

3. За всички подсектори на сектор „Държавно управление“ държавите членки публикуват съответна информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху публичните бюджети, включително държавни гаранции, необслужвани кредити и задължения, произтичащи от дейността на публични дружества, както и техния размер. Държавите членки публикуват също, доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата. В публикуваната информация се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата. Държавите членки публикуват информация за дяловете на сектор „Държавно управление“ в капитала на частни и публични дружества, които възлизат на значими в икономически план суми.

ГЛАВА VII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 15

1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 31 декември 2013 г. Те съобщават незабавно на Комисията текста на тези разпоредби. Съветът насърчава държавите-членки да изготвят за себе си и в интерес на Съюза свои собствени таблици за съответствие, които, доколкото е възможно, показват съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.

2. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3. Комисията изготвя междинен доклад за напредъка относно изпълнението на основните разпоредби на настоящата директива въз основа на съответната информация от държавите-членки, който се представя на Европейския парламент и на Съвета до 14 декември 2012 г.

4. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 16

1. До 31 декември 2025 г. и на всеки пет години след това Комисията докладва относно състоянието на:

a) публичното счетоводно отчитане от сектор „Държавно управление“ в Съюза, като се взема предвид напредъкът, постигнат след нейната оценка от 2013 г. на пригодността на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор за държавите членки;

б) капацитета и задачите на независимите фискални институции на Съюза, като се отчита напредъкът, постигнат след влизането в сила на настоящата директива, въз основа на констатациите от базата данни на Комисията за фискално управление и консултациите със съответните заинтересовани страни с оглед проучване на въвеждането на минимални стандарти.

2. До 31 декември 2030 г. и на всеки пет години след това Комисията публикува преглед на ефективността на настоящата директива.

Член 17

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 18

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Мерки по въвеждане
Зареждане ...