Член 63

Задължения на лицата, отговарящи за контрола за законосъобразност на годишните и консолидираните отчети

1.Държавите членки предвиждат всяко лице, което е одобрено в съответствие с Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети (26) и което изпълнява в дадена институция задачите, посочени в член 51 от Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (27), член 37 от Директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети (28) или член 73 от Директива 2009/65/ЕО, или друга нормативно установена задача, да има поне задължението да уведоми незабавно компетентните органи за всеки засягащ институцията факт или решение, които му станат известни при изпълнението на тези задачи и които:

а) представляват съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, в които са определени условията за издаване на лиценз или с които специално се урежда извършването на дейност от институциите;

б) засягат гладкото функциониране на институцията;

в) водят до отказ за заверяване на отчетите или до изразяване на резерви в това отношение.

Държавите членки гарантират най-малкото, че лицето, посочено в първа алинея, има и задължението да съобщава за всеки факт или решение, които са му станали известни при изпълнение на задачата по първа алинея в предприятие, намиращо се в тесни, произтичащи от отношение на контрол връзки с институцията, в която лицето изпълнява тази задача.

2.Добросъвестното разкриване пред компетентните органи от лица, одобрени по смисъла на Директива 2006/43/ЕО, на факт или решение по параграф 1 не представлява нарушение на никое ограничение за разкриването на информация, наложено по силата на договор или законова, подзаконова или административна разпоредба и тези лица не носят отговорност. Едно такова разкриване се извършва едновременно с това и пред ръководния орган на институцията освен в случаите, когато съществува непреодолима причина това да не бъде направено.