Член 133

Изискване за поддържане на буфер за системен риск

1.Всяка държава членка може да въведе буфер за системен риск, съставен от базов собствен капитал от първи ред, за финансовия сектор или една или повече сфери на този сектор, с цел предотвратяване и намаляване на дългосрочни нециклични системни или макропруденциални рискове, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013, в смисъл на риск от смущения във финансовата система, които са в състояние да предизвикат тежки отрицателни последици за нея и за реалната икономика в дадена държава членка.

2.За целите на параграф 1 държавата членка определя органа, отговарящ за определянето на буфера за системен риск и за идентифицирането на онези институции, за които той се прилага. Посоченият орган е компетентният орган или определеният орган.

3.За целите на параграф 1 от институциите може да се изисква да поддържат освен базовия собствен капитал от първи ред, необходим за изпълнение на капиталовото изискване съгласно член 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и буфер за системен риск от базовия собствен капитал от първи ред, в размер на най-малко 1 % от основата на експозицията, към която се прилага буферът за системен риск, съгласно параграф 8 от настоящия член, на индивидуална, консолидирана или подконсолидирана основа, както е приложимо в съответствие с част първа, дял II от посочения регламент. Съответният компетентен или определен орган може да изиска институциите да поддържат буфера за системен риск на индивидуално, както и на консолидирано ниво.

4.Институциите не могат да използват базовия собствен капитал от първи ред, поддържан за покриване на изискването по параграф 3, за покриване на изисквания по член 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и членове 129 и 130 от настоящата директива, както и на изисквания, наложени по членове 102 и 104 от настоящата директива. Когато на дадена група, идентифицирана като системно значима институция с поставено на консолидирана основа изискване за буфер за Г-СЗИ или Д-СЗИ съгласно член 131, е поставено и изискване за буфер за системен риск на консолидирана основа съгласно настоящия член, се прилага по-високият буфер. Когато на дадена институция, на индивидуална или на подконсолидирана основа, е поставено изискване за буфер за Д-СЗИ съгласно член 131 и буфер за системен риск съгласно настоящия член, се прилага по-високият от тях.

5.Независимо от параграф 4, когато буферът за системен риск се прилага за всички експозиции в държавата членка, наложила изискването за този буфер с цел да се преодолее макропруденциалният риск на тази държава членка, но не се прилага за експозиции извън тази държава членка, този буфер за системен риск е кумулативен към буфера за Д-СЗИ или Г-СЗИ, приложен съгласно член 131.

6.Когато се прилага параграф 4 и дадена институция е част от група или подгрупа, към която принадлежи Г-СЗИ или Д-СЗИ, това не означава, че за тази институция е поставено, на индивидуална основа, комбинирано изискване за буфер, което е по-малко от сбора на предпазния капиталов буфер, антицикличния капиталов буфер и буфера за Д-СЗИ или буфера за системен риск — което от двете последни е по-високо, които са приложими към нея на индивидуална основа.

7.Когато се прилага параграф 5 и дадена институция е част от група или подгрупа, към която принадлежи Г-СЗИ или Д-СЗИ, това не означава, че за тази институция е поставено, на индивидуална основа, комбинирано изискване за буфер, което е по-малко от сбора на предпазния капиталов буфер, антицикличния капиталов буфер и сбора от буфера за Д-СЗИ и буфера за системен риск, които са приложими към нея на индивидуална основа.

8.Буферът за системен риск може да се прилага за експозициите в държавата членка, която определя този буфер, а може също да се прилага за експозиции в трети държави. Буферът за системен риск може да се прилага и за експозиции в други държави членки при условията на параграфи 15 и 18.

9.Буферът за системен риск се прилага към всички институции или към една или повече подгрупи на онези институции, за които съгласно настоящата директива са компетентни органите на съответната държава членка, и се определя постепенно или чрез градация на отделните стъпки от 0,5 процентни пункта. За различните подгрупи от сектора могат да бъдат въведени различни изисквания.

10.Когато поставя изискването за поддържане на буфер за системен риск, компетентният орган или определеният орган спазва следното:

а) буферът за системен риск не трябва да води до прекомерни отрицателни последици за цялата или за части от финансовата система на други държави членки или на Съюза като цяло, като създава пречка за функционирането на вътрешния пазар;

б) буферът за системен риск трябва да се преразглежда от компетентния орган или определения орган поне веднъж на всеки две години.

11.Преди първоначалното или последващо определяне на нивото на буфера за системен риск в размер до 3 % компетентният орган или определеният орган уведомява Комисията, ЕССР, ЕБО и компетентните и определените органи на съответните държави членки един месец преди публикуването на решението, посочено в параграф 16. Ако буферът се прилага за експозиции в трети държави, компетентният орган или определеният орган уведомява и надзорните органи на тези трети държави. Това уведомление съдържа подробно описание на:

а) системния или макропруденциалния риск в държавата членка;

б) причините, поради които свързаното със системните и макропруденциалните рискове измерение застрашава стабилността на финансовата система на национално равнище, с което се обосновава нивото на буфера за системен риск;

в) обосновката на вероятността буферът за системен риск да бъде ефективно и съразмерно средство за намаляване на риска;

г) оценка на вероятното положително или отрицателно въздействие на буфера за системен риск върху вътрешния пазар, направена въз основа на информацията, с която разполага държавата членка;

д) основанията да се смята, че съществуващите мерки в настоящата директива или в Регламент (ЕС) № 575/2013, с изключение на членове 458 и 459 от посочения регламент, използвани самостоятелно или в съчетание, няма да са достатъчни за преодоляване на идентифицирания макропруденциален или системен риск, като има предвид относителната ефективност на мерките;

е) нивото на буфера за системен риск, което държавата членка реши да изисква.

12.Преди първоначалното или последващо определяне на нивото на буфера за системен риск в размер над 3 % компетентният орган или определеният орган уведомява Комисията, ЕССР, ЕБО и компетентните и определените органи на засегнатите държави членки. Ако буферът се прилага за експозиции в трети държави, компетентният орган или определеният орган уведомява и надзорните органи на тези трети държави. Това уведомление съдържа подробно описание на:

а) системния или макропруденциалния риск в държавата членка;

б) причините, поради които измерението на системните и макропруденциалните рискове застрашава стабилността на финансовата система на национално равнище, с което се обосновава нивото на буфера за системен риск;

в) обосновката на вероятността буферът за системен риск да бъде ефективно и съразмерно средство за намаляване на риска;

г) оценка на вероятното положително или отрицателно въздействие на буфера за системен риск върху вътрешния пазар, направена въз основа на информацията, с която разполага държавата членка;

д) основанията да се смята, че съществуващите мерки в настоящата директива или в Регламент (ЕС) № 575/2013, с изключение на членове 458 и 459 от същия регламент, използвани самостоятелно или в съчетание, няма да са достатъчни за преодоляване на идентифицирания макропруденциален или системен риск, като има предвид относителната ефективност на тези мерки;

е) нивото на буфера за системен риск, който държавата членка реши да изисква.

13.От 1 януари 2015 г. компетентният орган или определеният орган може да определя или променя ниво на буфера за системен риск, което се прилага за експозициите в съответната държава членка и може също да се прилага за експозиции в трети държави в размер до 5 %, и да следва процедурите по параграф 11. При първоначалното или последващо определяне на ниво на буфера за системен риск в размер над 5 % се спазват процедурите по параграф 12.

14.В случаите, когато нивото на буфера за системен риск трябва да бъде определено между 3 % и 5 % в съответствие с параграф 13, компетентният орган или определеният орган на държавата членка, определяща буфера, винаги уведомява за това Комисията и изчаква нейното становище, преди да приеме въпросната мярка.

При отрицателно становище на Комисията компетентният орган или определеният орган на държавата членка, определяща буфера, се съобразява със становището или излага мотивите за несъобразяване с него.

В случаите, когато едно подразделение от финансовия сектор, е дъщерно дружество на дружество майка, установено в друга държава членка, компетентният орган или определеният орган уведомява органите на тази държава членка, Комисията и ЕССР. В срок от един месец от получаване на уведомлението Комисията и ЕССР издават препоръка относно мерките, които да бъдат предприети в съответствие с настоящия параграф. В случай че органите не са съгласни и при отрицателна препоръка както от Комисията, така и от ЕССР, компетентният орган или определеният орган може да отнесе въпроса до ЕБО и да поиска неговото съдействие в съответствие с член 19 от Регламент 1093/2010. Решението за определяне на буфер за тези експозиции се спира, докато ЕБО вземе решение.

15.В рамките на един месец след получаването на уведомлението по параграф 12 ЕССР представя на Комисията становище относно целесъобразността на буфера за системен риск. ЕБО може също да предостави на Комисията становището си относно буфера в съответствие с член 34, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

В рамките на два месеца от получаване на уведомлението, като взема предвид оценката на ЕССР и ЕБО, ако е приложимо, и ако прецени, че буферът за системен риск не води до прекомерни отрицателни последици за цялата или за части от финансовата система на други държави членки или на Съюза като цяло, като създава пречка за гладкото функциониране на вътрешния пазар, Комисията приема акт за изпълнение, с който на компетентния или определения орган се дава разрешение да приеме предлаганата мярка.

16.Всеки компетентен орган или определен орган съобщава за установяването на буфер за системен риск на съответната страница в интернет. Съобщението съдържа най-малко следните данни:

а) нивото на буфера за системен риск;

б) институциите, за които се прилага буферът за системен риск;

в) обосновка на буфера за системен риск;

г) датата, от която институциите трябва да прилагат установения или изменения буфер за системен риск; и

д) наименованията на държавите, когато експозициите в тези държави са включени в прилагането на буфер за системен риск.

В случай че посоченото в буква в) съобщение би могло да застраши стабилността на финансовата система, данните по буква в), не се включват в него.

17.Когато дадена институция не изпълнява изцяло изискването по параграф 1 от настоящия член, тя подлежи на ограничения по отношение на разпределенията, предвидени в член 141, параграфи 2 и 3.

Когато прилагането на тези ограничения по отношение на разпределенията води до незадоволително подобрение на базовия собствен капитал от първи ред на институцията в контекста на съответния системен риск, компетентните органи могат да вземат допълнителни мерки в съответствие с член 64.

18.След уведомлението, посочено в параграф 11, държавите членки могат да прилагат буфера за всички експозиции. В случай че компетентният орган или определеният орган реши да определи буфер в размер до 3 % на основата на експозициите в други държави членки, буферът се определя по един и същ начин за всички експозиции в рамките на Съюза.