„Член 3а

1.Сравнителна реклама е дотолкова, доколкото е включено сравнение, разрешена, когато са изпълнени следните условия:

а) не е заблуждаваща по смисъла на член 2, параграф 2, член 3 и член 7, параграф 1;

б) сравнява стоки и услуги, задоволяващи еднакви потребности или предназначени за една и съща цел;

в) сравнява обективно една или повече съществени, сравними, потвърдими или характерни черти на сравняваните стоки и услуги, включително техните цени;

г) не води до объркване на пазара между рекламодателя и конкурента или между търговски марки, търговски наименования и други отличителни белези, стоки и услуги на рекламодателя и тези на конкурента;

д) не води до дискредитиране или опетняване на търговските марки, търговските имена, други отличителни белези, стоките, услугите, дейностите или положението на конкурента;

е) при продукти с наименование за произход във всеки един случай се свързва с продукти с наименование за произход;

ж) не извлича нелоялно предимство от известността на търговската марка, търговското име или други отличителни белези на конкурента или от наименованието за произхода на конкуриращи се продукти;

з) не представя стоките или услугите като имитация или копие на стоки или услуги със запазена търговска марка или търговско име.

2.Всяко сравняване на стоки, отнасящо се до предлагане на стоки и услуги при специални условия, трябва да посочи по ясен и категоричен начин датата, от която започва предлагането на стоките и услугите по специални цени или други специфични условия, датата, до която е в сила предлагането или че предлагането е валидно до изчерпване на стоките и услугите, когато това е необходимо.“

5) Член 4, параграф 1, първа и втора алинея се заменят със следното:

„1.Държавите-членки осигуряват наличието на адекватни и ефективни мерки за борба със заблуждаващата реклама и за съобразяване с разпоредбите относно сравнителната реклама в интерес както на потребителите, така и на конкурентите и на обществото като цяло.

Подобни мерки включват законови разпоредби, по силата на които лицата и организациите, считани от вътрешните законодателства за притежаващи правен интерес в забраната на заблуждаващата реклама или регулирането на сравнителната реклама, могат

a) да заведат иск срещу подобна реклама; и/или

б) да отнесат подобна реклама до административен орган компетентен или да се произнесе по оплакванията, или да образува подходящо производство“;

6) Член 4, параграф 2 се изменя, както следва:

a) тиретата в първа алинея се заменят със следния текст:

„— да разпореди преустановяването на или да заведе подходящо производство с цел да получи разпореждане за преустановяване на заблуждаваща реклама или на неразрешена сравнителна реклама, или

— ако заблуждаващата реклама или неразрешената сравнителна реклама все още не са публикувани, но публикуването е предстоящо, да разпореди забраната на или да образува подходящо производство с цел да получи разпореждане за забрана на подобна публикация,“;

б) в трета алинея уводната формулировка се заменя със следното:

„В допълнение държавите-членки имат правото да предоставят на съдилищата или административните органи правомощия, позволяващи им с цел премахване на продължаващите ефекти на заблуждаващата реклама или неразрешената сравнителна реклама, чиято забрана е разпоредена с окончателно решение:“;

7) Член 5 се заменя със следното: