Член 1

Настоящата директива установява общи правила относно:

— условията, уреждащи предоставянето на пощенски услуги,

— предоставянето на универсална пощенска услуга в рамките на Общността,

— финансирането на универсалните услуги при условия, които гарантират трайното предоставяне на тези услуги,

— тарифните принципи и прозрачността на счетоводството за предоставяне на универсална услуга,

— определянето на стандарти за качество за предоставяне на универсална услуга и въвеждането на система за гарантиране спазването на тези стандарти,

— хармонизирането на техническите стандарти,

— създаването на независими национални регулаторни органи.

Член 2

По смисъла на настоящата директива, се прилагат следните дефиниции:

1.пощенски услуги: услуги, които включват събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенските пратки;

1а.доставчик на пощенски услуги: предприятие, което предоставя една или повече пощенски услуги;

2.►M3пощенска мрежа◄ : системата на организация и средствата от всякакво естество, използвани от доставчика/доставчиците на универсална услуга, по-конкретно с цел: — събирането на пощенски пратки, обхванати от задължение за универсална услуга в местата за достъп върху цялата територия, — пренасянето и обработката на тези пратки от мястото за достъп в пощенската мрежа до центъра за доставка, — доставката на адреса, посочен върху пратките;

3.точки за достъп: физически съоръжения, включително пощенски кутии за обществено ползване, поставени на обществено място или в помещенията на доставчика(ците) на пощенска услуга, където пощенските пратки могат да се подават в пощенската мрежа от подателите;

4.събиране: дейността по събиране на пощенските пратки от доставчика на пощенски услуги;

5.доставка: процесът, който започва от сортирането в центъра за доставка и завършва с доставянето на пощенските пратки на получателите;

6.пощенска пратка: адресирана пратка в окончателната форма, в която тя следва да бъде пренесена от доставчика на пощенски услуги. Освен кореспондентските пратки тези пратки още включват например книги, каталози, вестници, периодични издания и пощенски колети, съдържащи стоки със или без търговска стойност;

7.кореспондентска пратка: писмено съобщение върху какъвто и да е носител, което трябва да бъде пренесено и доставено на адреса, посочен от подателя върху самата пратка или върху опаковката. Книгите, каталозите, вестниците и периодичните издания не се считат за кореспондентски пратки;

—————

9.препоръчана пратка: услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от загубване, кражба или повреда, и предоставяне на подателя, при необходимост по негово искане, доказателство за подаване на пощенската пратка и/или за нейната доставка на получателя;

10.пратка с обявена стойност: услуга, представляваща отговорност за пощенската пратка до размера на обявената от подателя стойност, в случай на загуба, кражба или повреда;

11.презгранична поща: поща, произхождаща от или с местоназначение за друга държава-членка, или от или за трета страна;

—————

13.доставчик на универсална услуга: обществен или частен доставчик на пощенски услуги, който предоставя универсална пощенска услуга или части от нея в държава-членка, за чиито идентификационни данни Комисията е нотифицирана в съответствие с член 4;

14.разрешения: всяко разрешение, установяващо специфични за пощенския сектор права и задължения и позволяващо на предприятията да предоставят пощенски услуги и, когато това е приложимо, да създават и/или експлоатират своите мрежи за предоставянето на такива услуги, под формата на „общо разрешение“ или на „индивидуален лиценз“, както са определени по-долу: — „общо разрешение“: разрешение, което не изисква съответния доставчик на пощенска услуга да получи изрично решение от националния регулаторен орган, преди да упражни правата, произтичащи от разрешението, независимо дали е регулирано от „лиценз за категория“ или съгласно общото право или дали това регулиране изисква процедури по регистрация или деклариране, — „индивидуален лиценз“: разрешение, предоставено от национален регулаторен орган и което дава на доставчика на пощенска услуга специфични права или подчинява дейностите на това предприятие на специфични задължения, ако е приложимо, допълващи общото разрешение, когато доставчикът на пощенски услуги няма право да упражнява съответните права до получаване на решението на националния регулаторен орган;

15.крайни разходи: възнаграждението на доставчиците на универсална услуга за доставката на входящата презгранична поща, съдържаща пощенски пратки, произхождащи от друга държава-членка или от трета страна;

16.подател: физическо или юридическо лице, което изпраща пощенски пратки;

17.ползвател: всяко физическо или юридическо лице, което се ползва от предоставянето на пощенска услуга като подател или получател;

18.национален регулаторен орган: органът или органите във всяка държава-членка, на които държавата-членка поверява, inter alia, регулаторните функции, попадащи в рамките на приложното поле на настоящата директива;

19.съществени изисквания: общи неикономически причини, които могат да накарат дадена държава-членка да наложи условия върху предоставянето на пощенски услуги. Тези причини са поверителността на кореспонденцията, сигурността на мрежата във връзка с пренасянето на опасни стоки, зачитането на трудовите условия, схемите за социална сигурност, установени със законови, подзаконови или административни разпоредби и/или по силата на колективно споразумение, договорено между националните социални партньори, в съответствие с общностното и националното право и, където е обосновано, защитата на данни, опазването на околната среда и регионално планиране. Защитата на данни може да включва защита на личните данни, поверителността на предаваната или съхраняваната информация и защита на неприкосновеността;

20. услуги, предоставяни по тарифа за единични пратки: пощенски услуги, за които тарифата е установена в общите условия на доставчика(ците) на универсална услуга за единични пощенски пратки.

Член 3

1.Държавите-членки следят за това потребителите да се ползват от правото на универсална услуга, която съответства на непрекъснатото предоставяне на пощенски услуги с определено качество, във всички места на територията им, на цени, достъпни за всички потребители.

2.За тази цел, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че гъстотата на контактни точки и местата за достъп отчитат нуждите на потребителите.

3.Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да осигурят, че универсалната услуга е гарантирана не по-малко от пет работни дни в седмицата, освен при извънредни обстоятелства или географски условия, и че включва най-малко:

— едно събиране,

— едно доставяне до дома или помещенията на всяко физическо или юридическо лице или, по изключение — при определени от националния регулаторен орган условия — едно доставяне до подходящи съоръжения.

Всяко изключение или дерогация предоставени от националния регулаторен орган съобразно настоящия параграф, трябва да бъдат съобщени на Комисията и на всички национални регулаторни органи.

4.Всяка държава-членка приема необходимите мерки, за да гарантира, че универсалната услуга включва поне следните улеснения:

— събирането, сортирането, транспортирането и доставката на пощенски пратки до 2 кг,

— събирането, сортирането, транспортирането и доставката на пощенски колети до 10 кг,

— услуги относно препоръчаните пратки и пратките с обявена стойност.

5.Националните регулаторни органи могат да повишат ограничението за тегло на пощенските колети в обхвата на универсалната услуга до не повече от 20 kg и могат да определят специални механизми за доставянето на тези колети от врата до врата.

Независимо от определеното от дадена държава-членка ограничение за тегло на пощенските колети в обхвата на универсалната услуга, държавите-членки гарантират,че пощенските колети с тегло до 20 kg, получени от други държави-членки, се доставят в рамките на тяхната територия.

6.Минималните и максималните размери на въпросните пощенски пратки са установените в съответните разпоредби, приети от Всемирния пощенски съюз.

7.Универсалната услуга, както е определена в настоящия член, обхваща както националните, така и презграничните услуги.

Член 4

1.Всяка държава-членка осигурява предоставянето на универсалната услуга да бъде гарантирано и нотифицира Комисията за стъпките, които е предприела за изпълнението на това задължение. Комитетът, посочен в член 21, се информира за установените от държавите-членки мерки за осигуряване на универсалната услуга.

2.Държавите-членки могат да определят едно или повече предприятия за доставчици на универсалната услуга, така че да се покрие цялата територия на страната. Държавите-членки могат да определят различни предприятия за предоставяне на различни елементи от универсалната услуга и/или за обхващане на различни части от националната територия. В такива случаи държавите-членки определят, в съответствие с общностното право, техните права и задължения и публикуват същите тези права и задължения. По специално държавите-членки предприемат мерки, за да гарантират, че условията, съгласно които се възлага осъществяването на универсални услуги, се основават на принципите на прозрачност, недискриминация и пропорционалност, като по този начин се гарантира непрекъснатостта на предоставянето на универсална услуга, отчитайки важната роля, която тя играе за социалното и териториалното сближаване.

Държавите-членки нотифицират на Комисията идентификационните данни на определения(те) от тях доставчик(ци) на универсална услуга. Определянето на доставчик на универсална услуга подлежи на периодично преразглеждане и проверки по отношение на условията и принципите, установени в настоящия член. Държавите-членки обаче гарантират, че продължителността на периода на определяне е достатъчен за осигуряване на възвръщаемост на инвестициите.

Член 5

1.Всяка държава-членка взема мерки предоставянето на универсалната услуга да отговаря на следните изисквания:

— да се предлага услуга, гарантираща спазването на основните изисквания,

— да се предлага идентична услуга на потребители, които се намират при сходни условия,

— да е на разположение без дискриминация под каквато и да е форма, по-конкретно без дискриминация, произтичаща от политически, религиозни или идеологически съображения,

— да не бъде прекъсвана или спирана, освен при форсмажорни обстоятелства,

— да се развива в зависимост от техническата, икономическата и социалната среда, както и от нуждите на потребителите.

2.Разпоредбите на параграф 1 не изключват мерките, които държавите-членки вземат в съответствие с отнасящите се до обществения интерес изисквания, признати от Договора, по-специално членове 30 и 46 от него, които се отнасят, inter alia, до обществения морал, обществената сигурност, включително наказателните разследвания, и обществения ред.

Член 6

Държавите-членки предприемат стъпки да гарантират, че на ползвателите и доставчиците на пощенски услуги редовно се предоставя достатъчно подробна и актуализирана информация от доставчика(ците) на универсалната услуга относно характеристиките на предлаганата универсална услуга, и по-специално за общите условия на достъп до тези услуги, както и за цените и стандартите за качество. Тази информация се публикува по подходящ начин.

Държавите-членки информират Комисията за начините, по които информацията, подлежаща на публикуване в съответствие с първия параграф, се прави достъпна.

Член 7

1.Държавите-членки не предоставят и не запазват в сила изключителни или специални права за установяването и предоставянето на пощенски услуги. Държавите-членки могат да финансират предоставянето на универсални услуги чрез едно или няколко от средствата, предвидени в параграфи 2, 3 и 4, или чрез каквито и да е други средства, съвместими с Договора.

2.Държавите-членки могат да гарантират предоставянето на универсални услуги чрез възлагане на такива услуги в съответствие с приложимите правила и разпоредби за обществени поръчки, включително както е предвидено в Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги , конкурентен диалог или процедури на договаряне със или без публикуване на обявление за обществена поръчка.

3.Когато държава-членка установи, че задълженията за универсална услуга, предвидени в настоящата директива, водят до нетни разходи, изчислени съобразно приложение I, и представляват несправедлива финансова тежест за доставчика(ците) на универсалната услуга, същата може да въведе:

а) механизъм за обезщетяване на засегнатото(ите) предприятие(я) за сметка на публични фондове; или

б) механизъм за поделяне на нетните разходи за задълженията за универсална услуга между доставчици на услуги и/или ползватели.

4.Когато нетните разходи са поделени в съответствие с параграф 3, буква б), държавите-членки могат да създадат компенсационен фонд, който може да се финансира от доставчици на услуги и/или от ползвателски такси и се управлява за тази цел от орган, независим от бенефициера или бенефициерите. Държавите-членки могат да обвържат предоставянето на разрешения на доставчиците на услуги съгласно член 9, параграф 2 със задължение за финансова вноска във въпросния фонд или с изпълнението на задълженията за универсална услуга. Определените в член 3 задължения на доставчика(ците) на универсална услуга за предоставяне на универсалната услуга могат да се финансират по този начин.

5.Държавите-членки гарантират, че принципите на прозрачност, недискриминация и пропорционалност се спазват при създаването на компенсационния фонд и при определянето на размера на финансовите вноски, посочени в параграфи 3 и 4. Взетите в съответствие с параграфи 3 и 4 решения се основават на обективни и проверими критерии и се огласяват публично.

Член 8

Разпоредбите на член 7 не накърняват правото на държавите-членки да организират, в съответствие с тяхното национално законодателство, поставянето на пощенски кутии на обществени места, издаването на пощенски марки, както и услугата за препоръчани пратки, използвана по време на съдебни и административни производства.

Член 9

1.За услуги, които попадат извън обхвата на универсалната услуга, държавите-членки могат да въведат общи разрешения, доколкото това е необходимо за гарантиране спазването на съществените изисквания.

2.По отношение на услугите, които попадат в обхвата на универсалната услуга, държавите-членки могат да въведат разрешителни процедури, включително индивидуални лицензи, доколкото това е необходимо за гарантиране спазването на съществените изисквания и за гарантиране предоставянето на универсалната услуга.

Предоставянето на разрешения може:

— да се обвърже със задължения за универсална услуга,

— ако е необходимо и обосновано, да наложи изисквания относно качеството, достъпността и изпълнението на съответните услуги,

— когато е уместно, да се обвърже със задължение за финансова вноска за посочените в член 7 механизми за поделяне на разходите, ако предоставянето на универсалната услуга е свързано с нетен разход и представлява несправедлива тежест за доставчика(ците) на универсалната услуга, определен(и) съгласно член 4,

— когато е уместно, да се обвърже със задължение за финансова вноска за покриване на оперативните разходи на националния регулаторен орган, посочени в член 22,

— когато е уместно, да се обвърже със или да наложи задължение за спазване на установените от националното законодателство условия на труд.

Задълженията и изискванията, посочени в първото тире и в член 3, могат да се налагат само на определените доставчици на универсална услуга.

Освен по отношение на предприятията, определени за доставчици на универсална услуга в съответствие с член 4, разрешенията не могат:

— да се ограничават по брой,

— за едни и същи елементи от универсалната услуга или части от националната територия да налагат задължения за универсална услуга и, едновременно с тях, финансови вноски в механизъм за поделяне на разходите,

— да дублират изисквания, приложими за предприятията по силата на друго национално законодателство, което е неспецифично за отрасъла,

— да налагат технически или оперативни условия, различни от необходимите за изпълнение на задълженията от настоящата директива.

3.Процедурите, задълженията и изискванията, посочени в параграфи 1 и 2, са прозрачни, достъпни, недискриминационни, пропорционални, точни и недвусмислени, предварително оповестени и основани на обективни критерии. Държавите-членки гарантират, че причините, поради които едно разрешение е изцяло или частично отказано или отнето, са съобщени на заявителя, както и установяват процедура за обжалване.

Член 10

1.Европейският парламент и Съветът по предложение на Комисията и въз основа на член 47, параграф 2 и членове 55 и 95 от Договора приемат необходимите мерки за хармонизирането на процедурите, посочени в член 9, уреждащи търговското предоставяне на пощенски услуги на обществеността.

2.Мерките за съгласуване, посочени в параграф 1, се отнасят, по-специално, до критериите, които трябва да се спазват и до процедурите, които трябва да се следват от пощенския оператор, до условията и реда за публикуване на тези критерии и процедури, както и до процедурите по обжалване, които трябва да се следват.

Член 11

Европейският парламент и Съветът по предложение на Комисията и въз основа на член 47, параграф 2 и членове 55 и 95 от Договора приемат съответните мерки за хармонизиране, които са необходими за гарантиране на ползвателите и доставчика(ците) на пощенски услуги на достъп до пощенската мрежа, при прозрачни и недискриминационни условия.

Член 11a

Когато е необходимо да се защити интересът на ползвателите и/или да се насърчи ефективната конкуренция и с оглед на националните условия и националното законодателство, държавите-членки гарантират наличието на прозрачни, недискриминационни условия за достъп до елементи от пощенската инфраструктура или услугите, предоставяни в рамките на универсалната услуга, като системата на пощенските кодове, адресната база данни, пощенските кутии в пощенските служби, пощенските кутии за доставяне, информацията за промяна на адреса, услугата за пренасочване и услугата за връщане на пратката на подателя. Настоящата разпоредба не засяга правото на държавите-членки да приемат мерки за гарантиране на достъп до пощенската мрежа при прозрачни, пропорционални и недискриминационни условия.

Член 12

Държавите-членки предприемат стъпки, за да гарантират, че тарифите за всяка услуга, съставляваща част от универсалната услуга, са съобразени със следните принципи:

— цените са достъпни и трябва да са такива, че всички ползватели, независимо от географското си местоположение и с оглед на специфичните национални условия, да имат достъп до предоставяните услуги. Държавите-членки могат да запазят или въведат предоставянето на безплатна пощенска услуга за ползване от незрящи или слабовиждащи лица,

— цените са ориентирани според разходите и стимулират ефикасното предоставяне на универсалната услуга. Когато е наложително поради съображения от обществен интерес, държавите-членки могат да решат да се прилага единна тарифа на цялата им национална територия и/или презгранично за услугите, предоставяни по тарифа за единични пратки, както и за други пощенски пратки,

— прилагането на единна тарифа не изключва правото на доставчика(ците) на универсалната услуга да сключва(т) индивидуални ценови споразумения с ползватели,

— тарифите са прозрачни и недискриминационни,

— когато прилагат специални тарифи, например за услуги, предоставяни на предприятия, експедитори на едро или лица, групиращи пощата от различни ползватели, доставчиците на универсалната услуга прилагат принципите на прозрачност и недискриминация както по отношение на тарифите, така и по отношение на свързаните условия. Тарифите, наред със свързаните условия, се прилагат еднакво както в отношенията между различни трети страни, така и в отношенията между трети страни и доставчици на универсална услуга, предоставящи равностойни услуги. Всички такива тарифи са също достъпни за ползвателите, по-специално за индивидуалните ползватели и малките и средните предприятия, изпращащи поща при сходни условия.

Член 13

1.С цел да се гарантира предоставянето на презграничната универсална услуга, държавите-членки насърчават своите доставчици на универсална услуга да направят така, че техните споразумения относно крайните разходи за презграничната поща вътре в Общността да съблюдават следните принципи:

— крайните разходи да се определят в зависимост от разходите за обработка и доставка на входящата презгранична поща,

— размерите на възнаграждение да отчитат достигнатото качество на услугата,

— крайните разходи да са прозрачни и недискриминационни.

2.Прилагането на тези принципи може да включва преходни разпоредби, предназначени да се избегнат неоправдани смущения на пазарите на пощенски услуги или неблагоприятни последици за икономическите оператори, при условие че има споразумение между операторите по произход и по местоназначение; такива разпоредби, обаче, се ограничават до необходимия минимум за постигането на тези цели.

Член 14

1.Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че счетоводството на доставчиците на универсална услуга се води в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

2.Доставчикът(ците) на универсална услуга в рамките на своята система за вътрешно счетоводство води(ят) отделни сметки с цел ясно разграничаване между отделните услуги и продуктите, които са част от универсалната услуга, и тези, които не са част от нея. Тази отделна счетоводна отчетност се използва като база, когато държавите-членки изчисляват нетните разходи за универсалната услуга. Такива системи за вътрешно счетоводство функционират на основата на системно прилагани и обективно обосновани принципи на разпределение на разходите.

3.Без да се засяга параграф 4, счетоводните системи, посочени в параграф 2, разпределят разходите по следния начин:

а) разходите, които могат да бъдат пряко отнесени към конкретна услуга или продукт, се начисляват като такива;

б) общите разходи, тоест разходите, които не могат да бъдат пряко отнесени към конкретна услуга или продукт, се разпределят, както следва: i) винаги когато е възможно, общите разходи се разпределят въз основа на пряк анализ на произхода на самите разходи; ii) когато прекият анализ не е възможен, категориите общи разходи се разпределят въз основа на непрякото им свързване към друга категория разходи или към друга група от категории разходи, които е възможно да бъдат пряко начислени или разпределени; непрякото свързване се основава на сравними структури на разходите; iii) когато не могат да се намерят нито преки, нито косвени мерки за разпределяне на разходите, категорията разходи се разпределя въз основа на фактор за общо разпределяне, изчислен чрез съотношението между всички пряко или непряко начислени или разпределени разходи, от една страна, към всяка от универсалните услуги, и от друга страна, към другите услуги; iv) общите разходи, необходими за предоставянето и на универсални, и на неуниверсални услуги, се разпределят съответно; към универсалните и неуниверсалните услуги следва да се прилагат едни и същи параметри на разходите.

4.Други системи за аналитично счетоводство могат да се прилагат само ако са съвместими с параграф 2 и ако са били одобрени от националния регулаторен орган. Комисията бива информирана преди тяхното прилагане.

5.Националните регулаторни органи следят за това съответствието с една от системите за аналитично счетоводство, описани в параграфи 3 и 4, да се проверява от компетентен орган, който е независим от доставчика на универсалната услуга. Държавите-членки гарантират, че декларация относно съответствието се публикува периодично.

6.Националният регулаторен орган държи на разположение достатъчно подробна информация за системите за аналитично счетоводство, прилагани от даден доставчик на универсална услуга, и предава тази информация на Комисията по нейно искане.

7.По искане, подробната счетоводна информация, произтичащи от тези системи, се предоставя по поверителен начин на националният регулаторен орган и на Комисията.

8.Когато дадена държава-членка не е използвала механизъм за финансиране за предоставянето на универсалната услуга, както е допустимо съгласно член 7, и ако националният регулаторен орган е уверен, че никой от определените доставчици на универсална услуга в тази държава-членка не получава държавно подпомагане в скрита или друга форма, както и че съществува ефективна конкуренция на пазара, националният регулаторен орган може да реши да не прилага изискванията на настоящия член.;

9.Настоящият член обаче може да се прилага за доставчика на универсална услуга, определен преди окончателната дата за пълното отваряне на пазара, доколкото няма друг(и) доставчик(ци) на универсална услуга, който(ито) да е(са) бил(и) определен(и). Националният регулаторен орган информира Комисията предварително за всяко подобно решение.

10.Държавите-членки могат да изискат от доставчиците на пощенски услуги, които са задължени да правят вноски в компенсационния фонд, да въведат подходяща отделна счетоводна отчетност, за да гарантират функционирането на фонда.

Член 15

Финансовите сметки на всички доставчици на универсална услуга се изготвят, одитират от независим одитор и се публикуват съгласно съответното национално законодателство и това на Общността, приложими по отношение на търговските предприятия.

Член 16

Държавите-членки следят за това стандартите за качество на услугата да се определят и публикуват по отношение на универсалната услуга, с цел да се осигури пощенска услуга с добро качество.

Стандартите за качество се фокусират, по-специално, върху сроковете за упътване, както и върху редовността и надеждността на услугите.

Тези стандарти се определят от:

— държавите-членки в случая на национални услуги,

— Европейския парламент и Съвета — за презгранични услуги вътре в Общността (вж. приложение II). Всички бъдещи изменения на тези стандарти за съответствие с техническия прогрес или развитието на пазара се правят в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 2.

Независим контрол на резултатите се извършва поне веднъж годишно от външни органи, които нямат връзка с доставчиците на универсална услуга съгласно стандартизирани условия, които следва да се определят в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 2, и е предмет на доклади, публикувани поне веднъж годишно.

Член 17

Държавите-членки определят стандартите за качество на националната поща и гарантират, че последните са съпоставими с тези, определени за презграничните услуги вътре в Общността.

Държавите-членки отправят уведомление за своите стандарти за качество на националните услуги до Комисията, която ги публикува по същия начин като стандартите, отнасящи се до презграничните услуги вътре в Общността, посочени в член 18.

Националните регулаторни органи следят да бъде извършван независим контрол на постиженията в областта на качеството, съобразно разпоредбите на четвърта алинея от член 16, резултатите да бъдат оправдани, както и при необходимост да бъдат взети коригиращи мерки.

Член 18

1.В съответствие с член 16 стандартите за качество за презгранични услуги вътре в Общността са установени в приложение II.

2.Когато извънредни ситуации, свързани с инфраструктурата или с географските условия, налагат това, националните регулаторни органи могат да определят изключения от стандартите за качество, предвидени в приложение II. Когато националните регулаторни органи определят изключения по този начин, те незабавно нотифицират Комисията за това. Комисията представя годишен доклад за получените нотификации през предходните 12 месеца на комитета, посочен в член 21, за негова информация.

3.Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности, всички привеждания в съответствие, направени в стандартите за качество на презграничните услуги вътре в Общността и взема мерки, за да гарантира периодичния независим контрол, както и публикуването на постиженията в областта на качеството, удостоверяващи спазването на тези стандарти и постигнатия напредък. Националните регулаторни органи следят за вземането на коригиращи мерки при необходимост.

Член 19

1.Държавите-членки гарантират, че доставчиците на пощенски услуги осигуряват прозрачни, опростени и не скъпоструващи процедури за разглеждане на оплаквания от страна на ползвателите на пощенски услуги, по-специално в случаите на загуба, кражба, повреда или неспазване на стандартите за качество на услугата (включително процедури за установяване на отговорността в случаите, засягащи повече от един оператор), без да се засягат съответните международни и национални разпоредби по отношение на схемите за обезщетяване.

Държавите-членки приемат мерки, за да гарантират, че посочените в първа алинея процедури позволяват справедливо и бързо разрешаване на споровете, като предвиждат система за възстановяване на разходите и/или обезщетяване, когато това е оправдано.

Държавите-членки насърчават също така развитието на независими извънсъдебни схеми за разрешаване на спорове между доставчици на пощенски услуги и ползватели.

2.Без да се засягат другите възможности за обжалване или начини на обезщетяване съгласно националното и общностното законодателство, държавите-членки гарантират, че ползвателите, действащи самостоятелно или, когато националното право го позволява, съвместно с организациите, представляващи интересите на ползвателите и/или потребителите, могат да завеждат дела пред компетентния национален орган, когато подадени от ползватели оплаквания в предприятията, предоставящи пощенски услуги в рамките на универсалната услуга, не са били разрешени по задоволителен начин.

В съответствие с член 16 държавите-членки гарантират, че доставчиците на универсалната услуга и, ако е уместно, предприятията, предоставящи услуги в обхвата на универсалната услуга, публикуват заедно с годишния отчет за контрола на изпълнението и информация за броя на оплакванията и начина, по който те са били разрешени.

Член 20

Привеждането в съответствие на техническите стандарти се провежда, като се отчитат, по-специално, интересите на потребителите.

Европейският комитет по стандартизация е натоварен с изготвянето на технически стандарти, приложими в пощенския сектор, на базата на пълномощията, които са му поверени съобразно принципите, изложени в Директива 83/189/ЕИО от 28 март 1983 г., предвиждаща процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламентации .

Тези дейности отчитат мерките по привеждането в съответствие, приети на национално ниво, в частност в рамките на Всемирния пощенски съюз.

Прилаганите стандарти се публикуват в Официален вестник на Европейските общности един път годишно.

Държавите-членки следят доставчиците на универсална услуга да се позовават на стандартите, публикувани в Официален вестник, когато е необходимо, за интересите на потребителите и в частност, когато те предоставят информацията, посочена в член 6.

Комитетът, посочен в член 21, се информира за разискванията, провеждани в рамките на Европейския комитет по стандартизация, както и за постигнатия напредък в тази област от този орган.

Член 21

1.Комисията се подпомага от комитет.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5a, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 22

1.Всяка държава-членка определя един или няколко национални регулаторни органа за пощенския отрасъл, които са правно отделени и функционално независими от пощенските оператори. Държавите-членки, които запазват собствеността си или контрола над доставчиците на пощенски услуги, гарантират ефективното структурно разделение на регулаторните функции от дейностите, свързани със собствеността или контрола.

Държавите-членки информират Комисията за националните регулаторни органи, които са определили за изпълнение на задачите, произтичащи от настоящата директива. Те публикуват задачите, които ще се изпълняват от националните регулаторни органи, в леснодостъпна форма, особено когато тези задачи са възложени на повече от един орган. Държавите-членки гарантират, когато е уместно, че между тези органи и националните органи, отговорни за прилагането на конкурентното право и правото за защита на потребителите, се осъществяват консултации и сътрудничество по въпроси от общ интерес.

2.Националните регулаторни органи имат за конкретна задача да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящата директива, по-специално чрез установяване на контролни и регулаторни процедури, гарантиращи предоставянето на универсалната услуга. Също така може да им бъде поверена и функцията за гарантиране на спазването на правилата за конкуренцията в пощенския отрасъл.

Националните регулаторни органи работят в тясно сътрудничество и си предоставят взаимна помощ с оглед улесняване прилагането на настоящата директива в рамките на съществуващите подходящи органи.

3.Държавите-членки гарантират наличието на ефективни механизми на национално равнище, съгласно които всеки ползвател или доставчик на пощенски услуги, засегнат от решение на национален регулаторен орган, има право да обжалва решението пред апелативен орган, който е независим от участващите страни. До приключване на обжалването решението на националния регулаторен орган остава в сила, освен ако апелативният орган не реши друго.

Член 22a

1.Държавите-членки гарантират, че доставчиците на пощенски услуги предоставят, по-специално на националните регулаторни органи, цялата информация, включително финансова информация и информация относно предоставянето на универсалната услуга, по-конкретно за следните цели:

а) за да могат националните регулаторни органи да гарантират съгласуваност с разпоредбите на настоящата директива или с решенията, взети в съответствие с настоящата директива;

б) за ясно определени статистически цели.

2.Доставчиците на пощенски услуги предоставят своевременно такава информация при поискване и при условия на поверителност, когато това е необходимо, в рамките на сроковете и степента на изчерпателност на данните, изисквани от националния регулаторен орган. Изискваната от националния регулаторен орган информация е пропорционална на изпълнението на неговите задачи. Националният регулаторен орган обосновава искането си за информация.

3.Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи предоставят при поискване от Комисията съответна и релевантна информация, която ѝ е необходима за осъществяване на произтичащите от настоящата директива задачи.

4.Когато националният регулаторен орган сметне дадена информация за поверителна в съответствие с общностните и националните правила за поверителност, Комисията и съответните национални регулаторни органи запазват тази поверителност.

Член 23

На всеки четири години, като първият път е не по-късно от 31 декември 2013 г., Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящата директива, включително съответна информация относно развитията на отрасъла, по-специално относно икономическите и социалните параметри, заетостта и технологичните аспекти, както и относно качеството на услугата. Докладът се придружава, когато е уместно, от предложения до Европейския парламент и до Съвета.

Член 23a

Комисията предоставя на държавите-членки помощ за изпълнението на настоящата директива, включително за изчисляването на всички нетни разходи на универсалната услуга.

—————

Член 28

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.