Член 9
1.За услуги, които попадат извън обхвата на универсалната услуга, държавите-членки могат да въведат общи разрешения, доколкото това е необходимо за гарантиране спазването на съществените изисквания.
2.По отношение на услугите, които попадат в обхвата на универсалната услуга, държавите-членки могат да въведат разрешителни процедури, включително индивидуални лицензи, доколкото това е необходимо за гарантиране спазването на съществените изисквания и за гарантиране предоставянето на универсалната услуга.
Предоставянето на разрешения може:
— да се обвърже със задължения за универсална услуга,
— ако е необходимо и обосновано, да наложи изисквания относно качеството, достъпността и изпълнението на съответните услуги,
— когато е уместно, да се обвърже със задължение за финансова вноска за посочените в член 7 механизми за поделяне на разходите, ако предоставянето на универсалната услуга е свързано с нетен разход и представлява несправедлива тежест за доставчика(ците) на универсалната услуга, определен(и) съгласно член 4,
— когато е уместно, да се обвърже със задължение за финансова вноска за покриване на оперативните разходи на националния регулаторен орган, посочени в член 22,
— когато е уместно, да се обвърже със или да наложи задължение за спазване на установените от националното законодателство условия на труд.
Задълженията и изискванията, посочени в първото тире и в член 3, могат да се налагат само на определените доставчици на универсална услуга.
Освен по отношение на предприятията, определени за доставчици на универсална услуга в съответствие с член 4, разрешенията не могат:
— да се ограничават по брой,
— за едни и същи елементи от универсалната услуга или части от националната територия да налагат задължения за универсална услуга и, едновременно с тях, финансови вноски в механизъм за поделяне на разходите,
— да дублират изисквания, приложими за предприятията по силата на друго национално законодателство, което е неспецифично за отрасъла,
— да налагат технически или оперативни условия, различни от необходимите за изпълнение на задълженията от настоящата директива.
3.Процедурите, задълженията и изискванията, посочени в параграфи 1 и 2, са прозрачни, достъпни, недискриминационни, пропорционални, точни и недвусмислени, предварително оповестени и основани на обективни критерии. Държавите-членки гарантират, че причините, поради които едно разрешение е изцяло или частично отказано или отнето, са съобщени на заявителя, както и установяват процедура за обжалване.
Член 10 1.Европейският парламент и Съветът по предложение на Комисията и въз основа на член 47, параграф 2 и членове 55 и 95 от Договора приемат необходимите мерки за хармонизирането на процедурите, посочени в член 9, уреждащи търговското предоставяне на пощенски услуги на обществеността. 2.Мерките за съгласуване, посочени в параграф 1, се отнасят, по-специално, до критериите, които трябва да се...
Член 71.Държавите-членки не предоставят и не запазват в сила изключителни или специални права за установяването и предоставянето на пощенски услуги. Държавите-членки могат да финансират предоставянето на универсални услуги чрез едно или няколко от средствата, предвидени в параграфи 2, 3 и 4, или чрез каквито и да е други средства, съвместими с Договора. 2.Държавите-членки могат да гарантират предоставянето на универсални услуги...
(27) Директива 97/67/ЕО постановява държавите-членки да определят един или повече национални регулиращи органи за пощенския отрасъл, които да са юридически отделени и оперативно независими от пощенските оператори. Предвид динамиката на европейския пазар на пощенските услуги, следва да се признае и да се укрепи важната роля, която изпълняват националните регулиращи органи, по-специално по отношение на задачата за гарантиране спазването на запазените...