Член 14

1.Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че счетоводството на доставчиците на универсална услуга се води в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

2.Доставчикът(ците) на универсална услуга в рамките на своята система за вътрешно счетоводство води(ят) отделни сметки с цел ясно разграничаване между отделните услуги и продуктите, които са част от универсалната услуга, и тези, които не са част от нея. Тази отделна счетоводна отчетност се използва като база, когато държавите-членки изчисляват нетните разходи за универсалната услуга. Такива системи за вътрешно счетоводство функционират на основата на системно прилагани и обективно обосновани принципи на разпределение на разходите.

3.Без да се засяга параграф 4, счетоводните системи, посочени в параграф 2, разпределят разходите по следния начин:

а) разходите, които могат да бъдат пряко отнесени към конкретна услуга или продукт, се начисляват като такива;

б) общите разходи, тоест разходите, които не могат да бъдат пряко отнесени към конкретна услуга или продукт, се разпределят, както следва: i) винаги когато е възможно, общите разходи се разпределят въз основа на пряк анализ на произхода на самите разходи; ii) когато прекият анализ не е възможен, категориите общи разходи се разпределят въз основа на непрякото им свързване към друга категория разходи или към друга група от категории разходи, които е възможно да бъдат пряко начислени или разпределени; непрякото свързване се основава на сравними структури на разходите; iii) когато не могат да се намерят нито преки, нито косвени мерки за разпределяне на разходите, категорията разходи се разпределя въз основа на фактор за общо разпределяне, изчислен чрез съотношението между всички пряко или непряко начислени или разпределени разходи, от една страна, към всяка от универсалните услуги, и от друга страна, към другите услуги; iv) общите разходи, необходими за предоставянето и на универсални, и на неуниверсални услуги, се разпределят съответно; към универсалните и неуниверсалните услуги следва да се прилагат едни и същи параметри на разходите.

4.Други системи за аналитично счетоводство могат да се прилагат само ако са съвместими с параграф 2 и ако са били одобрени от националния регулаторен орган. Комисията бива информирана преди тяхното прилагане.

5.Националните регулаторни органи следят за това съответствието с една от системите за аналитично счетоводство, описани в параграфи 3 и 4, да се проверява от компетентен орган, който е независим от доставчика на универсалната услуга. Държавите-членки гарантират, че декларация относно съответствието се публикува периодично.

6.Националният регулаторен орган държи на разположение достатъчно подробна информация за системите за аналитично счетоводство, прилагани от даден доставчик на универсална услуга, и предава тази информация на Комисията по нейно искане.

7.По искане, подробната счетоводна информация, произтичащи от тези системи, се предоставя по поверителен начин на националният регулаторен орган и на Комисията.

8.Когато дадена държава-членка не е използвала механизъм за финансиране за предоставянето на универсалната услуга, както е допустимо съгласно член 7, и ако националният регулаторен орган е уверен, че никой от определените доставчици на универсална услуга в тази държава-членка не получава държавно подпомагане в скрита или друга форма, както и че съществува ефективна конкуренция на пазара, националният регулаторен орган може да реши да не прилага изискванията на настоящия член.;

9.Настоящият член обаче може да се прилага за доставчика на универсална услуга, определен преди окончателната дата за пълното отваряне на пазара, доколкото няма друг(и) доставчик(ци) на универсална услуга, който(ито) да е(са) бил(и) определен(и). Националният регулаторен орган информира Комисията предварително за всяко подобно решение.

10.Държавите-членки могат да изискат от доставчиците на пощенски услуги, които са задължени да правят вноски в компенсационния фонд, да въведат подходяща отделна счетоводна отчетност, за да гарантират функционирането на фонда.