Член 11

Недействителност или отказ за регистрация

1.Отказва се регистрация за индустриален дизайн или, ако дизайнът е бил регистриран, правото върху него се прекратява:

a) ако индустриалният дизайн не представлява дизайн по смисъла на член 1, буква a) или

б) не изпълнява изискванията на членове от 3 до 8, или

в) ако подателят на заявлението или собственикът на правата върху дизайна няма право на тях според законодателството на засегнатата държава-членка, или

г) ако дизайнът не противоречи на предишен дизайн, който е бил предоставен на обществото след датата на подаване на заявлението или, ако се оспорва приоритетност, датата на приоритета, и който е защитен от дата, предхождаща посочената дата чрез регистрация на дизайн в Общността, или заявление за регистрация на дизайн в Общността, или право върху дизайн в заинтересованата държава-членка, или чрез заявление за такова право.

2.Всяка държава-членка може да разпорежда да бъде отказвана регистрация на дизайн или, ако дизайнът е бил регистриран, правото върху него да бъде декларирано за недействително:

a) ако е използван отличителен знак в последващ дизайн и правотоо на Общността или правото на заинетересованата държава-членка, на което е подвластен този знак, дава правото на правилния собственик на знака да забрани такава употреба или

б) ако индустриалният дизайн съставлява употреба без разрешение на работа, защитена от закона за авторското право в засегнатата държава-членка, или

в) ако индустриалният дизайн съставлява неправилна употреба на който и да е от елементите, изброени в член 6б от Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост, или на значки, емблеми и гербове, различни от обхванатите в член 6б на споменатата конвенция, които са от конкретен обществен интерес в засегнатата държава-членка.

3.На основанието, предоставено в параграф 1, буква в), може да се позовава единствено лицето, на което се полага правото върху индустриалния дизайн съгласно законодателството на засегната държава-членка.

4.На основанията, предоставени в параграф 1, буква г) и параграф 2, букви a) и б), може да се позовава единствено подателят на заявлението за собственост върху противоречивото право.

5.На основанието, предоставено в параграф 2, буква в), може да се позовава единствено лицето или субектът, засегнат от неговата употреба.

6.Параграфи 4 и 5 не засягат свободата на държавите-членки да разпореждат, че на основанията в параграф 1, буква г) и параграф 2, буква в) могат да се позовават също и подходящите органи във въпросните държави-членки по тяхна собствена инициатива.

7.Когато е била отказана регистрация на индустриален дизайн или право върху индустриален дизайн е било обявено за недействително в съответствие с параграф 1, буква б) или параграф 2, дизайнът може да бъде регистриран или правото върху него да бъде запазено в изменена форма, ако в тази форма спазва изискванията за защита и идентификацията на дизайна е запазена. Регистрацията или запазването в изменена форма може да включва регистрация, придружена от частичен отказ от страна на собственика от правото върху индустриалния дизайн или въвеждането му в регистъра на индустриалните дизайни чрез решение на съда, деклариращо частичната недействителност на правото върху дизайна.

8.Всяка държава-членка може да разпорежда, че като изключение от параграфи от 1 до 7 основанията за отказ на регистрация или за прекратяване на право, които са в сила в тази държава-членка преди датата, на която влизат в сила необходимите разпоредби за спазване на настоящата Директива, се прилагат за заявленията за регистрация на индустриални дизайни, които са били подадени преди тази дата и за настъпилите в резултат на тях регистрации.

9.Право върху индустриален дизайн може да бъде обявено за недействително дори след като е изтекло или е било доброволно отказано.