Член 1
Предмет и обхват
1.Настоящата директива определя правила за защита а срещу незаконното придобиване, използване и разкриване на търговски тайни.
Държавите членки могат да предвиждат, в съответствие с разпоредбите на ДФЕС, по-широкообхватна защита срещу незаконното придобиване, използване или разкриване на търговски тайни в сравнение с изискванията на настоящата директива, при условие че се гарантира спазване на членове 3, 5 и 6, член 7, параграф 1, член 8, член 9, параграф 1, втора алинея, член 9, параграфи 3 и 4, член 10, параграф 2, членове 11 и 13 и член 15, параграф 3.
2.Настоящата директива не засяга:
a) упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, както е предвидено в Хартата, включително зачитането на свободата и плурализма на медиите;
б) прилагането на правилата на Съюза или на националните правила, изискващи от притежателите на търговски тайни да разкриват по причини, свързани с обществения интерес, информация, включително търговски тайни, пред публични, административни или съдебни органи с цел изпълнение на техните задължения;
в) прилагането на правилата на Съюза или националните правила, които изискват или позволяват институциите и органите на Съюза или на националните публични органи да разкриват информация, предоставена от предприятията, която тези институции и органи притежават съгласно и в съответствие със задълженията и правомощията, предвидени в правото на Съюза или националното право;
г) автономията на социалните партньори и тяхното право да сключват колективни споразумения в съответствие с правото на Съюза и с националното право и практики.
3.Нищо в настоящата директива не се тълкува като даващо основание за ограничаване на мобилността на служителите. По-специално, по отношение на упражняването на такава мобилност, настоящата директива не дава никакви основания за:
a) ограничаване на използването от служители на информация, която не представлява търговска тайна съгласно определението в член 2, точка 1;
б) ограничаване на използването от служителите на опита и уменията, придобити честно в процеса на работата им;
в) налагане чрез трудовите им договори на допълнителни ограничения за служителите, освен ограниченията, наложени в съответствие с правото на Съюза или националното право.
Член 2
Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1) „търговска тайна“ означава информация, която отговаря на всички посочени по-долу изисквания:
а) да бъде тайна в смисъл, че като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно се занимават с въпросния вид информация;
б) да има търговска стойност поради това, че е тайна;
в) да е била предмет на обосновани при дадените обстоятелства действия от страна на законно контролиращото информацията лице с цел запазването ѝ в тайна;
2) „притежател на търговска тайна“ означава всяко физическо или юридическо лице, законно контролиращо търговска тайна;
3) „нарушител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което незаконно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна;
4) „стоки — предмет на нарушение“, означава стоки, чието проектиране, характеристики, функциониране, производствен процес или предлагане на пазара са до голяма степен благоприятно повлияни от търговски тайни, които са незаконно придобити, използвани или разкрити.
Член 3
Законно придобиване, използване и разкриване на търговски тайни
1.Придобиването на търговска тайна се счита за законно, когато търговската тайна е придобита по някой от следните начини:
a) независимо откритие или създаване;
б) наблюдение, изучаване, разглобяване или изпитване на продукт или предмет, предоставен на разположение на обществеността или представляващ законно притежание на придобилото информацията лице, което е свободно от правно валидни задължения за ограничаване на придобиването на търговската тайна;
в) упражняване на правото на работниците или на представителите на работниците на информация и консултации в съответствие с правото на Съюза и националното право и практики;
г) всяка друга практика, която при съответните обстоятелства е в съответствие с почтените търговски практики.
2.Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна се счита за законно, доколкото такова придобиване, използване или разкриване се изисква или разрешава от правото на Съюза или националното право.
Член 4
Незаконно придобиване, използване и разкриване на търговски тайни
1.Държавите членки гарантират, че притежателите на търговски тайни имат право да поискат прилагането на мерките, процедурите и правните средства за защита, предвидени в настоящата директива, за да предотвратят или да получат обезщетение за незаконното придобиване, използване или разкриване на притежаваната от тях търговска тайна.
2.Придобиването на търговска тайна без съгласието на притежателя на търговската тайна се счита за незаконно, когато се извършва чрез:
а) нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, предмети, материали, вещества или електронни документи, които са под законния контрол на притежателя на търговската тайна и съдържат търговската тайна или от които тя може да бъде извлечена;
б) всяко друго поведение, което при тези обстоятелства се счита за противоречащо на почтените търговски практики.
3.Използването или разкриването на търговска тайна се счита за незаконно, когато се извършва без съгласието на притежателя на търговската тайна от лице, за което е установено, че отговаря на някое от следните условия:
а) придобило е търговската тайна незаконно;
б) нарушило е споразумение за поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна;
в) нарушило е договорно или друго задължение за ограничаване на използването на търговската тайна.
4.Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна се счита за незаконно и когато дадено лице, към момента на придобиването, използването или разкриването, е знаело или е трябвало да знае при тези обстоятелствата, че търговската тайна е била получена пряко или непряко от друго лице, което е използвало или разкрило незаконно търговската тайна по смисъла на параграф 3.
5.Производството, предлагането или пускането на пазара на стоки — предмет на нарушение, или вносът, износът или съхранението на стоки — предмет на нарушение за тези цели, също се счита за незаконно използване на търговска тайна, когато лицето, извършващо такива дейности, е знаело или е трябвало да знае при тези обстоятелства, че търговската тайна е използвана незаконно по смисъла на параграф 3.
Член 5
Изключения
Държавите членки гарантират, че искане за мерките, процедурите и правните средства за защита, предвидени в настоящата директива, се отхвърля, когато предполагаемото придобиване, използване или разкриване на търговска тайна е извършено в някой от следните случаи:
а) за упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, както е предвидено в Хартата, включително зачитането на свободата и плурализма на медиите;
б) за разкриване на нарушение, неправомерно поведение или незаконна дейност, при условие че ответникът е действал с цел опазване на обществения интерес като цяло;
в) разкриване от работници на техни представители като част от законното упражняване от тези представители на техните функции в съответствие с правото на Съюза или националното право, при условие че това разкриване е било необходимо за упражняването на тези функции;
г) с цел защита на законен интерес, признат от правото на Съюза или националното право.
Член 6
Общо задължение
1.Държавите членки предвиждат мерките, процедурите и правните средства за защита, необходими, за да се гарантира наличието на правна защита на гражданите срещу незаконното придобиване, използване и разкриване на търговска тайна.
2.Мерките, процедурите и правните средства за защита, посочени в параграф 1:
а) са справедливи и безпристрастни;
б) не са ненужно сложни или скъпи, както и не налагат неразумни срокове или неоправдани забавяния; и
в) са ефективни и възпиращи.
Член 7
Пропорционалност и злоупотреба с процесуални права
1.Мерките, процедурите и правните средства за защита, предвидени в настоящата директива, се прилагат по начин, който:
а) е пропорционален;
б) избягва създаването на пречки пред законната търговия в рамките на вътрешния пазар; и
в) предвижда защитни разпоредби срещу злоупотребата с тях.
2.Държавите членки гарантират, че компетентните съдебни органи могат по искане на ответника да прилагат подходящи мерки, предвидени в националното право, ако иск, предявено срещу незаконното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна е явно неоснователно, а за ищеца е установено, че е поискал образуването на съдебно производство с цел злоупотреба или недобросъвестно. Такива мерки могат, в зависимост от случая, да включват присъждане на обезщетение за вредите на ответника, налагане на санкции на ищеца или разпореждане за разпространяване на информацията относно решение, посочено в член 15.
Държавите членки могат да предвидят мерките, посочени в първата алинея, да се постановяват в отделно съдебно производство.
Член 8
Давностен срок
1.Държавите членки, в съответствие с настоящия член, определят правила относно давностните срокове, приложими за искове по същество и действия по прилагане на мерките, процедурите и правните средства за защита, предвидени в настоящата директива.
В правилата, посочени в първата алинея, се определя кога започва да тече давностният срок, продължителността на този давностен срок и обстоятелствата, при които давностният срок може да бъде прекъснат или спрян.
2.Продължителността на давностния срок не надвишава шест години.
Член 9
Запазване на поверителността на търговската тайна в хода на съдебното производство
1.Държавите членки гарантират, че на страните, техните адвокати или други представители, съдебните служители, свидетелите, вещите лица и всички други лица, които участват в съдебни производства, свързани с незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, или които имат достъп до документи, които са част от тези съдебни производства, не се разрешава да използват или разкриват търговска тайна или предполагаема търговска тайна, която компетентните съдебни органи, в отговор на надлежно обосновано искане от заинтересувана страна, са определили като поверителна информация и която им е станала известна в резултат на това участие или достъп. Във връзка с това държавите членки могат също да разрешат на компетентните органи да действат по собствена инициатива.
Задължението, посочено в първа алинея, остава в сила след приключването на съдебното производство. Това задължение обаче отпада във всеки един от следващите случаи:
а) когато за предполагаемата търговска тайна се установи с окончателно решение, че не отговаря на изискванията, посочени в член 2, точка 1), или
б) когато в течение на времето въпросната информация стане широко известна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно се занимават с този вид информация.
2.Държавите членки също така гарантират, че компетентните съдебни органи могат, въз основа на надлежно обосновано искане от дадена страна, да предприемат специални мерки, необходими за запазване на поверителния характер на всяка търговска тайна или предполагаема търговска тайна, използвана или споменавана в хода на съдебното производство, свързано с незаконното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Държавите членки могат освен това да разрешат на компетентните органи да предприемат такива мерки по собствена инициатива.
Мерките, посочени в първа алинея, включват най-малко възможността:
а) да се ограничи изцяло или частично достъпът до всеки документ, съдържащ търговски тайни или предполагаеми търговски тайни, представен от страните или трети страни, до ограничен брой лица;
б) да се ограничи достъпът до съдебни заседания, където могат да бъдат разкрити търговски тайни или предполагаеми търговски тайни, както и до съответните записи или протоколи от тях до ограничен брой лица;
в) да се предоставя на лица, различни от онези, които са част от ограничения брой лица, посочени в букви а) и б), неповерителна версия на всяко съдебно решение, в която пасажите, съдържащи търговска тайна, са отстранени или съответно редактирани.
Броят на лицата, посочени в букви а) и б) от втора алинея, е не по-голям, отколкото е необходимо, за да се гарантира спазването на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес на страните в съдебното производство, и включва най-малко едно физическо лице от всяка от страните и съответните адвокати или други представители на тези страни в съдебното производство.
3.При вземане на решение относно мерките, посочени в параграф 2, и оценяване на тяхната пропорционалност, компетентните съдебни органи отчитат необходимостта от гарантиране на правото на ефективна правна защита и правото на справедлив процес, легитимните интереси на страните и когато е целесъобразно — на трети лица, както и всички потенциални вреди за която и да е от страните, и когато е целесъобразно и за трети страни, произтичащи в резултат на уважаването или отхвърлянето на тези мерки.
4.Обработката на всякакви лични данни съгласно параграф 1, 2 или 3 се извършва по реда на Директива 95/46/ЕО.
Член 10
Временни и предпазни мерки
1.Държавите членки гарантират, че компетентните съдебни органи могат, по искане на притежателя на търговската тайна, да разпоредят която и да е от следните временни и предпазни мерки срещу предполагаемия нарушител:
а) преустановяване или, в зависимост от случая, забрана за използването или разкриването на търговската тайна под формата на временна мярка;
б) забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките — предмет на нарушение, или за внос, износ или съхранение на стоките — предмет на нарушение, за тези цели;
в) изземване или предаване на стоките — предмет на предполагаемо нарушение, включително и вносни стоки, така че да се предотврати тяхното навлизане или движение в рамките на пазара.
2.Държавите членки гарантират, че съдебните органи имат право като алтернатива на посочените в параграф 1 мерки да постановят, че за продължаването на предполагаемото незаконно използване на търговска тайна е необходимо внасяне на гаранции, предназначени да осигурят обезщетение за притежателя на търговската тайна. Не се разрешава разкриване на търговска тайна срещу внасяне на гаранции.
Член 11
Условия за прилагане и защитни разпоредби
1.Държавите членки гарантират, че по отношение на мерките, посочени в член 10, компетентните съдебни органи разполагат с правомощия да изискат от ищеца да представи доказателства, които могат основателно да се считат за налични и които доказват с достатъчна степен на сигурност, че:
a) съществува търговска тайна;
б) ищецът е притежателят на търговската тайна; и
в) търговската тайна е придобита, използва се или е разкрита незаконно или че има непосредствен риск от незаконно придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.
2.Държавите членки гарантират, че при вземане на решения относно уважаването или отхвърлянето на искането и оценяване на неговата пропорционалност от компетентните съдебни органи се изисква да вземат предвид специфичните обстоятелства в случая, включително когато е уместно:
a) стойността и други специфични характеристики на търговската тайна;
б) предприетите мерки за защита на търговската тайна;
в) поведението на ответника при придобиването, използването или разкриването на търговската тайна;
г) въздействието на незаконното използване или разкриване на търговската тайна;
д) легитимните интереси на страните и въздействието, което разпореждането или отхвърлянето на поисканите мерки може да има върху тези страни;
е) легитимните интереси на трети страни;
ж) обществения интерес; и
з) защитата на основните права.
3.Държавите членки гарантират, че мерките, посочени в член 10, се отменят или престават да се прилагат по искане на ответника, ако:
а) ищецът не образува съдебно производство, водещо до решение по съществото на случая, в рамките на разумен срок, който се определя от съдебния орган, разпоредил мерките, когато това се разрешава от законодателството на държавата членка, или при липса на такова определение — в срок, който не превишава по-дългия от следните два срока — 20 работни дни или 31 календарни дни; или
б) въпросната информация вече не отговаря на изискванията на член 2, точка 1) поради причини, които не се дължат на ответника.
4.Държавите членки гарантират, че компетентните съдебни органи могат да разпоредят, че за налагането на мерките, посочени в член 10, е необходимо внасяне от страна на ищеца на достатъчна гаранция или равностойно обезщетение, предназначена да гарантира обезщетение за всички щети, понесени от ответника и когато е целесъобразно — от друго лице, засегнато от мерките.
5.Когато мерките, посочени в член 10, са отменени въз основа на параграф 3, буква а) от настоящия член в случай, че те престанат да действат в резултат на действие или пропуск от страна на ищеца, или когато впоследствие се установи, че не е имало незаконно придобиване, използване или разкриване на търговската тайна или опасност от такова деяние, компетентните съдебните органи са упълномощени да разпоредят на ищеца, по искане на ответника или на увредената трета страна, да предостави на ответника или на увредената трета страна подходящо обезщетение за всички вреди, причинени от тези мерки.
Държавите членки могат да предвидят искането за компенсация, посочено в първа алинея, да бъде разгледано в отделно съдебно производство.
Член 12
Забрани и коригиращи мерки
1.Държавите членки гарантират, че когато с окончателно съдебно решение, постановено след разглеждане на делото по същество, бъде установено незаконното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, компетентните съдебни органи могат, по искане на ищеца, да разпоредят изпълнението срещу нарушителя на една или повече от следните мерки:
а) преустановяване или, в зависимост от случая, забрана за използването или разкриването на търговска тайна;
б) забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките — предмет на нарушение, или за внос, износ или съхранение на стоките — предмет на нарушение, за тези цели;
в) приемане на подходящи коригиращи мерки по отношение на стоките — предмет на нарушение;
г) унищожаване на цели документи, предмети, материали, вещества или електронни документи или на части от тях, които съдържат или въплъщават търговската тайна, или, когато е целесъобразно, предаване на ищеца на целите документи, предмети, материали, вещества или електронни документи или на части от тях.
2.Коригиращите мерки, посочени в параграф 1, буква в), включват:
а) изтегляне на стоките — предмет на нарушение, от пазара;
б) премахване на тази характеристика на стоката, във връзка с която е установено нарушение;
в) унищожаване на стоките — предмет на нарушение, или, когато е целесъобразно, тяхното изтегляне от пазара, при условие че изтеглянето не засяга защитата на въпросната търговска тайна.
3.Държавите членки могат да предвидят техните компетентни съдебни органи, когато разпореждат изтеглянето на стоки — предмет на нарушение, от пазара, да могат да разпоредят, по искане на притежателя на търговската тайна, стоките да се предадат на притежателя или на благотворителни организации.
4.Компетентните съдебни органи разпореждат изпълнението на мерките, посочени в параграф 1, букви в) и г), да е за сметка на нарушителя, освен ако не са налице конкретни причини това да не се прави. Тези мерки не накърняват обезщетението, евентуално дължимо на притежателя на търговската тайна вследствие на незаконното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.
Член 13
Условия на прилагане, защитни разпоредби и алтернативни мерки
1.Държавите членки гарантират, че при разглеждането на искане за приемането на забраните и коригиращите мерки, предвидени в член 12, и оценяването на тяхната пропорционалност, от компетентните съдебни органи се изисква да вземат предвид специфичните обстоятелства на случая, включително когато е уместно:
a) стойността или други специфични характеристики на търговската тайна,
б) предприетите мерки за закрила на търговската тайна;
в) поведението на нарушителя при придобиването, използването или разкриването на търговската тайна;
г) въздействието на незаконното използване или разкриване на търговската тайна;
д) легитимните интереси на страните и въздействието, което разпореждането или отхвърлянето на поисканите мерки може да има върху тези страни;
е) легитимните интереси на трети страни;
ж) обществения интерес; и
з) защитата на основните права.
Когато компетентните съдебни органи ограничат срока на действие на мерките, посочени в член 12, параграф 1, букви а) и б), този срок е достатъчен, за да се отстранят всички търговски или икономически предимства, които нарушителят може да е извлякъл от незаконното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.
2.Държавите членки гарантират, че мерките, посочени в член 12, параграф 1, букви а) и б), се отменят или действието им се прекратява по искане на ответника, ако въпросната информация вече не отговаря на условията в член 2, точка 1) по причини, които не се дължат пряко или непряко на ответника.
3.Държавите членки, по искане на лицето, което подлежи на налагане на мерките, предвидени в член 12, предвиждат компетентният съдебен орган да може да разпореди да бъде изплатено парично обезщетение на претърпялата вреди страна, вместо да бъдат приложени тези мерки, ако са изпълнени всички условия по-долу:
а) към момента на използването или разкриването засегнатото лице нито е знаело, нито при тези обстоятелства е трябвало да знае, че търговската тайна е получена от друго лице, което е използвало или разкрило търговската тайна незаконно;
б) изпълнението на въпросните мерки би довело до несъразмерна вреда за това лице; и
в) паричното обезщетение на претърпялата вреди страна изглежда достатъчно удовлетворително.
Когато се разпорежда изплащане на парично обезщетение вместо мерките, посочени в член 12, параграф 1, букви а) и б), то не надвишава размера на възнагражденията или таксите, които биха били дължими, ако това лице беше поискало разрешение за използване на въпросната търговска тайна, за период от време, за който използването на търговската тайна е могло да бъде забранено.
Член 14
Обезщетение за претърпени вреди
1.Държавите членки гарантират, че компетентните съдебни органи, по искане от претърпялата вреди страна, разпореждат на нарушителя, който е знаел или е бил длъжен да знае, че участва в незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, да заплати на притежателя на търговската тайна обезщетение, съобразено с действително претърпените вреди в резултат на незаконното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.
Държавите членки могат да ограничат отговорността за нанесени вреди от страна на служители спрямо техните работодатели за незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна на работодателя, когато са действали без умисъл.
2.Когато определят обезщетението, посочено в параграф 1, компетентните съдебни органи вземат предвид всички приложими фактори, като например отрицателните икономически последствия, включително пропуснатите ползи, които засегнатата страна е понесла, всички несправедливо получени печалби от нарушителя и в подходящи случаи — елементи, различни от стопанските фактори, като моралната вреда, причинена на притежателя на търговската тайна поради незаконното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.
Като алтернатива компетентните съдебни органи могат, в подходящи случаи, да определят обезщетението като фиксирана сума, въз основа на елементи, които включват най-малко размера на възнагражденията или таксите, които биха могли да бъдат дължими, ако нарушителят беше поискал разрешение да ползва въпросната търговска тайна.
Член 15
Публикуване на съдебни решения
1.Държавите членки гарантират, че при съдебни производства, образувани по повод незаконното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, компетентните съдебни органи могат да разпоредят, по искане на ищеца и за сметка на нарушителя, подходящи мерки за разпространяване на информацията за решението, включително публикуването му изцяло или частично.
2.Всяка мярка, посочена в параграф 1 от настоящия член, запазва поверителността на търговската тайна, както е предвидено в член 9.
3.Когато вземат решение дали да разпоредят мярка по параграф 1 и оценяват нейната пропорционалност, компетентните съдебни органи вземат предвид, когато е уместно, стойността на търговската тайна, деянията на нарушителя при придобиването, използването или разкриването на търговската тайна, въздействието на незаконното използване или разкриване на търговска тайна и вероятността от продължаване на незаконното използване или разкриване на търговска тайна от страна на нарушителя.
Компетентните съдебни органи също вземат предвид дали информацията относно нарушителя позволява да се идентифицира физическо лице, и ако това е така, дали публикуването на тази информация би било оправдано, по-специално с оглед на евентуалната вреда, която тази мярка може да причини на личния живот и репутацията на нарушителя.
Член 16
Санкции за неспазване на настоящата директива
Държавите членки гарантират, че компетентните съдебни органи могат да налагат санкции на всяко лице, което не изпълни или откаже да изпълни мерките, приети съгласно членове 9, 10 и 12.
Предвидените санкции включват възможност за налагане на нееднократни глоби в случай на неизпълнение на мярка, приета съгласно членове 10 и 12.
Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.
Член 17
Обмен на информация и кореспонденти
С цел да се насърчи сътрудничеството, включително обменът на информация, между отделните държави членки и между държавите членки и Комисията всяка държава членка определя един или повече национални кореспонденти по всеки въпрос, свързан с изпълнението на мерките, предвидени в настоящата директива. Тя съобщава на останалите държави членки и на Комисията данните за връзка с националния/те кореспондент/и.
Член 18
Доклади
1.В срок до 9 юни 2021 г. Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, в контекста на дейностите на Европейската обсерватория за нарушенията на правата върху интелектуалната собственост, изготвя първоначален доклад за тенденциите в съдебните производства за незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна вследствие на прилагането на настоящата директива.
2.В срок до 9 юни 2022 г. Комисията изготвя междинен доклад за прилагането на настоящата директива и го представя на Европейския парламент и на Съвета. В посочения доклад се взема предвид докладът, посочен в параграф 1.
Междинният доклад разглежда по-специално възможните последици от прилагането на настоящата директива за научните изследвания и иновациите, мобилността на служителите и упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация.
3.В срок до 9 юни 2026 г. Комисията извършва оценка на въздействието на настоящата директива и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета.
Член 19
Транспониране
1.Държавите членки привеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива, не по-късно от 9 юни 2018 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.
Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 20
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 21
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.