(30) С цел да се избегне рискът дадено лице, което съзнателно или въз основа на основателно предположение за съзнателни действия, незаконно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна, да бъде в състояние да извлече полза от подобно деяние и за да се гарантира, че понеслият вреди притежател на търговската тайна, доколкото е възможно, ще възстанови състоянието си отпреди това деяние, е необходимо да се предвиди подходящо обезщетение за вредите, нанесени в резултат на това незаконно деяние. Размерът на присъденото обезщетение на понеслия щети притежател на търговската тайна следва да бъде съобразен с всички необходими фактори, като например пропуснатите ползи за притежателя на търговската тайна или несправедливо получената от нарушителя печалба, а когато е уместно — и с всички неимуществени вреди, причинени на притежателя на търговската тайна. Като алтернатива, например когато с оглед на нематериалния характер на търговските тайни би било трудно да се определи размерът на понесената действителна вреда, размерът на обезщетението би могъл да се обвърже с такива елементи като възнагражденията или таксите, които биха били дължими, в случай че нарушителят е поискал официално разрешение да ползва въпросната търговска тайна. Целта на този алтернативен метод е не да се въведе задължение за предвиждане на наказателно обезщетение, а да се гарантира обезщетение, което се основава на обективен критерий, като се вземат предвид разходите, направени от притежателя на търговската тайна, като например разходите за идентификация и проучване. Настоящата директива не следва да възпрепятства държавите членки да предвидят в националното си право отговорността на длъжностни лица за вреди да бъде ограничена, в случаите когато те са действали без умисъл.