Член 11

Условия за прилагане и защитни разпоредби

1.Държавите членки гарантират, че по отношение на мерките, посочени в член 10, компетентните съдебни органи разполагат с правомощия да изискат от ищеца да представи доказателства, които могат основателно да се считат за налични и които доказват с достатъчна степен на сигурност, че:

a) съществува търговска тайна;

б) ищецът е притежателят на търговската тайна; и

в) търговската тайна е придобита, използва се или е разкрита незаконно или че има непосредствен риск от незаконно придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.

2.Държавите членки гарантират, че при вземане на решения относно уважаването или отхвърлянето на искането и оценяване на неговата пропорционалност от компетентните съдебни органи се изисква да вземат предвид специфичните обстоятелства в случая, включително когато е уместно:

a) стойността и други специфични характеристики на търговската тайна;

б) предприетите мерки за защита на търговската тайна;

в) поведението на ответника при придобиването, използването или разкриването на търговската тайна;

г) въздействието на незаконното използване или разкриване на търговската тайна;

д) легитимните интереси на страните и въздействието, което разпореждането или отхвърлянето на поисканите мерки може да има върху тези страни;

е) легитимните интереси на трети страни;

ж) обществения интерес; и

з) защитата на основните права.

3.Държавите членки гарантират, че мерките, посочени в член 10, се отменят или престават да се прилагат по искане на ответника, ако:

а) ищецът не образува съдебно производство, водещо до решение по съществото на случая, в рамките на разумен срок, който се определя от съдебния орган, разпоредил мерките, когато това се разрешава от законодателството на държавата членка, или при липса на такова определение — в срок, който не превишава по-дългия от следните два срока — 20 работни дни или 31 календарни дни; или

б) въпросната информация вече не отговаря на изискванията на член 2, точка 1) поради причини, които не се дължат на ответника.

4.Държавите членки гарантират, че компетентните съдебни органи могат да разпоредят, че за налагането на мерките, посочени в член 10, е необходимо внасяне от страна на ищеца на достатъчна гаранция или равностойно обезщетение, предназначена да гарантира обезщетение за всички щети, понесени от ответника и когато е целесъобразно — от друго лице, засегнато от мерките.

5.Когато мерките, посочени в член 10, са отменени въз основа на параграф 3, буква а) от настоящия член в случай, че те престанат да действат в резултат на действие или пропуск от страна на ищеца, или когато впоследствие се установи, че не е имало незаконно придобиване, използване или разкриване на търговската тайна или опасност от такова деяние, компетентните съдебните органи са упълномощени да разпоредят на ищеца, по искане на ответника или на увредената трета страна, да предостави на ответника или на увредената трета страна подходящо обезщетение за всички вреди, причинени от тези мерки.

Държавите членки могат да предвидят искането за компенсация, посочено в първа алинея, да бъде разгледано в отделно съдебно производство.