Член 13

Условия на прилагане, защитни разпоредби и алтернативни мерки

1.Държавите членки гарантират, че при разглеждането на искане за приемането на забраните и коригиращите мерки, предвидени в член 12, и оценяването на тяхната пропорционалност, от компетентните съдебни органи се изисква да вземат предвид специфичните обстоятелства на случая, включително когато е уместно:

a) стойността или други специфични характеристики на търговската тайна,

б) предприетите мерки за закрила на търговската тайна;

в) поведението на нарушителя при придобиването, използването или разкриването на търговската тайна;

г) въздействието на незаконното използване или разкриване на търговската тайна;

д) легитимните интереси на страните и въздействието, което разпореждането или отхвърлянето на поисканите мерки може да има върху тези страни;

е) легитимните интереси на трети страни;

ж) обществения интерес; и

з) защитата на основните права.

Когато компетентните съдебни органи ограничат срока на действие на мерките, посочени в член 12, параграф 1, букви а) и б), този срок е достатъчен, за да се отстранят всички търговски или икономически предимства, които нарушителят може да е извлякъл от незаконното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.

2.Държавите членки гарантират, че мерките, посочени в член 12, параграф 1, букви а) и б), се отменят или действието им се прекратява по искане на ответника, ако въпросната информация вече не отговаря на условията в член 2, точка 1) по причини, които не се дължат пряко или непряко на ответника.

3.Държавите членки, по искане на лицето, което подлежи на налагане на мерките, предвидени в член 12, предвиждат компетентният съдебен орган да може да разпореди да бъде изплатено парично обезщетение на претърпялата вреди страна, вместо да бъдат приложени тези мерки, ако са изпълнени всички условия по-долу:

а) към момента на използването или разкриването засегнатото лице нито е знаело, нито при тези обстоятелства е трябвало да знае, че търговската тайна е получена от друго лице, което е използвало или разкрило търговската тайна незаконно;

б) изпълнението на въпросните мерки би довело до несъразмерна вреда за това лице; и

в) паричното обезщетение на претърпялата вреди страна изглежда достатъчно удовлетворително.

Когато се разпорежда изплащане на парично обезщетение вместо мерките, посочени в член 12, параграф 1, букви а) и б), то не надвишава размера на възнагражденията или таксите, които биха били дължими, ако това лице беше поискало разрешение за използване на въпросната търговска тайна, за период от време, за който използването на търговската тайна е могло да бъде забранено.