Член 1
Изменения на Директива 96/71/ЕО
Директива 96/71/ЕО се изменя, както следва:
1) Член 1 се изменя, както следва:
а) заглавието се заменя с „Предмет и приложно поле“;
б) вмъкват се следните параграфи:
„–1.Настоящата директива осигурява закрила на командированите работници по време на тяхното командироване в контекста на свободното предоставяне на услуги, като установява задължителни разпоредби по отношение на условията на труд и защитата на здравето и безопасността на работниците, които трябва да бъдат спазвани.
–1а.Настоящата директива не засяга по какъвто и да било начин упражняването на основни права, признати от държавите членки и на равнището на Съюза, включително правото или свободата да се стачкува или да се предприемат други действия, обхванати от специфичните системи на колективни трудови правоотношения в държавите членки в съответствие с националното право и/или практика. Също така тя не засяга правото да се договарят, сключват и изпълняват колективни трудови договори или да се предприемат колективни действия в съответствие с националното право и/или практика.“;
в) параграф 3 се изменя, както следва:
i) буква в) се заменя със следното:
„в) в качеството на предприятие за временна работа или агенция за посредническа дейност по наемане на работа, предлагат за наемане работник на предприятие ползвател, установено или извършващо дейност на територията на държава членка, при условие че съществува трудово правоотношение между предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа и работника за периода на командироване.“;
ii) добавят се следните алинеи:
„Когато работник, нает от предприятие за временна работа или агенция за посредническа дейност по наемане на работа за работа в предприятие ползвател, както е посочено в буква в), трябва да работи в рамките на транснационалното предлагане на услуги по смисъла на буква а), б) или в) за предприятието ползвател на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която работникът обичайно работи за предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа, или за предприятието ползвател, работникът се счита за командирован на територията на тази държава членка от предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа, с които работникът е в трудово правоотношение. Предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа се счита за предприятие по смисъла на параграф 1 и спазва изцяло приложимите разпоредби на настоящата директива и на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*1).
Предприятието ползвател уведомява предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа, които са наели работника, своевременно преди започването на работата, посочена във втора алинея.
2) Член 3 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се заменя със следното:
„1.Държавите членки гарантират, независимо от приложимото за трудовото правоотношение право, че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, осигуряват на работниците, които са командировани на тяхна територия, на основата на равно третиране, ред и условия на работа, включващи следните елементи, които са определени в държавата членка, в която се извършва работата:
— от законови, подзаконови или административни разпоредби, и/или
— от колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8.
а) максимална продължителност на работата и минимална продължителност на почивката;
б) минимален платен годишен отпуск;
в) възнаграждение, включително ставки за извънреден труд; настоящата буква не се отнася за допълнителни професионални пенсионни схеми;
г) условия за наемане на работници, в частност от предприятия за временна работа;
д) здраве, безопасност и хигиена на работното място;
е) защитни мерки по отношение на реда и условията на работа на бременни жени или кърмачки, деца и младежи;
ж) равно третиране на мъжете и жените и други разпоредби за недискриминация;
з) условия за настаняване на работниците, предоставяно от работодателя на работници, изпратени извън обичайното място на работа;
и) добавки или възстановяване на разходи за покриване на пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи на работниците, изпратени далеч от дома по професионални причини;
Буква и) се прилага изключително за пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи, направени от командировани работници, когато от тях се изисква да пътуват до и от обичайното им работно място в държавата членка, на чиято територия са командировани, или когато са временно изпратени от своя работодател от обичайното им място на работа на друго място на работа.
За целите на настоящата директива понятието „възнаграждение“ се определя от националното право и/или практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, и означава всички съставни елементи на възнаграждението, които са задължителни по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби или на колективни трудови договори или арбитражни решения, които в тази държава членка са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8.
Без да се засяга член 5 от Директива 2014/67/ЕС, държавите членки публикуват информацията за реда и условията на работа, в съответствие с националното право и/или практика, без ненужно забавяне и по прозрачен начин, на единния официален национален уебсайт, посочен в същия член, включително съставните елементи на възнаграждението, посочени в трета алинея от настоящия параграф и реда и условията на работа в съответствие с параграф 1а от настоящия член.
Държавите членки гарантират, че информацията, предоставяна на единния официален национален уебсайт, е точна и актуална. Комисията публикува на своя уебсайт адресите на единните официални национални уебсайтове.
Когато, в противоречие с Директива 2014/67/ЕС, в информацията на единния официален национален уебсайт не се посочва кои ред и условия на работа трябва да се прилагат, това обстоятелство се взема предвид, в съответствие с националното право и/или практика, при определяне на санкциите в случай на нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, доколкото е необходимо да се гарантира тяхната пропорционалност.“;
б) вмъкват се следните параграфи:
„1а.Когато действителната продължителност на дадено командироване надхвърля 12 месеца, държавите членки гарантират, независимо от приложимото за трудовото правоотношение право, че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, осигуряват на работниците, командировани на тяхна територия, на основата на равно третиране, в допълнение към реда и условията на работа, посочени в параграф 1 от настоящия член, всички приложими ред и условия на работа, които са установени в държавата членка, в която се извършва работата:
— от законови, подзаконови или административни разпоредби, и/или
— от колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8.
Първа алинея от настоящия параграф не се прилага за следните елементи:
а) процедурите, формалностите и условията за сключването и прекратяването на трудовия договор, включително клаузите за неконкуриране;
б) допълнителните професионални пенсионни схеми.
Когато доставчикът на услуги предостави мотивирано уведомление, държавата членка, в която се предоставя услугата, удължава на 18 месеца периода, посочен в първа алинея.
Когато предприятие, посочено в член 1, параграф 1, заменя командирован работник с друг командирован работник, изпълняващ същата задача на същото място, продължителността на командироването за целите на настоящия параграф е общата продължителност на периодите на командироване на съответните отделни командировани работници.
Понятието „същата задача на същото място“, посочено в четвъртата алинея от настоящия параграф, се определя като се вземат предвид, наред с останалото, естеството на предоставяната услуга, извършваната работа и адресът(ите) на работното място.
1б.Държавите членки предвиждат, че предприятията, посочени в член 1, параграф 3, буква в), гарантират на командированите работници реда и условията на работа, които се прилагат съгласно член 5 от Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*2) към работниците, наети чрез агенции за временна заетост, установени в държавата членка, в която се извършва работата.
Предприятието ползвател уведомява предприятията, посочени в член 1, параграф 3, буква в), относно реда и условията на работа, които прилага по отношение на условията на труд и възнаграждението, в степента, изисквана по първа алинея от настоящия параграф.
в) параграф 7 се заменя със следното:
„7.Параграфи 1—6 не засягат прилагането на реда и условията на работа, които са по-благоприятни за работниците.
Специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от възнаграждението, освен ако са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. Без да се засяга параграф 1, буква з), първа алинея работодателят възстановява на командированите работниците такива разходи в съответствие с националното право и/или практика, приложими към трудовото правоотношение.
Когато в реда и условията на работа, приложими за трудовото правоотношение, не се посочва дали и кои елементи на специфичната добавка, свързана с командироването, трябва да се изплатят като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването или които са част от възнаграждението, тогава цялата добавка се счита за платена като възстановяване на разходи.“;
г) в параграф 8, втора и трета алинеи се заменят със следното:
„При отсъствие на или в допълнение към система за обявяване, че дадени колективни договори или арбитражни решения са общоприложими по смисъла на първа алинея, държавите членки, ако решат това, се основават на:
— колективни договори или арбитражни решения, които се прилагат общо по отношение на всички подобни предприятия в географския район и в съответната професия или промишлен отрасъл, и/или
— колективни договори, които са били сключени от най-представителните организации на социалните партньори на национално равнище и които се прилагат на цялата територия на държавата,
при условие че тяхното прилагане по отношение на предприятията, посочени в член 1, параграф 1, гарантира равно третиране на тези предприятия и другите предприятия, посочени в настоящата алинея, които се намират в подобно положение, по отношение на въпросите, изброени в първа алинея от параграф 1 от настоящия член, и когато е приложимо, по отношение на реда и условията на работа, които трябва да се гарантират на командированите работници в съответствие с параграф 1а от настоящия член.
Счита се, че съществува равно третиране по смисъла на настоящия член, когато националните предприятия в подобно положение:
— на въпросното място или в съответния отрасъл имат същите задължения като предприятията, посочени в член 1, параграф 1, по отношение на въпросите, изброени в първа алинея от параграф 1 от настоящия член, и когато е приложимо, по отношение на реда и условията на работа, които трябва да се гарантират на командированите работници в съответствие с параграф 1а от настоящия член, и
— от тях се изисква да изпълняват такива задължения със същия резултат.“;
д) параграфи 9 и 10 се заменят със следното:
„9.Държавите членки могат да изискват от предприятията, посочени в член 1, параграф 1, да гарантират на работниците, посочени в член 1, параграф 3, буква в), други условия, които се прилагат за работниците, наети чрез агенции за временна заетост, в държавата членка, в която се извършва работата, в допълнение на реда и условията на работа, посочени в параграф 1б) от настоящия член.
10.Настоящата директива не възпрепятства държавите членки, при спазване на Договорите, да прилагат по отношение на националните предприятия и на предприятията от други държави членки, на основата на равно третиране, реда и условията на работа по въпроси, различни от посочените в параграф 1, първа алинея, в случай на разпоредби, свързани с обществения ред.“
3) В член 4 параграф 2, първа алинея се заменя със следното:
„2.Държавите членки предвиждат сътрудничество между компетентните органи и служби, включително държавни органи, които в съответствие с националното законодателство отговарят за контрола на реда и условията на работа, посочени в член 3, включително на равнището на Съюза. Това сътрудничество, в частност, включва отговори на мотивирани искания от страна на тези органи или служби за информация относно транснационалното наемане на работници и отстраняване на явни нарушения или възможни случаи на неправомерни действия, като например транснационални случаи на недеклариран труд и фиктивна самостоятелна заетост, свързани с командироването на работници. Когато компетентният орган или служба в държавата членка, от която е командирован работникът, не притежава информацията, поискана от компетентния орган или служба на държавата членка, на чиято територия работникът е командирован, той/тя изисква тази информация от други органи или служби в тази държава членка. В случай на продължително забавяне при предоставяне на такава информация на държавата членка, на чиято територия работникът е командирован, Комисията бива информирана за това и тя предприема подходящи мерки.“
4) Член 5 се заменя със следното:
Държавата членка, на чиято територия работникът е командирован и държавата членка, от която е командирован работникът, са отговорни за осъществяването на наблюдението, контрола и изпълнението на задълженията, предвидени в настоящата директива и в Директива 2014/67/ЕС, и вземат съответните мерки в случай на неспазване на настоящата директива.
Държавите членки определят правила относно приложимите санкции при нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
По-специално, държавите членки гарантират, че работниците и/или техните представители разполагат с адекватни процедури за изпълнението на задълженията по настоящата директива.
Когато вследствие на цялостна оценка, извършена от държава членка съгласно член 4 от Директива 2014/67/ЕС, бъде установено, че дадено предприятие с цел злоупотреба или измама създава впечатление, че положението на даден работник попада в обхвата на настоящата директива, тази държава членка гарантира, че съответният работник се ползва от приложимото законодателство и практика.
Държавите членки гарантират, че настоящият член не излага съответния работник на по-неблагоприятни условия от условията, приложими за командированите работници.“
5) Уводната част на приложението се заменя със следното:
„Дейностите, посочени в член 3, параграф 2, включват всички строителни работи, отнасящи се до строителството, ремонта, поддръжката, изменението или разрушаването на сгради и в частност следните работи:“.
Член 2
Преглед
1.Комисията извършва преглед на прилагането и изпълнението на настоящата директива. До 30 юли 2023 г. Комисията представя доклад относно нейното прилагане и изпълнение на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет и, ако е целесъобразно, предлага необходимите изменения в настоящата директива и в Директива 96/71/ЕО.
2.Докладът, посочен в параграф 1, съдържа оценка на необходимостта от допълнителни мерки за гарантирането на равнопоставени условия и за закрила на работниците:
а) при възлагане на подизпълнители;
б) в контекста на член 3, параграф 3 от настоящата директива, като се има предвид развитието във връзка със законодателния акт за изменение на Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13) по отношение на изискванията за изпълнение и за определяне на специални правила по отношение на Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на шофьори в сектора на автомобилния транспорт.
Член 3
Транспониране и прилагане
1.Държавите членки приемат и публикуват, до 30 юли 2020 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават текста на тези мерки на Комисията.
Държавите членки прилагат тези мерки, считано от 30 юли 2020 г. До тази дата Директива 96/71/ЕО продължава да се прилага в редакцията на текста преди измененията, въведени с настоящата Директива.
Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните мерки от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
3.Настоящата директива се прилага за сектора на автомобилния транспорт от датата на прилагане на законодателния акт за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за прилагане и за определяне на специални правила по отношение на Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на шофьори в сектора на автомобилния транспорт.
Член 4
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 5
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.