Член 29

Правила относно давностните срокове за налагането на санкции и периодични имуществени санкции

1.Държавите членки гарантират, че давностните срокове за налагането на санкции или периодични имуществени санкции от страна на националните органи по конкуренция съгласно членове 13 и 16 спират да текат или се прекъсват по време на производството по правоприлагане пред националните органи по конкуренция на други държави членки или пред Комисията във връзка с нарушение, засягащо същото споразумение, решение на сдружение или съгласувана практика или друго поведение, забранено в член 101 или 102 от ДФЕС.

Спирането или прекъсването на давностния срок започва от момента на уведомяването на поне едно предприятие, срещу което се води производството по правоприлагане, за първото официално действие по разследването. То се прилага за всички предприятия или сдружения на предприятия, участвали в нарушението.

Спирането или прекъсването се прекратява в деня, в който съответният орган по конкуренция приключи своето производство по правоприлагане като вземе решение по членове 10, 12 или 13 от настоящата директива или по членове 7, 9 или 10 от Регламент (ЕО) № 1/2003, или стигне до заключението, че няма основания за по нататъшни действия от негова страна. Продължителността на спирането или прекъсването не засяга абсолютните давностни срокове, които са предвидени съгласно националното право.

2.Давностният срок за налагането на санкции или периодични имуществени санкции от национален орган по конкуренцията спира да тече или се прекъсва, докато решението на този национален орган по конкуренция е предмет на висящо производство в съд, упражняващ съдебен контрол.

3.Комисията гарантира, че уведомлението за започване на първото официално действие по разследване, получено от национален орган по конкуренция съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) 1/2003, се предоставя на другите национални органи по конкуренция в рамките на Европейската мрежа по конкуренция.