Член 30

Роля на националните административни органи по конкуренция пред националните съдилища

1.Държавите членки, които определят както национален административен орган по конкуренция, така и национален съдебен орган по конкуренция, като отговорни за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, гарантират, че исковете пред националния съдебен орган по конкуренция могат да бъдат предявявани директно от националния административен орган по конкуренция.

2.Доколкото националните съдилища действат по производства срещу решения, постановени от националните органи по конкуренция при упражняване на правомощията по глава IV и членове 13 и 16 от настоящата директива за прилагането на членове 101 или 102 от ДФЕС, включително изпълнението на санкциите и периодичните имуществени санкции, наложени в това отношение, държавите членки гарантират, че националният административен орган по конкуренция има пълното право да участва на собствено основание, според случая, като прокурор или ответник в тези производства и да се ползва от същите права като на публичен орган — страна в тези производства.

3.Националният административен орган по конкуренция е оправомощен със същите права, като предвидените в параграф 2 да обжалва следните актове:

а) решенията на националните съдилища, с които се произнасят по решения, взети от националния административен орган по конкуренция, съгласно глава IV и членове 13 и 16 от настоящата директива относно прилагането на член 101 или 102 от ДФЕС, включително изпълнението на санкциите и периодичните имуществени санкции, наложени в това отношение; и

б) отказа на национален съдебен орган да предостави предварително разрешение за проверка на място, съгласно членове 6 и 7 от настоящата директива, доколкото се изисква такова разрешение.