Член 23

Дерогации

1. Чрез дерогация от членове 20—22 държавите членки запазват или въвеждат разпоредби за отказ или ограничаване на достъпа до опрощаване на задължения или отмяна на опрощаването, или за определяне на по-дълги срокове за получаване на пълно опрощаване на задълженията, или по-дълги периоди на забрана за осъществяване на дейност, когато несъстоятелен предприемач е действал непочтено или недобросъвестно съгласно националното право спрямо кредиторите или други заинтересовани страни по време на задлъжняването си, на производството по несъстоятелност или на погасяването на задължението, без да се засягат националните правила за доказателствената тежест.

2. Чрез дерогация от членове 20—22 държавите членки могат да запазят или да въведат разпоредби за отказ или ограничаване на достъпа до опрощаване на задължения, или отмяна на опрощаването, или за определяне на по-дълги срокове за получаване на пълно опрощаване на задълженията, или по-дълги периоди на забрана за осъществяване на дейност, при някои ясно определени обстоятелства и когато такива дерогации са надлежно обосновани, например когато:

а) несъстоятелният предприемач е извършил сериозно нарушение на задълженията по плана за погасяване или на друго законово задължение, свързано със защитата на интересите на кредиторите, включително задължението да се постигне максимална възвръщаемост за кредиторите;

б) несъстоятелният предприемач не спазва задълженията за предоставяне на информация или за сътрудничество съгласно националното право и правото на Съюза;

в) има злоупотреби с молби за опрощаване на задължения;

г) има подадена нова молба за опрощаване на задължения в рамките на определен срок, след като на несъстоятелния предприемач е било предоставено пълно опрощаване на задълженията или му е било отказано пълно опрощаване на задълженията поради тежко нарушение на задълженията за предоставяне на информация или за сътрудничество;

д) разходите по производството, водещо до опрощаване на задължения, не бъдат покрити; или

е) е необходима дерогация, за да се гарантира балансът между правата на длъжника и правата на един или повече кредитори.

3. Чрез дерогация от член 21 държавите членки могат да предвидят по-дълги срокове за опрощаване на задължения, когато:

а) защитни мерки са одобрени или разпоредени от съдебен или административен орган с цел защита на основното жилище на несъстоятелните предприемачи и, когато е приложимо, на техните семейства, или на основните активи за продължаване на осъществяваната от предприемачите търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия; или

б) основното жилище на несъстоятелните предприемачи и, когато е приложимо, на техните семейства, не е осребрено.

4. Държавите членки могат да изключат определени категории задължения от опрощаването на задълженията или да ограничат достъпа до опрощаване на задължения, или да постановят по-дълъг срок за опрощаване на задължения, когато такива изключения, ограничения или по-дълги срокове са надлежно обосновани, като например в случай на:

а) обезпечени задължения;

б) задължения, произтичащи от или във връзка с наказателни санкции;

в) задължения, произтичащи от деликтна отговорност;

г) задължения във връзка със задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени или брачни отношения, или от родство по сватовство;

д) задължения, възникнали след подаването на молба за производство, водещо до опрощаване на задължения, или откриването на такова производство; и

е) задължения, произтичащи от задължението за заплащане на разходите по производството, водещо до опрощаване на задължения.

5. Чрез дерогация от член 22 държавите членки могат да предвидят по-дълги или безсрочни периоди за забрана за осъществяване на дейност, когато несъстоятелният предприемач упражнява професия:

а) за която се прилагат специални етични правила; или специални правила относно репутацията или експертните познания, и предприемачът е нарушил посочените правила; или

б) която включва управлението на имуществото на други лица.

Първата алинея се прилага също, ако несъстоятелният предприемач иска да получи достъп до професия, посочена в буква а) или б) от посочената алинея.

6. Настоящата директива се прилага, без да се засягат националните правила относно забрани за осъществяване на дейност, постановени от съдебен или административен орган, различни от посочените в член 22.