(1) Целта на настоящата директива е да се подпомогне доброто функциониране на вътрешния пазар и да се премахнат пречките за упражняването на основни свободи като свободното движение на капитали и свободата на установяване, които произтичат от разлики между националните законодателства и производствата по превантивно преструктуриране, несъстоятелност, опрощаване на задължения и забрана за осъществяване на дейност. Без да засяга основните права и свободи на работниците, настоящата директива цели премахването на такива пречки, като гарантира, че жизнеспособните предприятия и предприемачи с финансови затруднения разполагат с достъп до ефективни национални рамки за превантивно преструктуриране, които им позволяват да продължат да осъществяват дейност, че почтените несъстоятелни или свръхзадлъжнели предприемачи могат да се възползват от пълно опрощаване на задълженията след разумен срок, като по този начин им се даде втори шанс, и че ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения се подобрява, по-специално чрез скъсяване на тяхната продължителност.
(2) Преструктурирането следва да даде възможност на длъжниците с финансови затруднения да продължат изцяло или отчасти да осъществяват дейност чрез промяна на състава, условията или структурата на техните активи и техните пасиви или на коя да е друга част от тяхната капиталова структура, включително чрез продажба на активи или части от предприятието, или, когато това е предвидено в националното право, чрез продажба на цялото предприятие, както и чрез извършване на оперативни промени. Освен ако специално не е предвидено друго в националното право, оперативните промени, като например прекратяването или изменението на договори или продажбата или друго разпореждане с активи, следва да бъдат съобразени с общите изисквания, предвидени в националното право при такива мерки, по-специално съгласно правилата на гражданското и трудовото право. Всяка размяна на дълг срещу капитал също следва да бъде съобразена с предвидените в националното право гаранции. Рамките за превантивно преструктуриране следва преди всичко да дадат възможност на длъжниците да се преструктурират ефективно на ранен етап с цел избягването на несъстоятелността, като по този начин се ограничи ненужната ликвидация на жизнеспособни предприятия. Тези рамки следва да предотвратят ненужната загуба на работни места, знания и умения и да увеличат до максимум цялостната стойност за кредиторите в сравнение с това, което биха получили в случай на ликвидация на активи на предприятието или при следващия най-добър алтернативен вариант за действие при липса на план, както и за собствениците и икономиката като цяло.
(3) Рамките за превантивно преструктуриране също така следва да предотвратяват натрупването на необслужвани заеми. Наличието на ефективни рамки за превантивно преструктуриране ще гарантира, че се предприемат действия преди предприятията да спрат да обслужват своите заеми, като по този начин се спомогне за намаляване на риска от необслужване на заемите по време на циклични спадове и за смекчаване на отрицателното въздействие върху финансовия сектор. Значителен процент предприятия и работни места биха могли да бъдат спасени, ако съществуват превантивни рамки във всички държави членки, в които предприятията имат клонове, активи или кредитори. В рамките за преструктуриране правата на всички участващи страни, включително на работниците, следва да бъдат защитени по балансиран начин. Същевременно нежизнеспособните предприятия без перспективи за оцеляване следва да бъдат ликвидирани във възможно най-кратък срок. Когато длъжник с финансови затруднения не е икономически жизнеспособен или неговата икономическа жизнеспособност не може да бъде лесно възстановена, усилията по преструктурирането биха могли да доведат до засилване и натрупване на загуби в ущърб на кредиторите, работниците и други заинтересовани страни, както и на икономиката като цяло.
(4) Налице са разлики между държавите членки по отношение на набора от достъпни производства за длъжниците с финансови затруднения, посредством които да преструктурират своята стопанска дейност. Някои държави членки разполагат с ограничен набор от производства, които дават възможност за преструктуриране на предприятията едва на един относително късен етап, в контекста на производствата по несъстоятелност. В други държави членки преструктурирането е възможно на по-ранен етап, но наличните производства не са толкова ефективни, колкото биха могли да бъдат, или са твърде формални, в частност защото ограничават прибягването до извънсъдебни договорености. Превантивните решения са засилваща се тенденция в правото в областта на несъстоятелността. При тази тенденция са предпочитани подходите, които – за разлика от класическия подход за ликвидация на предприятие с финансови затруднения – имат за цел неговото възстановяване или най-малкото спасяването на все още икономически жизнеспособните му части. Наред с останалите ползи за икономиката, този подход често спомага за запазването на работни места или за намаляването на загубата на работни места. Освен това степента на участие в рамките за превантивно преструктуриране на съдебните или административните органи или определените от тях лица, варира от никакво или минимално участие в някои държави до пълно участие в други. По подобен начин съществуват разлики между държавите членки в националните разпоредби, даващи втори шанс за предприемачите, по-специално чрез опрощаване на задълженията, натрупани при упражняване на дейността им, по отношение на срока и условията за опрощаване на задълженията.
(5) В редица държави членки отнема над три години обявените в несъстоятелност, но почтени предприемачи, да получат опрощаване на техните задължения и да започнат отново дейност. В резултат на неефикасните рамки за опрощаване на задължения и забрана за осъществяване на дейност предприемачите са принудени да се преместят в други юрисдикции, за да могат да започнат отново дейност след разумен срок, което води до значителни допълнителни разходи както за кредиторите, така и за самите предприемачи. Забраните за осъществяване на дейност за дълъг период, които често придружават производствата, водещи до опрощаване на задължения, създават пречки за свободата на започване и осъществяване на предприемаческа дейност под формата на самостоятелна заетост.
(6) Твърде продължителните производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения в няколко държави членки представляват важен фактор, който води до ниски проценти на събиране на вземанията и възпира инвеститорите от осъществяване на стопанска дейност в юрисдикции, в които има риск производствата да отнемат твърде много време и да са ненужно скъпи.
(7) Разликите между държавите членки по отношение на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения водят до допълнителни разходи за инвеститорите при оценката на риска длъжниците да изпаднат във финансови затруднения в една или повече държави членки или при оценката на риска, свързан с инвестирането в жизнеспособни предприятия във финансови затруднения, както и на допълнителните разходи за преструктуриране на предприятия с клонове, кредитори или активи в други държави членки. Такъв най-често е случаят при преструктуриране на международни групи от дружества. Инвеститорите изтъкват несигурността във връзка с правилата относно несъстоятелността или риска от продължителни или сложни производства по несъстоятелност в друга държава членка като една от основните причини да не инвестират или да не встъпят в делови отношения с партньор извън държавата членка, в която са установени. Тази несигурност действа като демотивиращ фактор, който възпрепятства свободата на установяване на предприятията и насърчаването на предприемачеството и накърнява доброто функциониране на вътрешния пазар. По-специално повечето микро-, малки и средни предприятия („ММСП“) не разполагат с необходимите ресурси за оценка на рисковете, свързани с трансгранична дейност.
(8) Разликите между държавите членки по отношение производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения водят до различни условия за достъп до кредитиране и до различни проценти на събиране на вземанията в отделните държави членки. Постигането на по-висока степен на хармонизация в областта на преструктурирането, несъстоятелността, опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност следователно е абсолютно необходимо за добре функциониращ вътрешен пазар като цяло и в частност за работещ съюз на капиталовите пазари, както и за устойчивостта на европейските икономики, включително за запазването и създаването на работни места.
(9) Следва да бъдат намалени и допълнителните разходи за оценка на риска и за трансгранично принудително изпълнение на искове за кредиторите на свръхзадлъжнели предприемачи, които се преместват в друга държава членка, за да получат опрощаване на задължения след много по-кратък период от време. Следва да бъдат намалени и допълнителните разходи за предприемачите, произтичащи от необходимостта да се преместят в друга държава членка, за да получат опрощаване на задължения. Освен това пречките в резултат на забраните за осъществяване на дейност за дълъг период поради несъстоятелност или свръхзадлъжнялост на предприемача възпрепятстват предприемачеството.
(10) Всяка дейност по преструктуриране, и особено ако е в голям мащаб и със значително въздействие, следва да се основава на диалог със заинтересованите страни. Този диалог следва да обхване избора на мерките, набелязани във връзка с целите на дейността по преструктуриране, както и алтернативните възможности, и следва да има подходящо участие на представителите на работниците, както е предвидено в националното право и правото на Съюза.
(11) Пречките за упражняването на основни свободи не се ограничават само до трансгранични ситуации. Наличието на все по-взаимосвързан вътрешен пазар, на който стоките, услугите, капиталите и работниците се придвижват свободно и който има все по-засилващо се цифрово измерение, означава, че дейността на много малко предприятия е ограничена само до една държава, ако се отчетат всички съответни елементи, като например тяхната клиентска база, веригата на доставки, обхватът на дейностите им, инвеститорите и капиталовата база. Дори случаите на несъстоятелност, напълно ограничени в рамките на една държава, могат да окажат въздействие върху функционирането на вътрешния пазар чрез т.нар. ефект на доминото, при който обявяването на длъжник в несъстоятелност може да доведе до други случаи на несъстоятелност по веригата на доставки.
(12) Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета (4) е насочен към въпроси, свързани с компетентността, признаването и изпълнението, приложимото право и сътрудничеството при трансгранични производства по несъстоятелност, както и към взаимното свързване на регистрите по несъстоятелност. Неговото приложно поле обхваща превантивните производства, които насърчават спасяването на икономически жизнеспособни длъжници, както и производства по опрощаване за предприемачите и други физически лица. При все това с посочения регламент не се преодоляват несъответствията между националните законодателства, които уреждат тези производства. Освен това инструмент, ограничен само до случаи на трансгранична несъстоятелност, не би могъл да премахне всички пречки за свободното движение, нито пък е реалистично инвеститорите да определят предварително трансграничното или националното естество на евентуалните финансови затруднения на длъжника в бъдеще. Поради това е необходимо да се отиде отвъд въпросите от областта на съдебното сътрудничество и да се установят минимални материалноправни стандарти за производствата по превантивно преструктуриране, както и за производствата, водещи до опрощаване на задължения на предприемачите.
(13) Настоящата директива следва да не засяга обхвата на Регламент (ЕС) 2015/848. Тя има за цел да бъде в пълно съответствие с посочения регламент и да го допълва, като се предвиди изискване към държавите членки да въведат производства по превантивно преструктуриране, при които се спазват определени минимални принципи на ефективност. Настоящата директива не променя подхода, възприет в посочения регламент, който предоставя на държавите членки възможността да запазят или да въведат производства, които не изпълняват условието за публичност за нотифицирането съгласно приложение А към посочения регламент. Въпреки че в директивата не се изисква попадащите в нейния обхват производства да отговарят на всички условия за нотифициране съгласно приложение А към този регламент, тя има за цел да се улесни трансграничното признаване на тези производства и признаването и изпълнението на съдебни решения.
(14) Предимството на прилагането на Регламент (ЕС) 2015/848 е, че той осигурява гаранции срещу злоупотреби с преместването на центъра на основни интереси на длъжника при трансгранични производства по несъстоятелност. За производствата, които не попадат в обхвата на посочения регламент, следва също да се прилагат някои ограничения.
(15) Необходимо е разходите за преструктуриране да се намалят както за длъжниците, така и за кредиторите. Поради това следва да се намалят разликите между държавите членки, които възпрепятстват ранното преструктуриране на жизнеспособни длъжници с финансови затруднения и възможността за опрощаване на задължения за почтените предприемачи. Намаляването на разликите следва да осигури повишена прозрачност, правна сигурност и предвидимост в Съюза. Това следва да се увеличи до максимум събирането на вземания за всички видове кредитори и инвеститори и да се насърчат трансграничните инвестиции. По-голямата съгласуваност на производствата по преструктуриране и несъстоятелност следва да улесни и преструктурирането на групи от дружества, независимо от това къде в Съюза се намират членовете на групата.
(16) Премахването на пречките за ефективното превантивно преструктуриране на жизнеспособни длъжници с финансови затруднения допринася за свеждане до минимум на загубата на работни места и загубата на стойност за кредиторите във веригата на доставки, за запазване на ноу-хау и умения и съответно носи ползи за икономиката в по-широк план. Улесненото опрощаване на задължения за предприемачите ще допринесе за избягване на изключването им от пазара на труда и ще създаде условия да започнат отново предприемаческа дейност, като извлекат поуки от предишния опит. Освен това, намаляването на продължителността на производствата по преструктуриране ще доведе до по-високи проценти на събиране на вземанията за кредиторите, тъй като по-дългите срокове обикновено водят единствено до допълнителна загуба на стойност за длъжника или за неговата стопанска дейност. И накрая, ефикасните процедури за превантивно преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения ще създадат възможност за по-добра оценка на рисковете, свързани с решенията за отпускане и вземане на заеми, и ще улеснят адаптирането за несъстоятелни или свръхзадлъжнели длъжници, като сведат до минимум икономическите и социалните разходи, свързани с процеса на намаляване на задлъжнялостта им. Настоящата директива следва да предостави на държавите членки гъвкавост при прилагането на общите принципи, като същевременно спазват националните си правни системи. Държавите членки следва да могат да продължат да прилагат или да въведат в своите национални правни системи други рамки за превантивно преструктуриране, освен предвидените в настоящата директива.
(17) Един по-съгласуван подход на равнището на Съюза следва да помогне на предприятията, и по-специално ММПС, които представляват 99 % от всички предприятия в Съюза. ММПС е много по-вероятно да бъдат подложени на ликвидация вместо на преструктуриране, тъй като те трябва да понесат разходи, които са непропорционално по-високи от тези, пред които са изправени по-големите предприятия. ММСП, особено когато се сблъскват с финансови затруднения, често не разполагат с необходимите ресурси, за да се справят с високите разходи за преструктуриране и да се възползват от по-ефикасни производства по преструктуриране, налични само в някои държави членки. С цел да се помогне на такива длъжници да се преструктурират при ниски разходи, в национален мащаб следва да се разработят и да се предоставят онлайн комплексни контролни списъци за плановете за преструктуриране, адаптирани към потребностите и специфичните особености на ММСП. Освен това, като се вземат предвид ограничените ресурси на ММСП за наемане на специалисти, следва да бъдат въведени инструменти за ранно предупреждение, които да известяват длъжниците, че е необходимо спешно да предприемат действия.
(18) Когато въвеждат определения за ММПС, държавите членки биха могли надлежно да вземат предвид Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) или Препоръката на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията за микропредприятията, малките и средните предприятия (6).
(19) Целесъобразно е от приложното поле на настоящата директива да бъдат изключени длъжници, които представляват застрахователни и презастрахователни предприятия, както са определени в член 13, точки 1 и 4 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), кредитни институции, както са определени в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8), инвестиционни посредници и предприятия за колективно инвестиране, както са определени в член 4, параграф 1, точки 2 и 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, централни контрагенти, както са определени в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (9), централни депозитари на ценни книжа, както са определени в член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета (10), и други финансови институции и субекти, посочени в член 1, параграф 1, първа алинея от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11). Спрямо тези длъжници се прилагат специални разпоредби и националните надзорни органи и органи по преструктурирането разполагат с широки правомощия за намеса във връзка с тях. Държавите членки следва да могат да изключат от приложното поле и други финансови субекти, предоставящи финансови услуги, спрямо които се прилагат сравними разпоредби и се упражняват правомощията за намеса.
(20) По същите съображения е уместно от приложното поле на настоящата директива да се изключат и публичните органи съгласно националното право. Освен това държавите членки следва да могат да ограничат достъпа до рамките за превантивно преструктуриране, като го предоставят само на юридически лица, тъй като финансовите затруднения на предприемачите могат да бъдат ефективно разрешени не само посредством производства по превантивно преструктуриране, но също и чрез производства, водещи до опрощаване на задължения, или чрез неформално преструктуриране, основано на договорни споразумения. В държавите членки с различни правни системи, в които един и същ вид образувание има различен правен статут съгласно въпросните правни системи, следва да може да се прилага единен режим спрямо тези образувания. Установените съгласно настоящата директива рамки за превантивно преструктуриране не следва да засягат вземанията и съществуващите права срещу длъжник, произтичащи от професионалните пенсионни системи, ако тези вземания и съществуващи права са натрупани в период преди преструктурирането.
(21) Свръхзадлъжнялостта на потребителите е въпрос, който поражда сериозни икономически и социални тревоги, и е тясно свързан с намаляването на прекомерната задлъжнялост. Освен това често е невъзможно да се направи ясно разграничение между дълговете, натрупани от предприемача в хода на търговската, стопанската или професионалната му дейност, и дълговете, натрупани извън тези дейности. Предприемачите не могат да се възползват ефективно от втори шанс, ако трябва да преминат през отделни производства с различни условия на достъп и срокове за опрощаване на задължения, за да бъдат опростени задълженията им, които са свързани със стопанската им дейност, и другите им задължения, натрупани извън стопанската им дейност. Поради тези причини, макар настоящата директива да не включва обвързващи правила относно свръхзадлъжнялостта на потребителите, препоръчва се на държавите членки в най-кратки срокове да започнат да прилагат разпоредбите на настоящата директива за опрощаване на задължения и към потребителите.
(22) Колкото по-рано длъжникът е в състояние да узнае за своите финансови затруднения и да предприеме подходящи действия, толкова по-голяма е вероятността да се избегне заплахата от несъстоятелност или, в случай че жизнеспособността на предприятието е трайно увредена, толкова по-добре организиран и ефикасен ще е процесът на ликвидация. Поради това следва да бъде осигурена ясна, актуална, сбита и лесна за използване информация относно достъпните производства по превантивно преструктуриране, както и един или повече инструменти за ранно предупреждение, така че длъжниците, които започват да изпитват финансови затруднения, да бъдат стимулирани да предприемат действия на ранен етап. Инструменти за ранно предупреждение под формата на механизми за подаване на сигнал, които показват кога длъжникът не е извършил определени видове плащания, могат да бъдат задействани например при неплащането на данъци или социалноосигурителни вноски. Тези инструменти биха могли да бъдат разработени или от държавите членки или от частноправни субекти, при условие че се постигне целта. Държавите членки следва да предоставят онлайн достъп до информацията относно системата за ранно предупреждение, например на специален уебсайт или уебстраница. Държавите членки следва да могат да адаптират инструментите за ранно предупреждение в зависимост от размера на предприятието и да въведат специални разпоредби за инструментите за ранно предупреждение за големите предприятия и групи, като се вземат предвид особеностите им. С настоящата директива следва да не се налага отговорност на държавите членки за евентуална вреда, понесена посредством производствата за преструктуриране, активирани от такива инструменти за ранно предупреждение.
(23) За да се повиши подкрепата за работниците и техните представители, държавите членки следва да гарантират, че представителите на работниците имат достъп до приложима и актуална информация относно наличието на инструменти за ранно предупреждение, като освен това следва могат да осигурят подкрепа на представителите на работниците при извършването на оценка на икономическото състояние на длъжника.
(24) За длъжниците, включително за юридическите лица и когато това е предвидено съгласно националното право — за физическите лица и групите от дружества, следва да е налице рамка за преструктуриране, която да им даде възможност да преодолеят своите финансови затруднения на ранен етап, когато изглежда вероятно да бъде избегната несъстоятелност и може да се гарантира жизнеспособността на стопанската им дейност. Рамката за преструктуриране следва да е достъпна, преди длъжникът да изпадне в несъстоятелност съгласно националното право, а именно преди длъжникът да отговаря на предвидените в националното право условия за пристъпване към производства по колективна несъстоятелност, което обикновено предполага пълно лишаване на длъжника от правото на разпореждане и назначаване на ликвидатор. С цел обаче да се избегнат злоупотреби с рамките за преструктуриране, финансовите затруднения на длъжника следва да показват вероятност от несъстоятелност и планът за преструктуриране следва да може да предотврати несъстоятелността на длъжника и да осигури жизнеспособността на неговото предприятие.
(25) Държавите членки следва да могат да определят дали вземанията, които станат изискуеми или възникнат след подаването на заявление за производство по превантивно преструктуриране или след откриването на производството, се включват в мерките за превантивно преструктуриране или в спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение. Държавите членки следва да могат да решат дали спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение оказва въздействие върху дължимите по вземанията лихви.
(26) Държавите членки следва да могат да въведат тест за жизнеспособност на длъжника като условие за достъп до предвиденото в настоящата директива производство по превантивно преструктуриране. Този тест следва да се провежда, без да се накърняват активите на длъжника, което би могло да стане под формата, наред с другото, на предоставяне на временно спиране или извършване на теста без ненужно забавяне. Ненакърняването на активите обаче не следва да изключва възможността държавите членки да поискат от длъжниците да докажат за своя сметка жизнеспособността си.
(27) Обстоятелството, че държавите членки могат да ограничат достъпа до рамката за преструктуриране по отношение на длъжници, за които е постановена присъда във връзка с тежки нарушения на задълженията за водене на счетоводна документация и за счетоводна отчетност, следва да не е пречка държавите членки, наред с това, да ограничат достъпа на длъжниците до рамките за превантивно преструктуриране, когато водената от тях счетоводна документация и отчетност е непълна или недостатъчна в такава степен, че е невъзможно да бъде установено стопанското и финансовото положение на длъжниците.
(28) Държавите членки следва да могат да включат в обхвата на предвидените в настоящата директива рамки за превантивно преструктуриране случаите, в които длъжниците са изправени пред нефинансови затруднения, при условие че тези затруднения пораждат реална и сериозна заплаха за настоящата или бъдещата способност на длъжника да изплати задълженията си, когато станат изискуеми. Подходящата времева рамка за установяването на такава заплаха може да е с продължителност от няколко месеца или дори повече, за да се вземат предвид случаите, когато длъжникът е изправен пред нефинансови затруднения, представляващи заплаха за статуса на неговото предприятие като действащо предприятие и, в средносрочен план, за неговата ликвидност. Такъв може да е например случаят, ако длъжникът е загубил договор, който е от ключово значение за него.
(29) С цел да се насърчи ефикасността и да се намалят забавянията и разходите, националните рамки за превантивно преструктуриране следва да включват гъвкави производства. Когато настоящата директива се прилага чрез повече от едно производство в рамката за преструктуриране, длъжникът следва да има достъп до всички права и гаранции, предвидени в настоящата директива с цел постигане на ефективно преструктуриране. Освен в случаите, в които съгласно настоящата директива участието на съдебни или административни органи е задължително, държавите членки следва да могат да ограничат участието на тези органи до случаите, в които това е необходимо и пропорционално, като се вземат предвид, наред с другото, целта за защита на правата и интересите на длъжниците и на засегнатите страни и целта за намаляване на забавянията и разходите по производствата. Когато съгласно националното право кредиторите или представителите на работниците имат право да започнат производство по преструктуриране и длъжникът е ММСП, държавите членки следва да поискат съгласието на длъжника като предпоставка за започването на производството и наред с това следва да могат да разширят това изискване по отношение на длъжниците, които са големи предприятия.
(30) За да се избегнат ненужните разходи, да бъде отразен ранният характер на превантивното преструктуриране и да се насърчат длъжниците да подадат заявление за превантивно преструктуриране на ранен етап на техните финансови затруднения, те следва по принцип да продължат да разполагат с контрол върху своето имущество и ежедневното управление на стопанската си дейност. Назначаването на специалист в областта на преструктурирането, който да осъществява надзор на дейността на длъжника или да поеме частичен контрол върху ежедневните операции на длъжника, не следва винаги да бъде задължително, а да се решава поотделно във всеки случай в зависимост от обстоятелствата по случая или конкретните нужди на длъжника. При все това държавите членки следва да могат да вземат решение, съгласно което назначаването на специалист в областта на преструктурирането при определени обстоятелства винаги е необходимо, например когато в полза на длъжника е постановено общо спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, когато планът за преструктуриране се нуждае от утвърждаване посредством механизъм за принудително налагане между класове кредитори, когато в плана за преструктуриране са включени мерки, засягащи правата на работниците, или когато длъжникът или управителните му органи са извършвали в рамките на деловите отношения измамни, престъпни или зловредни действия.
(31) С цел да се окаже съдействие на страните при договарянето и изготвянето на плана за преструктуриране, държавите членки следва да предвидят задължително назначаване на специалист в областта на преструктурирането, когато: съдебен или административен орган постанови общо спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, при условие че в такъв случай назначаването на специалист е необходимо за опазване на интересите на страните; планът за преструктуриране се нуждае от утвърждаване от съдебен или административен орган посредством механизъм за принудително налагане между класове кредитори; това е поискано от длъжника; или това е поискано от мнозинството от кредиторите, при условие че разходите и таксите на специалиста се поемат от кредиторите.
(32) Длъжникът следва да бъде в състояние да се възползва от временно спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, независимо от това дали то е постановено от съдебен или административен орган или е настъпило по силата на закона, с цел подпомагане на договарянето на план за преструктуриране, за да може длъжникът да продължи дейността си или поне да съхрани стойността на активите си по време на преговорите. Когато това се предвижда съгласно националното право, следва да е възможно спирането да се приложи и в полза на трети лица — доставчици на обезпечения, включително гаранти и доставчици на финансови обезпечения. При все това държавите членки следва да могат да предвидят, че съдебните или административните органи имат право да откажат спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, когато спирането не е необходимо или когато то не би постигнало целта да се подпомогнат преговорите. Основанията за отказ може да включват липсата на подкрепа от необходимото мнозинство от кредиторите или, ако това се предвижда съгласно националното право, действителната невъзможност на длъжника да изплати задълженията, когато станат изискуеми.
(33) С оглед на улесняването и ускоряването на хода на производствата, държавите членки следва да бъдат в състояние да въведат оборими презумпции за наличието на основания за отказ на спирането, например когато длъжникът демонстрира поведение, което е типично за длъжник, неспособен да обслужва задължения, когато станат изискуеми, като например неизплащане на съществени суми спрямо работници или данъчни или социалноосигурителни органи, или когато длъжникът или настоящите управителни органи на предприятие извършат финансово престъпление, което поражда основания да се счита, че мнозинството от кредиторите няма да подкрепят започването на преговорите.
(34) Спирането на производство по индивидуални искове за принудително изпълнение би могло да бъде общо, т.е. да обхваща всички кредитори, или може да бъде прилагано само към някои отделни кредитори или категории кредитори. При ясно определени обстоятелства държавите членки следва да могат да изключат от обхвата на спирането определени вземания или категории вземания, като вземания, обезпечени с активи, чието отнемане не би изложило на риск преструктурирането на стопанската дейност, или вземания на кредитори, чието спиране би нанесло несправедливи вреди, като например посредством некомпенсирана загуба или намаляване на стойността на обезпечение.
(35) С цел да се осигури справедлив баланс между правата на длъжника и тези на кредиторите, спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение следва да се прилага за максимален период не по-дълъг от четири месеца. Сложните случаи на преструктуриране обаче могат да изискват повече време. Държавите членки следва да могат да предвидят, че в такива случаи съдебният или административният орган може да удължи първоначалния период на спирането. Когато съдебен или административен орган не вземе решение да удължи спирането преди края на срока за спиране на производството, спирането следва да престане да поражда действие когато изтече срокът за спиране на производството. В интерес на правната сигурност общият срок за спиране на производствата следва да бъде ограничен до дванадесет месеца. Държавите членки следва да могат да предвидят безсрочно спиране, когато длъжникът изпадне в несъстоятелност съгласно националното право. Държавите членки следва да могат да решат дали спрямо кратко временно спиране, докато съдебен или административен орган вземе решение относно достъпа до рамката за превантивно преструктуриране, се прилагат времевите ограничения, предвидени в настоящата директива.
(36) С оглед да се осигури, че не се причинява ненужна вреда на кредиторите, държавите членки следва да гарантират, че съдебните или административните органи могат да прекратят спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, ако те са престанали да отговарят на целта за подпомагане на преговорите, например ако стане ясно, че необходимото мнозинство от кредиторите не подкрепя продължаването на преговорите. Когато държавите членки предвиждат такава възможност, спирането на производството следва да се прекрати и когато то засяга несправедливо кредиторите. Държавите членки следва да могат да ограничат възможността за прекратяване на спирането до случаите, в които кредиторите не са имали възможността да бъдат изслушани преди влизането му в сила или преди удължаването му. Освен това държавите членки следва да могат да предвидят и минимален период, през който спирането не може да се прекратява. Когато установява дали кредиторите са ощетени несправедливо, съдебният или административният орган следва да може да вземе под внимание дали при спирането би се запазила общата стойност на имуществото и дали длъжникът действа недобросъвестно или с намерение да причини вреда или действа в по-общ план срещу основателните очаквания на кредиторите на несъстоятелността.
(37) Настоящата директива не обхваща разпоредби относно обезщетенията или гаранциите за кредиторите, чието обезпечение вероятно ще изгуби от стойността си по време на спирането. Спирането на производството засяга несправедливо отделен кредитор или клас кредитори, ако например вземанията на този кредитор или клас кредитори се влошават значително в резултат на спирането, отколкото ако спирането не е било приложено, или ако кредиторът е поставен в по-неизгодно положение в сравнение с други кредитори в подобна ситуация. Държавите членки следва да могат да предвидят, че винаги когато се установи несправедливо засягане на един или повече кредитори или на един или повече класове кредитори, спирането може да се преустанови по отношение на тези кредитори или класове кредитори или по отношение на всички кредитори. Държавите членки следва да могат да запазят свобода на преценка относно решението си кой има право да поиска преустановяване на спирането.
(38) Спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение следва също да доведе до временно спиране на изпълнението на задължението на длъжника да подаде искане за производство по несъстоятелност, което би могло да завърши с ликвидацията на длъжника, или откриването по искане на кредитора на такова производство. Освен производствата, които по закон водят единствено до ликвидацията на длъжника, тези производства по несъстоятелност следва да включват и производствата, които могат да доведат до преструктурирането на длъжника. Временното спиране на откриването на производство по несъстоятелност по искане на кредиторите следва да се прилага не само когато държавите членки предвиждат общо спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение, обхващащо всички кредитори, но и когато държавите членки предвиждат възможност за спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение само по отношение на ограничен брой кредитори. При все това държавите членки следва да могат да предвидят, че производство по несъстоятелност може да бъде открито по искане на публични органи, които не действат в качеството на кредитори, а в обществен интерес, като например прокурор.
(39) Настоящата директива не следва да възпрепятства длъжниците в хода на обичайната им стопанска дейност да изплaщат вземания, които дължат на незасегнати от спирането кредитори, както и вземанията на засегнати от спирането кредитори, които са възникнали през периода на спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение. За да се гарантира, че кредиторите с вземания, възникнали преди откриване на производство по преструктуриране или спиране на производство по индивидуални искове за принудително изпълнение, не упражняват натиск върху длъжника за удовлетворяването на тези вземания, които иначе биха били намалени с изпълнението на плана за преструктуриране, държавите членки следва да могат да предвидят спиране на задължението на длъжника за плащане на тези вземания.
(40) Когато спрямо длъжник започне производство по несъстоятелност, е възможно някои доставчици да разполагат с договорни права, предвидени в така наречени клаузи ipso facto, които им позволяват да прекратят договора за доставки единствено въз основа на несъстоятелността, дори ако длъжникът е изпълнил надлежно своите задължения. Клаузите ipso facto може да бъдат задействани и когато длъжникът подаде искане за мерки за превантивно преструктуриране. Ако тези клаузи се приложат, докато длъжникът просто договаря план за преструктуриране или отправя искане за спиране на производството по индивидуален иск за принудително изпълнение, или се приложат във връзка с каквото и да е събитие, свързано със спирането на такова производство, предсрочното прекратяване може да окаже отрицателно въздействие върху стопанската дейност на длъжника и успешното оздравяване на предприятието. Поради това, в тези случаи, на кредиторите не трябва да е позволено да прилагат такива клаузи ipso facto, в които се посочват преговори по план за преструктуриране, спиране на производството или сходно събитие, свързано със спирането на производството.
(41) Предсрочното прекратяване може да застраши възможностите на предприятието да продължи да осъществява дейност по време на преговорите за преструктуриране, особено когато става въпрос за договори за основни доставки като природен газ, електроенергия, вода, телекомуникационни услуги и платежни услуги с карта. Държавите членки следва да предвидят, че кредиторите, спрямо които се прилага спирането на производството по индивидуален иск за принудително изпълнение и чиито вземания са възникнали преди спирането и които длъжникът не е удовлетворил, нямат право да преустановят изпълнението на своите задължения, да прекратят, ускорят или по друг начин да изменят подлежащи на изпълнение договори от основно значение, докато производствата са спрени, при условие че длъжникът изпълнява задълженията си по договорите, които стават изискуеми по време на спирането. Подлежащи на изпълнение договори са например споразумения за лизинг и за лицензи, дългосрочни договори за доставка и франчайзингови споразумения.
(42) В настоящата директива следва да се определят минимални стандарти за съдържанието на план за преструктуриране. Държавите членки обаче следва да могат да изискат допълнителни обяснения в плана за преструктуриране, например относно критериите, съгласно които са групирани кредиторите, което може да има значение в случай на частично обезпечени задължения. Държавите членки не следва да бъдат задължени да изискват експертно становище относно стойността на активите, която трябва да бъде посочена в плана.
(43) Засегнатите от план за преструктуриране кредитори, в това число и работници, и, когато това се позволява съгласно националното право, притежатели на собствен капитал следва да имат право да гласуват по приемането на план за преструктуриране. Държавите членки следва да могат да предвидят ограничени изключения от това правило. Страните, които не са засегнати от плана за преструктуриране, не следва да разполагат с право на глас във връзка с плана и тяхната подкрепа не следва да се изисква за приемането на план. Понятието засегнати страни следва да обхваща само работниците в качеството им на кредитори. Следователно, ако държавите членки решат да изключат вземанията на работници от рамката за превантивно преструктуриране, работниците не трябва да се разглеждат като засегнати страни. Гласуването за приемането на план за преструктуриране може да бъде осъществено под формата на официален процес на гласуване или като консултации и постигане на съгласие с необходимото мнозинство от засегнатите страни. При все това, когато гласуването се осъществява под формата на постигане на съгласие при наличие на необходимото мнозинство, засегнатите страни, които не са участвали в постигането на съгласие, биха могли, въпреки това, да получат възможност да се присъединят към плана за преструктуриране.
(44) С оглед да се гарантира, че сходни по своята същност права се третират справедливо и че плановете за преструктуриране могат да се приемат, без да се засягат несправедливо правата на засегнатите страни, засегнатите страни следва да бъдат третирани в отделни класове, които отговарят на критериите за формиране на класове съгласно националното право. „Формиране на класове“ означава групирането на засегнатите страни за целите на приемането на план по начин, който отразява техните права и ранга на техните вземания и интереси. Като минимум обезпечените и необезпечените кредитори следва винаги да бъдат третирани в отделни класове. Държавите членки обаче следва да могат да въведат изискване за формирането на повече от два класа кредитори, включително на различни класове необезпечени или обезпечени кредитори и класове на кредитори с подчинени вземания. Освен това държавите членки следва да могат да организират в различни класове други видове кредитори, които не притежават достатъчно общи интереси, като например данъчни или социалноосигурителни органи. Следва да е възможно държавите членки да предвидят, че обезпечените вземания може да се разделят на обезпечени и необезпечени части въз основа на оценка на обезпеченията. Държавите членки следва също да имат възможност да определят конкретни правила за формиране на класове, при които недиверсифицирани или особено уязвими поради друга причина кредитори, например работници или малки доставчици, се ползват от такова формиране на класове.
(45) Държавите членки следва да могат да предвидят, че за длъжниците, които са ММСП, поради тяхната относително опростена капиталова структура, може да се направи изключение от задължението засегнатите страни да се третират в отделни класове. В случаите, в които ММСП са избрали варианта да използват само един клас с право на глас и този клас гласува против плана, в съответствие с общите принципи на настоящата директива следва да е възможно длъжниците да представят друг план.
(46) Във всеки случай държавите членки следва да гарантират, че в националното право се третират по подходящ начин въпроси от особено значение за целите на формирането на класове, като например вземания от свързани лица, и че националното им право включва правила относно условни и оспорени вземания. На държавите членки следва да им бъде разрешено да уреждат по какъв начин се третират оспорените вземания за целите на разпределянето на правата на гласуване. Когато му бъде представен за утвърждаване план за преструктуриране, съдебният или административният орган следва да проучи формирането на класовете, включително подбора на засегнатите от плана кредитори. Държавите членки обаче следва да могат да въведат правила, съгласно които този орган може да проучва формирането на класовете и на по-ранен етап, ако предлагащото плана лице иска да получи предварително валидиране или насоки.
(47) В националното право следва да бъдат определени необходимите мнозинства, за да се гарантира, че малцинство от засегнати страни във всеки клас не може да възпрепятства приемането на план за преструктуриране, който не засяга несправедливо техните права и интереси. Без правило по отношение на мнозинството, което да обвързва обезпечените кредитори, които не са съгласни с плана, в много случаи няма да е възможно ранно преструктуриране, например когато е необходимо финансово преструктуриране, но предприятието иначе е жизнеспособно. С оглед да се гарантира, че страните имат право на глас по приемането на планове за преструктуриране, което е пропорционално на техния дял от предприятието, необходимото мнозинство следва да се базира на размера на вземанията на кредиторите или интересите на притежателите на дял от капитала в даден клас. Освен това държавите членки следва да могат да въведат изискване за мнозинство на броя на засегнатите страни във всеки клас. Държавите членки следва да могат да определят правила във връзка със засегнатите страни с право на глас, които не упражняват това право по правилен начин или не са представени, като например правила, които допускат засегнатите страни да бъдат взети под внимание за прага на участие или за изчисляването на мнозинство. Освен това държавите членки следва да могат да предвидят и праг на участие за целите на гласуването.
(48) Утвърждаването на план за преструктуриране от съдебен или административен орган е необходимо, за да се гарантира, че намаляването на правата на кредиторите или интересите на притежателите на дял от капитала е пропорционално на ползите от преструктурирането и че те разполагат с достъп до ефективни средства за правна защита. Утвърждаването е особено необходимо, когато има несъгласни с плана засегнати страни, планът за преструктуриране съдържа разпоредби относно ново финансиране или е свързан със загуба на повече от 25 % от работната сила. Държавите членки обаче следва да могат да предвидят, че утвърждаването от съдебен или административен орган е необходимо и в други случаи. Утвърждаването на план, който е свързан със загуба на повече от 25 % от работната сила, следва да бъде необходимо единствено когато националното право позволява рамките за превантивно преструктуриране да предвиждат мерки, които имат пряко въздействие върху трудовите договори.
(49) Държавите членки следва да гарантират, че съдебният или административният орган може да отхвърли план, когато бъде установено, че той ограничава правата на несъгласните с плана кредитори или притежатели на дял от капитала било под размера на това, което те разумно биха могли да очакват да получат в случай на ликвидация на стопанската дейност на длъжника посредством частична ликвидация или посредством продажба на предприятието като действащо предприятие, в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки длъжник или под размера на това, което те разумно биха могли да очакват при следващия най-добър алтернативен вариант за действие, ако планът за преструктуриране не бъде утвърден. При все това, когато планът бъде утвърден чрез принудително налагане между класове кредитори, следва да се направи препратка към механизма за защита, използван при този вариант за действие. Когато държавите членки са избрали да направят оценка на длъжника като действащо предприятие, стойността на действащото предприятие следва да отразява стопанската дейност на длъжника в по-дългосрочен план, за разлика от ликвидационната стойност. По правило стойността на действащо предприятие е по-висока спрямо ликвидационната стойност, защото се основава на допускането, че предприятието продължава да осъществява дейност с минимално възпрепятстване на процесите, ползва се с доверието на финансовите кредитори, акционерите и клиентите, продължава да генерира приходи и ограничава въздействието върху работниците.
(50) Въпреки че зачитането на висшия интерес на кредиторите следва да се разглежда от съдебен или административен орган само в случай на оспорване на плана за преструктуриране на това основание, за да се избегне извършването на оценка за всеки конкретен случай, държавите членки следва да могат да предвидят, че и други условия за утвърждаване могат да бъдат разглеждани ex officio. Държавите членки следва да могат да добавят други условия, които трябва да бъдат спазени, за да бъде утвърден даден план за преструктуриране, като например дали притежателите на дял от капитала са защитени по подходящ начин. Съдебните или административните органи следва да могат да откажат утвърждаването на планове за преструктуриране, които не дават реални изгледи за предотвратяване на несъстоятелността на длъжника или за гарантиране на жизнеспособността на предприятието. Държавите членки обаче следва да не са длъжни да гарантират извършването на такава оценка ex officio.
(51) Едно от условията за утвърждаване на план за преструктуриране е всички засегнати страни да бъдат уведомени. Държавите членки следва да могат да определят формата на уведомлението, да определят момента на уведомяване, както и да установяват разпоредби за третирането на неизвестни вземания за целите на уведомяването. Те следва да могат да предвидят, че незасегнатите страни следва да бъдат уведомени за този план за преструктуриране.
(52) Следва да се счита, че преминаването на теста за висшия интерес на кредиторите означава, че несъгласните с плана кредитори не са в по-неблагоприятно положение в резултат на плана за преструктуриране, отколкото ако се пристъпи към ликвидация, независимо дали това е частична ликвидация или продажба на предприятието като действащо предприятие, или в случай на следващия най-добър алтернативен вариант за действие, ако планът за преструктуриране не е бил утвърден. Държавите членки следва да могат да изберат един от тези прагове при транспонирането на теста за висшия интерес на кредиторите в националното си право. Този тест следва да се прилага във всеки случай, когато планът трябва да бъде утвърден, за да стане задължителен за несъгласните с него кредитори или, в зависимост от случая, с несъгласните с него класове кредитори. Вследствие на теста за висшия интерес на кредиторите, когато публични институционални кредитори имат привилегирован статут съгласно националното право, държавите членки могат да предвидят, че с плана не може да се налага пълно или частично отписване на вземанията на тези кредитори.
(53) Макар че планът за преструктуриране следва винаги да се счита за приет, когато необходимото мнозинство във всеки засегнат клас го подкрепя, ако планът за преструктуриране не е подкрепен от необходимото мнозинство във всеки засегнат клас, той следва да може да бъде утвърден от съдебен или административен орган по предложение на длъжник или с неговото съгласие. Когато това е юридическо лице, държавите членки следва да могат да решат дали с цел приемане или утвърждаване на план за преструктуриране за длъжник се счита управителният съвет на юридическото лице или определено мнозинство от акционерите или притежателите на дял от капитала. За да бъде утвърден планът в случай на принудително налагане между класове кредитори, той следва да бъде подкрепен от мнозинство от класове засегнати страни с право на глас. Най-малко един от тези класове следва да е клас на обезпечени кредитори или да е с по-горен ранг от обикновения клас необезпечени кредитори.
(54) Когато мнозинството от класовете с право на глас не подкрепи плана за преструктуриране, следва да е възможно планът да бъде утвърден независимо от това,, ако е подкрепен от най-малко един засегнат или неблагоприятно засегнат клас кредитори, които при оценка на длъжника като действащо предприятие получават плащане или запазват някакъв интерес, или, когато това се предвижда съгласно националното право, може основателно да се предположи, че ще получат плащане или ще запазят някакъв интерес, ако съгласно националното право се приложи обичайното класиране по приоритет при ликвидация. В този случай държавите членки следва да могат да увеличат броя класове, необходим за утвърждаването на плана, без непременно да въвеждат изискването, че при оценка на длъжника като действащо предприятие всички тези класове получават плащане или запазват някакъв интерес,,. Държавите членки обаче не следва да изискват съгласието на всички класове. Съответно, когато класовете кредитори са само два, съгласието на поне един клас следва да се счита за достатъчно, ако са изпълнени другите условия за прилагане на принудителното налагане между класове кредитори. Неблагоприятното засягане на кредиторите следва да означава, че стойността на техните вземания е намаляла.
(55) Когато използват принудително налагане между класове кредитори, държавите членки следва да гарантират, че предложеният план не засяга несправедливо несъгласните с него класове от засегнати кредитори, и държавите членки следва да предоставят достатъчна защита на такива класове на засегнати несъгласни кредитори. Държавите членки следва да могат да защитят несъгласен с плана клас засегнати кредитори, като гарантират, че те са третирани поне толкова благоприятно, колкото всеки друг клас от същия ранг, и по-благоприятно от всеки по-нисък клас. Като алтернатива, държавите членки могат да защитят несъгласен с плана клас от кредитори, като гарантират, че вземанията на този несъгласен с плана клас от засегнати кредитори се изплащат в пълен размер, ако клас с по-нисък приоритет получава дял от разпределението или запазва даден интерес съгласно плана за преструктуриране (правилото за абсолютния приоритет). Държавите членки следва да разполагат със свобода на действие при прилагането на концепцията за изплащане в пълен размер, включително по отношение на датата на плащане, ако главницата на вземането и, в случая на обезпечените кредитори, стойността на обезпечението, са защитени. Държавите членки следва да могат също да решат какви са еквивалентните начини, по които първоначалното вземане може да бъде удовлетворено изцяло.
(56) Държавите членки следва да могат да предвидят дерогация от правилото за абсолютния приоритет, например когато се счита, че е справедливо притежателите на дял от капитала да запазят определени интереси съгласно плана, въпреки че по-висш клас е длъжен да приеме намаление на своите вземания, или че основни доставчици, обхванати от разпоредбата относно спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение, получат изплащане на вземания преди по-висши класове кредитори. Държавите членки следва да могат да избират кой от изброените по-горе механизми за защита да въведат.
(57) Макар че законните интереси на акционерите и на други притежатели на дял от капитала следва да бъдат защитени, държавите членки следва да гарантират, че те не могат неоснователно да възпрепятстват приемането на планове за преструктуриране, с които длъжникът би възвърнал своята жизнеспособност. Държавите членки следва да могат да използват различни начини за постигане на тази цел, например като не позволят на притежателите на дял от капитала да гласуват по плана за преструктуриране и като не обвързват приемането на план за преструктуриране със съгласието на притежателите на дял от капитала, които при определянето на стойността на предприятието не биха получили никакви плащания или друго възнаграждение, ако се прилага обичайното класиране по приоритет при ликвидация. При все това, когато притежателите на дял от капитала имат право да гласуват по план за преструктуриране, съдебен или административен орган следва да бъде в състояние да утвърди плана чрез механизъм за принудително налагане между класове кредитори независимо от несъгласието на един или повече класове притежатели на дял от капитала. Държавите членки, които изключват притежателите на дял от капитала от гласуване, не следва да са задължени да прилагат правилото за абсолютен приоритет в отношението между кредитори и притежатели на дял от капитала. Друг възможен начин за гарантиране, че притежателите на дял от капитала не възпрепятстват неоснователно приемането на планове за преструктуриране би бил да се гарантира, че мерките за преструктуриране, които засягат пряко правата на притежателите на дял от капитала и които трябва да бъдат одобрени от общо събрание на акционерите по силата на дружественото право на Съюза и националното дружествено право, не са обект на неоправдано високи изисквания за мнозинство и че притежателите на дял от капитала не разполагат с правомощия по отношение на мерките за преструктуриране, които не засягат пряко правата им.
(58) Възможно е да бъдат необходими повече класове притежатели на дял от капитала, когато съществуват различни класове акционери с различи права. Притежателите на дял от капитала в ММСП, които не са просто инвеститори, а собственици на предприятието и допринасят за неговата дейност по други начини, например с експертни знания в областта на управлението, може да не разполагат със стимул за преструктуриране при такива условия. Поради тази причина механизмът за принудително налагане между класове кредитори следва да остане незадължителен за длъжници, които са ММСП.
(59) За целите на изпълнението на плана за преструктуриране същият следва да предвижда възможност за притежателите на дял от капитал в ММСП да предоставят помощ за преструктурирането под формата на непарични вноски, като например чрез своя опит, репутация или търговски контакти.
(60) Работниците следва да се ползват с пълна защита съгласно трудовото право за целия период на производствата по превантивно преструктуриране. По-специално, настоящата директива следва да не засяга правата на работниците, гарантирани с директиви 98/59/ЕО (12) и 2001/23/ЕО (13) на Съвета, и директиви 2002/14/ЕО (14), 2008/94/ЕО (15) и 2009/38/ЕО (16) на Европейския парламент и на Съвета. Задължението за информиране на работниците и задължението за консултиране с тях съгласно националното право, с което се транспонират посочените директиви, остават непроменени. Това включва задължения за информиране и консултиране на представителите на работниците относно решението да се прибегне към рамка за превантивно преструктуриране в съответствие с Директива 2002/14/ЕО.
(61) На работниците и техните представители следва да бъде предоставена информация във връзка с предложения план за преструктуриране, така че, както е предвидено в правото на Съюза, да им се осигури възможност да направят задълбочена оценка на различните сценарии. Наред с това работниците и техните представители следва да участват в необходимата степен в изпълнението на изискванията за консултации съгласно правото на Съюза. Предвид необходимостта да се гарантира подходящо ниво на защита на работниците, от държавите членки следва да се изисква да изключат дължимите вземания на работниците от спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение, независимо дали тези вземания са възникнали преди или след разрешаване на спирането. Спирането на принудителното изпълнение на дължимите вземания на работниците следва да е допустимо само за сумите и за периода, за които изплащането на такива вземания се гарантира ефективно на същото равнище с други средства съгласно националното право. Когато в националното право са предвидени ограничения на отговорността на гарантиращите институции, било то от гледна точка на продължителността на гаранцията или на изплащаните на работниците суми, работниците следва да бъдат в състояние да получат удовлетворяване на вземанията си от работодателя при евентуален недостиг дори в периода на спирането. Като алтернатива държавите членки следва да могат да изключат вземанията на работниците от обхвата на рамките за превантивно преструктуриране и да предвидят тяхната защита съгласно националното право.
(62) Когато план за преструктуриране предполага прехвърляне на част от предприятие или стопанска дейност, правата на работниците, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, по-специално правото на заплата, следва да бъдат защитени в съответствие с членове 3 и 4 от Директива 2001/23/ЕО, без да се засягат специфичните правила, които се прилагат в случай на производства по несъстоятелност съгласно член 5 от посочената директива, и по-специално възможностите, които се позволяват съгласно член 5, параграф 2 от посочената директива. Настоящата директива не следва да засяга правата на информиране и консултиране, които са гарантирани с Директива 2002/14/ЕО, включително относно решения, които вероятно могат да доведат до съществени промени в организацията на работа или в договорните взаимоотношения с оглед на постигане на съгласие по такива решения. Наред с това съгласно настоящата директива работниците, чиито вземания са засегнати от план за преструктуриране, следва да имат право да гласуват по плана. За целите на гласуването по плана за преструктуриране държавите членки следва да могат да вземат решение да поставят работниците в отделен клас от другите класове кредитори.
(63) Съдебните или административните органи следва да разпоредят оценка на предприятието — или при ликвидация, или при следващия най-добър алтернативен вариант за действие, ако планът за преструктуриране не е утвърден — единствено ако несъгласна с плана засегната страна оспори плана за преструктуриране. Това следва да не пречи на държавите членки да извършат оценки в друг контекст съгласно националното право. Независимо от това, следва да е възможно такова решение да се състои и от одобрението на оценката от експерт или на оценка, която е била представена от длъжника или от друга страна на по-ранен етап от процеса. Когато бъде взето решение за извършване на оценка, държавите членки следва да могат да предвидят специални правила извън обхвата на общото гражданскопроцесуално право за оценка в случаи на преструктуриране, с оглед да се гарантира експедитивното извършване на оценката. Разпоредбите на настоящата директива не следва да засягат правилата на националното право относно доказателствената тежест в случай на извършване на оценка.
(64) Задължаващото действие на план за преструктуриране следва да се ограничава до засегнатите страни, които вземат участие при приемането на плана. Държавите членки следва да могат да определят какви са последиците от участието на даден кредитор, в т.ч. в случай на неизвестни кредитори или кредитори по бъдещи вземания. Например държавите членки следва да могат да решат как да процедират с кредиторите, които са били надлежно уведомени, но които не са участвали в производствата.
(65) Заинтересованите засегнати страни следва да могат да обжалват решение за утвърждаване на план за преструктуриране, съставен от административен орган. Държавите членки следва да могат също да въведат възможност за обжалване на решение за утвърждаване на план за преструктуриране, съставен от съдебен орган. При все това с оглед да се гарантира ефективността на плана, да се намали несигурността и да се избегнат неоснователни забавяния, обжалването следва по правило да няма суспензивно действие по отношение на изпълнението на плана за преструктуриране. Държавите членки следва да могат да определят или да ограничават основанията за обжалване. При обжалване на решението за утвърждаване на плана държавите членки следва да могат да допускат съдебен орган да издаде предварително решение или решение по кратка процедура, с което изпълнението или привеждането в действие на плана е защитено от последиците от уважаването на жалбата. В случай че жалбата бъде уважена, съдебният или административният орган следва да може да обмисли като алтернатива на оттеглянето на плана изменението на плана, когато държавите членки предвиждат такава възможност, както и утвърждаването на плана без изменения. Измененията на плана следва да могат да бъдат предложени или гласувани от страните, по тяхна инициатива или по искане на съдебния орган. Държавите членки биха могли да предвидят също компенсации за парични загуби, понесени от страната, чието обжалване е било уважено. Националното право следва да може да урежда въпроса за ново спиране или удължаване на спирането на производство, в случай че съдебният орган реши, че обжалването има суспензивно действие.
(66) Успехът на даден план за преструктуриране често зависи от това дали обхватът на финансовата помощ е разширен и включва и длъжника, за да се подкрепи първо осъществяването на стопанска дейност по време на преговорите по преструктурирането и след това изпълнението на плана за преструктуриране след неговото утвърждаване. Финансовата помощ следва да се разбира в широк смисъл, включително предоставяне на парични средства или гаранции от трети страни и доставки на стоки, инвентар, суровини и комунални услуги, например чрез предоставянето на длъжника на по-дълъг срок за погасяването. Поради това междинното и новото финансиране следва да бъдат изключени от обхвата на отменителните искове, насочени към обявяването на такова финансиране за нищожно, унищожаемо или неприложимо като действие, което е във вреда на кредиторите на несъстоятелността в контекста на последващи производства по несъстоятелност.
(67) Националното законодателство в областта на несъстоятелността, в което се предвиждат отменителни искове за междинно и ново финансиране, или се предвижда, че на новите заемодатели могат да бъдат наложени граждански, административни или наказателни санкции за отпускане на кредит на длъжници с финансови затруднения, би могло да изложи на риск достъпността на необходимото финансиране за успешно договаряне и изпълнение на план за преструктуриране. Настоящата директива не следва да засяга други основания за обявяването на новото или междинното финансиране за нищожно, унищожаемо или неприложимо, или подвеждането под гражданска, наказателна или административна отговорност на доставчиците на такова финансиране, както е предвидено в националното право. Такива други основания биха могли да включват, наред с другото, измами, недобросъвестност, определен вид отношения между страните, които биха могли да са свързани с конфликт на интереси, като например при сделки между свързани лица или между акционерите и дружеството, както и сделките, при които дадена страна получи стойността или обезпечението, без да има право на това към момента на сделката, или с начина, по който тя се извършва.
(68) При разширяване на обхвата на междинно финансиране, страните не знаят дали планът за преструктуриране в крайна сметка ще бъде утвърден или не. Поради това държавите членки следва да не бъдат задължени да ограничават защитата на междинното финансиране до случаи, в които планът бива приет от кредиторите или утвърден от съдебен или административен орган. С оглед да се избегнат потенциални злоупотреби следва да се защити само финансирането, което е необходимо незабавно в разумни граници за продължаване на дейността или за оцеляване на стопанската дейност на длъжника, или за запазване или увеличаване на стойността на тази стопанска дейност в очакване на утвърждаването на плана. Нещо повече, настоящата директива не следва да пречи на държавите членки да въведат механизъм за предварителен контрол за междинното финансиране. Държавите членки следва да могат да ограничат защитата за ново финансиране до случаите, когато планът е утвърден от съдебен или административен орган, а за междинно финансиране — до случаите, когато то е обект на предварителен контрол. Механизмът за предварителен контрол за междинно финансиране или други сделки би могъл да се използва от специалист в областта на преструктурирането, от комитет на кредиторите или от съдебен или административен орган. Защитата от отменителни искове и защитата от лична отговорност са минимални гаранции, които следва да се предоставят във връзка с междинно и ново финансиране. При все това насърчаването на нови заемодатели да поемат повишен риск, като инвестират в жизнеспособен длъжник с финансови затруднения, може да изисква допълнителни стимули, като например отдаване на приоритет на такова финансиране при последващи производства по несъстоятелност, най-малкото в сравнение с необезпечени вземания.
(69) С оглед да се насърчи култура, която стимулира ранно прибягване към превантивно преструктуриране е желателно сделките, които са основателни и незабавно необходими за договарянето или изпълнението на план за преструктуриране, също да бъдат защитени от отменителни искове при последващи производства по несъстоятелност. Съдебните или административните органи следва да могат, при определянето на основателността и незабавната необходимост на разходи и такси, например да разглеждат прогнози и разчети, представени на засегнатите страни, на комитета на кредиторите, на специалист в областта на преструктурирането или на самия съдебен или административен орган. За тази цел държавите членки следва да могат също да изискват от длъжниците да предоставят и актуализират съответни разчети. Тази защита следва да повиши сигурността по отношение на сделките с предприятия, за които е известно, че се намират във финансови затруднения, и да разсее опасенията на кредиторите и инвеститорите, че всички такива сделки биха могли да бъдат обявени за нищожни при неуспешно преструктуриране. Държавите членки следва да могат да определят даден момент преди откриването на производство по превантивно преструктуриране и постановяването на спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, от който таксите и разходите за договаряне, приемане, утвърждаване на плана за преструктуриране или за получаване на професионален съвет относно него, започват да се ползват от защита срещу отменителни искове. При наличие на други плащания и разходи и при защита на изплащането на заплатите на работниците за такъв начален момент може да бъде определено предоставянето на спирането на производство или откриването на производство по превантивно преструктуриране.
(70) С оглед да се насърчи допълнително превантивно преструктуриране е важно да се гарантира, че директорите не биват възпирани да упражняват разумна стопанска преценка или да поемат разумни търговски рискове, особено когато това би повишило шансовете за преструктуриране на потенциално жизнеспособни предприятия. Когато дружеството изпитва финансови затруднения, директорите следва да предприемат стъпки за свеждане до минимум на загубите и избягване на несъстоятелност, като получаване на професионален съвет, включително относно преструктурирането и несъстоятелността, например като използват инструменти за ранно предупреждение, когато е приложимо; защита на активите на дружеството, за да се увеличи в максимална степен стойността и да се избегне загубата на основни активи; проучване на структурата и функциите на предприятието с цел определяне на жизнеспособността и намаляване на разходите; въздържане от обвързване на дружеството с видове сделки, които могат да подлежат на отмяна, освен ако е налице подходяща икономическа мотивация; продължаване на търговската дейност, когато това е подходящо за увеличаване в максимална степен на стойността на действащото предприятие; провеждане на преговори с кредитори и предприемане на производства по превантивно преструктуриране.
(71) Когато длъжникът е застрашен от несъстоятелност, е важно да се защитят и законните интереси на кредиторите от управленски решения, които могат да повлияят на състава на имуществото на длъжника, особено когато тези решения биха могли да доведат до допълнително намаляване на стойността на имуществото, налично за преструктуриране или за разпределение между кредиторите. Поради това в такива обстоятелства е необходимо да се гарантира, че директорите избягват умишлени действия или груба небрежност, които водят до лични облаги за сметка на акционерите, като сключват сделки под пазарната им стойност или предприемат действия, водещи до отдаване на несправедливо предпочитание на един или повече акционери за сметка на други. Държавите членки следва да могат да изпълнят съответните разпоредби от настоящата директива, като гарантират, че когато преценяват дали директорът трябва да бъде подведен под отговорност за нарушаване на задължението за полагане на грижа, съдебните или административните органи вземат под внимание предвидените в настоящата директива правила относно задълженията на директорите. Настоящата директива не цели установяването на йерархия между различните страни, чиито интереси трябва да бъдат надлежно отчетени. Държавите членки обаче следва да могат да вземат решение за установяване на такава йерархия. Настоящата директива следва да не засяга националните разпоредби на държавите членки относно процесите на вземане на решения в рамките на дружеството.
(72) Предприемачи, които упражняват търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия като независими, самостоятелно заети лица, може да са изложени на риск от изпадане в несъстоятелност. Различията между държавите членки по отношение на възможностите за започване отново на дейност биха могли да стимулират свръхзадлъжнели или несъстоятелни предприемачи да се преместят в държава членка, различна от държавата членка по установяването, за да се възползват от по-кратки срокове или по-привлекателни условия за опрощаване на задължения, което създава допълнителна правна несигурност и разходи за кредиторите при възстановяване на техните вземания. Освен това последиците от несъстоятелността, по-специално социалната стигма, правните последици, като например забрана предприемачите да започват и да извършват предприемаческа дейност, и постоянната невъзможност за погасяване на задълженията представляват важни фактори, които обезкуражават предприемачите, които желаят да създадат предприятие или да получат втори шанс, въпреки че данните сочат, че изпадали в несъстоятелност предприемачи имат по-големи шансове да успеят следващия път.
(73) Поради това следва да се предприемат стъпки за намаляване на отрицателните последици от свръхзадлъжнялостта или несъстоятелността върху предприемачите, които са физически лица, по-специално като се позволи пълно опрощаване на задълженията след определен период от време и като се ограничи продължителността на забраните за осъществяване на дейност, издадени във връзка със свръхзадлъжнялост или несъстоятелност на длъжника. Понятието „несъстоятелност“ следва да бъде определено в националното право и то би могло да се изразява под формата на свръхзадлъжнялост. Понятието „предприемач“ по смисъла на настоящата директива следва да не засяга длъжността на управителите или директорите на дружество, което следва да бъде третирано съгласно националното право. Държавите членки следва да могат да решават как да получат достъп до опрощаване на задължения, включително възможността да се изиска от длъжника да подаде молба за опрощаването.
(74) Държавите членки следва да могат да предвидят възможността за коригиране на задълженията за погасяване за несъстоятелни предприемачи, когато е налице съществена промяна в тяхното финансово положение, независимо дали го подобрява или влошава. Настоящата директива не следва да изисква планът за погасяване да се ползва с подкрепата на мнозинството от кредиторите. Държавите членки следва да могат да предвидят, че няма пречки предприемачите да започнат нова дейност в същата или друга област по време на изпълнението на плана за погасяване.
(75) Опрощаването на задължения следва да бъде на разположение при производства, които включват план за погасяване, осребряване на активи или комбинация от двете. При прилагането на тези разпоредби държавите членки следва да могат свободно да избират между тези алтернативи. Ако националното право предвижда повече от едно производство, водещо до опрощаване на задължения, държавите членки следва да гарантират, че най-малко едно от тези производства предлага на несъстоятелните предприемачи възможност за пълно опрощаване на задълженията в рамките на срок, не по-дълъг от три години. В случай на производства, които представляват комбинация от осребряване на активи и план за погасяване, срокът на опрощаване на задълженията следва да започне да тече най-късно от деня, в който планът за погасяване бива утвърден от съд или започва да се изпълнява, например от първата вноска съгласно плана, но може да започне и на по-ранен етап, например от момента на вземането на решение за откриване на производството.
(76) При производства, които не включват план за погасяване, срокът на опрощаване на задълженията следва да започне най-късно от датата, когато е взето решението за откриване на производството от съдебен или административен орган или от датата на установяване на масата на несъстоятелността. За целите на изчисляване на продължителността на срока за опрощаване на задълженията съгласно настоящата директива държавите членки следва да могат да предвидят, че в понятието „откриване на производство“ не се включват предварителни мерки, като например обезпечителни мерки или назначаването на временен синдик, освен ако тези мерки дават възможност за осребряване на активите, включително разпореждане и разпределяне на активите в полза на кредиторите. Установяването на масата на несъстоятелността не следва да води непременно до официално решение или утвърждаване от съдебен или административен орган, ако такова решение не се изисква по националното право, и може да се състои в представяне на опис на активите и пасивите.
(77) Когато дадено производство, водещо до опрощаване на задължения, налага осребряване на активите на предприемача, държавите членки не следва да са възпрепятствани да предвидят искането за опрощаване да се третира отделно от осребряването на активите, при условие че такова искане представлява неразделна част от производството, водещо до опрощаване на задължения съгласно настоящата директива. Държавите членки следва да могат да вземат решения относно правилата за доказателствената тежест с цел опрощаването на задължения, което означава, че от предприемачите следва да е възможно да се изисква по закон да докажат, че са спазили задълженията си.
(78) Пълно опрощаване на задълженията или прекратяването на забраната за осъществяване на дейност след период, не по-дълъг от три години, не е целесъобразно при всички обстоятелства, поради което може да се наложи да бъдат въведени дерогации от това правило, които са надлежно обосновани от съображения, предвидени в националното право. Например, такива дерогации следва да бъдат въведени в случаи, когато длъжникът не е почтен или е действал недобросъвестно. Когато предприемачите не се ползват от презумпцията за почтеност и добросъвестност съгласно националното право, тежестта на доказване на тяхната почтеност и добросъвестност не следва да им създава излишни трудности или тежест за започване на производство.
(79) Когато установяват дали даден предприемач е непочтен, съдебните или административните органи могат да вземат предвид обстоятелства като естеството и размера на задълженията, времето, в което са били натрупани, усилията на предприемача да погаси задълженията и да изпълни правните си задължения, включително изисквания за публично лицензиране и правилно водене на счетоводство, действия от страна на предприемача, възпрепятстващи кредиторите да прибегнат към средства за правна защита, изпълнението на задълженията на предприемачите, които са директори на дружеството, при вероятността от несъстоятелност, както и спазването на законодателството на Съюза и националното законодателство в областта на конкуренцията и трудовото законодателство. Следва да могат да се въведат дерогации, когато предприемачът не е изпълнил определени правни задължения, включително задължения да се постигне максимална възвращаемост за кредиторите, които могат да бъдат под формата на общо задължение за генерирането на приходи или активи. Освен това следва да може да бъдат въведени специални дерогации, когато е необходимо да се гарантира баланс между правата на длъжника и правата на един или повече кредитори, например когато кредиторът е физическо лице, което се нуждае от по-голяма защита, отколкото длъжника.
(80) Дерогация може да бъде основателна и когато разходите по производството, водещо до опрощаване на задължения, в т.ч. таксите на съдебните и административните органи и специалистите в областта на преструктурирането, не са покрити от предприемача. Държавите членки следва да могат да предвидят че, ползите от това опрощаване могат да бъдат отнети, например когато финансовото състояние на длъжника се подобри значително поради непредвидени обстоятелства, като например печалба от лотарията или получаване на наследство или дарение. Държавите членки не следва да бъдат възпрепятствани да предвидят допълнителни дерогации при ясно определени обстоятелства и когато това е надлежно обосновано.
(81) При наличието на надлежно обоснована причина, определена в националното право, може да бъде целесъобразно да се ограничи възможността за опрощаване на някои категории задължения. Държавите членки следва да могат да изключат обезпечените задължения от възможността за опрощаване само до размера на стойността на обезпечението, определен в националното право, а останалата част от задълженията следва да се разглежда като необезпечени задължения. В надлежно обосновани случаи държавите членки следва да могат да изключат и други категории задължения.
(82) Държавите членки следва да могат да предвидят, че съдебните или административните органи могат да проверяват ex officio или по искане на лице, което има законен интерес, дали предприемачите са изпълнили условията за получаване на пълно опрощаване на задълженията.
(83) В случай че разрешителното или лицензът на предприемача за извършване на определен занаят, стопанска дейност, търговска дейност или професия, са отказани или отнети в резултат на забрана за осъществяване на дейност, настоящата директива не следва да възпрепятства държавите членки да изискват от предприемача да представи заявление за ново разрешение или лиценз след изтичане на срока на забраната за осъществяване на дейност. Когато орган на държава членка приема решение относно специално наблюдавана дейност, той следва да може да вземе предвид факта, че несъстоятелният предприемач е получил опрощаване на задължения в съответствие с настоящата директива дори след като забраната за осъществяване на дейност е изтекла.
(84) Лични и професионални задължения, които не могат да бъдат разумно разделени, например когато даден актив се използва в хода на професионалната дейност на предприемача, както и извън тази дейност, следва да бъдат разглеждани в рамките на едно производство. Когато държавите членки предвиждат тези задължения да бъдат предмет на различни производства по несъстоятелност, е необходимо да се осигури координация между различните производства. Настоящата директива не следва да засяга възможността на държавите членки да изберат да разглеждат всички задължения на предприемачите в рамките на едно производство. Държавите членки, които разрешават на предприемачите да продължат дейността си за своя собствена сметка по време на производството по несъстоятелност, не следва да бъдат възпрепятствани да предвидят, че такива предприемачи могат да подлежат на ново производство по несъстоятелност, ако така продължената стопанска дейност изпадне в несъстоятелност.
(85) Необходимо е да се поддържа и да се повиши прозрачността и предвидимостта на производствата за постигането на резултати, които благоприятстват запазването на предприятия и предоставянето на втори шанс за предприемачи или позволяват ефикасна ликвидация на нежизнеспособни предприятия. Освен това е необходимо да се намали прекомерната продължителност на производствата по несъстоятелност в много държави членки, тъй като тя води до правна несигурност за кредиторите и инвеститорите и до ниски проценти на събиране на вземанията. Не на последно място, с оглед на механизмите за засилено сътрудничество между съдии и специалисти по трансгранични дела, създадени с Регламент (ЕС) 2015/848, професионализмът на всички участници трябва да бъде на сходно високо ниво навсякъде в Съюза. За постигането на тези цели държавите членки следва да гарантират, че членовете на съдебните и административните органи, занимаващи се с производства за превантивно преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения, преминават подходящо обучение и разполагат с нужните експертни познания за изпълнението на своите задължения. Те могат да получат обучение и експертен опит и по време на изпълнението на задълженията им на член на съдебен или административен орган или преди назначаването им на такава длъжност по време на изпълнението на друга длъжност, която има отношение към задълженията на член на съдебен или административен орган.
(86) Такова обучение и експертен опит следва да създадат възможност за ефикасното вземане на решения с потенциално значителни икономически и социални последици и не следва да означава, че членовете на съдебния орган трябва да се занимават изключително с въпроси в областта на преструктурирането, несъстоятелността и опрощаването на задължения. Държавите членки следва да гарантират ефикасното и експедитивно провеждане на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения. Например създаването на специализирани съдилища или съдебни състави или назначаването на специализирани съдии в съответствие с националното право, както и съсредоточаването на компетентност в ограничен брой съдебни или административни органи, би могло да бъде ефикасен начин за постигане на целите за правна сигурност и ефективност на производствата. Държавите членки не следва да бъдат задължавани да изискват приоритетното третиране на производства за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения спрямо други производства.
(87) Държавите членки следва да гарантират също, че специалистите в областта на преструктурирането, несъстоятелността и опрощаването на задължения, които са назначени от съдебни или административни органи („специалистите“), са преминали подходящо обучение, назначени са по прозрачен начин при надлежно отчитане на необходимостта да се гарантират ефикасни процедури и изпълняват своите задачи добросъвестно. Важно е специалистите да се придържат към обичайните стандарти за изпълнението на тези задължения, като например получаване на застраховка за професионална отговорност. Подходящо обучение, квалификация и експертен опит за специалисти могат да бъдат придобити и по време на упражняване на тяхната професия. Държавите членки не следва да бъдат задължени да предоставят необходимото обучение — такова може да се предоставя, например, от професионалните сдружения или други органи. Синдиците, съгласно определението в Регламент (ЕС) 2015/848, следва да бъдат включени в обхвата на настоящата директива.
(88) Настоящата директива не следва да възпрепятства държавите членки да предвидят, че специалистите се избират от длъжника, от кредиторите или от комитет на кредиторите от списък или група, предварително одобрени от съдебен или административен орган. При избора на специалист, на длъжника, кредиторите или комитета на кредиторите може да се предостави свобода на преценка по отношение на експертните познания и опита на специалиста като цяло и на нуждите в конкретния случай. Длъжниците, които са физически лица, може да бъдат освободени изцяло от това задължение. В делата с трансгранични елементи при назначаването на специалист следва да се вземе предвид, наред с другото, способността на специалиста да спазва задълженията по Регламент (ЕС) 2015/848, да общува и да си сътрудничи с чуждестранни специалисти в областта на несъстоятелността и съдебни или административни органи от други държави членки, както и човешките и административните ресурси, с които разполага, за да се справи с потенциално сложни дела. Държавите членки следва да не са възпрепятствани да осигурят подбора на специалисти чрез други методи, например избор на случаен принцип от софтуерна програма, при условие че се гарантира, че при използването на тези методи се отдава дължимото внимание на експертните познания и опита на специалиста. Държавите членки следва да могат да вземат решения относно начините за възражение срещу избор или назначаване на специалист или за отправяне на искане специалистът да бъде заменен, например чрез комитета на кредиторите.
(89) Специалистите следва да подлежат на надзорни и регулаторни механизми, които следва да включват ефективни мерки за търсене на отговорност от специалистите, които не са изпълнили своите задължения, като намаляване на хонорара на специалиста; неговото изключване от списъка или групата от специалисти, които могат да бъдат назначени по дела за несъстоятелност, ако е целесъобразно, дисциплинарни, административни или наказателни санкции. Тези надзорни и регулаторни механизми следва да не засягат разпоредбите на националното право в областта на гражданската отговорност за щети поради неизпълнение на договорни или извъндоговорни задължения. Държавите членки следва да не са задължени да създават специални органи или структури. Държавите членки следва да осигурят публичен достъп до информацията относно органите или структурите, които упражняват надзор върху специалистите. Например, само указването на даден съдебен или административен орган, следва са е достатъчно като информация. От държавите членки обаче не се изисква да създават специфични органи или структури. Такива стандарти следва да могат да бъдат постигнати без да е необходимо да се създават нови професии или квалификации в националното право. Държавите членки следва да могат да разширят приложението на разпоредбите относно обучението и упражняването на надзор върху специалистите и спрямо други специалисти, които не попадат в обхвата на настоящата директива. Държавите членки не следва да бъдат задължавани да предвиждат приоритетно третиране на производствата относно възнаграждение на специалисти спрямо други производства.
(90) С цел да се намали допълнително продължителността на производствата, да се улесни по-доброто участие на кредиторите в производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения, както и да се гарантират сходни условия за кредиторите, независимо от тяхното местоположение в Съюза, държавите членки следва да въведат разпоредби, позволяващи на длъжниците, кредиторите, специалистите и съдебните и административните органи да използват електронни средства за комуникация. Поради това следва да бъде възможно процесуални стъпки като предявяването на вземания от кредиторите, уведомяването на кредиторите или подаването на искове и жалби да се извършват чрез електронни средства за комуникация. Държавите членки следва да могат да предвидят възможността уведомленията до кредитора да се извършват по електронен път, само ако засегнатият кредитор предварително е дал съгласието си за електронна комуникация.
(91) Страните по производства по преструктуриране, несъстоятелност и освобождаване от задължения не следва да бъдат задължавани да използват електронни средства за комуникация, ако използването им не е задължително съгласно националното право, без да се засяга възможността държавите членки да въведат задължителна система за електронно подаване и връчване на документи в производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения. Държавите членки следва да могат да избират самите средства за електронни съобщения. Примери за такива средства могат да включват специално разработена система за предаване на такива документи по електронен път или използването на електронна поща, без да се възпрепятства възможността държавите членки да въвеждат елементи, предназначени да гарантират сигурността на предаването на данни по електронен път, например електронен подпис, или удостоверителните услуги, например услуги за електронна препоръчана поща, в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (17).
(92) С цел да се проследи изпълнението и прилагането на настоящата директива е важно да се събират надеждни и съпоставими данни относно провеждането на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения. Поради това държавите членки следва да събират и обобщават данни, които са достатъчно подробни, за да позволят да се извърши точна оценка на начина, по който директивата функционира на практика, и да съобщават тези данни на Комисията. Формулярът за съобщаването на тези данни на Комисията („формулярът“) следва да бъде изготвен от Комисията със съдействието на комитета по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (18). Формулярът следва да съдържа списък на основните резултати от производствата, които са общи за всички държави членки. Например, в случая на производство по преструктуриране, тези основни резултати биха могли да са следните: планът е утвърден от съдебна инстанция; планът не е утвърден от съдебна инстанция; производствата по преструктуриране са преминали в производства по ликвидация или са приключили поради откриването на производства по ликвидация, преди планът да бъде утвърден от съдебна инстанция. Държавите членки не следва да бъдат задължени да предоставят разбивка по вид резултати за производствата, които са приключили преди да бъдат взети съответни мерки, но вместо това могат да оповестят общия брой на всички производства, които са обявени за недопустими, или са отхвърлени или оттеглени, преди да бъдат открити.
(93) Формулярът за уведомяване следва да съдържа списък на вариантите, които могат да бъдат взети под внимание от държавите членки при определяне на размера на длъжника, като се посочат един или няколко елемента от определението на ММСП и големи предприятия, които са общи за правните системи на всички държави членки. Списъкът следва да включва възможността за определяне на размера на длъжника единствено въз основа на броя на работниците. Формулярът следва също да посочва елементите на средните разходи и средната събираемост на вземанията, за които държавите членки следва да могат да събират данни доброволно; да съдържа насоки относно елементите, които могат да бъдат взети предвид, когато държавите членки използват метод на извадки, например относно размера на извадките, за да се осигури представителността от гледна точка на географското разпределение, размера на длъжниците и стопанската дейност и да включва възможността държавите членки да предоставят допълнителна информация, ако разполагат с такава, например относно общия размер на активите и пасивите на длъжниците.
(94) Стабилността на финансовите пазари зависи до голяма степен от споразумения за финансово обезпечение, особено в случай на обезпечение с предоставяне на залог във връзка с участието в определени системи или в операции на централни банки и когато се предоставят обезпечения на централни контрагенти. Тъй като стойността на финансовите инструменти, предоставена като обезпечение, може да е много нестабилна, изключително важно е тяхната стойност да се реализира бързо, преди да се понижи. Поради това разпоредбите на директиви 98/26/ЕО (19) и 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (20) и Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да се прилагат независимо от разпоредбите на настоящата директива. Държавите членки следва да имат право да освобождават споразумения за нетиране, в т.ч. за приключващо нетиране, от въздействието на спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, дори в случаите, когато те не са включени в обхвата на директиви 98/26/ЕО и 2002/47/ЕО и Регламент (ЕС) № 648/2012, ако тези споразумения подлежат на принудително изпълнение съгласно правото на съответната държава членка, дори ако се открие производство по несъстоятелност. Такъв би могъл да бъде случаят за значителен брой рамкови споразумения, които са широко използвани на финансовите, енергийните и стоковите пазари, както от нефинансови, така и от финансови контрагенти. Тези споразумения намаляват системните рискове, особено на пазарите на деривати. Поради това такива споразумения могат да бъдат освободени от ограниченията, налагани върху подлежащите на изпълнение договори по силата на законодателството в областта на несъстоятелността. Съответно, държавите членки следва да имат и правото да освобождават задължителните споразумения за нетиране, включително споразумения за приключващо нетиране, които действат при откриване на производството по несъстоятелност, от въздействието на спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение. Същевременно сумата, получена в резултат от прилагането на споразуменията за нетиране, включително споразуменията за приключващо нетиране, следва да е обхваната от спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение.
(95) Държавите членки, които са страни по Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване, подписана на 16 ноември 2001 г. в Кейптаун, и по протоколите към нея, следва да могат да продължат да изпълняват съществуващите си международни задължения. Разпоредбите на настоящата директива относно рамките за превантивно преструктуриране следва да се прилагат с дерогациите, необходими за осигуряване на прилагането им, без да се засяга прилагането на посочената конвенция и протоколите към нея.
(96) Ефективността на процеса по приемане и изпълнение на плана за преструктуриране не следва да бъде застрашена от дружественото право на Съюза или националното дружествено право. Поради това държавите членки следва да могат да правят дерогация от изискванията, определени в Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета (21), свързани със задълженията за свикване на общо събрание и предлагането за предпочтително изкупуване на акциите от съществуващите акционери, до степента и за периода, за които трябва да се гарантира, че акционерите не осуетяват усилията за преструктуриране чрез злоупотреба със своите права съгласно посочената директива. Например, може да се наложи държавите членки да въведат дерогации от задължението за свикване на общо събрание на акционерите или от обичайните срокове, когато трябва да бъдат предприети спешни действия от ръководството с цел запазване на активите на дружеството, например чрез искане за спиране на отделни действия за принудително изпълнение, и когато е налице сериозна и внезапна загуба на записан капитал и вероятност от изпадане в несъстоятелност. Дерогации от дружественото право на Съюза и националното дружествено право могат да се изискват също, когато планът за преструктуриране предвижда емитирането на нови акции, които могат да бъдат предлагани с предимство на кредиторите под формата на замяна на дълг срещу дялов капитал, или намаляването на размера на записания капитал в случай на прехвърляне на части от предприятието. Тези дерогации следва да бъдат ограничени по време, доколкото държавите членки смятат, че те са необходими за установяването на рамка за превантивно преструктуриране. Държавите членки не следва да бъдат задължени да предвиждат дерогация от дружественото право на Съюза и националното дружествено право, изцяло или отчасти, за неограничен или за ограничен период от време, ако гарантират, че изискванията на дружественото право не могат да изложат на риск ефективността на процеса на преструктуриране или ако държавите членки разполагат с други също толкова ефективни инструменти, с които да гарантират, че акционерите не възпрепятстват неоснователно приемането или изпълнението на план за преструктуриране, с който да бъде възстановена жизнеспособността на предприятието. В този контекст държавите членки следва да обърнат особено внимание на ефективността на разпоредбите, свързани със спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение и утвърждаването на плана за преструктуриране, които следва да не се възпрепятстват необосновано от свикването на общи събрания на акционерите или от резултатите от тях. Поради това Директива (ЕС) 2017/1132 следва да бъде съответно изменена. Държавите членки следва да разполагат със свобода на преценка при оценяването на това кои дерогации са необходими в контекста на националното дружествено право с цел ефективно прилагане на настоящата директива и следва също да могат да предвидят сходни изключения от Директива (ЕС) 2017/1132 в случай на производствата по несъстоятелност, попадащи извън обхвата на настоящата директива, но които позволяват да се вземат мерки за преструктуриране.
(97) На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с установяването и последващите промени по формуляра за съобщаване на данни. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.
(98) Комисията следва да проведе проучване, за да се прецени необходимостта от представянето на законодателни предложения в областта на несъстоятелността при лицата, които не упражняват търговска или стопанска дейност, занаят или професия, но които, като потребители, действайки добросъвестно, временно или постоянно не са в състояние да погасяват изискуемите си задължения. В това проучване следва да се изследва дали е необходимо на тези лица да продължи да се предоставя достъп до основни стоки и услуги, за да се гарантира, че те се ползват от достойни условия на живот.
(99) Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (22) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.
(100) Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, тъй като разликите между националните рамки за преструктуриране и несъстоятелност ще продължат да създават пречки за свободното движение на капитали и свободата на установяване, а могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.
(101) На 7 юни 2017 г. Европейската централна банка прие становище (23),