Член 10

Утвърждаване на плановете за преструктуриране

1. Държавите членки гарантират, че най-малко следните планове за преструктуриране са обвързващи за страните, единствено ако бъдат утвърдени от съдебен или административен орган:

а) планове за преструктуриране, които засягат вземанията или интересите на несъгласни с плановете засегнати страни;

б) планове за преструктуриране, в които се предвижда ново финансиране;

в) планове за преструктуриране, които са свързани със загубата на повече от 25 % от работната сила, ако такава загуба е разрешена от националното право.

2. Държавите членки гарантират, че условията, съгласно които план за преструктуриране може да бъде утвърден от съдебен или административен орган, са посочени ясно и включват най-малко следното:

а) планът за преструктуриране е приет в съответствие с член 9;

б) кредиторите с достатъчна общност на интересите в един и същи клас се третират равностойно и по начин, съразмерен на тяхното вземане;

в) планът за преструктуриране е бил съобщен на всички засегнати страни в съответствие с националното право;

г) когато има несъгласни с плана кредитори – планът за преструктуриране е съобразен с теста за висшия интерес на кредиторите;

д) когато е приложимо – всяко ново финансиране е необходимо за изпълнението на плана за преструктуриране и не засяга несправедливо интересите на кредиторите.

Спазването на първа алинея, буква г) се проучва от съдебен или административен орган, само ако планът за преструктуриране е оспорен на това основание.

3. Държавите членки гарантират, че съдебните или административните органи имат възможност да откажат да утвърдят план за преструктуриране, когато не би имало реални изгледи този план да предотврати несъстоятелността на длъжника или да гарантира жизнеспособността на стопанската дейност.

4. Държавите членки гарантират, че когато съдебен или административен орган трябва да утвърди плана за преструктуриране, за да стане той обвързващ, решението се взема по ефикасен начин с оглед на експедитивно разрешаване на въпроса.