Член 6

Спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение

1. Държавите членки гарантират, че длъжниците могат да се възползват от спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, за да се подкрепят преговорите по плана за преструктуриране в рамка за превантивно преструктуриране.

Държавите членки могат да предвидят, че съдебните или административните органи имат право да откажат спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, когато такова спиране не е необходимо или когато то не би постигнало целта, посочена в първа алинея.

2. Без да се засягат параграфи 4 и 5, държавите членки гарантират, че спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение може да обхваща всички видове вземания, включително обезпечените и привилегированите вземания.

3. Държавите членки могат да предвидят, че спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение може да бъде общо, когато обхваща всички кредитори, или може да бъде ограничено, когато обхваща един или повече отделни кредитори или категории кредитори.

При ограничено спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение спирането се прилага само за кредиторите, които са били уведомени в съответствие с националното право, за преговорите по плана за преструктуриране съгласно параграф 1 или за спирането.

4. Държавите членки могат да изключат определени вземания или категории вземания от обхвата на спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение при ясно определени обстоятелства, когато изключването е надлежно обосновано и когато:

а) няма вероятност принудителното изпълнение да изложи на риск преструктурирането на стопанската дейност; или

б) спирането би ощетило несправедливо кредиторите по тези вземания.

5. Параграф 2 не се прилага по отношение на вземанията на работници.

Чрез дерогация от първа алинея държавите членки могат да прилагат параграф 2 спрямо вземанията на работници, ако и до степента, в която държавите членки гарантират, че изплащането на тези вземания е гарантирано в рамките за превантивно преструктуриране със сходно равнище на закрила.

6. Първоначалната продължителност на спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение е ограничена до максимален срок от не повече от четири месеца.

7. Независимо от параграф 6, държавите членки могат да позволят на съдебните или административните органи да удължават продължителността на спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение или да постановяват ново спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение по искане на длъжника, на кредитор или, ако е приложимо, на специалист в областта на преструктурирането. Удължаването или новото спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение се постановява само при ясно определени обстоятелства, които показват, че удължаването или новото спиране е надлежно обосновано, като например:

а) когато е постигнат значим напредък по преговорите във връзка с плана за преструктуриране;

б) удължаването на спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение не засяга несправедливо правата или интересите на засегнатите страни; или

в) когато по отношение на длъжника все още не е открито производство по несъстоятелност, което може да завърши с ликвидация на длъжника съгласно националното право.

8. Общата продължителност на спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение, включително удължаване и подновяване на спирането, не надхвърля дванадесет месеца.

Когато държавите членки решат да приложат настоящата директива посредством едно или повече производства или мерки, които не отговарят на условията за нотифициране съгласно приложение А към Регламент (ЕС) 2015/848, общата продължителност на спирането съгласно тези производства се ограничава до не повече от четири месеца, ако центърът на основни интереси на длъжника е бил преместен от друга държава членка през трите месеца преди подаването на молба за започване на производство по превантивно преструктуриране.

9. Държавите членки гарантират, че съдебните или административните органи могат да прекратят спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение в следните случаи:

а) спирането не отговаря повече на целта за подпомагане на преговорите по плана за преструктуриране, например ако стане ясно, че определена част от кредиторите, която съгласно националното право би могла да попречи на приемането на плана за преструктуриране, не подкрепя продължаването на преговорите;

б) по искане на длъжника или на специалиста в областта на преструктурирането;

в) когато това е предвидено в националното право – един или повече кредитори или един или повече класове кредитори са или биха могли да бъдат ощетени несправедливо от спиране на производство по индивидуални искове за принудително изпълнение; или

г) когато това е предвидено в националното право — ако спирането води до изпадането в несъстоятелност на кредитор.

Държавите членки могат да ограничат правомощието, съгласно първа алинея, за прекратяване на спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение до случаите, в които кредиторите не са имали възможността да бъдат изслушани преди влизането в сила на спирането или преди удължаването му по решение на съдебен или административен орган.

Държавите членки могат да предвидят минимален период, който не надхвърля срока, посочен в параграф 6, през който спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение не може да бъде отменяно.