Член 21

Срок за опрощаване на задълженията

1. Държавите членки гарантират, че срокът, след който несъстоятелни предприемачи могат да получат пълно опрощаване на задълженията си, не е по-дълъг от три години и започва да тече най-късно от датата на:

а) в случая на производство, което включва план за погасяване — решението на съдебен или административен орган за утвърждаване на плана или началото на изпълнението на плана; или

б) в случай на всякакви други производства — решението на съдебния или административния орган за откриване на производството, или датата на установяване на масата на несъстоятелността на предприемача.

2. Държавите членки гарантират, че несъстоятелни предприемачи, които са спазили своите задължения, когато такива задължения съществуват съгласно националното право, получават опрощаване на задълженията си при изтичането на срока за опрощаване, без да е необходимо да подават молба до съдебен или административен орган за откриване на производство, в допълнение към производствата по параграф 1.

Без да се засяга първата алинея, държавите членки могат да запазят или да въведат разпоредби, позволяващи на съдебен или административен орган да провери дали предприемачите са изпълнили задълженията си, за да получат опрощаване на задълженията.

3. Държавите членки могат да предвидят, че едно пълно опрощаване на задълженията не възпрепятства продължаването на производство по несъстоятелност, налагащо осребряване и разпределяне на активите на предприемача, които представляват част от масата на несъстоятелността на този предприемач към датата на изтичането на срока за опрощаване.