Член 7
Последствия от спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение
1. Когато предвиденото съгласно националното право задължение на длъжник да подаде искане за откриване на производство по несъстоятелност, което може да завърши с ликвидация на длъжника, възникне, докато производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение са спрени, задължението се отменя временно за срока на спиране на производството.
2. Спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение в съответствие с член 6 преустановява временно, за срока на спирането, откриването по искане на един или повече кредитори на производство по несъстоятелност, което може да завърши с ликвидация на длъжника.
3. Държавите членки могат да предвидят дерогация от параграфи 1 и 2 в случаите, когато длъжникът не е в състояние да плати дълговете си, когато станат изискуеми. В такива случаи държавите членки гарантират, че съдебен или административен орган може да вземе решение да запази ползите от спирането на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, ако откриването на производство по несъстоятелност, което би могло да завърши с ликвидацията на длъжника, не би било в общия интерес на кредиторите, като се вземат предвид обстоятелствата по случая.
4. Държавите членки предвиждат правила, които възпрепятстват кредиторите, за които се прилага спирането, да преустановяват изпълнението на своите задължения или да прекратят, ускорят или по друг начин да изменят подлежащи на изпълнение договори във вреда на длъжника по отношение на задължения, възникнали преди да бъде постановено спирането, единствено поради това, че не са платени от длъжника. Съществени подлежащи на изпълнение договори означава подлежащи на изпълнение договори, които са необходими за продължаването на ежедневното осъществяване на стопанската дейност на длъжника, включително договорите за доставка, спирането на изпълнението по които би довело до пълното спиране на дейността на длъжника.
Първа алинея не изключва възможността държавите членки да предоставят на тези кредитори подходящи гаранции, за да се предотврати несправедливото им третиране, което може да възникне в резултат на прилагането на посочената алинея.
Държавите членки могат да предвидят, че настоящият параграф се прилага и за други подлежащи на изпълнение договори, които не са съществени.
5. Държавите членки гарантират, че кредиторите нямат право да преустановяват изпълнението на своите задължения или да прекратят, ускорят или по друг начин да изменят подлежащи на изпълнение договори в ущърб на длъжника по силата на договорна клауза, в която се предвиждат такива мерки, единствено поради:
а) искане за откриването на производства по превантивно преструктуриране;
б) искане за спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение;
в) откриване на производства по превантивно преструктуриране; или
г) постановяване на същинско спиране на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение.
6. Държавите членки могат да предвидят, че спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение не се прилага спрямо споразумения за нетиране, включително споразумения за приключващо нетиране, на финансовите пазари, енергийните пазари и стоковите пазари, дори при обстоятелства, при които член 31, параграф 1 не се прилага, ако тези споразумения са изпълними съгласно националното право в областта на несъстоятелността. При все това спирането се прилага спрямо принудителното изпълнение от кредитор на вземане срещу длъжника, възникнало в резултат на операция по споразумение за нетиране.
Първата алинея не се прилага за договори за доставка на стоки, услуги или енергия, необходими за извършване на стопанската дейност на длъжника, освен ако тези договори са под формата на позиции, търгувани на борса или на друг пазар, които могат да бъдат заменени по всяко време по текуща пазарна стойност.
7. Държавите членки гарантират, че изтичането на срока на спирането на производства по индивидуални искове за принудително изпълнение без приемането на план за преструктуриране не води само по себе си до откриване на производство по несъстоятелност, което може да завърши с ликвидацията на длъжника, освен ако не са изпълнени другите предвидени в националното право условия за това откриване.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 7.