Член 3

Забрана на нелоялни търговски практики

1.Държавите членки правят необходимото за забрана поне на всяка една от следните нелоялни търговски практики:

а) плащане от купувач на доставчик,

i) когато договорът за доставка предвижда редовната доставка на продуктите по силата на:

— за нетрайни селскостопански и хранителни продукти — по-късно от 30 дни след изтичането на договорения срок за доставка, в който доставките са направени, или по-късно от 30 дни след датата на определяне на платимата сума за този период на доставка, в зависимост от това коя от тези две дати е по-късна;

— за други селскостопански и хранителни продукти — по-късно от 60 дни след изтичането на договорения срок за доставка, в който доставките са направени, или не по-късно от 60 дни след датата на определяне на платимата сума за този период на доставка, в зависимост от това коя от тези две дати е по-късна;

за целите на сроковете за плащане по тази подточка договорените срокове за доставка във всеки случай се приемат за не по-дълги от един месец;

ii) когато договорът за доставка не предвижда редовната доставка на продуктите редовно по силата на:

— за нетрайни селскостопански и хранителни продукти — по-късно от 30 дни след датата на доставка или по-късно от 30 дни след датата на определяне на платимата сума, в зависимост от това коя от тези две дати е по-късна;

— за други селскостопански и хранителни продукти — по-късно от 60 дни след датата на доставка или по-късно от 60 дни след датата на определяне на платимата сума, в зависимост от това коя от тези две дати е по-късна.

Независимо от подточки i) и ii) от настоящата буква, когато платимата сума се определя от купувача:

— сроковете за плащане, посочени в подточка i), започват да текат от изтичането на договорен срок за доставка, в който доставките са направени; и

— сроковете за плащане, посочени в подточка ii), започват да текат от датата на доставката;

б) отказ от купувача на поръчки за нетрайни селскостопански и хранителни продукти с толкова кратко предизвестие, че не може основателно да се очаква доставчикът да намери друг начин за търговска реализация или за употреба на тези продукти; предизвестие от по-малко от 30 дни се счита винаги за такова кратко предизвестие. Държавите членки могат да определят срокове, по-кратки от 30 дни за специфични сектори в надлежно обосновани случаи;

в) едностранна промяна от купувача на договора за доставка на селскостопански и хранителни продукти по отношение на честотата, метода, мястото, времето или обема на доставката или набавянето на селскостопански и хранителни продукти, стандартите за качество, условията на плащане или цените, или по отношение на предоставянето на услуги, доколкото те са изрично посочени в параграф 2;

г) искане от купувач за плащания от доставчик, които не са свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти на доставчика;

д) искане от купувач за плащане от доставчика за похабяване или бракуване на селскостопански и хранителни продукти, или и двете, които са настъпили в помещенията на купувача или след като собствеността е прехвърлена на купувача, когато такова похабяване или бракуване не се дължи на небрежност или вина на доставчика;

е) отказ от купувач да потвърди в писмен вид условията по договор за доставка между купувача и доставчика, за които доставчикът е поискал писмено потвърждение; това положение не се прилага, когато договорът за доставка се отнася за доставянето на продукти от член на организация на производителите, включително кооперация, на организацията на производителите, в която доставчикът членува, ако уставът на тази организация на производителите или правилата и решенията, установени в устава или произтичащи от него, съдържат разпоредби с действие, сходно с действието на условията по договора за доставка;

ж) неправомерно придобиване, използване или разкриване от купувача на търговски тайни на доставчика по смисъла на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета ;

з) предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права, включително като подава жалба или сътрудничи в разследването на правоприлагащи органи;

и) искане от купувача към доставчика за компенсация за разходите по разглеждане на жалби на клиенти, свързани с продажбата на продуктите на доставчика, въпреки че не е налице небрежност или вина от страна на доставчика.

Забраната, посочена в буква а) от първа алинея не засяга:

— последиците от просрочените плащания и средствата за правна защита, предвидени в Директива 2011/7/ЕС, които се прилагат чрез дерогация от сроковете за плащане, установени в посочената директива, въз основа на сроковете за плащане, установени в настоящата директива;

— възможността купувач и доставчик да договорят клауза за споделяне на стойността по смисъла на член 172а от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

Забраната, посочена в буква а) от първа алинея не засяга:

— плащания от купувача към доставчиците, когато тези плащания се извършват в рамките на схемата за училищата съгласно член 23 от Регламент (ЕС) № 1308/2013;

— плащания от публични структури, които предоставят здравни услуги, по смисъла на член 4, параграф 4, буква б) от Директива 2011/7/ЕС:

— плащания по договори за доставка между доставчиците на грозде или гроздова мъст за производство на вино и техните преки купувачи, при условие че:

i) специфичните условия на плащане за сделки по продажба са включени в стандартните договори, които са обявени за задължителни от държавата членка в съответствие с член 164 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 преди 1 януари 2019 г., и че това разширяване на обхвата на стандартните договори спрямо други оператори се подновява от държавите членки от тази дата без значителни промени на условията на плащане в ущърб на доставчиците от грозде или гроздова мъст; и

ii) че договорите за доставка между доставчиците на грозде или гроздова мъст за производство на вино и техните преки купувачи са многогодишни или стават многогодишни.

2.Държавите членки гарантират забраната на следните търговски практики, освен ако те са предварително договорени с ясни и недвусмислени условия в договора за доставка или в последващо споразумение между доставчика и купувача:

а) връщане от купувача на непродадени селскостопански и хранителни продукти на доставчика, без купувачът да е заплатил за тези непродадени продукти или без да е заплатил за изхвърлянето им, или и двете;

б) таксуване на доставчика с плащане като условие за складирането, излагането или включването в продуктовата гама на негови селскостопански и хранителни продукти или предоставянето на пазара на такива продукти;

в) искане от купувача за поемане от доставчика на всички или част от разходите за намалени цени на селскостопански и хранителни продукти, продавани от купувача в рамките на промоция;

г) искане от купувача за заплащане от доставчика за рекламирането от купувача на селскостопански и хранителни продукти;

д) искане от купувача за заплащане от доставчика за предлагането на пазара от купувача на селскостопански и хранителни продукти;

е) таксуване на доставчика от купувача с плащане за оборудване на помещения, използвани за продажбата на продуктите на купувача.

Държавите членки гарантират, че търговската практика, посочена в буква в) от първа алинея, е забранена, освен ако преди промоцията, която се прави по инициатива на купувача, купувачът уточни срока на промоцията и очакваните количества селскостопански и хранителни продукти, които ще бъдат поръчани по намалени цени.

3.Когато купувачът изисква заплащане за случаите, описани в параграф 2, алинея първа, буква б), в), г), д) или е), по искане на доставчика купувачът му представя в писмен вид разчет за плащанията за единица стока или общия размер на плащанията, в зависимост от случая, а що се отнася до ситуациите, описани в параграф 2, алинея първа, буква б), г), д) или е), купувачът представя в писмен вид и разчет за разходите на доставчика, както и информация за това на какво се основава този разчет.

4.Държавите членки гарантират, че забраните, установени в параграфи 1 и 2, представляват първостепенни императивни норми, приложими за всички попадащи в обхвата на тези забрани случаи, независимо от приложимото в други случаи право по отношение на договора за доставка между страните.