Член 21

Дългосрочна мобилност

1.След 12 месеца законно пребиваване в първата държава членка като притежател на синя карта на ЕС гражданинът на трета държава има право да влезе, пребивава и работи във втора държава членка с цел висококвалифицирана трудова заетост въз основа на синята карта на ЕС и валиден документ за пътуване съгласно условията, определени в настоящия член.

2.Когато синята карта на ЕС е издадена от държава членка, която не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, и притежателят на синя карта на ЕС преминава, за целите на дългосрочна мобилност, вътрешна граница, на която проверките все още не са премахнати, за да отиде във втора държава членка, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, втората държава членка може да изиска от притежателя на синя карта на ЕС да представи валидна синя карта на ЕС, издадена от първата държава членка, и договор за работа или обвързващо предложение за работа за висококвалифицирана работа за срок от най-малко шест месеца във втората държава членка.

3.Във възможно най-кратък срок и не по-късно от един месец след влизането на притежателя на синя карта на ЕС на територията на втората държава членка до компетентния орган на въпросната държава членка се подава заявление за издаване на синя карта на ЕС. Това заявление се придружава от всички документи, доказващи изпълнението на условията, посочени в параграф 4, за втората държава членка. Държавите членки определят дали заявлението трябва да бъде подадено от гражданина на трета държава или от работодателя. Като алтернатива, държавите членки могат да допуснат заявлението да се подава от който и да било от двамата.

Притежателят на синя карта на ЕС има право да започне работа във втората държава членка най-късно 30 дни след датата на подаване на пълното заявление.

Заявлението може да се подаде до компетентните органи на втората държава членка, докато притежателят на синя карта на ЕС все още пребивава на територията на първата държава членка.

4.За целите на подаване на заявлението, както е посочено в параграф 3, заявителят представя:

а) валидната синя карта на ЕС, издадена от първата държава членка;

б) действителен трудов договор или, съгласно предвиденото в националното право, обвързващо предложение за работа за висококвалифицирана трудова заетост за срок не по-малко от шест месеца във втората държава членка;

в) за регламентирани професии: документите, удостоверяващи, че са изпълнени условията на националното право за упражняване от граждани на Съюза на регламентираната професия, посочена в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа, съгласно предвиденото в националното право;

г) валиден документ за пътуване съгласно предвиденото в националното право; и

д) доказателство за спазване на прага на заплатите, определен във втората държава членка съгласно член 5, параграф 3, или, когато е приложимо, член 5, параграф 4 или 5.

Във връзка с първата алинея, буква в), за целите на кандидатстването за синя карта на ЕС във втора държава членка, притежателите на синя карта на ЕС се третират наравно с гражданите на Съюза по отношение на признаването на професионалните квалификации, в съответствие с приложимото право на Съюза и националното право.

За нерегламентираните професии, когато първата държава членка е издала синя карта на ЕС въз основа на висока степен на професионални умения за професии, които не са изброени в приложение I, от заявителя може да се изиска да представи документи, удостоверяващи висока професионална квалификация във връзка с работата, която ще се извършва, както е предвидено в правото на втората държава членка.

5.За целите на подаване на заявлението, както е посочено в параграф 3, съответната държава членка може да изиска от заявителя:

а) за нерегламентирани професии, когато притежателят на синя карта на ЕС е работил по-малко от две години в първата държава членка – да представи документи, удостоверяващи висока професионална квалификация във връзка с работата която ще се извършва, както е предвидено в националното право;

б) да представи доказателства, че има или, ако това е предвидено в националното право, че е кандидатствал за здравна застраховка за всички рискове, които обичайно се покриват за гражданите на съответната държава членка, за периодите, през които такова застрахователно покритие или съответните права на обезщетение не се предоставят във връзка със или вследствие на трудовия договор.

6.Втората държава членка отхвърля заявление за издаване на синя карта на ЕС, когато:

а) не е спазен параграф 4;

б) представените документи са придобити чрез измама, са неистински или са преправени;

в) трудовата заетост не отговаря на условията, предвидени в приложимото право, определени в колективни трудови договори или установени от практиките, както е посочено в член 5, параграф 2; или

г) притежателят на синя карта на ЕС представлява заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.

7.По отношение на всяка процедура за кандидатстване за целите на дългосрочна мобилност се прилагат съответно процесуалните гаранции, предвидени в член 11, параграфи 2 и 3. Без да се засяга параграф 4 от настоящия член, при решение за отхвърляне на заявление за дългосрочна мобилност се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, като се спазва принципът на пропорционалност.

8.Втората държава членка може да отхвърли заявление за синя карта на ЕС въз основа на проверка, извършена в съответствие с член 7, параграф 2, буква а), само ако тази държава членка извършва такива проверки, когато тя е първа държава членка.

9.Втората държава членка взема едно от следните решения по заявлението за синя карта на ЕС:

а) ако са изпълнени условията за мобилност, определени в настоящия член — да издаде синя карта на ЕС и да позволи на гражданина на трета държава да пребивава на нейната територия с цел висококвалифицирана трудова заетост; или

б) ако не са изпълнени условията за мобилност, определени в настоящия член — да отхвърли заявлението и да изиска от кандидата и членовете на семейството му, в съответствие с процедурите, предвидени в националното право, да напуснат нейната територия.

Чрез дерогация от член 11, параграф 1 втората държава членка уведомява писмено заявителя и първата държава членка за своето решение във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни след датата на подаване на пълното заявление.

При извънредни и надлежно обосновани обстоятелства, свързани със сложността на заявлението, държавата членка може да удължи с 30 дни срока, посочен във втората алинея. Тя уведомява заявителя за удължаването до 30 дни след датата на подаване на пълното заявление.

В уведомлението си до първата държава членка втората държава членка посочва всички основания по параграф 6, букви б) и г) за отхвърляне на заявлението.

10.Когато срокът на валидност на синята карта на ЕС, издадена от първата държава членка, изтече докато трае процедурата за кандидатстване, втората държава членка може да издаде национално разрешение за временно пребиваване или равностойно на него разрешение, което дава възможност на заявителя да продължи законния си престой на нейната територия, докато компетентните органи вземат решение по заявлението.

11.Когато притежател на синя карта на ЕС и, ако е приложимо, членовете на неговото семейство, се възползват за втори път от възможността да се преместят в друга държава членка при условията на настоящия член и на член 22, под „първа държава членка“ се разбира държавата членка, която съответното лице напуска, а под „втора държава членка“ се разбира държавата членка, за която е подал заявление за пребиваване. Независимо от параграф 1 от настоящия член притежател на синя карта на ЕС може да се премести в друга държава членка за втори път, след като е пребивавал законно шест месеца в първата държава членка като притежател на синя карта на ЕС.