Член 1

Предмет

С настоящата директива се определят:

а) условията за влизане и пребиваване за повече от три месеца на територията на държавите членки, както и правата на гражданите на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и на членовете на техните семейства;

б) условията за влизане и пребиваване и правата на гражданите на трети държави и на членовете на техните семейства, посочени в буква а), в държави членки, различни от държавата членка, която първа е издала синя карта на ЕС.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

1) „гражданин на трета държава“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС;

2) „висококвалифицирана трудова заетост“ означава наемане на работа на лице, което:

а) в съответната държава членка е защитено като работник или служител по силата на националното трудово право или в съответствие с националната практика, независимо от правоотношението, за целите на упражняване на действителна и ефективна трудова дейност за чужда сметка или под чуждо ръководство;

б) получава заплащане за този свой труд; и

в) притежава изискваната висока професионална квалификация;

3) „синя карта на ЕС“ означава разрешение за пребиваване с обозначението „синя карта на ЕС“, което дава право на притежателя си да пребивава и да работи на територията на държава членка съгласно условията на настоящата директива;

4) „първа държава членка“ означава държавата членка, която първа предоставя синя карта на ЕС на гражданин на трета държава;

5) „втора държава членка“ означава всяка държава членка, в която притежателят на синя карта на ЕС възнамерява да упражнява или упражнява правото на мобилност по смисъла на настоящата директива и която е различна от първата държава членка;

6) „членове на семейството“ означава граждани на трета държава, които са членове на семейството, както са посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО;

7) „висока професионална квалификация“ означава квалификация, която е удостоверена с доказателство за придобито висше образование или за висока степен на професионални умения;

8) „придобито висше образование“ означава диплома, свидетелство или друго удостоверение за формална квалификация, издадено от компетентен орган, удостоверяващи успешното завършване на висше образование или на програма за равностойно на него образование след завършено средно образование, а именно набор от курсове, осигурени от образователна институция, призната като висше учебно заведение или заведение за равностойно образование след завършено средно образование от държавата, в която се намира, като обучението, необходимо за придобиването на тази квалификация, е с продължителност не по-малка от три години и отговаря най-малко на степен 6 по ISCED от 2011 г. или, когато е уместно, на степен 6 по ЕКР, в съответствие с националното право;

9) „висока степен на професионални умения“ означава:

а) когато се отнася за професиите от списъка, съдържащ се в приложение I, знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез професионален опит на ниво, сравнимо с придобито висше образование, и които имат отношение към професията или сектора, посочени в трудовия договор или обвързващото предложение за работа, и които са придобити в определения в приложение I период за всяка съответна професия;

б) когато се отнася за други професии, само когато това е предвидено в националното право или с национални процедури, знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез поне пет години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, и които имат отношение към професията или сектора, посочени в трудовия договор или обвързващото предложение за работа;

10) „професионален опит“ означава действителното и законно упражняване на съответната професия;

11) „регламентирана професия“ означава регламентирана професия съгласно определението в член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36/ЕО;

12) „нерегламентирана професия“ означава професия, която не е регулирана;

13) „служебна дейност“ означава временна дейност, пряко свързана със стопанските интереси на работодателя и с професионалните задължения на притежателя на синя карта на ЕС въз основа на трудовия договор в първата държава членка, включително участие във вътрешни или външни бизнес срещи, участие в конференции или семинари, водене на преговори по бизнес сделки, извършване на продажби или маркетингови дейности, проучване на бизнес възможности или участие в и преминаване на обучение;

14) „международна закрила“ означава международна закрила по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2011/95/ЕС.

Член 3

Приложно поле

1.Настоящата директива се прилага по отношение на граждани на трети държави, които кандидатстват за приемане или са приети на територията на държава членка за целите на висококвалифицирана трудова заетост съгласно настоящата директива.

2.Настоящата директива не се прилага по отношение на граждани на трети държави:

а) които са подали молба за международна закрила и очакват решение по своя статут или се ползват с временна закрила в съответствие с Директива 2001/55/ЕО (23) на Съвета в дадена държава членка;

б) които са подали молба за закрила в съответствие с националното право, международните задължения или практиката на дадена държава членка и очакват решение по своя статут или които се ползват със закрила в съответствие с националното право, международните задължения или практиката на дадена държава членка;

в) които кандидатстват за пребиваване в държава членка в качеството на научни работници по смисъла на Директива (ЕС) 2016/801 с цел провеждане на научноизследователски проект;

г) които имат в дадена държава членка статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС в съответствие с Директива 2003/109/ЕО и упражняват своето право да пребивават в друга държава членка с цел извършване на икономическа дейност в качеството си на заето или самостоятелно заето лице;

д) които влизат в държава членка по силата на ангажименти, съдържащи се в международно споразумение, което улеснява влизането и временния престой на някои категории физически лица, свързани с търговия и инвестиции, с изключение на граждани на трети държави, които са приети на територията на държава членка в качеството на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер в съответствие с Директива 2014/66/ЕС;

д) чието експулсиране е било временно преустановено поради фактически или правни основания;

ж) които попадат в приложното поле на Директива 96/71/ЕО, за периода на командироването им на територията на съответната държава членка; или

з) които по силата на споразумения между Съюза и държавите членки, от една страна, и трети държави, от друга страна, се ползват в качеството на граждани на тези трети държави с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Съюза.

3.Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да издават разрешения за пребиваване, различни от синя карта на ЕС, за целите на висококвалифицирана трудова заетост. Такива разрешения за пребиваване не предоставят право на пребиваване в други държави членки, както е предвидено в настоящата директива.

Член 4

По-благоприятни разпоредби

1.Настоящата директива се прилага, без да се засягат по-благоприятните разпоредби на:

а) правото на Съюза, включително двустранни или многостранни споразумения, сключени между Съюза или Съюза и държавите членки, от една страна, и една или повече трети държави, от друга страна; и

б) двустранните или многостранните споразумения, сключени между една или повече държави членки и една или повече трети държави.

2.Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да приемат или да запазят по-благоприятни разпоредби по отношение на член 8, параграф 5, член 11, член 15, параграф 4, членове 16 и 17 и член 18, параграф 4.

Член 5

Критерии за прием

1.Във връзка с приема на гражданин на трета държава съгласно настоящата директива заявителят за синя карта на ЕС:

а) представя валиден трудов договор или, съгласно предвиденото в националното право, обвързващо предложение за работа за висококвалифицирана трудова заетост за срок не по-малко от шест месеца в съответната държава членка;

б) за нерегламентирани професии – представя документи, удостоверяващи съответната висока професионална квалификация във връзка с работата, която ще се извършва;

в) за регламентирани професии – представя документи, удостоверяващи, че са изпълнени условията на националното право за упражняване от граждани на Съюза на регламентираната професия, посочена в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа, в съответствие с предвиденото в националното право;

г) представя валиден документ за пътуване съгласно предвиденото в националното право и, ако се изисква, заявление за виза, валидна виза или, когато е приложимо, валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване;

д) представя доказателство, че има или, ако това се предвижда в националното право, че е кандидатствало за здравна застраховка, покриваща всички рискове, срещу които гражданите на съответната държава членка обичайно са застраховани, за периодите, през които такова застрахователно покритие или съответните права на обезщетение не се предоставят във връзка със или вследствие на трудовия договор.

2.Държавите членки изискват изпълнение на условията, предвидени в приложимото право, определени в колективни трудови договори или установени в практиките за висококвалифицирана трудова заетост в съответните сектори на заетост.

3.В допълнение към изискванията, посочени в параграфи 1 и 2, размерът на брутната годишна заплата, определен въз основа на месечната или годишната заплата, посочена в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа, е не по-нисък от прага на заплатите, определен и публикуван за тази цел от съответната държава членка.

Прагът на заплатите, посочен в първата алинея, се определя от съответната държава членка след консултации със социалните партньори в съответствие с националните практики. Той е най-малко 1,0 пъти и не повече от 1,6 пъти по-висок от средната брутна годишна заплата в съответната държава членка.

4.Чрез дерогация от параграф 3 за целите на заетостта в професии, при които има особена необходимост от работници, които са граждани на трети държави и които попадат в основните групи 1 и 2 от класификацията ISCO, всяка държава членка може да прилага по-нисък праг на заплатите, който е не по-малко от 80 % от прага на заплатите, определен от същата държава членка в съответствие с параграф 3, при условие че по-ниският праг на заплатите е не по-нисък от 1,0 пъти средната брутна годишна заплата в тази държава членка.

5.Чрез дерогация от параграф 3 по отношение на граждани на трети държави, които са придобили висше образование не повече от три години преди подаването на заявление за синя карта на ЕС, всяка държава членка може да прилага по-нисък праг на заплатите, който е не по-малко от 80 % от прага на заплатите, определен от същата държава членка в съответствие с параграф 3, при условие че по-ниският праг на заплатите е не по-нисък от 1,0 пъти средната брутна годишна заплата в съответната държава членка.

При подновяване на синята карта на ЕС, издадена през този тригодишен период, прагът на заплатите, посочен в първа алинея, продължава да се прилага, ако:

а) не е изминал първоначалният период от три години; или

б) от издаването на първата синя карта на ЕС не са изминали 24 месеца.

6.Когато заявление за синя карта на ЕС се отнася до гражданин на трета държава, който притежава национално разрешение за пребиваване за целите на висококвалифицирана трудова заетост, издадено от същата държава членка, тази държава членка:

а) не изисква от заявителя да представи документите, посочени в параграф 1, буква б) или в), ако съответната висока професионална квалификация вече е била проверена в контекста на заявлението за национално разрешение за пребиваване;

б) не изисква от заявителя да представи доказателствата, предвидени в параграф 1, буква д) от настоящия член, освен ако заявлението е подадено в контекста на смяна на работата в който случай се прилага съответно член 15; и

в) не прилага член 7, параграф 2, буква а), освен ако заявлението е подадено в контекста на смяна на работата, в който случай се прилага съответно член 15.

7.Държавите членки могат да изискват от съответния гражданин на трета държава да посочи адреса си на тяхната територия.

Когато правото на държава членка изисква при подаването на заявлението да бъде посочен адрес и съответният гражданин на трета държава все още не знае своя бъдещ адрес, държавите членки приемат временен адрес. В такъв случай гражданинът на трета държава посочва своя постоянен адрес най-късно при издаването на синята карта на ЕС съгласно член 9.

Член 6

Капацитет за прием

Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да определят капацитета за прием на граждани на трети държави в съответствие с член 79, параграф 5 от ДФЕС.

Член 7

Основания за отхвърляне на заявление за синя карта на ЕС

1.Държавата членка отхвърля заявлението за синя карта на ЕС, когато:

а) не е спазен член 5;

б) представените документи са придобити чрез измама, са неистински или са преправени;

в) се счита, че съответният гражданин на трета държава представлява заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве; или

г) предприятието на работодателя е създадено или извършва дейност с основната цел да улеснява влизането на граждани на трети държави.

2.Държавата членка може да отхвърли заявление за синя карта на ЕС:

а) когато компетентните органи на държавата членка, след направена проверка на положението на пазара на труда, например когато е налице високо равнище на безработица, установят, че въпросното свободно работно място може да бъде попълнено с работна сила от съответната държава членка или от Съюза, от граждани на трети държави, пребиваващи законно в дадената държава членка и които вече участват в нейния пазар на труда по силата на правото на Съюза или националното право, или от дългосрочно пребиваващи в ЕС лица, които желаят да се преместят в тази държава членка с цел висококвалифицирана трудова заетост в съответствие с глава III от Директива 2003/109/ЕО;

б) когато работодателят не е изпълнил своите законови задължения, свързани със социалната сигурност, данъчното облагане, трудовите права или условията на труд;

в) когато предприятието на работодателя е в производство по ликвидация или е прекратено с ликвидация съгласно националното законодателство относно несъстоятелността или не осъществява икономическа дейност;

г) когато работодателят е бил санкциониран за наемане на работа на незаконно пребиваващи граждани на трети държави в съответствие с член 9 от Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24) или за недеклариран труд или незаконно наемане на работа според националното право; или

д) за да се гарантира етично набиране на работници за професии, страдащи от недостиг на квалифицирани работници в държавите на произход, включително въз основа на споразумение, съдържащо списък с професии за тази цел, което е сключено между Съюза и държавите членки, от една страна, и една или повече трети държави, от друга страна, или между държавите членки, от една страна, и една или повече трети държави, от друга страна.

3.Без да се засяга параграф 1, при всяко решение за отхвърляне на заявление се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, като се спазва принципът на пропорционалност.

Член 8

Основания за отнемане или за отказ за подновяване на синя карта на ЕС

1.Държавата членка отнема или отказва подновяването на синя карта на ЕС, когато:

а) синята карта на ЕС или представените документи са били придобити чрез измама, неистински или преправени;

б) съответният гражданин на трета държава вече няма валиден трудов договор за висококвалифицирана трудова заетост;

в) съответният гражданин на трета държава вече не притежава квалификациите, посочени в член 5, параграф 1, буква б) или в); или

г) заплатата на съответния гражданин на трета държава вече не отговаря на прага на заплатите, определен в съответствие с член 5, параграфи 3, 4 или 5, според случая.

2.Държавата членка може да отнеме или да откаже да поднови синя карта на ЕС:

а) по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве;

б) по целесъобразност, когато работодателят не е изпълнил своите законови задължения, свързани със социалната сигурност, данъчното облагане, трудовите права или условията на труд;

в) когато притежателят на синя карта на ЕС не разполага с достатъчно средства, за да се издържа и, когато е приложимо, да издържа членовете на семейството си, без да прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава членка;

г) когато притежателят на синя карта на ЕС пребивава в съответната държава членка с цел, различна от тази, за която е получил разрешение за пребиваване;

д) когато вече не са изпълнени условията, предвидени в приложимото право, определени в колективни трудови договори или установени в практиките за висококвалифицирана трудова заетост в съответните сектори на заетост;

д) когато притежателят на синя карта на ЕС не е спазил съответните процедури, предвидени в член 15, параграф 2, буква а) или в член 15, параграф 3 или 4;

ж) когато притежателят на синя карта на ЕС вече не разполага с валиден документ за пътуване, при условие че преди отнемането на синята карта на ЕС съответната държава членка е дала на този притежател на синя карта на ЕС разумен срок да получи и представи валиден документ за пътуване; или

з) когато притежателят на синя карта на ЕС не изпълнява условията за мобилност съгласно глава V.

За целите на първа алинея, буква в) държавата членка преценява дали средствата са достатъчни като отчита естеството и регулярността им, и може да взема под внимание размера на минималните национални заплати, минималния доход или минималните пенсии, както и броя на членовете на семейството на притежателя на синя карта на ЕС. При тази оценка се взема предвид приносът на членовете на семейството към дохода на домакинството.

3.Чрез дерогация от параграф 2, първа алинея, буква е) от настоящия член неизвършването на уведомяването, изисквано съгласно член 15, параграф 2, буква а) или член 15, параграф 3 или 4, не се смята за достатъчно основание за отнемане или отказ за подновяване на синята карта на ЕС, ако притежателят на синята карта на ЕС докаже, че уведомяването не е достигнало до компетентните органи по независещи от него причини.

4.Чрез дерогация от параграф 1, букви б) и г) държавата членка може да реши да не оттегля или да не отказва да поднови синя карта на ЕС, когато притежателят на синя карта на ЕС временно, но във всички случаи не повече от 12 месеца, не отговаря на критериите за прием, определени в член 5, параграф 1, буква а), член 5, параграф 3 или, когато е приложимо, член 5, параграф 4 или 5, в резултат на заболяване, увреждане или родителски отпуск.

5.Чрез дерогация от параграф 1, букви б) и г) и параграф 2, първа алинея, буква в) синята карта на ЕС не се отнема и подновяването ѝ не може да бъде отказано в случай на безработица на притежателя на синя карта на ЕС, освен когато:

а) притежателят на синя карта на ЕС е натрупал период на безработица над три месеца и е притежавал синя карта на ЕС в продължение на по-малко от две години; или

б) притежателят на синя карта на ЕС е натрупал период на безработица над шест месеца и е притежавал синя карта на ЕС в продължение на поне две години.

Държавите членки може да разрешават да се натрупват по-дълги периоди на безработица, преди да отнемат или да откажат да подновят синята карта на ЕС.

6.Когато държава членка възнамерява да отнеме или да откаже да поднови синя карта на ЕС в съответствие с параграф 2, първа алинея, буква б) или д), компетентният орган уведомява предварително притежателя на синя карта на ЕС и му дава разумен срок от най-малко три месеца за търсене на нова работа, при спазване на условията, посочени в член 15, параграфи 1, 2 и 3. Срокът за търсене на работа е поне шест месеца, когато притежателят на синя карта на ЕС е бил нает преди това в продължение на поне две години.

7.Без да се засяга параграф 1, при всяко решение за отнемане на синя карта на ЕС или за отказ тя да бъде подновена се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, като се спазва принципът на пропорционалност.

Член 9

Синя карта на ЕС

1.Когато гражданин на трета държава изпълнява критериите, определени в член 5, и не се прилагат основания за отказ съгласно член 7, му се издава синя карта на ЕС.

Ако държавата членка издава разрешения за пребиваване само на своята територия и гражданинът на трета държава изпълнява всички условия за прием, определени в настоящата директива, съответната държава членка му издава необходимата виза, за да получи синя карта на ЕС.

2.Държавите членки определят стандартен срок на валидност на синята карта на ЕС, който е поне 24 месеца. Ако трудовият договор на притежателя на синя карта на ЕС е за по-кратък срок, синята карта на ЕС е валидна най-малко за срока на трудовия договор плюс три месеца, но не по-дълго от стандартния срок, посочен в първото изречение. Ако обаче срокът на валидност на документа за пътуване на притежателя на синя карта на ЕС е по-кратък от срока на валидност на синята карта на ЕС, който би се прилагал съгласно първото или второто изречение, синята карта на ЕС е валидна най-малко за срока на валидност на документа за пътуване.

3.Синята карта на ЕС се издава от компетентните органи на съответната държава членка, като се използва единният формат, установен в Регламент (ЕО) № 1030/2002. В съответствие с буква а), точка 12 от приложението към посочения регламент държавите членки може да отбелязват в синята карта на ЕС условията за достъп до пазара на труда, предвидени в член 15, параграф 1 от настоящата директива. Държавите членки отбелязват „Синя карта на ЕС“ в пространството, запазено за обозначаване на „Категория на разрешението“ в разрешението за пребиваване.

Държавите членки могат да предоставят допълнителна информация, свързана с трудовото правоотношение на притежателя на синя карта на ЕС, на хартиен носител или да съхраняват такива данни в електронна форма, в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 и буква а), точка 16 от приложението към същия регламент.

4.Когато държава членка издава синя карта на ЕС на гражданин на трета държава, на когото е предоставила международна закрила, тя вписва следната забележка в полето „Забележки“ на синята карта на ЕС на този гражданин на трета държава: „Международна закрила, предоставена от [името на държавата членка] на [дата]“. Когато тази държава членка оттегли международната закрила, предоставена на притежателя на синя карта на ЕС, тя издава по целесъобразност нова синя карта на ЕС без тази забележка.

5.Когато синята карта на ЕС се издава от държава членка на гражданин на трета държава, на когото е предоставена международна закрила в друга държава членка, държавата членка, издаваща синята карта на ЕС, вписва следната забележка в полето „Забележки“ на синята карта на ЕС, издавана на този гражданин на трета държава: „Международна закрила, предоставена от [името на държавата членка] на [дата]“.

Преди да впише тази забележка, съответната държава членка уведомява държавата членка, която ще бъде посочена в забележката, че възнамерява да издаде синя карта на ЕС, и отправя искане към тази държава членка да потвърди дали притежателят на синята карта на ЕС все още се ползва с международна закрила. Държавата членка, която ще бъде посочена в забележката, отговаря на това искане за информация не по-късно от един месец след получаването му. Когато предоставената международна закрила е оттеглена с окончателно решение, държавата членка, издаваща синята карта на ЕС, не вписва такава забележка.

Когато съгласно съответните международни инструменти или националното право отговорността за международната закрила на притежателя на синя карта на ЕС е прехвърлена на държавата членка, след като е издала синя карта на ЕС в съответствие с първата алинея, тази държава членка изменя забележката по съответния начин в тримесечен срок от прехвърлянето на отговорността.

6.Когато синя карта на ЕС се издава от държава членка въз основа на висока степен на професионални умения за професии, които не са включени в списъка в приложение I, държавата членка, издаваща синята карта на ЕС, вписва следната забележка в полето „Забележки“ в синята карта на ЕС: „[Професия, която не е посочена в списъка, съдържащ се в приложение I]“.

7.По време на срока на валидност синята карта на ЕС предоставя на притежателя си:

а) право на влизане, повторно влизане и престой на територията на държавата членка, издала синята карта на ЕС; и

б) правата, които са предоставени по силата на настоящата директива.

Член 10

Заявления за прием

1.Държавите членки определят дали заявленията за издаване на синя карта на ЕС трябва да се подават от гражданина на трета държава или от работодателя. Като алтернатива държавите членки могат да допуснат заявлението да се подава от който и да било от двамата.

2.Заявлението за синя карта на ЕС се разглежда и проучва, когато съответният гражданин на трета държава пребивава извън територията на държавата членка, в която иска да бъде приет, или когато вече пребивава на територията на съответната държава членка като притежател на валидно разрешение за пребиваване или дългосрочна виза.

3.Чрез дерогация от параграф 2 държава членка може да приеме в съответствие с националното си право заявление за синя карта на ЕС, подадено от гражданин на трета държава, който не притежава валидно разрешение за пребиваване или дългосрочна виза, но се намира законно на нейна територия.

Член 11

Процесуални гаранции

1.Компетентните органи на съответната държава членка вземат решение по заявлението за синя карта на ЕС и уведомяват заявителя писмено в съответствие с процедурите за уведомяване, предвидени в правото на тази държава членка. Решението се приема и съобщава възможно най-бързо, но не по-късно от 90 дни след датата на която е било подадено пълното заявление.

Когато работодателят е бил признат в съответствие с член 13, решението по заявлението за синя карта на ЕС се приема и за него се изпраща уведомление във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни след датата, на която е било подадено пълното заявление.

2.Когато представените документи или предоставената информация в подкрепа на заявлението са неподходящи или непълни, компетентните органи уведомяват заявителя за изискваните допълнителни документи или информация и определят разумен срок за представянето или предоставянето им. Срокът, посочен в параграф 1, спира да тече, докато органите получат изискваните допълнителни документи или информация. Ако изискваните допълнителни документи или информация не бъдат представени в определения срок, заявлението може да бъде отхвърлено.

3.Всяко решение за отхвърляне на заявление за синя карта на ЕС, за отнемане на синя карта на ЕС или за отказ за подновяване на синя карта на ЕС се съобщава писмено на съответния гражданин на трета държава и, когато е приложимо, на неговия работодател в съответствие с процедурите за уведомяване, предвидени в съответното национално право. В уведомлението се посочват причините за решението и компетентният орган, пред който то може да бъде обжалвано, както и крайният срок за обжалване. Държавите членки предоставят ефективни средства за правна защита в съответствие с националното право.

4.Заявителят има право да подаде заявление за подновяване на синята си карта на ЕС преди изтичане на срока ѝ на валидност. Държавите членки могат да определят срок от не повече от 90 дни преди изтичането на срока на валидност на синята карта на ЕС за подаването на заявление за подновяване.

5.Когато срокът на валидност на синята карта на ЕС изтече докато трае процедурата за подновяване, държавите членки позволяват на гражданина на трета държава да остане на тяхната територия в качеството на притежател на синя карта на ЕС, докато компетентните органи вземат решение по заявлението за подновяване.

6.Когато държавите членки издават национални разрешения за пребиваване за целите на висококвалифицирана трудова заетост, те предоставят на притежателите на синя карта на ЕС същите процесуални гаранции като предвидените в националните им схеми, ако процесуалните гаранции по такива национални схеми са по-благоприятни от предвидените в параграфи 1—5.

Член 12

Такси

Държавите членки могат да изискват заплащането на такси за обработването на заявления в съответствие с настоящата директива. Размерът на таксите, които държава членка налага за обработването на заявленията, не може да е непропорционален или прекомерен.

Ако държавите членки издават национални разрешения за пребиваване за целите на висококвалифицирана трудова заетост, те не трябва да изискват от заявителите за синя карта на ЕС да плащат по-високи такси от тези, налагани на заявителите за национални разрешения.

Член 13

Признати работодатели

1.Държавите членки могат да предвидят процедури за признаване на работодатели в съответствие със своето национално право или административни практики с цел прилагане на опростена процедура за издаване на синя карта на ЕС.

Когато държава членка предвиди такива процедури за признаване, тя предоставя на съответните работодатели ясна и прозрачна информация, отнасяща се наред с другото до условията и критериите за признаване, срока на валидност на признаването и последиците от неспазване на условията за признаване, включително евентуалното отнемане или отказ за подновяване на статута на признат работодател, както и приложимите санкции.

Процедурите за признаване не водят до непропорционална или прекомерна административна тежест или разходи за работодателите, и по-специално за малките и средните предприятия.

2.Опростените процедури включват обработването на заявления в съответствие с член 11, параграф 1, втора алинея. Заявителите се освобождават от изискването да представят или предоставят едно или повече от доказателствата, посочени в член 5, параграф 1, буква б) или д) или в член 5, параграф 7.

3.Държавите членки могат да откажат да признаят работодател съгласно параграф 1, когато на същия е била наложена санкция за:

а) наемане на работа на незаконно пребиваващи граждани на трети държави в съответствие с Директива 2009/52/ЕО;

б) недеклариран труд или незаконно наемане на работа съгласно националното право; или

в) неизпълнение на законовите му задължения, свързани със социалната сигурност, данъчното облагане, трудовите права или условията на труд.

При всяко решение за отказ за признаване на работодател се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, включително времето, изтекло от налагането на санкцията, и се спазва принципът на пропорционалност.

4.Държавите членки могат да откажат да подновят статута на признат работодател или могат да вземат решение за отнемане на този статут, ако работодателят не изпълнява своите задължения съгласно настоящата директива или когато статутът е придобит чрез измама.

5.Когато държавите членки издават национални разрешения за пребиваване за целите на висококвалифицирана трудова заетост и са въвели процедури за признаване на работодатели, улесняващи издаването на такива разрешения за пребиваване, те прилагат същите процедури за признаване и за заявленията за синя карта на ЕС, когато процедурите за признаване при издаването на такива разрешения са по-благоприятни от предвидените в параграфи 1—4.

Член 14

Санкции срещу работодатели

1.Държавите членки предвиждат санкции за работодателите, които не са изпълнили задълженията си съгласно настоящата директива. Тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.Държавите членки предвиждат мерки за предотвратяване на евентуални злоупотреби при прилагането на настоящата директива. Тези мерки включват наблюдение, оценка и когато е подходящо — проверки, в съответствие с националното право или административната практика.

Член 15

Достъп до пазара на труда

1.Притежателите на синя карта на ЕС имат достъп до висококвалифицирана трудова заетост в съответната държава членка съгласно условията, предвидени в настоящия член.

2.През първите 12 месеца на законна заетост на съответното лице като притежател на синя карта на ЕС държавата членка може:

а) да изисква нейните компетентни органи да бъдат уведомявани в съответствие с процедурите, предвидени в националното право, за всяка смяна на работодателя или за промяна, която може да засегне изпълнението на критериите за прием, посочени в член 5; и

б) да изисква за всяка смяна на работодателя да се извършва проверка на положението на пазара на труда, при условие че държавата членка извършва проверката в съответствие с член 7, параграф 2, буква а).

Правото на притежателя на синя карта на ЕС да промени трудовата си заетост може да бъде временно преустановено за максимален срок от 30 дни, докато съответната държава членка проверява дали са изпълнени критериите за прием, предвидени в член 5, и дали съответното свободно работно място не може да бъде попълнено с лицата, изброени в член 7, параграф 2, буква а). Съответната държава членка може да се противопостави на промяната на заетостта в рамките на тези 30 дни.

3.След изтичане на 12-месечния период, посочен в параграф 2, държавите членки може да поставят само изискване за уведомяване в съответствие с процедурите, определени в националното право, при смяна на работодателя или при промяна, засягаща изпълнението на критериите за прием, предвидени в член 5. Това изискване не спира упражняването на правото на притежателя на синя карта на ЕС да приеме и да извършва съответната нова трудова дейност.

4.По време на период на безработица притежателят на синя карта на ЕС има право да търси и да приеме работа в съответствие с настоящия член. Притежателят на синя карта на ЕС уведомява компетентните органи на държавата членка на пребиваване за началото на периода на безработица и, по целесъобразност, за края на периода на безработица съгласно съответните национални процедури.

5.Без да се засягат критериите за прием, определени в член 5, държавите членки може да позволят на притежателите на синя карта на ЕС да извършват дейност като самостоятелно заети лица паралелно с висококвалифицираната трудова заетост, в съответствие с условията, предвидени в националното право. Това не засяга компетентността на държавите членки да ограничават обхвата на разрешената дейност като самостоятелно заети лица.

Всяка дейност като самостоятелно заето лице може да има единствено допълнителен характер спрямо основната трудова заетост на съответното лице в качеството му на притежател на синя карта на ЕС.

6.Когато държавите членки издават национални разрешения за пребиваване за целите на висококвалифицирана трудова заетост, те гарантират на притежателите на синя карта на ЕС достъп до дейности на самостоятелно заети лица при не по-малко благоприятни условия от предвидените в съответната национална схема.

7.Без да се засягат критериите за прием, определени в член 5, държавите членки могат да позволят на притежателите на синя карта на ЕС да извършват професионална дейност, различна от основната им дейност в качеството им на притежатели на синя карта на ЕС, в съответствие с условията, предвидени в националното право.

8.Чрез дерогация от параграф 1 всяка държава членка може да запази ограничения на достъпа до трудова дейност в съответствие със съществуващото национално право или правото на Съюза, при условие че тази трудова дейност предполага поне понякога участие в упражняването на публична власт и отговорност за гарантиране на общия интерес на държавата или че тази трудова дейност може да се упражнява само от граждани на съответната държава членка, граждани на Съюза или граждани на ЕИП.

9.Настоящият член не засяга принципа на предпочитане на граждани на Съюза, ако същият е приложим съгласно съответните актове за присъединяване.

Член 16

Равно третиране

1.Притежателите на синя карта на ЕС се третират наравно с гражданите на държавата членка, издаваща синята карта на ЕС, по отношение на:

а) условията за заетост, включително минималната възраст за наемане на работа, и условията на труд, включително заплащането и уволняването, работното време, отпуските и празничните дни, както и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд;

б) свободата на сдружаване, принадлежност към и членство в организация, представляваща работници или работодатели, или във всяка друга организация, чиито членове упражняват определена професия, включително правата и привилегиите, които тези организации предоставят, без да се засягат националните разпоредби относно обществения ред и обществената сигурност;

в) образованието и професионалното обучение;

г) признаването на дипломи, удостоверения и други професионални квалификации в съответствие с приложимите национални процедури;

д) клоновете на социалната сигурност, посочени в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004; и

д) достъпа до стоки и услуги и предлагането на стоки и услуги за обществеността, включително процедури за жилищно настаняване, както и до услуги по предоставяне на информация и консултиране от службите по заетостта.

2.Във връзка с параграф 1, буква в) държавата членка може да ограничи равното третиране по отношение на стипендиите и заемите за обучение и издръжка или други стипендии и заеми, свързани със средното и висшето образование и с професионалното обучение. За достъпа до университетско образование и до образование след завършено средно образование може да бъдат предвиждани специални условия в съответствие с националното право.

Що се отнася до параграф 1, буква е), държавата членка може да ограничи равното третиране по отношение на процедурите за жилищно настаняване. Това не засяга свободата на договаряне в съответствие с правото на Съюза и националното право.

3.Притежателите на синя карта на ЕС, които се преместват в трета държава, или преживелите ги лица, които пребивават в трета държава и чиито права произтичат от притежател на синя карта на ЕС, получават законоустановени пенсии за старост, инвалидност и смърт въз основа на предишната заетост на притежателя на синя карта на ЕС, които са придобити в съответствие със законодателството, посочено в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, при същите условия и в същия размер като гражданите на съответните държави членки, когато тези граждани се преместват в трета държава.

4.Правото на равно третиране, предвидено в параграф 1, не засяга правото на държавата членка да отнеме или да откаже да поднови синята карта на ЕС в съответствие с член 8.

5.Настоящият член не се прилага по отношение на притежатели на синя карта на ЕС, които имат право на свободно движение в съответната държава членка съгласно правото на Съюза.

6.Настоящият член се прилага по отношение на притежатели на синя карта на ЕС, на които е предоставена международна закрила, само когато те пребивават в държава членка, различна от държавата членка, която им е предоставила международна закрила.

7.Когато държавите членки издават национални разрешения за пребиваване за целите на висококвалифицирана трудова заетост, те предоставят на притежателите на синя карта на ЕС същите права на равно третиране като тези, предоставени на притежателите на национални разрешения за пребиваване, ако тези права на равно третиране са по-благоприятни от предвидените в настоящия член.

Член 17

Членове на семейството

1.Директива 2003/86/ЕО се прилага при спазване на дерогациите, посочени в настоящия член.

2.Чрез дерогация от член 3, параграф 1 и член 8 от Директива 2003/86/ЕО събирането на семейството не може да зависи от това притежателят на синя карта на ЕС да може с основание да очаква да получи право на постоянно пребиваване, да притежава разрешение за пребиваване със срок на валидност една година или повече или да има минимален срок на пребиваване.

3.Чрез дерогация от член 4, параграф 1, трета алинея и член 7, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/86/ЕО посочените в тях условия и мерки за интегриране могат да се прилагат, но само след като съответните лица получат право на събиране на семейството.

4.Чрез дерогация от член 5, параграф 4, първа алинея от Директива 2003/86/ЕО, когато са изпълнени условията за събиране на семейството и пълните заявления са подадени едновременно, решенията по заявленията на членовете на семейството се вземат и съобщават едновременно с решението по заявлението за синя карта на ЕС. Когато членовете на семейството се присъединяват към притежателя на синя карта на ЕС, след като тя му е била издадена, и условията за събиране на семейството са изпълнени, решението се взема и съобщава във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 90 дни след датата на подаване на пълното заявление. Член 11, параграфи 2 и 3 от настоящата директива се прилага съответно.

5.Чрез дерогация от член 13, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/86/ЕО срокът на валидност на разрешенията за пребиваване на членовете на семейството е същият като този на синята карта на ЕС, доколкото срокът на валидност на техните документи за пътуване позволява това.

6.Чрез дерогация от член 14, параграф 2 от Директива 2003/86/ЕО държавите членки не прилагат никакви срокове по отношение на достъпа на членовете на семейството до пазара на труда. Чрез дерогация от член 14, параграф 1, буква б) от посочената директива и без да се засягат ограниченията, предвидени в член 15, параграф 8 от настоящата директива, членовете на семейството имат достъп до всякаква трудова заетост и до дейност като самостоятелно заети лица в съответствие с приложимите изисквания на националното право в съответната държава членка.

7.Чрез дерогация от член 15, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО за целите на изчисляване на продължителността на пребиваване, изисквана за получаването на самостоятелно разрешение за пребиваване, пребиваването в различни държави членки се изчислява кумулативно. Държавите членки могат да изискват законно и непрекъснато пребиваване в продължение на две години на територията на държавата членка, в която се подава заявлението за издаване на самостоятелно разрешение за пребиваване, непосредствено преди подаването на съответното заявление.

8.Настоящият член не се прилага по отношение на членове на семейството на притежатели на синя карта на ЕС, които имат право на свободно движение в съответната държава членка съгласно правото на Съюза.

9.Настоящият член се прилага по отношение на членове на семейството на притежателите на синя карта на ЕС, на които е предоставена международна закрила, само когато тези притежатели на синя карта на ЕС пребивават в държава членка, различна от държавата членка, която им е предоставила международна закрила.

10.Когато държавите членки издават национални разрешения за пребиваване за целите на висококвалифицирана трудова заетост, те предоставят на притежателите на синя карта на ЕС и на членовете на техните семейства същите права като тези, предоставени на притежателите на национални разрешения за пребиваване и членовете на техните семейства, ако тези права са по-благоприятни от предвидените в настоящия член.

Член 18

Статут на дългосрочно пребиваващи в ЕС за притежателите на синя карта на ЕС

1.Директива 2003/109/ЕО се прилага при спазване на изключенията, предвидени в настоящия член.

2.Чрез дерогация от член 4, параграф 1 от Директива 2003/109/ЕО притежателят на синя карта на ЕС, който е използвал възможността, предвидена в член 21 от настоящата директива, може да натрупва периоди на пребиваване в различни държави членки, за да изпълни изискването относно продължителността на пребиваване, при условие че притежателят на синята карта на ЕС е натрупал:

а) броя години законно и непрекъснато пребиваване на територията на държавите членки, изискван съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2003/109/ЕО, в качеството на притежател на синя карта на ЕС, на национално разрешение за пребиваване за висококвалифицирана трудова заетост, на разрешение за изследовател или, когато е уместно, на разрешение за студент в съответствие с член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/109/ЕО или в качеството на лице, на което е предоставена международна закрила; и

б) две години законно и непрекъснато пребиваване като притежател на синя карта на ЕС на територията на държавата членка, в която се подава заявлението за статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС, непосредствено преди подаването на съответното заявление.

3.За целите на изчисляването на продължителността на законното и непрекъснато пребиваване в Съюза, посочена в параграф 2, буква а) от настоящия член, и чрез дерогация от член 4, параграф 3, първа алинея от Директива 2003/109/ЕО, продължителността на законното и непрекъснато пребиваване в Съюза не се прекъсва от периодите на отсъствие от територията на съответната държава членка, ако тези периоди на отсъствие са по-кратки от 12 последователни месеца и не надхвърлят общо 18 месеца в рамките на горепосочената продължителност.

4.Чрез дерогация от член 9, параграф 1, буква в) от Директива 2003/109/ЕО държавите членки удължават на 24 последователни месеца периода, през който лице със статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС, притежаващо разрешение за дългосрочно пребиваване, съдържащо забележката, посочена в член 19, параграф 2 от настоящата директива, и членовете на неговото семейство, които са получили статут на дългосрочно пребиваващи в ЕС, могат да отсъстват от територията на Съюза.

5.Член 16, параграф 1, буква е), член 16, параграф 3, член 20 и, когато е приложимо, членове 17 и 22 се прилагат по отношение на притежатели на разрешение за дългосрочно пребиваване, съдържащо забележката, посочена в член 19, параграф 2.

6.Когато дългосрочно пребиваващо в ЕС лице, което притежава разрешение за дългосрочно пребиваване, съдържащо забележката, посочена в член 19, параграф 2 от настоящата директива, упражнява своето право да се премести във втора държава членка съгласно глава III от Директива 2003/109/ЕО, член 14, параграфи 3 и 4 от посочената директива не се прилагат. Втората държава членка може да прилага мерки в съответствие с член 21, параграф 8 от настоящата директива.

Член 19

Разрешение за дългосрочно пребиваване

1.Държавите членки издават на притежателите на синя карта на ЕС, които отговарят на условията, предвидени в член 18 от настоящата директива за придобиването на статут на дългосрочно пребиваващи в ЕС, разрешение за пребиваване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002.

2.Държавите членки отбелязват „Бивш притежател на синя карта на ЕС“ в полето „Забележки“ на разрешението за пребиваване, посочено в параграф 1.

Член 20

Краткосрочна мобилност

1.Когато гражданин на трета държава, притежаващ валидна синя карта на ЕС, издадена от държава членка, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, влезе и пребивава в една или няколко втори държави членки за срок от 90 дни в рамките на период от 180 дни с цел извършване на служебна дейност, втората държава членка не изисква друго разрешение за извършването на такава дейност освен синята карта на ЕС.

2.Гражданин на трета държава, притежаващ валидна синя карта на ЕС, издадена от държава членка, която не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, има право на влизане и престой с цел извършване на служебна дейност в една или няколко втори държави членки за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни въз основа на синята карта на ЕС и на валиден документ за пътуване. Когато притежателят на синя карта на ЕС пресече вътрешна граница, за която проверките все още не са премахнати, за да влезе във втора държава членка, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, втората държава членка може да изиска от притежателя на синя карта на ЕС да представи доказателства за работната цел на престоя. Втората държава членка не изисква друго разрешение за извършването на служебната дейност освен синята карта на ЕС.

Член 21

Дългосрочна мобилност

1.След 12 месеца законно пребиваване в първата държава членка като притежател на синя карта на ЕС гражданинът на трета държава има право да влезе, пребивава и работи във втора държава членка с цел висококвалифицирана трудова заетост въз основа на синята карта на ЕС и валиден документ за пътуване съгласно условията, определени в настоящия член.

2.Когато синята карта на ЕС е издадена от държава членка, която не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, и притежателят на синя карта на ЕС преминава, за целите на дългосрочна мобилност, вътрешна граница, на която проверките все още не са премахнати, за да отиде във втора държава членка, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, втората държава членка може да изиска от притежателя на синя карта на ЕС да представи валидна синя карта на ЕС, издадена от първата държава членка, и договор за работа или обвързващо предложение за работа за висококвалифицирана работа за срок от най-малко шест месеца във втората държава членка.

3.Във възможно най-кратък срок и не по-късно от един месец след влизането на притежателя на синя карта на ЕС на територията на втората държава членка до компетентния орган на въпросната държава членка се подава заявление за издаване на синя карта на ЕС. Това заявление се придружава от всички документи, доказващи изпълнението на условията, посочени в параграф 4, за втората държава членка. Държавите членки определят дали заявлението трябва да бъде подадено от гражданина на трета държава или от работодателя. Като алтернатива, държавите членки могат да допуснат заявлението да се подава от който и да било от двамата.

Притежателят на синя карта на ЕС има право да започне работа във втората държава членка най-късно 30 дни след датата на подаване на пълното заявление.

Заявлението може да се подаде до компетентните органи на втората държава членка, докато притежателят на синя карта на ЕС все още пребивава на територията на първата държава членка.

4.За целите на подаване на заявлението, както е посочено в параграф 3, заявителят представя:

а) валидната синя карта на ЕС, издадена от първата държава членка;

б) действителен трудов договор или, съгласно предвиденото в националното право, обвързващо предложение за работа за висококвалифицирана трудова заетост за срок не по-малко от шест месеца във втората държава членка;

в) за регламентирани професии: документите, удостоверяващи, че са изпълнени условията на националното право за упражняване от граждани на Съюза на регламентираната професия, посочена в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа, съгласно предвиденото в националното право;

г) валиден документ за пътуване съгласно предвиденото в националното право; и

д) доказателство за спазване на прага на заплатите, определен във втората държава членка съгласно член 5, параграф 3, или, когато е приложимо, член 5, параграф 4 или 5.

Във връзка с първата алинея, буква в), за целите на кандидатстването за синя карта на ЕС във втора държава членка, притежателите на синя карта на ЕС се третират наравно с гражданите на Съюза по отношение на признаването на професионалните квалификации, в съответствие с приложимото право на Съюза и националното право.

За нерегламентираните професии, когато първата държава членка е издала синя карта на ЕС въз основа на висока степен на професионални умения за професии, които не са изброени в приложение I, от заявителя може да се изиска да представи документи, удостоверяващи висока професионална квалификация във връзка с работата, която ще се извършва, както е предвидено в правото на втората държава членка.

5.За целите на подаване на заявлението, както е посочено в параграф 3, съответната държава членка може да изиска от заявителя:

а) за нерегламентирани професии, когато притежателят на синя карта на ЕС е работил по-малко от две години в първата държава членка – да представи документи, удостоверяващи висока професионална квалификация във връзка с работата която ще се извършва, както е предвидено в националното право;

б) да представи доказателства, че има или, ако това е предвидено в националното право, че е кандидатствал за здравна застраховка за всички рискове, които обичайно се покриват за гражданите на съответната държава членка, за периодите, през които такова застрахователно покритие или съответните права на обезщетение не се предоставят във връзка със или вследствие на трудовия договор.

6.Втората държава членка отхвърля заявление за издаване на синя карта на ЕС, когато:

а) не е спазен параграф 4;

б) представените документи са придобити чрез измама, са неистински или са преправени;

в) трудовата заетост не отговаря на условията, предвидени в приложимото право, определени в колективни трудови договори или установени от практиките, както е посочено в член 5, параграф 2; или

г) притежателят на синя карта на ЕС представлява заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.

7.По отношение на всяка процедура за кандидатстване за целите на дългосрочна мобилност се прилагат съответно процесуалните гаранции, предвидени в член 11, параграфи 2 и 3. Без да се засяга параграф 4 от настоящия член, при решение за отхвърляне на заявление за дългосрочна мобилност се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, като се спазва принципът на пропорционалност.

8.Втората държава членка може да отхвърли заявление за синя карта на ЕС въз основа на проверка, извършена в съответствие с член 7, параграф 2, буква а), само ако тази държава членка извършва такива проверки, когато тя е първа държава членка.

9.Втората държава членка взема едно от следните решения по заявлението за синя карта на ЕС:

а) ако са изпълнени условията за мобилност, определени в настоящия член — да издаде синя карта на ЕС и да позволи на гражданина на трета държава да пребивава на нейната територия с цел висококвалифицирана трудова заетост; или

б) ако не са изпълнени условията за мобилност, определени в настоящия член — да отхвърли заявлението и да изиска от кандидата и членовете на семейството му, в съответствие с процедурите, предвидени в националното право, да напуснат нейната територия.

Чрез дерогация от член 11, параграф 1 втората държава членка уведомява писмено заявителя и първата държава членка за своето решение във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни след датата на подаване на пълното заявление.

При извънредни и надлежно обосновани обстоятелства, свързани със сложността на заявлението, държавата членка може да удължи с 30 дни срока, посочен във втората алинея. Тя уведомява заявителя за удължаването до 30 дни след датата на подаване на пълното заявление.

В уведомлението си до първата държава членка втората държава членка посочва всички основания по параграф 6, букви б) и г) за отхвърляне на заявлението.

10.Когато срокът на валидност на синята карта на ЕС, издадена от първата държава членка, изтече докато трае процедурата за кандидатстване, втората държава членка може да издаде национално разрешение за временно пребиваване или равностойно на него разрешение, което дава възможност на заявителя да продължи законния си престой на нейната територия, докато компетентните органи вземат решение по заявлението.

11.Когато притежател на синя карта на ЕС и, ако е приложимо, членовете на неговото семейство, се възползват за втори път от възможността да се преместят в друга държава членка при условията на настоящия член и на член 22, под „първа държава членка“ се разбира държавата членка, която съответното лице напуска, а под „втора държава членка“ се разбира държавата членка, за която е подал заявление за пребиваване. Независимо от параграф 1 от настоящия член притежател на синя карта на ЕС може да се премести в друга държава членка за втори път, след като е пребивавал законно шест месеца в първата държава членка като притежател на синя карта на ЕС.

Член 22

Пребиваване във втората държава членка на членове на семейството

1.Когато притежател на синя карта на ЕС се премести във втора държава членка в съответствие с член 21 и семейството му вече е било събрано в първата държава членка, членовете на семейството му имат право да го придружат или да се присъединят към него.

Директива 2003/86/ЕО и член 17 от настоящата директива се прилагат в случаите по първата алинея от настоящия параграф, при спазване на дерогациите, предвидени в параграфи 2—7 от настоящия член.

Ако семейството не е било събрано в първата държава членка, се прилага член 17 от настоящата директива.

2.Чрез дерогация от член 13, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО членовете на семейството на притежателя на синя карта на ЕС имат право на влизане и престой във втората държава членка въз основа на валидните разрешения за пребиваване, получени в първата държава членка като членове на семейството на притежател на синя карта на ЕС.

Когато разрешенията за пребиваване на членовете на семейството са издадени от държава членка, която не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, и членовете на семейството на притежателя на синя карта на ЕС се присъединят към него при преминаването на вътрешна граница, на която проверките все още не са премахнати, с цел преместване във втора държава членка, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, втората държава членка може да изиска от членовете на семейството да представят разрешенията за пребиваване, които са получили в първата държава членка в качеството им на членове на семейството на притежателя на синя карта на ЕС.

3.Чрез дерогация от член 5, параграф 3 от Директива 2003/86/ЕО, до един месец след влизането на територията на втората държава членка съответните членове на семейството или притежателят на синя карта на ЕС подават в съответствие с националното право заявление за издаване на разрешение за пребиваване като член на семейството до компетентните органи на тази държава членка.

Когато срокът на валидност на разрешението за пребиваване на член на семейството, издадено от първата държава членка, изтече по време на процедурата или вече не дава право на притежателя си да пребивава законно във втората държава членка, втората държава членка разрешава на члена на семейството да остане на нейна територия, докато компетентните ѝ органи вземат решение по заявлението, като при необходимост издава национално разрешение за временно пребиваване или равностойно на него разрешение.

4.Чрез дерогация от член 5, параграф 2 и член 7, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО втората държава членка може да изиска от съответните членове на семейството да представят или предоставят заедно със заявлението си за разрешение за пребиваване:

а) разрешението си за пребиваване в първата държава членка и валиден документ за пътуване или техни заверени копия;

б) доказателства, че са пребивавали в първата държава членка в качеството си на членове на семейството на притежателя на синя карта на ЕС;

в) документално доказателство за обстоятелствата, посочени в член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86/ЕО.

5.Когато условията, посочени в настоящия член, са изпълнени и заявленията са подадени едновременно, втората държава членка издава разрешенията за пребиваване на членовете на семейството едновременно със синята карта на ЕС.

Чрез дерогация от член 17, параграф 4, когато са изпълнени условията, посочени в настоящия член, и членовете на семейството се присъединяват към притежателя на синя карта на ЕС след издаването на синята карта на ЕС, разрешенията за пребиваване на членовете на семейството се издават до от 30 дни след датата на подаване на пълното заявление.

В надлежно обосновани случаи, свързани със сложността на заявлението, държавите членки може да удължат посочения във втора алинея срок най-много с 30 дни.

6.Настоящият член се прилага по отношение на членове на семейството на притежатели на синя карта на ЕС, на които е предоставена международна закрила, само когато тези притежатели на синя карта на ЕС се преместват с цел пребиваване в държава членка, различна от държавата членка, която им е предоставила международна закрила.

7.Настоящият член не се прилага по отношение на членове на семейството на притежатели на синя карта на ЕС, които имат право на свободно движение във втората държава членка съгласно правото на Съюза.

Член 23

Гаранции и санкции в случай на мобилност

1.Без да се засягат член 8, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 2, буква а), когато притежател на синя карта се премести в друга държава членка съгласно член 21, първата държава членка не може да отнеме синята карта на ЕС, преди втората държава членка да вземе решение по заявлението за дългосрочна мобилност.

2.Когато втората държава членка отхвърли заявлението за издаване на синя карта на ЕС в съответствие с член 21, параграф 9, буква б), по искане на втората държава членка първата държава членка позволява повторно влизане на притежателя на синя карта на ЕС и, когато е приложимо, на членовете на неговото семейство, без формалности и без отлагане. Това се прилага и ако синята карта на ЕС, издадена от първата държава членка, е с изтекъл срок на валидност или е отнета докато трае разглеждането на заявлението.

3.От притежателя на синя карта на ЕС или от неговия работодател във втората държава членка може да се изиска да поеме разходите, свързани с повторното влизане на притежателя на синя карта на ЕС и членовете на неговото семейство съгласно предвиденото в параграф 2.

4.Държавите членки могат да предвидят налагане на санкции в съответствие с член 14 на работодателя на притежател на синя карта на ЕС, когато този работодател е отговорен за неспазване на условията за мобилност, определени в настоящата глава.

5.Когато държава членка отнеме или не поднови синя карта на ЕС, в която е вписана забележката, посочена в член 9, параграф 5, и вземе решение да експулсира гражданина на трета държава, тя отправя искане към посочената в тази забележка държава членка да потвърди дали въпросното лице все още се ползва с международна закрила в тази държава членка. Държавата членка, посочена в забележката, отговаря в срок от един месец след получаването на запитването за информация.

Когато гражданинът на трета държава все още се ползва с международна закрила в държавата членка, посочена в забележката, той се експулсира в тази държава членка, която, без да се засягат приложимото право на Съюза или национално право и принципът за запазване на целостта на семейството, позволява незабавно и без формалности повторното влизане на това лице и членовете на неговото семейство.

Чрез дерогация от втората алинея от настоящия параграф държавата членка, приела решението за експулсиране, си запазва правото да изведе гражданина на трета държава, в съответствие с международните си задължения, в държава, различна от държавата членка, предоставила международна закрила, когато по отношение на този гражданин на трета държава са изпълнени условията, определени в член 21, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС.

6.Когато притежателят на синя карта на ЕС или членове на неговото семейство преминават външна граница на държава членка, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, тази държава членка прави справка в Шенгенската информационна система в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399. Тази държава членка отказва влизането на лица, за които в Шенгенската информационна система е подаден сигнал за целите на отказ на влизане и престой.

Член 24

Достъп до информация и наблюдение

1.Държавите членки създават условия за лесен достъп на заявителите за синя карта на ЕС до информация относно писмените доказателства, необходими за подаването на заявление, както и до информация относно условията за влизане и пребиваване, които се прилагат за гражданите на трети държави, попадащи в приложното поле на настоящата директива, и за членовете на техните семейства, включително техните права и задължения и процесуалните гаранции. Тази информация включва информация относно праговете на заплатите, определени в съответната държава членка съгласно член 5, параграфи 3, 4 и 5, както и относно приложимите такси.

Тази информация включва и информация относно:

а) служебните дейности на територията на съответната държава членка, с които може да се занимава притежател на синя карта на ЕС от друга държава членка, както е посочено в член 20; и

б) приложимите процедури за издаване на синя карта на ЕС и на разрешения за пребиваване на членовете на семейството във втора държава членка, както е посочено в членове 21 и 22.

Когато държавите членки решат да въведат законодателни или регулаторни мерки в съответствие с член 6 или да използват възможността, предвидена в член 7, параграф 2, буква а), те съобщават информацията за тези решения по същия начин. В информацията относно евентуалните проверки на положението на пазара на труда съгласно член 7, параграф 2, буква а) се посочват, когато е уместно, съответните сектори, професии и региони.

2.Когато държавите членки издават национални разрешения за пребиваване за целите на висококвалифицирана трудова заетост, те осигуряват същия достъп до информацията относно синята карта на ЕС като предоставения за националните разрешения за пребиваване.

3.Държавите членки предоставят следната информация на Комисията поне веднъж годишно и при всяка промяна в информацията:

а) коефициента, който са избрали за определяне на праговете на годишните заплати в съответствие с член 5, параграф 3 или, когато е приложимо, член 5, параграф 4 или 5 и изчислените въз основа на него номинални стойности;

б) списъка с професии, за които се прилага по-нисък праг на заплатите в съответствие с член 5, параграф 4;

в) списък с позволени служебни дейности за целите на член 20;

г) информация относно законодателни или регулаторни мерки, както е посочено в член 6, когато е приложимо;

д) информация относно евентуалните проверки на положението на пазара на труда, предвидени в член 7, параграф 2, буква а), когато е приложимо.

Когато държавите членки отхвърлят заявления за издаване на синя карта на ЕС по съображения, свързани с етичното набиране на работници в съответствие с член 7, параграф 2, буква д), те ежегодно съобщават на Комисията и на останалите държави членки за отхвърлените заявления и обосновават решенията си по отношение на съответните държави и професии.

Държавите членки информират Комисията за споразуменията с трети държави, сключени в съответствие с член 7, параграф 2, буква д).

Член 25

Статистика

1.До 18 ноември 2025 г. и ежегодно след това държавите членки изпращат на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета (25), статистически данни за броя на гражданите на трети държави, на които през предходната календарна година е била издадена синя карта на ЕС, и броя на тези, чиито заявления са били отхвърлени, като се посочват заявленията, които са били счетени за недопустими на основание член 6 от настоящата директива или които са били отхвърлени на основание член 7, параграф 2, буква а) от настоящата директива, както и статистически данни за броя на гражданите на трети държави, чиято синя карта на ЕС е била подновена или отнета през предходната календарна година. Посочените статистически данни се представят в разбивки по гражданство, срок на валидност на разрешенията, пол и възраст, а когато са налични, и разбивки по професия, големина на предприятието на работодателя и икономически сектор. За статистическите данни за граждани на трети държави, на които е била издадена синя карта на ЕС, се прави допълнителна разбивка по лица, на които е предоставена международна закрила, лица, които имат право на свободно движение, и лица, придобили в държава членка статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС в съответствие с член 18 от настоящата директива.

По същия начин се предават статистически данни и за приетите членове на семейството, с изключение на данните за тяхната професия и икономическия сектор.

За притежателите на синя карта на ЕС и членовете на техните семейства, на които са издадени разрешения за пребиваване във втора държава членка в съответствие с членове 21 и 22 от настоящата директива, в предоставената информация се уточнява допълнително и държавата членка на предишното пребиваване.

2.За целите на прилагането на член 5, параграфи 3, 4 и 5 от настоящата директива се прави препратка към данните, предоставени на Евростат от държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета (26) и, когато е целесъобразно, към националните данни.

Член 26

Списък на професиите в приложение I

1.В приложение I се изброяват професиите, за които знанията, уменията и компетентностите, удостоверени с изискван брой години подходящ професионален опит, се считат за равностойни на знанията, уменията и компетентността, удостоверени с придобито висше образование за целите на кандидатстването за синя карта на ЕС.

2.До18 ноември 2026 г. и на всеки две години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за своята оценка на списъка на професиите в приложение I, като взема предвид променящите се нужди на пазара на труда. Тези доклади се изготвят след консултации с националните органи, въз основа на обществена консултация, която включва социалните партньори. Въз основа на докладите, ако е целесъобразно, Комисията може да представи законодателни предложения за изменение на приложение I.

Член 27

Докладване

До18 ноември 2026 г. и на всеки четири години след това Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящата директива в държавите членки.

В тези доклади се оценява по-специално въздействието на членове 5 и 13 и на глава V. Комисията предлага измененията, които счита за необходими.

Комисията прави по-специално оценка доколко са подходящи определеният в член 5 праг на заплатите и предвидените в същия член дерогации, като взема предвид, наред с другото, многообразието от икономически, отраслови и географски ситуации.

Член 28

Сътрудничество между звената за контакт

1.Държавите членки посочват звена за контакт, които отговарят за получаването и предаването на информацията, необходима за прилагане на членове 18, 20, 21 и 24, и си сътрудничат ефективно помежду си.

2.Звената за контакт, посочени в параграф 1 от настоящия член, си сътрудничат ефективно по-специално със заинтересованите страни в секторите на образованието, обучението, трудовата заетост и младежта, както и в други съответни области на политиката, във връзка с реда и условията за валидиране, необходими за прилагането на член 5, параграф 1, буква б).

3.Държавите членки гарантират подходящо сътрудничество при обмена на информацията по параграф 1. Държавите членки отдават приоритет на обмена на информация чрез електронни средства.

Член 29

Изменение на Директива (ЕС) 2016/801

В член 2, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/801 буква ж) се заменя със следното:

„ж) които са подали заявление за пребиваване в държава членка за целите на висококвалифицирана трудова заетост по смисъла на Директива (ЕС) 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета (*1).

Член 30

Отмяна на Директива 2009/50/ЕО

Директива 2009/50/ЕО се отменя, считано от 19 ноември 2023 година.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, съдържаща се в приложение II.

Член 31

Транспониране

1.Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 18 ноември 2023 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.

Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки.

2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните мерки от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 32

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 33

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.