Член 5

Критерии за прием

1.Във връзка с приема на гражданин на трета държава съгласно настоящата директива заявителят за синя карта на ЕС:

а) представя валиден трудов договор или, съгласно предвиденото в националното право, обвързващо предложение за работа за висококвалифицирана трудова заетост за срок не по-малко от шест месеца в съответната държава членка;

б) за нерегламентирани професии – представя документи, удостоверяващи съответната висока професионална квалификация във връзка с работата, която ще се извършва;

в) за регламентирани професии – представя документи, удостоверяващи, че са изпълнени условията на националното право за упражняване от граждани на Съюза на регламентираната професия, посочена в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа, в съответствие с предвиденото в националното право;

г) представя валиден документ за пътуване съгласно предвиденото в националното право и, ако се изисква, заявление за виза, валидна виза или, когато е приложимо, валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване;

д) представя доказателство, че има или, ако това се предвижда в националното право, че е кандидатствало за здравна застраховка, покриваща всички рискове, срещу които гражданите на съответната държава членка обичайно са застраховани, за периодите, през които такова застрахователно покритие или съответните права на обезщетение не се предоставят във връзка със или вследствие на трудовия договор.

2.Държавите членки изискват изпълнение на условията, предвидени в приложимото право, определени в колективни трудови договори или установени в практиките за висококвалифицирана трудова заетост в съответните сектори на заетост.

3.В допълнение към изискванията, посочени в параграфи 1 и 2, размерът на брутната годишна заплата, определен въз основа на месечната или годишната заплата, посочена в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа, е не по-нисък от прага на заплатите, определен и публикуван за тази цел от съответната държава членка.

Прагът на заплатите, посочен в първата алинея, се определя от съответната държава членка след консултации със социалните партньори в съответствие с националните практики. Той е най-малко 1,0 пъти и не повече от 1,6 пъти по-висок от средната брутна годишна заплата в съответната държава членка.

4.Чрез дерогация от параграф 3 за целите на заетостта в професии, при които има особена необходимост от работници, които са граждани на трети държави и които попадат в основните групи 1 и 2 от класификацията ISCO, всяка държава членка може да прилага по-нисък праг на заплатите, който е не по-малко от 80 % от прага на заплатите, определен от същата държава членка в съответствие с параграф 3, при условие че по-ниският праг на заплатите е не по-нисък от 1,0 пъти средната брутна годишна заплата в тази държава членка.

5.Чрез дерогация от параграф 3 по отношение на граждани на трети държави, които са придобили висше образование не повече от три години преди подаването на заявление за синя карта на ЕС, всяка държава членка може да прилага по-нисък праг на заплатите, който е не по-малко от 80 % от прага на заплатите, определен от същата държава членка в съответствие с параграф 3, при условие че по-ниският праг на заплатите е не по-нисък от 1,0 пъти средната брутна годишна заплата в съответната държава членка.

При подновяване на синята карта на ЕС, издадена през този тригодишен период, прагът на заплатите, посочен в първа алинея, продължава да се прилага, ако:

а) не е изминал първоначалният период от три години; или

б) от издаването на първата синя карта на ЕС не са изминали 24 месеца.

6.Когато заявление за синя карта на ЕС се отнася до гражданин на трета държава, който притежава национално разрешение за пребиваване за целите на висококвалифицирана трудова заетост, издадено от същата държава членка, тази държава членка:

а) не изисква от заявителя да представи документите, посочени в параграф 1, буква б) или в), ако съответната висока професионална квалификация вече е била проверена в контекста на заявлението за национално разрешение за пребиваване;

б) не изисква от заявителя да представи доказателствата, предвидени в параграф 1, буква д) от настоящия член, освен ако заявлението е подадено в контекста на смяна на работата в който случай се прилага съответно член 15; и

в) не прилага член 7, параграф 2, буква а), освен ако заявлението е подадено в контекста на смяна на работата, в който случай се прилага съответно член 15.

7.Държавите членки могат да изискват от съответния гражданин на трета държава да посочи адреса си на тяхната територия.

Когато правото на държава членка изисква при подаването на заявлението да бъде посочен адрес и съответният гражданин на трета държава все още не знае своя бъдещ адрес, държавите членки приемат временен адрес. В такъв случай гражданинът на трета държава посочва своя постоянен адрес най-късно при издаването на синята карта на ЕС съгласно член 9.