Член 1

Проверки на застраховките

Директива 2009/103/ЕО се изменя, както следва:

1) Член 1 се изменя както следва:

а) Точка 1 се заменя със следното:

„1. „превозно средство“ означава:

а) всяко моторно превозно средство, задвижвано изключително с механична енергия по суша, но не по релси, със:

i) максимална конструктивна скорост над 25 km/h; или

ii) максимално нетно тегло над 25 kg и максимална конструктивна скорост над 14 km/h;

б) всяко ремарке, предвидено да се използва с превозно средство, посочено в буква а), независимо дали е прикачено или не.

Без да се засягат букви а) и б), инвалидните колички, предназначени изключително за хора с физически увреждания, не се считат за превозни средства, посочени в настоящата директива;“;

б) вмъква се следната точка:

„1а.

„използване на превозно средство“ означава всяко използване на превозно средство, което в момента на произшествието съответства на функцията на това превозно средство като средство за транспорт, независимо от неговите характеристики и независимо от терена, на който се използва моторното превозно средство, както и от това дали то е неподвижно, или в движение;“;

в) точка 2 се заменя със следното:

„2. „увредено лице“ означава всяко лице, което има право на обезщетение за вреди причинени от превозни средства;“;

г) добавя се следната точка:

„8. „държава членка по произход“ означава „държава-членка по произход“ съгласно определението в член 13, точка 8, буква а) от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*1).

2) Член 3 се изменя, както следва:

а) първата алинея се заменя със следното:

„Всяка държава членка, при спазване на член 5, предприема всички подходящи мерки с цел застраховане на гражданската отговорност при използването на превозно средство, което обичайно се намира на нейна територия.“;

б) след първата алинея се вмъква следната алинея:

„Настоящата директива не се прилага при използването на превозно средство в прояви и дейности, свързани с автомобилни спортове, включително надпревари, състезания, тренировки, изпитвания и демонстрации в рамките на ограничени и обозначени зони в държава членка, когато държавата членка гарантира, че организаторът на дейността или трето лице са сключили алтернативна застрахователна или гаранционна полица, покриваща вреди, причинени на всяко трето лице, включително зрители и други случайно присъстващи лица, но не непременно вреди, причинени на участващите водачи и техните превозни средства.“

3) Член 4 се заменя със следното:

1.Държавите членки се въздържат от извършване на проверки на застраховките „Гражданска отговорност“ по отношение на превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка или които обичайно се намират на територията на трета държава и влизат на тяхната територия от друга държава членка.

Въпреки това те могат да извършват такива проверки на застраховките, при условие че тези проверки са недискриминационни, необходими и пропорционални за постигане на преследваната цел, както и че

а) се извършват в рамките на контрол, който не цели единствено проверка на застраховката, или

б) са част от обща система на проверки на националната територия, които се извършват и по отношение на превозни средства, които обикновено се намират на територията на съответната държава членка, извършваща проверката, и не налагат спиране на превозното средство.

2.Въз основа на правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора на данни, лични данни могат да се обработват, когато е необходимо за целите на борбата срещу управлението на незастраховани моторни превозни средства в държави членки, различни от тази, на чиято територия обичайно се намират. Това право следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (*2) и да предвижда подходящи мерки за защита на правата, свободите и законните интереси на субекта на данните.

В тези мерки на държавите членки се посочват по-специално конкретната цел на обработката на данните и съответното правно основание, спазват се съответните изисквания за сигурност и се зачитат принципите на необходимост, пропорционалност и ограничаване в рамките на целта и се определя пропорционален срок за съхранение на данните. Личните данни, обработвани съгласно настоящия член единствено с цел извършване на проверка на застраховката, се съхраняват само докато са необходими за тази цел и веднага щом тя бъде постигната, се изтриват изцяло. Ако при проверка на застраховката се установи, че дадено превозно средство е обхванато от задължителна застраховка съгласно член 3, администраторът изтрива тези данни незабавно. Когато при проверка не може да се установи дали дадено превозно средство е обхванато от задължителна застраховка съгласно член 3, данните се съхраняват за ограничен срок, който не надхвърля броя на дните, необходими за установяване на наличието на застрахователно покритие.

4) В член 5 се добавят следните параграфи:

„3.Държава членка може да предвиди дерогация от член 3 по отношение на превозни средства, които са временно или постоянно изтеглени или спрени от движение, при условие че е въведена официална административна процедура или друга проверима мярка в съответствие с националното право.

В този случай съответната държава членка гарантира, че превозните средства, посочени в първа алинея, се третират по същия начин както превозните средства, за които не е било спазено задължението за застраховане, посочено в член 3.

Гаранционният фонд на държавата членка, в която е настъпило произшествието, може да предяви правата си срещу гаранционния фонд в държавата членка, в която обичайно се намира превозното средство.

4.Държава членка може да предвиди дерогация от член 3 по отношение на превозни средства, използвани единствено в зони с ограничен достъп, както са определени в съответствие с нейното национално право.

Държава членка, която предвижда такава дерогация, гарантира, че превозните средства, посочени в първа алинея, се третират по същия начин както превозните средства, за които не е било спазено задължението за застраховане, посочено в член 3.

Гаранционният фонд на държавата членка, в която е настъпило произшествието, може да предяви правата си срещу гаранционния фонд в държавата членка, в която обичайно се намира превозното средство.

5.Държава членка може да предвиди дерогация от член 3 по отношение на превозни средства, които не са допуснати за използване по обществени пътища в съответствие с нейното национално право.

Държава членка, която предвижда дерогация от член 3 по отношение на превозните средства, посочени в първа алинея, гарантира, че тези превозни средства се третират по същия начин както превозните средства, за които не е било спазено задължението за застраховане, посочено в член 3.

Гаранционният фонд на държавата членка, в която е настъпило произшествието, може да предяви правата си срещу гаранционния фонд в държавата членка, в която обичайно се намира превозното средство.

6.Когато съгласно параграф 5 държава членка предвижда такава дерогация от член 3 по отношение на превозни средства, които не са допуснати за използване по обществени пътища, тя може да предвиди и дерогация от член 10 по отношение на обезщетението за вреди, причинени от такива превозни средства в зони, които не са публично достъпни поради правно или физическо ограничение на достъпа до тези зони, както е определено в националното ѝ право.

7.По отношение на параграфи 3 – 6 държавите членки уведомяват Комисията за използването на дерогацията и за конкретните ред и условия относно нейното прилагане. Комисията публикува списък с тези дерогации.“

5) Член 9 се заменя със следното:

1.Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите членки могат да предвиждат, всяка държава членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна по отношение на следните минимални суми:

а) за телесни увреждания: 6 450 000 ЕUR за произшествие, независимо от броя на увредените лица, или 1 300 000 ЕUR за увредено лице;

б) за имуществена вреда – 1 300 000 ЕUR за произшествие, независимо от броя на увредените лица.

За държавите членки, които не са приели еврото, минималните суми се преизчисляват в тяхната национална валута, като се прилага обменният курс към 22 декември 2021 г., публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.

2.На всеки пет години, считано от 22 декември 2021 г., Комисията преразглежда сумите, посочени в параграф 1, в съответствие с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), определен съгласно Регламент (ЕС) 2016/792 на Европейския парламент и на Съвета (*3).

Комисията приема делегирани актове съгласно член 28б относно привеждането на тези суми в съответствие с ХИПЦ в срок от шест месеца след изтичането на всеки петгодишен период.

За държавите членки, които не са приели еврото, сумите се преизчисляват в тяхната национална валута, като се прилага обменният курс към датата на изчисляване на новите минимални суми, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.

6) Заглавието на глава 4 се заменя със следното:

7) Член 10 се изменя, както следва:

а) в параграф 1 втората алинея се заменя със следното:

„Първа алинея не засяга правото на държавите членки да предвидят, че обезщетението, предоставяно от органа има субсидиарен характер, нито правото да предвидят правила по отношение на уреждането на претенциите между органа и лицето или лицата, отговорни за произшествието, и другите застрахователи или органи за социална сигурност, които имат задължение да обезщетят увреденото лице за същото произшествие. Въпреки това държавите членки не могат да разрешават на органа да изисква от увреденото лице, с оглед обезщетяването му, да доказва по какъвто и да е начин, че отговорното лице не е в състояние или отказва да плати.“;

б) в параграф 2 първа алинея се заменя със следното:

„2.Във всеки случай увреденото лице може да се обръща директно към органа, който въз основа на информацията, предоставена му от увреденото лице по негово искане, е задължен да му даде мотивиран отговор относно изплащането на обезщетение.“;

в) в параграф 3, втора алинея се заменя със следното:

„Когато обаче органът е изплатил обезщетение за сериозни телесни увреждания на увредено лице при същото произшествие, при което е била причинена имуществена вреда от неидентифицирано превозно средство, държавите членки не могат да изключат плащането на обезщетение за имуществени вреди на основание, че превозното средство не е идентифицирано. Въпреки това държавите членки могат да предвидят самоучастие в размер до 500 EUR в тежест на увреденото лице, претърпяло такива имуществени вреди.“;

г) параграф 4 се заменя със следното:

„4.Всяка държава членка прилага своите законови, подзаконови и административни разпоредби по отношение на изплащането на обезщетение от органа, без да се засягат всякакви други практики, които са по-благоприятни за увреденото лице.“;

8) Вмъква се следният член:

1.Всяка държава членка създава или оправомощава орган със задачата да предоставя обезщетение на увредените лица, пребиваващи на нейна територия, в размер, съответстващ най-малко на лимита на задължението за застраховане, за имуществена вреда или телесни увреждания, причинени от превозно средство, застраховано от застрахователно предприятие, от момента, в който:

а) застрахователното предприятие е в процедура по несъстоятелност; или

б) застрахователното предприятие е в производство по ликвидация съгласно определението в член 268, параграф 1, буква г) от Директива 2009/138/ЕО.

2.Всяка държава членка предприема подходящи мерки, за да гарантира, че органът, посочен в параграф 1, разполага с достатъчно средства за обезщетяване на увредените лица в съответствие с правилата, посочени в параграф 10, когато се дължат обезщетения в случаите, предвидени в параграф 1, букви а) и б). Тези мерки могат да включват изисквания за финансови вноски, при условие че те се налагат единствено на застрахователни предприятия, които са получили лиценз от държавата членка, която ги налага.

3.Без да се засягат задълженията по член 280 от Директива 2009/138/ЕО, всяка държава членка гарантира, че когато бъде издадено разпореждане или бъде взето решение от компетентен съд или друг компетентен орган за започване на производството, посочено в параграф 1, буква а) или б), по отношение на застрахователно предприятие, за което съответната държава членка е държава членка по произход, това разпореждане или решение се оповестява публично. Посоченият в параграф 1 орган, установен в държавата членка по произход на застрахователното предприятие, гарантира, че всички органи, посочени в параграф 1, във всички държави членки са своевременно информирани за това разпореждане или решение.

4.Увреденото лице може да предяви претенция директно към органа, посочен в параграф 1.

5.При получаване на претенцията органът, посочен в параграф 1, информира еквивалентния орган в държавата членка по произход на застрахователното предприятие и застрахователното предприятие, което е в производство по несъстоятелност или ликвидация, или неговия управител или ликвидатор, съгласно определенията съответно в член 268, параграф 1, букви д) и е) от Директива 2009/138/ЕО, че е получил претенция от увреденото лице.

6.Застрахователното предприятие, което е в производство по несъстоятелност или ликвидация, или неговият управител или ликвидатор, информира органа, посочен в параграф 1, когато обезщетява или оспорва отговорността по отношение на претенция, която е получена и от органа, посочен в параграф 1.

7.Държавите членки гарантират, че органът, посочен в параграф 1, въз основа, inter alia, на информация, предоставена по негово искане от увреденото лице, предоставя на увреденото лице мотивирано предложение за обезщетение или мотивиран отговор, както е предвидено във втората алинея от настоящия параграф, в съответствие с приложимото национално право, в срок от три месеца след датата, на която увреденото лице е представило своята претенция за изплащане на обезщетение пред органа.

За целите на първа алинея органът:

а) отправя мотивирано предложение за обезщетение, когато е установил, че е задължен да предостави обезщетение съгласно параграф 1, буква а) или б), че претенцията не е оспорвана и размерът на вредите е частично или изцяло установен;

б) предоставя мотивиран отговор на въпросите, повдигнати в претенцията, когато е установил, че не е задължен да предостави обезщетение съгласно параграф 1, буква а) или б), или когато отговорността се оспорва или не е ясно определена, или размерът на вредите не е изцяло установен.

8.Когато е дължимо обезщетение в съответствие с параграф 7, втора алинея, буква а), органът, посочен в параграф 1, изплаща обезщетението на увреденото лице без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от три месеца от приемането от увреденото лице на мотивираното предложение за обезщетение, посочено в параграф 7, втора алинея, буква а).

Когато размерът на причинената вреда е установен само частично, изискванията относно изплащането на обезщетението съгласно първа алинея се прилагат по отношение на частично установения размер на вредата и от момента на приемане на съответното мотивирано предложение за обезщетение.

9.Държавите членки гарантират, че посоченият в параграф 1 орган разполага с всички необходими правомощия и компетенции, за да може своевременно да си сътрудничи с други такива органи в други държави членки, с органи, създадени или оправомощени съгласно член 25а във всички държави членки и с други заинтересовани страни, включително със застрахователно предприятие, което е в производство по несъстоятелност или ликвидация, с неговия управител или ликвидатор, както и с националните компетентни органи на държавите членки, на всички етапи от процедурите, посочени в настоящия член. Това сътрудничество включва изискването, получаването и предоставянето на информация, включително относно подробностите за конкретни претенции, когато е относимо.

10.Когато държавата членка по произход на застрахователното предприятие, посочено в параграф 1, е различна от държавата членка, в която пребивава увреденото лице, органът, посочен в параграф 1, в държавата членка, в която пребивава увреденото лице, който му е изплатил обезщетение в съответствие с параграф 8, има право да поиска пълно възстановяване на сумата, изплатена като обезщетение от органа, посочен в параграф 1, в държавата членка по произход на застрахователното предприятие.

Органът, посочен в параграф 1, в държавата членка по произход на застрахователното предприятие извършва плащането към органа, посочен в параграф 1, в държавата членка, в която пребивава увреденото лице, който е обезщетил увреденото лице в съответствие с параграф 8, в разумен срок, не по-дълъг от шест месеца, освен ако от тези органи не е договорено друго в писмена форма, след като е получил искане за такова възстановяване.

Органът, който е предоставил обезщетение съгласно първа алинея, се суброгира в правата на увреденото лице срещу лицето, причинило произшествието, или срещу неговото застрахователно предприятие с изключение на правата срещу притежателя на полицата или друго застраховано лице, причинило произшествието, доколкото отговорността на притежателя на полицата или на застрахованото лице би била покрита от неплатежоспособното застрахователно предприятие в съответствие с приложимото национално право. Всяка държава членка е длъжна да признае суброгацията, предвидена от друга държава членка.

11.Параграфи 1–10 не засягат правото на държавите членки:

а) да предвидят, че обезщетенията, изплащани от органа, посочен в параграф 1, имат субсидиарен или несубсидиарен характер;

б) да предвидят правила по отношение на уреждането на претенциите за същото произшествие между:

i) органа, посочен в параграф 1;

ii) лицето или лицата, отговорни за произшествието;

iii)

други застрахователни предприятия или органи за социална сигурност, които имат задължение да обезщетят увреденото лице.

12.Държавите членки не разрешават на органа, посочен в параграф 1, да налага за изплащането на обезщетения каквито и да било изисквания, различни от предвидените в настоящата директива. По-специално държавите членки не разрешават на органа, посочен в параграф 1, да наложи с оглед на изплащането на обезщетение изискването увреденото лице да докаже, че отговорното юридическо или физическо лице не е в състояние да плати или отказва да плати.

13.Органите, посочени в параграф 1, или образуванията, посочени във втора алинея от настоящия параграф, полагат усилия да сключат споразумение до 23 декември 2023 г. да прилагат настоящия член по отношение на техните функции и задължения и процедурите за възстановяване на разходи съгласно настоящия член.

За тази цел, до 23 юни 2023 г. всяка държава членка:

а) създава или оправомощава органа, посочен в параграф 1, с правомощия да договаря и сключва такова споразумение; или

б) определя образувание с правомощия да договаря и сключва такова споразумение, по което органът, посочен в параграф 1, ще стане страна при създаването или оправомощаването му.

Споразумението, посочено в първа алинея, незабавно се съобщава на Комисията.

Когато споразумението, посочено в първа алинея, не бъде сключено до 23 декември 2023 г. на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 28б, с цел да се определят процедурните задачи и процедурните задължения на органите, посочени в параграф 1, по отношение на възстановяването на разходите.“

9) В член 11 първа алинея се заменя със следното:

„В случай на спор между органа, посочен в член 10, параграф 1, и застрахователя на гражданската отговорност относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, държавите членки приемат подходящите мерки, така че една от тези страни да бъде посочена като първоначално отговорна за изплащане без забавяне на обезщетението на увреденото лице.“

10) Заглавието на глава 5 се заменя със следното:

11) Заглавието на член 12 се заменя със следното:

„Специални категории увредени лица“

12) Член 13 се изменя, както следва:

а) в параграф 1:

i) уводната част от първа алинея се заменя със следното:

„1. Всяка държава членка предприема всички подходящи мерки, за да гарантира, че всяка законова разпоредба или договорна клауза, съдържаща се в застрахователната полица, издадена в съответствие с член 3, не поражда действие по отношение на претенциите на трети лица, увредени в резултат на произшествие, когато тази законова разпоредба или договорна клауза изключва от застраховката използването или управлението на моторно превозно средство от:“;

ii) третата алинея се заменя със следното:

„Държавите членки имат право на избор — в случай на произшествия, настъпили на тяхна територия — да не прилагат разпоредбата на първа алинея, ако и доколкото увреденото лице може да получи обезщетение за претърпяната вреда от органите за социална сигурност.“;

б) в параграф 2 втора алинея се заменя със следното:

„Държавите членки, които предвиждат, че в случай на откраднати или отнети чрез насилие превозни средства посоченият в член 10, параграф 1 орган трябва да заплати обезщетение, могат да предвидят за имуществените вреди самоучастие в размер до 250 EUR, което да се поеме от увреденото лице.“

13) В член 15 параграф 1 се заменя със следното:

„1.Чрез дерогация от член 13, точка 13, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, когато превозното средство се изпраща от една държава членка в друга, за държава членка на риска се счита, в зависимост от избора на лицето, отговорно за застраховка „Гражданска отговорност“, или държавата членка по регистрация или, от момента на приемане на доставката от купувача, държавата членка по местоназначение, за срок от 30 дни, дори ако превозното средство не е било официално регистрирано в държавата членка по местоназначение.

Държавите членки гарантират, че посочените в член 23 информационни центрове на държавата членка, където е регистрирано превозното средство, на държавата членка по местоназначение, когато са различни, и на всяка друга съответна държава членка, като например държавата членка, където е настъпило произшествието или в която пребивава увреденото лице, си сътрудничат, за да се гарантира наличността на необходимата информация за изпращаното превозно средство, с която разполагат в съответствие с член 23.“

14) Вмъква се следният член:

1.В случай на произшествие, причинено от състав от превозни средства, състоящ се от превозно средство, което тегли ремарке, когато ремаркето има отделна застраховка „Гражданска отговорност“, увреденото лице може да предяви претенцията си пряко срещу застрахователното предприятие, застраховало ремаркето, когато:

а) ремаркето може да бъде идентифицирано, но превозното средство, което е теглило ремаркето, не може да бъде идентифицирано; и

б) приложимото национално право предвижда застрахователят на ремаркето да предостави обезщетение.

Застрахователно предприятие, което е обезщетило увреденото лице, може да се обърне към предприятието, застраховало теглещото превозно средство, или към органа, посочен в член 10, параграф 1, ако и доколкото това е предвидено в приложимото национално право.

Настоящият параграф не засяга приложимото национално право, предвиждащо правила, които са по-благоприятни за увреденото лице.

2.В случай на произшествие, причинено от състав от превозни средства, състоящи се от превозно средство, което тегли ремарке, застрахователят на ремаркето, освен ако приложимото национално право не изисква от него да предостави пълно обезщетение, по искане на увреденото лице го информира без ненужно забавяне за:

а) самоличността на застрахователя на теглещото превозно средство; или

б) когато застрахователят на ремаркето не може да идентифицира застрахователя на теглещото превозно средство – механизма за обезщетение, предвиден в член 10.“;

15) Член 16 се заменя със следното:

Държавите членки гарантират, че притежателят на полицата има право да иска по всяко време удостоверение за претенциите във връзка с отговорността на трето лице, свързани с превозното/ите средство/а, покрито/и от застрахователния договор, за срок, обхващащ най-малко последните пет години от договорните взаимоотношения, или относно липсата на такива претенции (наричано по-нататък „удостоверение за предявени застрахователни претенции“).

Застрахователното предприятие или органът, който e възможно да е бил определен от държавата-членка да предоставя услуги по задължително застраховане или да издава такива удостоверения, издава на притежателя на полицата това удостоверение за предявени застрахователни претенции в срок 15 дни от подаване на искането. Те правят това, като използват формуляра на удостоверението за предявени застрахователни претенции“;

Държавите членки гарантират, че когато вземат предвид удостоверенията за предявени застрахователни претенции, издадени от други застрахователни предприятия или други органи, посочени във втора алинея, застрахователните предприятия не третират притежателите на полици по дискриминационен начин, нито увеличават необосновано премиите им поради тяхната националност или единствено въз основа на предходната им държава на пребиваване.

Държавите членки гарантират, че когато застрахователното предприятие взема предвид удостоверенията за предявени застрахователни претенции при определянето на премиите, то третира тези, издадени в други държави членки, като тези, издадени от застрахователно предприятие или органи, както са посочени във втора алинея, в същата държава членка, включително при прилагането на отстъпки.

Държавите членки гарантират, че застрахователните предприятия публикуват общ преглед на своите политики относно начина, по който използват удостоверенията за предявени застрахователни претенции, когато изчисляват премиите.

Комисията приема до 23 юли 2023 г. актове за изпълнение, определящи чрез образец формата и съдържанието на удостоверението за предявени застрахователни претенции, посочено във втора алинея. Този образец съдържа информация за следното:

а) данни за идентифициране на застрахователното предприятие или органа, издал удостоверението за предявени застрахователни претенции;

б) самоличността на притежателя на полицата, включително информация за връзка с него;

в) застрахованото превозно средство и неговия номер за идентификация на моторното превозно средство (номер на рама);

г) началната и крайната дата на застрахователното покритие на превозното средство;

д) броя претенции по „гражданска отговорност“, уредени по застрахователния договор на притежателя на полицата през периода, обхванат от удостоверението за предявени застрахователни претенции, включително датата на всяка претенция;

е) допълнителна информация от значение съгласно правилата или практиките, приложими в държавите членки.

Комисията се консултира с всички заинтересовани страни и работи в тясно сътрудничество с държавите членки преди приемането на тези актове за изпълнение.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 28а, параграф 2.“

16) Вмъква се следният член:

1.Държавите членки могат да изберат да сертифицират инструменти, които позволяват на потребителите безплатно да сравняват цените, тарифите и покритието между доставчиците на задължителната застраховка, посочена в член 3, като „независими инструменти за сравнение на цените на застраховка на автомобилистите“, ако са изпълнени условията по параграф 2.

2.Инструментът за сравнение по смисъла на параграф 1:

а) е функционално независим от доставчиците на задължителната застраховка, посочена в член 3, и гарантира, че доставчиците на услуги се третират еднакво в резултатите от търсенето;

б) оповестява ясно самоличността на собствениците и операторите на инструмента за сравнение;

в) определя ясни, обективни критерии, на които се основава сравнението;

г) използва ясен и недвусмислен език;

д) предоставя точна и актуална информация и посочва кога е извършена последната актуализация;

е) е на разположение за всеки доставчик на задължителната застраховка, посочена в член 3, предоставя съответната информация, включва широк спектър от оферти, обхващащи значителна част от пазара на застраховки на автомобилистите, а когато представената информация не съдържа пълен обзор на този пазар, предоставя на ползвателя ясна декларация за това преди показването на резултатите;

ж) предоставя ефективна процедура за докладване за невярна информация;

з) включва декларация, че цените се основават на предоставената информация и че те не са обвързващи за доставчиците на застрахователни услуги.“

17) Член 23 се изменя, както следва:

а) вмъква се следният параграф:

„1а.

Държавите членки гарантират, че от застрахователните предприятия или други образувания се изисква да предоставят информацията, посочена в параграф 1, буква а), подточки i), ii) и iii), на информационните центрове и да ги информират, когато застрахователната полица стане невалидна или по друг начин вече не покрива превозно средство с регистрационен номер.“;

б) параграф 6 се заменя със следното:

„6.Обработката на лични данни, която произтича от параграфи 1 — 5, се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679.“

18) Вмъква се следният член:

1.Всяка държава членка създава или оправомощава орган със задачата да предоставя обезщетение на увредените лица, пребиваващи на нейна територия, в случаите, посочени в член 20, параграф 1, най-малко до границите на застрахователното задължение, за имуществени вреди или телесни повреди, причинени от превозно средство, застраховано от застрахователно предприятие, от момента, в който:

а) застрахователното предприятие е в процедура по несъстоятелност; или

б) застрахователното предприятие е в производство за ликвидация съгласно определението в член 268, параграф 1, буква г) от Директива 2009/138/ЕО.

2.Всяка държава членка предприема подходящи мерки, за да гарантира, че органът, посочен в параграф 1, разполага с достатъчно средства за обезщетяване на увредените лица в съответствие с правилата, посочени в параграф 10, когато се дължат обезщетения в случаите, предвидени в параграф 1, букви а) и б). Тези мерки могат да включват изисквания за финансови вноски, при условие че те се налагат единствено на застрахователни предприятия, които са получили лиценз от държавата членка, която ги налага.

3.Без да се засягат задълженията по член 280 от Директива 2009/138/ЕО, всяка държава членка гарантира, че когато бъде издадено разпореждане или бъде взето решение от компетентен съд или друг компетентен орган да започне производството, посочено в параграф 1, буква а) или б), по отношение на застрахователно предприятие, за което съответната държава членка е държавата членка по произход, това разпореждане или решение се оповестява публично. Посоченият в параграф 1 орган, установен в държавата членка по произход на застрахователното предприятие, гарантира, че всички органи, посочени в параграф 1, и всички органи за изплащане на обезщетения, посочени в член 24, във всички държави членки са своевременно информирани за това разпореждане или решение.

4.Увреденото лице може да представи претенция директно към органа, посочен в параграф 1.

5.При получаване на претенцията органът, посочен в параграф 1, информира еквивалентния орган в държавата членка по произход на застрахователното предприятие, органа за изплащане на обезщетения съгласно член 24 в държавата членка по пребиваване на увреденото лице и застрахователното предприятие, което е в производство по несъстоятелност или ликвидация, или неговия управител или ликвидатор, съгласно определенията съответно в член 268, параграф 1, букви д) и е) от Директива 2009/138/ЕО, че е получил претенция от увреденото лице.

6.Застрахователното предприятие, което е в производство по несъстоятелност или ликвидация, или неговият управител или ликвидатор, информира органа, посочен в параграф 1, когато обезщетява или оспорва отговорността по отношение на претенция, която е получена и от органа, посочен в параграф 1.

7.Държавите членки гарантират, че органът, посочен в параграф 1, въз основа, inter alia, на информация, предоставена по негово искане от увреденото лице, предоставя на увреденото лице мотивирано предложение за обезщетение или мотивиран отговор, както е предвидено във втора алинея от настоящия параграф, в съответствие с приложимото национално право, в срок от три месеца от датата, на която увреденото лице е представило своята претенция за обезщетение пред органа.

За целите на първа алинея органът:

а) отправя мотивирано предложение за обезщетение, когато е установил, че е задължен да предостави обезщетение съгласно параграф 1, буква а) или б), че претенцията не е оспорвана и размерът на вредите е частично или напълно установен;

б) предоставя мотивиран отговор на исканията, отправени в претенцията, когато е установил, че не е задължен да предостави обезщетение съгласно параграф 1, буква а) или б), или когато отговорността се оспорва или не е ясно определена, или размерът на вредите не е изцяло установен.

8.Когато е дължимо обезщетение в съответствие с параграф 7, втора алинея, буква а), органът, посочен в параграф 1, изплаща обезщетението на увреденото лице без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от три месеца от приемането от увреденото лице на мотивираното предложение за обезщетение, посочено в параграф 7, втора алинея, буква а).

Когато размерът на вредата е установен само частично, изискванията относно изплащането на обезщетението съгласно първа алинея се прилагат по отношение на частично установения размер на вредата и от момента на приемане на съответното мотивирано предложение за обезщетение.

9.Държавите членки гарантират, че посоченият в параграф 1 орган разполага с всички необходими правомощия и компетенции, за да може своевременно да си сътрудничи с други такива органи в други държави членки, с органи, създадени или оправомощени съгласно членове 10а и 24, във всички държави членки и с други заинтересовани страни, включително със застрахователно предприятие, което е в производство по несъстоятелност или ликвидация, с неговия представител за уреждане на претенции или с управител или ликвидатор, както и с националните компетентни органи на държавите членки, на всички етапи от процедурата, посочена в настоящия член. Това сътрудничество включва изискването, получаването и предоставянето на информация, включително относно подробностите за конкретни претенции, когато е относимо.

10.Когато държавата членка по произход на застрахователното предприятие, посочено в параграф 1, е различна от държавата членка, в която пребивава увреденото лице, органът, посочен в параграф 1, в държавата членка, в която пребивава увреденото лице, който му е изплатил обезщетение в съответствие с параграф 8, има право да поиска пълно възстановяване на сумата, изплатена като обезщетение, от органа, посочен в параграф 1, в държавата членка по произход на застрахователното предприятие.

Органът, посочен в параграф 1, в държавата членка по произход на застрахователното предприятие извършва плащането към органа, посочен в параграф 1, в държавата членка, в която пребивава увреденото лице, който е обезщетил увреденото лице в съответствие с параграф 8, в разумен срок, не по-дълъг от шест месеца, освен ако от тези органи не е договорено друго в писмена форма, след като е получил искане за такова възстановяване.

Органът, който е предоставил обезщетение съгласно първа алинея, се суброгира в правата на увреденото лице срещу лицето, причинило произшествието, или срещу неговото застрахователно предприятие с изключение на правата срещу притежателя на полицата или друго застраховано лице, причинило произшествието, доколкото отговорността на притежателя на полицата или на застрахованото лице би била покрита от неплатежоспособното застрахователно предприятие в съответствие с приложимото национално право. Всяка държава членка е длъжна да признае суброгацията, предвидена от друга държава членка.

11.Параграфи 1–10 не засягат правото на държавите членки да предвидят:

а) че обезщетенията, изплащани от органа, посочен в параграф 1, имат субсидиарен или несубсидиарен характер;

б) правила по отношение на уреждането на претенциите за същото произшествие между:

i) органа, посочен в параграф 1;

ii) лицето или лицата, които отговарят за произшествието;

iii)

други застрахователни предприятия или органи за социална сигурност, които имат задължение да обезщетят увреденото лице.

12.Държавите членки не разрешават на органа, посочен в параграф 1, да налага за изплащането на обезщетения каквито и да било изисквания, различни от предвидените в настоящата директива. По-специално държавите членки не разрешават на органа, посочен в параграф 1, да наложи с оглед на изплащането на обезщетение изискването увреденото лице да докаже, че отговорното юридическо или физическо лице не е в състояние да плати или отказва да плати.

13.Органите, посочени в параграф 1, или образуванията, посочени във втора алинея от настоящия параграф, полагат усилия да сключат споразумение до 23 декември 2023 г. да прилагат настоящия член по отношение на техните функции и задължения и процедурите за възстановяване на разходи съгласно настоящия член.

За тази цел, до 23 юни 2023 г. всяка държава членка:

а) създава или оправомощава органа, посочен в параграф 1, с правомощия да договаря и да сключа такова споразумение; или

б) определя образувание с правомощия да договаря и сключва такова споразумение, по което органът, посочен в параграф 1, ще стане страна при създаването или оправомощаването му.

Споразумението, посочено в първа алинея, незабавно се съобщава на Комисията.

Когато споразумението, посочено в първа алинея, не бъде сключено до 23 декември 2023 г., на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 28б, с цел да се определят процедурните задачи и процедурните задължения на органите, посочени в параграф 1, по отношение на възстановяването на разходите.“

19) В член 26 първа алинея се заменя със следното:

„Държавите членки вземат всички необходими мерки, за да улеснят своевременното предоставяне на увредените лица, на техните застрахователи и законни представители на основната информация, необходима за уреждане на претенциите.“

20) Вмъква се следният член:

Държавите членки, които създават или оправомощават различни органи за изплащане на обезщетения съгласно член 10, параграф 1, член 10а, параграф 1, член 24, параграф 1 и член 25а, параграф 1, гарантират, че увредените лица имат достъп до съществена информация относно възможните начини за подаване на заявление за обезщетение.“

21) В член 28, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Държавите членки могат да изискват застраховка на автомобилистите, която отговаря на изискванията на настоящата директива, за всяко автомобилно устройство, използвано при движение по суша, което не е обхванато от определението за „превозно средство“ в член 1, точка 1 и за което член 3 не се прилага.“

22) Вмъкват се следните членове:

1.Комисията се подпомага от Европейския комитет по застрахователно и професионално пенсионно осигуряване, създаден с Решение 2004/9/ЕО на Комисията (*4).Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*5).

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 9, параграф 2, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 22 декември 2021 г.

Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 10а, параграф 13, четвърта алинея и член 25а, параграф 13, четвърта алинея, се предоставя на Комисията за срок от седем години, считано от 22 декември 2021 г. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 9, параграф 2, член 10а, параграф 13, четвърта алинея, и член 25а, параграф 13, четвърта алинея, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (*6).

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 9, параграф 2, член 10а, параграф 13, четвърта алинея и член 25а, параграф 13, четвърта алинея, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1.Не по-късно от пет години след съответните дати на прилагане на членове 10а и 25а, както е посочено в член 30, втора, трета и четвърта алинея, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно функционирането, сътрудничеството и финансирането на органите, посочени в членове 10а и 25а. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение. По отношение на финансирането на тези органи този доклад включва най-малко:

а) оценка на финансовия капацитет и нуждите от финансиране на органите за изплащане на обезщетения във връзка с техните потенциални задължения, като се взема предвид рискът от несъстоятелност на застрахователите по застраховка на автомобилистите на пазарите на държавите членки;

б) оценка на хармонизацията на подхода за финансиране на органите за изплащане на обезщетения;

в) ако докладът е придружен от законодателно предложение – оценка на въздействието на вноските върху премиите по договора за застраховка на автомобилистите.

2.Не по-късно от 24 декември 2030 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад, съдържащ оценка на прилагането на настоящата директива, с изключение на елементите, които са засегнати от оценката, посочена в параграф 1, включително по отношение на:

а) прилагането на настоящата директива по отношение на технологичните разработки, по-специално по отношение на автономните и полуавтономните превозни средства;

б) адекватността на обхвата на настоящата директива, като се имат предвид рисковете от произшествия, породени от различните моторни превозни средства;

в) под формата на преглед, ефективността на системите за обмен на информация за целите на проверките на застраховките при трансгранични ситуации, включително, ако е необходимо, оценка за такива случаи на осъществимостта на използването на съществуващите системи за обмен на информация и във всеки случай анализ на целите на системите за обмен на информация и оценка на разходите за тях; както и

г) използването от страна на застрахователните предприятия на системи, при които премиите се влияят от удостоверенията за предявени застрахователни претенции на притежателите на полици, inter alia системите „бонус-малус“ или „бонус при липса на предявени претенции“.

Когато е необходимо, докладът се придружава от законодателно предложение.

(23)

В член 30 се добавят следните параграфи:

„Член 10а, параграфи 1—12 се прилага от датата на споразумението, посочено в член 10а, параграф 13, първа алинея, или от датата на прилагане на делегирания акт на Комисията, посочен в член 10а, параграф 13, четвърта алинея.

Член 25а, параграфи 1—12 се прилагат от датата на споразумението, посочено в член 25а, параграф 13, първа алинея, или от датата на прилагане на делегирания акт на Комисията, посочен в член 25а, параграф 13, четвърта алинея.

Член 10а, параграфи 1—12 и член 25а, параграфи 1—12 обаче не се прилагат преди 23 декември 2023 г.

Член 16, втора алинея, второ изречение и трета, четвърта и пета алинея се прилагат от 23 април 2024 г. или от датата на прилагане на акта за изпълнение на Комисията, посочен в член 16, шеста алинея, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.“

Член 2

Транспониране

1.До 23 декември 2023 г. държавите членки приемат и публикуват разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 23 декември 2023 г.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф до 23 юни 2023 г. държавите членки приемат разпоредбите, необходими, за да се съобразят с измененията, посочени в член 1, точки 8 и 18 от настоящата директива, по отношение съответно на член 10а, параграф 13, втора алинея и член 25а, параграф 13, втора алинея от Директива 2009/103/ЕО.

Когато държавите членки приемат разпоредбите, посочени в настоящия параграф, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.