(9) В някои държави членки съществуват разпоредби относно използването на превозни средства като средство за умишлено причиняване на телесно увреждане или имуществени вреди. Когато е приложимо, на държавите членки следва да е позволено при най-тежки престъпления да продължат своята правна практика да изключват такива щети от задължителната застраховка на автомобилистите или да изискват от лицата, които са отговорни за телесното увреждане или вредата, да възстановят размера на застрахователното обезщетение, изплатено на увредените лица. Въпреки това, за да не се намалява защитата, предоставена с Директива 2009/103/ЕО, такива правни практики следва да бъдат разрешени само ако държавата членка гарантира, че в такива случаи увредените лица получават обезщетение за такива вреди по начин, който е възможно най-близък до начина, по който биха били обезщетени по силата на Директива 2009/103/ЕО. Освен ако държавата членка не е предвидила такива алтернативни механизми за обезщетение или гаранции, които да гарантират обезщетяването на увредените лица за такива вреди по начин, който да е възможно най-близък до начина, по който те биха били обезщетени съгласно Директива 2009/103/ЕО, тези вреди следва да се покриват в съответствие с посочената директива.