Член 2

Обхват

1.Настоящата директива се прилага за договори за кредит.

2.Настоящата директива не се прилага спрямо следните договори:

a) договори за кредит, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, използвано обичайно в дадена държава членка, или с право, свързано с недвижим имот;

б) договори за кредит, чиято цел е придобиване или запазване на вещни права на собственост върху земя или сграда, която е построена или предстои да бъде построена, включително помещения, използвани за търговска, стопанска или професионална дейност;

в) договори за кредит, чийто общ размер надвишава 100 000 EUR;

г) договори за кредит, при които кредитът се отпуска от работодател на негови служители като вторична дейност без начисляване на лихва или при годишен процент на разходите, който е по-нисък от преобладаващия на пазара и не се предлага на широк кръг лица;

д) договори за кредит, сключени с инвестиционни посредници съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1) от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (25) или с кредитни институции съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за да може даден инвеститор да извърши сделка с един или повече от финансовите инструменти, изброени в раздел В на приложение I към Директива 2014/65/ЕС, когато инвестиционният посредник или кредитната институция, отпускаща кредита, са включени в сделката;

е) договори за кредит, които са резултат от уреждане на спора в съда или пред друг законов орган;

ж) договори за наем или лизинг, при които не се предвижда задължение или опция за закупуване на предмета на договора нито в самия договор, нито в друго отделно споразумение;

з) разсрочени плащания, при които:

i) доставчик на стоки или услуги, без предлагане на кредит от трета страна, дава време на потребителя да плати стоките или услугите, доставени от доставчика;

ii) покупната цена се дължи без лихва и без никакви други такси и само с ограничени такси, които се дължат от потребителя при забавено плащане, наложени в съответствие с националното право; и

iii)

плащането трябва да се извърши изцяло в срок от 50 дни от доставката на стоката или услугата.

По отношение на разсрочени плащания, предлагани от доставчици на стоки или услуги, които не са микро-, малки или средни предприятия съгласно определението за тях в Препоръка 2003/361/ЕО, когато въпросните доставчици предлагат услуги на информационното общество по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (26), състоящи се в сключването на договори от разстояние с потребители за продажба на стоки или предоставяне на услуги по смисъла на член 2, точка 7) от Директива 2011/83/ЕС, това изключване от обхвата на настоящата директива се прилага само ако са изпълнени следните условия:

i) трета страна нито предлага, нито купува кредит;

ii) плащането трябва да се извърши изцяло в срок от 14 дни от доставката на стоките или услугите; и

iii)

покупната цена се дължи без лихва и без никакви други такси и само с ограничени такси, които се дължат от потребителя при забавено плащане, наложени в съответствие с националното право;

и) договори за кредит, които се отнасят до разсрочено плащане на съществуващ дълг, за което не се начисляват разходи;

й) договори за кредит, при които от потребителя се изисква да предаде за държане от кредитора дадена вещ в залог като обезпечение и при които отговорността на потребителя е строго ограничена до заложения предмет;

к) договори за кредит, отнасящи се до заеми, отпуснати на ограничен кръг лица съгласно законова разпоредба от обществен интерес, при по-нисък лихвен процент от преобладаващите на пазара нива, без лихва или при други условия, които са по-благоприятни за потребителя от преобладаващите на пазара;

л) договори за кредит, действащи към 20 ноември 2026 г. Независимо от това членове 23 и 24, член 25, параграф 1, второ изречение, член 25, параграф 2 и членове 28 и 39 се прилагат за всички договори за кредит с неопределен срок, действащи към 20 ноември 2026 г.

3.Независимо от параграф 2, буква в), настоящата директива се прилага към договори за кредит, чийто общ размер надвишава 100 000 EUR, които не са обезпечени нито с ипотека, нито с друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, използвано обичайно в дадена държава членка, нито с право, свързано с недвижим имот, когато целта на тези договори за кредит е ремонт на жилищен недвижим имот.

4.По отношение на договори за кредит под формата на свръховърдрафт се прилагат само следните членове:

a) членове 1, 2, 3, 17, 19, 25, 31, 35, 36 и 39—50; и

б) член 18, освен ако държавите членки предвидят друго.

5.Държавите членки могат да освободят от прилагането на настоящата директива договори за кредит под формата на дебитни карти за разсрочено плащане:

a) които се предоставят от кредитна или платежна институция;

б) при които кредитът трябва да бъде погасен в срок от 40 дни; и

в) за които не се начисляват лихви и се налагат само ограничени такси за предоставянето на платежната услуга.

6.Държавите членки могат да определят, че само членове 1, 2, 3, 7, 8, 11, 19 и 20, член 21, параграф 1, първа алинея, букви а)—з) и буква л), член 21, параграф 3 и членове 23, 25 и 28—50 се прилагат за договори за кредит, сключени от организация, в която членството е ограничено до лица, пребиваващи или наети на работа на определено място, или до наети на работа лица и пенсионирани наети на работа лица на определен работодател, или до лица, отговарящи на други изисквания, предвидени в националното право като основание за съществуването на връзка между членовете, като въпросната организация трябва да отговаря на всички посочени по-долу условия:

a) учредена е за взаимна полза на своите членове;

б) не генерира печалби за другиго освен за своите членове;

в) изпълнява обществена функция съгласно националното право;

г) приема и управлява спестяванията само на своите членове и предоставя кредитиране само на тях;

д) предоставя кредити въз основа на годишния процент на разходите, който е по-нисък от преобладаващите на пазара нива или не надхвърля горната граница, определена от националното право.

Държавите членки могат да изключат от приложното поле на настоящата директива договори за кредит, сключени от организации, посочени в първата алинея, когато общата стойност на всички съществуващи договори за кредит, сключени от тази организация, е незначителна в сравнение с общата стойност на всички съществуващи договори за кредит в държавата членка, в която е базирана организацията, и общата стойност на всички съществуващи договори за кредит, сключени от всички такива организации в тази държава членка, е по-малка от 1% от общата стойност на всички съществуващи договори за кредит, сключени в тази държава членка.

Държавите членки ежегодно проверяват дали условията за прилагане на такива изключения, посочени във втората алинея, все още са налице и предприемат стъпки за отмяна на изключенията, ако преценят, че тези условия вече не са налице.

7.Държавите членки могат да определят, че само членове 1, 2, 3, 7, 8, 11, 19 и 20, член 21, параграф 1, първа алинея, букви а)—з), буква л) и буква с), член 21, параграф 3 и членове 23, 25, 28—38 и членове 40—50 се прилагат за договорите за кредит между кредитора и потребителя по отношение на разсроченото плащане или на други начини на погасяване, когато потребителят вече е в неизпълнение или е вероятно да изпадне в неизпълнение на първоначалния договор за кредит и когато са изпълнени следните условия:

a) споразумението би могло да предотврати възможността за съдебно производство при неизпълнение от страна на потребителя;

б) в резултат на сключване на споразумението спрямо потребителя няма да се прилагат условия, по-неблагоприятни от предвидените в първоначалния договор за кредит.

8.Държавите членки могат да определят, че член 8, параграф 3, букви г), д) и е), член 10, параграф 5, член 11, параграф 4 и член 21, параграф 3 не се прилагат за един или повече от следните договори за кредит:

a) договори за кредит, чийто общ размер е по-малък от 200 EUR;

б) договори за кредит, при които кредитът се отпуска без лихва и без никакви други такси;

в) договори за кредит, съгласно чиито условия кредитът трябва да бъде погасен в срок от три месеца и се дължат само незначителни такси.