Член 1

Предмет

Настоящата директива определя обща рамка за хармонизиране на някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, отнасящи се до договори за потребителски кредити.

Член 2

Обхват

1.Настоящата директива се прилага за договори за кредит.

2.Настоящата директива не се прилага спрямо следните договори:

a) договори за кредит, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, използвано обичайно в дадена държава членка, или с право, свързано с недвижим имот;

б) договори за кредит, чиято цел е придобиване или запазване на вещни права на собственост върху земя или сграда, която е построена или предстои да бъде построена, включително помещения, използвани за търговска, стопанска или професионална дейност;

в) договори за кредит, чийто общ размер надвишава 100 000 EUR;

г) договори за кредит, при които кредитът се отпуска от работодател на негови служители като вторична дейност без начисляване на лихва или при годишен процент на разходите, който е по-нисък от преобладаващия на пазара и не се предлага на широк кръг лица;

д) договори за кредит, сключени с инвестиционни посредници съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1) от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (25) или с кредитни институции съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за да може даден инвеститор да извърши сделка с един или повече от финансовите инструменти, изброени в раздел В на приложение I към Директива 2014/65/ЕС, когато инвестиционният посредник или кредитната институция, отпускаща кредита, са включени в сделката;

е) договори за кредит, които са резултат от уреждане на спора в съда или пред друг законов орган;

ж) договори за наем или лизинг, при които не се предвижда задължение или опция за закупуване на предмета на договора нито в самия договор, нито в друго отделно споразумение;

з) разсрочени плащания, при които:

i) доставчик на стоки или услуги, без предлагане на кредит от трета страна, дава време на потребителя да плати стоките или услугите, доставени от доставчика;

ii) покупната цена се дължи без лихва и без никакви други такси и само с ограничени такси, които се дължат от потребителя при забавено плащане, наложени в съответствие с националното право; и

iii)

плащането трябва да се извърши изцяло в срок от 50 дни от доставката на стоката или услугата.

По отношение на разсрочени плащания, предлагани от доставчици на стоки или услуги, които не са микро-, малки или средни предприятия съгласно определението за тях в Препоръка 2003/361/ЕО, когато въпросните доставчици предлагат услуги на информационното общество по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (26), състоящи се в сключването на договори от разстояние с потребители за продажба на стоки или предоставяне на услуги по смисъла на член 2, точка 7) от Директива 2011/83/ЕС, това изключване от обхвата на настоящата директива се прилага само ако са изпълнени следните условия:

i) трета страна нито предлага, нито купува кредит;

ii) плащането трябва да се извърши изцяло в срок от 14 дни от доставката на стоките или услугите; и

iii)

покупната цена се дължи без лихва и без никакви други такси и само с ограничени такси, които се дължат от потребителя при забавено плащане, наложени в съответствие с националното право;

и) договори за кредит, които се отнасят до разсрочено плащане на съществуващ дълг, за което не се начисляват разходи;

й) договори за кредит, при които от потребителя се изисква да предаде за държане от кредитора дадена вещ в залог като обезпечение и при които отговорността на потребителя е строго ограничена до заложения предмет;

к) договори за кредит, отнасящи се до заеми, отпуснати на ограничен кръг лица съгласно законова разпоредба от обществен интерес, при по-нисък лихвен процент от преобладаващите на пазара нива, без лихва или при други условия, които са по-благоприятни за потребителя от преобладаващите на пазара;

л) договори за кредит, действащи към 20 ноември 2026 г. Независимо от това членове 23 и 24, член 25, параграф 1, второ изречение, член 25, параграф 2 и членове 28 и 39 се прилагат за всички договори за кредит с неопределен срок, действащи към 20 ноември 2026 г.

3.Независимо от параграф 2, буква в), настоящата директива се прилага към договори за кредит, чийто общ размер надвишава 100 000 EUR, които не са обезпечени нито с ипотека, нито с друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, използвано обичайно в дадена държава членка, нито с право, свързано с недвижим имот, когато целта на тези договори за кредит е ремонт на жилищен недвижим имот.

4.По отношение на договори за кредит под формата на свръховърдрафт се прилагат само следните членове:

a) членове 1, 2, 3, 17, 19, 25, 31, 35, 36 и 39—50; и

б) член 18, освен ако държавите членки предвидят друго.

5.Държавите членки могат да освободят от прилагането на настоящата директива договори за кредит под формата на дебитни карти за разсрочено плащане:

a) които се предоставят от кредитна или платежна институция;

б) при които кредитът трябва да бъде погасен в срок от 40 дни; и

в) за които не се начисляват лихви и се налагат само ограничени такси за предоставянето на платежната услуга.

6.Държавите членки могат да определят, че само членове 1, 2, 3, 7, 8, 11, 19 и 20, член 21, параграф 1, първа алинея, букви а)—з) и буква л), член 21, параграф 3 и членове 23, 25 и 28—50 се прилагат за договори за кредит, сключени от организация, в която членството е ограничено до лица, пребиваващи или наети на работа на определено място, или до наети на работа лица и пенсионирани наети на работа лица на определен работодател, или до лица, отговарящи на други изисквания, предвидени в националното право като основание за съществуването на връзка между членовете, като въпросната организация трябва да отговаря на всички посочени по-долу условия:

a) учредена е за взаимна полза на своите членове;

б) не генерира печалби за другиго освен за своите членове;

в) изпълнява обществена функция съгласно националното право;

г) приема и управлява спестяванията само на своите членове и предоставя кредитиране само на тях;

д) предоставя кредити въз основа на годишния процент на разходите, който е по-нисък от преобладаващите на пазара нива или не надхвърля горната граница, определена от националното право.

Държавите членки могат да изключат от приложното поле на настоящата директива договори за кредит, сключени от организации, посочени в първата алинея, когато общата стойност на всички съществуващи договори за кредит, сключени от тази организация, е незначителна в сравнение с общата стойност на всички съществуващи договори за кредит в държавата членка, в която е базирана организацията, и общата стойност на всички съществуващи договори за кредит, сключени от всички такива организации в тази държава членка, е по-малка от 1% от общата стойност на всички съществуващи договори за кредит, сключени в тази държава членка.

Държавите членки ежегодно проверяват дали условията за прилагане на такива изключения, посочени във втората алинея, все още са налице и предприемат стъпки за отмяна на изключенията, ако преценят, че тези условия вече не са налице.

7.Държавите членки могат да определят, че само членове 1, 2, 3, 7, 8, 11, 19 и 20, член 21, параграф 1, първа алинея, букви а)—з), буква л) и буква с), член 21, параграф 3 и членове 23, 25, 28—38 и членове 40—50 се прилагат за договорите за кредит между кредитора и потребителя по отношение на разсроченото плащане или на други начини на погасяване, когато потребителят вече е в неизпълнение или е вероятно да изпадне в неизпълнение на първоначалния договор за кредит и когато са изпълнени следните условия:

a) споразумението би могло да предотврати възможността за съдебно производство при неизпълнение от страна на потребителя;

б) в резултат на сключване на споразумението спрямо потребителя няма да се прилагат условия, по-неблагоприятни от предвидените в първоначалния договор за кредит.

8.Държавите членки могат да определят, че член 8, параграф 3, букви г), д) и е), член 10, параграф 5, член 11, параграф 4 и член 21, параграф 3 не се прилагат за един или повече от следните договори за кредит:

a) договори за кредит, чийто общ размер е по-малък от 200 EUR;

б) договори за кредит, при които кредитът се отпуска без лихва и без никакви други такси;

в) договори за кредит, съгласно чиито условия кредитът трябва да бъде погасен в срок от три месеца и се дължат само незначителни такси.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1) „потребител“ означава всяко физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност;

2) „кредитор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави кредит в рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност;

3) „договор за кредит“ означава договор, въз основа на който кредитор предоставя или обещава да предостави на потребител кредит под формата на разсрочено плащане, заем или друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договори с продължително изпълнение за предоставяне на услуги или за доставка на стоки от един и същи вид, при които потребителят заплаща за услугите или стоките чрез вноски през целия срок на предоставянето им;

4) „допълнителна услуга“ означава услуга, предлагана на потребителя във връзка с договора за кредит;

5) „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също са включени в общите разходи по кредита за потребителя, когато сключването на договор за такива допълнителни услуги е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия;

6) „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя;

7) „годишен процент на разходите“ или ГПР означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и изчислен, както е посочено в член 30;

8) „лихвен процент“ означава лихвеният процент, изразен или като фиксиран, или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит;

9) „фиксиран лихвен процент“ означава лихвен процент, за който кредиторът и потребителят се споразумяват в договора за кредит за целия срок на договора за кредит, или няколко лихвени процента, за които кредиторът и потребителят се споразумяват в договора за кредит през отделни периоди, посочвайки изключително фиксиран конкретен процент. Ако не всички лихвени проценти са определени в договора за кредит, лихвеният процент се смята за фиксиран само за отделните периоди, за които той е определен изключително чрез фиксиран конкретен процент, по който е постигнато споразумение при сключването на договора за кредит;

10) „общ размер на кредита“ означава горната граница или общата сума, предоставена по договора за кредит;

11) „траен носител“ означава всеки инструмент, който позволява на потребителя да съхранява информация, адресирана лично до него, по начин, достъпен за бъдещо ползване за период от време, достатъчен за целите на информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация;

12) „кредитен посредник“ означава физическо или юридическо лице, което не действа като кредитор или нотариус и чиято роля не се изразява само в това да представя, пряко или непряко, потребител на даден кредитор и което при извършване на своята търговска, стопанска или професионална дейност срещу заплащане, което може да е в парична форма или в друга уговорена форма на финансово възнаграждение:

a) представя или предлага договори за кредит на потребители;

б) съдейства на потребители, като извършва подготвителната работа или друга преддоговорна административна работа по договори за кредит, различни от посочените в буква а); или

в) сключва договори за кредит с потребители от името на кредитора;

13) „преддоговорна информация“ означава информацията, която е предоставена преди потребителят да се е обвързал с договор за кредит или, когато е приложимо, с отправянето на обвързващо предложение, и която е необходима на потребителя, за да може да сравни различни предложения за кредит и да вземе информирано решение дали да сключи договора за кредит;

14) „профилиране“ означава профилиране съгласно определението в член 4, точка 4) от Регламент (ЕС) 2016/679;

15) „практика на обвързване“ означава предлагането или продажбата на договор за кредит в пакет с други обособени финансови продукти или услуги, при което договорът за кредит не се предлага на потребителя отделно;

16) „пакетна продажба“ означава предлагането или продажбата на договор за кредит в пакет с други обособени финансови продукти или услуги, когато договорът за кредит се предлага на потребителя и отделно, но не непременно при същите условия, както при предлаганата пакетна продажба с тези други продукти или услуги;

17) „консултантски услуги“ означава предоставянето на лични препоръки на потребител във връзка с една или повече сделки по договори за кредит и представлява отделна дейност от отпускането на кредити и от дейностите по кредитно посредничество, посочени в точка 12;

18) „овърдрафт“ означава изричен договор за кредит, с който кредиторът предоставя на потребителя възможността да ползва средства, надвишаващи наличността по разплащателната сметка на потребителя;

19) „свръховърдрафт“ означава мълчаливо приет овърдрафт, при който кредиторът позволява на потребителя да ползва средства, които надвишават наличността по разплащателната сметка на потребителя или договорения размер на овърдрафта;

20) „свързан договор за кредит“ означава договор за кредит, при който:

a) въпросният кредит или услуги се използват изключително за финансиране на договор за доставка на конкретни стоки или предоставяне на конкретна услуга; и

б) от обективна гледна точка двата договора представляват едно цяло; смята се, че това е така, когато доставчикът на стоката или услугата финансира сам предоставянето на потребителския кредит или, в случай че кредитът се финансира от трета страна, когато кредиторът използва услугите на доставчика на стоката или услугата за маркетинга, сключването или подготовката на договора за кредит, или когато в договора за кредит са изрично посочени доставка на конкретни стоки или предоставянето на конкретни услуги;

21) „предсрочно погасяване“ означава пълно или частично погасяване на задълженията на потребителя по договора за кредит[...] преди определената в договора за кредит дата;

22) „консултантски услуги в областта на задълженията“ означава персонализирана помощ от техническо, правно или психологическо естество, предоставяна от независими професионални оператори, които не са по-специално кредитори или кредитни посредници съгласно определението в настоящата директива или купувачи на кредити или лица, обслужващи кредити, съгласно определението в член 3, точки 6) и 8) от Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета (27), в полза на потребители, които изпитват или могат да срещнат затруднения при изпълнението на финансовите си задължения.

Член 4

Превръщане на сумите, изразени в евро, в национална валута

1.За целите на настоящата директива държавите членки, които ще превръщат сумите, изразени в евро, в своята национална валута, първоначално използват за превръщането обменния курс, преобладаващ на 19 ноември 2023 г.

2.Държавите членки могат да закръгляват сумите, получени от посоченото в параграф 1 превръщане, при условие че закръгляването не надхвърля 10 EUR.

Член 5

Задължение за безвъзмездно предоставяне на информация на потребителите

Държавите членки поставят изискването, когато на потребителите се предоставя информация в съответствие с настоящата директива, предоставянето на тази информация да е безвъзмездно за потребителя, независимо от носителите, на които се предоставя информацията.

Член 6

Недопускане на дискриминация

Държавите членки гарантират, че условията, които трябва да бъдат изпълнени с оглед на получаването на кредит, не дискриминират по никакъв начин потребителите, пребиваващи законно в Съюза, въз основа на тяхната националност или местопребиваване, или на някое от основанията, посочени в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато тези потребители подават искане, сключват или притежават договор за кредит в рамките на Съюза.

Първата алинея не засяга възможността за предлагане на различни условия за достъп до кредит, когато тези различни условия са надлежно обосновани от обективни критерии.

Член 7

Реклама и маркетинг на договорите за кредит

Без да се засяга Директива 2005/29/ЕО държавите членки изискват всички рекламни и маркетингови съобщения във връзка с договорите за кредит да бъдат верни, ясни и незаблуждаващи. Забранява се използването в такива рекламни и маркетингови съобщения на текстове, които могат да създадат у потребителя погрешни очаквания относно наличността на даден кредит или разходите по него, или относно цялостната сума, дължима от потребителя.

Член 8

Стандартна информация, която трябва да бъде включена в рекламите на договори за кредит

1.Държавите членки изискват рекламата на договорите за кредит да включва ясно и видимо предупреждение, за да се информират потребителите, че заемането на средства струва пари, като се използва формулировката „Внимание! Заемането на пари струва пари.“ или равносилна формулировка.

2.Държавите членки изискват в рекламата, отнасяща се до договори за кредит, в която се посочват лихвен процент или други цифрови данни за каквито и да било разходи по кредита за потребителя, да се съдържа стандартната информация съгласно настоящия член.

Задължението, посочено в първата алинея, не се прилага в случаите, когато националното право предвижда задължение в рекламата на договорите за кредит, в която не се указват лихвен процент или други цифри, които са свързани със стойността на кредита за потребителя по смисъла на първата алинея, да се посочва годишният процент на разходите.

3.Стандартната информация е четлива или може да бъде ясно чута, според случая, пригодена е към техническите ограничения на използваното рекламно средство и в нея се посочват по ясен, кратък и отчетлив начин всички посочени по-долу елементи:

a) лихвеният процент по кредита, като се посочва дали е фиксиран, променлив или съчетание от двете, заедно с подробни данни за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя;

б) общият размер на кредита;

в) годишният процент на разходите;

г) ако е приложимо, срокът на договора за кредит;

д) когато кредитът се отпуска под формата на разсрочено плащане за конкретна стока или услуга, цената и размерът на евентуалното авансово плащане;

е) ако е приложимо, общата сума, дължима от потребителя, и размерът на вноските.

В специални и обосновани случаи, когато използваното средство за съобщаване на стандартната информация, посочена в първата алинея, не позволява информацията да бъде показана визуално, букви д) и е) от същата алинея не се прилагат.

4.Стандартната информация, посочена в параграф 3, първа алинея, се конкретизира с помощта на представителен пример.

5.Когато сключването на договор относно допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, е задължително за получаването на кредита или за получаването му при предлаганите условия, но стойността на тази услуга не може да бъде определена предварително, в стандартната информация, посочена в параграф 3, първа алинея, се посочва по ясен, кратък и забележим начин задължението да се сключи този договор.

6.Без да се засягат разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО, в специфични и обосновани случаи, когато използваното електронно средство за съобщаване на стандартната информация, посочена в параграф 3 от настоящия член, не позволява визуализиране на тази информация по забележим и ясен начин, потребителят има достъп до информацията, посочена в първа алинея, букви д) и е) от същия параграф, чрез щракване, скролване или плъзване с пръст.

7.Държавите членки забраняват рекламирането на кредитни продукти, които:

a) насърчават потребителите да търсят кредит, като твърдят, че кредитът ще подобри финансовото положение на тези потребители;

б) посочват, че действащите договори за кредит или регистрираните кредити в бази данни оказват слабо или не оказват никакво влияние върху оценката на молбата за кредит;

в) погрешно твърдят, че кредитирането води до увеличаване на финансовите ресурси, представлява заместител на спестяванията или може да повиши жизнения стандарт на потребителя.

8.Държавите членки могат наред с другото да забранят рекламирането на кредитни продукти, които:

a) подчертават лекотата или бързината, с която може да се получи кредит;

б) заявяват, че дадена отстъпка е обвързана с условието за сключване на кредит;

в) предлагат „гратисни периоди“ от над три месеца за погасяване на вноските по кредита.

Член 9

Обща информация

1.Държавите членки гарантират редовното предоставяне на потребителите на ясна и разбираема обща информация за договорите за кредит от страна на кредиторите или, когато е приложимо, от страна на кредитните посредници на хартиен или друг траен носител, по избор на потребителя.

Общата информация за договорите за кредит, които се предоставят от кредиторите или, когато е приложимо, от кредитните посредници в техните търговски обекти, се предоставя на потребителите най-малко на хартиен носител.

2.Посочената в параграф 1 обща информация включва най-малко следните елементи:

a) идентификационните данни, физическия адрес, телефонния номер и адреса на електронната поща на лицето, предоставящо информацията;

б) целите, за които може да се използва кредитът;

в) евентуалния срок на договора за кредит;

г) видовете налични лихвени проценти, като се посочва дали са фиксирани, променливи или съчетание от двете, заедно с кратко описание на характеристиките на фиксирания и променливия лихвен процент, включително свързаните с това последици за потребителя;

д) представителен пример за общия размер на кредита, общите разходи по кредита за потребителя, общата сума, дължима от потребителя, и годишния процент на разходите;

е) указване на възможните допълнителни разходи, които не са включени в общите разходи по кредита за потребителя и които са дължими във връзка с договора за кредит;

ж) набор от различни възможности за изплащане на кредита към кредитора, включително броя, периодичността и размера на редовните погасителни вноски;

з) описание на условията, свързани пряко с предсрочно погасяване;

и) описание на правото на отказ;

й) указване на допълнителни услуги, които потребителят е длъжен да закупи, за да получи кредита или за да го получи при предлаганите условия, и където е приложимо, пояснение, че допълнителните услуги могат да бъдат закупени от доставчик, който е различен от кредитора; и

к) общо предупреждение относно възможните последици от неспазване на ангажиментите във връзка с договора за кредит.

Член 10

Преддоговорна информация

1.Държавите членки изискват от кредитора, и когато е приложимо, от кредитния посредник да предоставят на потребителя ясна и разбираема преддоговорна информация, необходима за съпоставяне на различните предложения с оглед вземането на информирано решение за сключване на договор за кредит, въз основа на предложените от кредитора условия по кредита, както и на изразените предпочитания и предоставената от потребителя информация, ако е приложимо. Тази преддоговорна информация се предоставя на потребителя достатъчно време преди той да се е обвързал с договор или с предложение за кредит, включително когато се използват средства за дистанционна комуникация съгласно определението в член 2, буква д) от Директива 2002/65/ЕО.

Ако преддоговорната информация, посочена в първата алинея, е предоставена по-малко от един ден преди потребителят да бъде обвързан с договор или предложение за кредит, държавите членки изискват от кредитора, и когато е приложимо, от кредитния посредник да изпратят напомняне на потребителя за възможността да се откаже от договора за кредит и за процедурата, която трябва да бъде използвана за този отказ, както е предвидено в член 26. Това напомняне се предоставя на потребителя на хартиен или друг траен носител, избран от потребителя и посочен в договора за кредит, между един и седем дни след сключването на договора за кредит или, когато е приложимо, след отправянето на обвързващото предложение за кредит от потребителя.

2.Преддоговорната информация, упомената в параграф 1, се предоставя на хартиен или друг траен носител, избран от потребителя чрез формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“, съдържащ се в приложение I. Цялата информация, предоставена във формуляра, е еднакво отчетлива. Смята се, че кредиторът е изпълнил изискванията относно информацията, заложени в настоящия параграф и в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/65/ЕО, ако е предоставил този формуляр.

3.В преддоговорната информация, посочена в параграф 1, се съдържат всички изброени по-долу елементи, които фигурират на видно място в първата част на формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“:

a) идентификационните данни на кредитора, а ако е приложимо, и на участващия кредитен посредник;

б) общият размер на кредита;

в) срокът на договора за кредит;

г) лихвеният процент по кредита или всички лихвени проценти, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти;

д) годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя;

е) когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за специфични стоки или услуги или при свързани договори за кредит, специфичните стоки или услуги и тяхната цена в брой;

ж) разходите в случай на просрочени плащания, т.е. лихвения процент, приложим в случай на просрочени плащания, механизмите за регулирането му, и когато е приложимо, санкциите за просрочие;

з) размерът, броят и периодичността на дължимите от потребителя погасителни вноски и, когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

и) предупреждение за последиците от пропуснати или забавени плащания;

й) наличието или отсъствието на право на отказ и, ако е приложимо, срокът за отказ;

к) наличието на право на предсрочно погасяване, и когато е приложимо, информация относно правото на кредитора на обезщетение;

л) физическият адрес, телефонният номер и имейл адресът на кредитора, както и когато е приложимо, физическият адрес, телефонният номер и имейл адресът на участващия кредитен посредник.

4.В случай че всички елементи, посочени в параграф 3, не могат да бъдат показани по видим начин на една страница, те следва да бъдат показани в първата част на формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“ най-много на две страници. В този случай информацията, посочена в букви а) – ж) от въпросния параграф, се показва на първата страница на формуляра.

5.В преддоговорната информация, посочена в параграф 1, се съдържат всички изброени по-долу елементи, които се показват след изброените в параграф 3 елементи и забележимо се отделят от тях:

a) видът на кредита;

б) условията за усвояване;

в) когато при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, условията за прилагането на всеки лихвен процент, и когато има такъв, на показателя или референтния лихвен процент, приложим за всеки първоначален лихвен процент, както и периодите, условията и процедурата за промяна на всеки лихвен процент;

г) когато договорът за кредит предвижда различни начини за усвояване на кредита с различни разходи или лихвени проценти и кредиторът използва допускането, установено в приложение III, част II, буква б), той указва, че други механизми за усвояване по съответния тип договор за кредит могат да имат за последица по-висок годишен процент на разходите;

д) когато е приложимо, разходите за поддържане на една или повече задължителни сметки за регистриране на погасяванията и усвояванията, разходите за използване на разплащателни средства за погасяванията и усвояванията и всякакви други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които тези разходи могат да бъдат променени;

е) представителен пример, който онагледява годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, като се посочват всички допускания, използвани за изчисляването на този процент; когато потребителят е информирал кредитора за една или повече характеристики на предпочитания от него кредит, например срок на договора за кредит и общ размер на кредита, кредиторът следва да вземе предвид тези характеристики;

ж) когато е приложимо, всички разходи за нотариус, дължими от потребителя при сключване на договор за кредит;

з) задължението, ако съществува такова, да се сключи договор за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, когато сключването на договор за тази услуга е задължително за получаването на кредита или за получаването му при предлаганите условия;

и) когато е приложимо, изискваните обезпечения;

й) когато е приложимо, информация относно начина, по който ще се определи обезщетението на кредитора в случай на предсрочно погасяване;

к) правото на потребителя да бъде информиран незабавно и безвъзмездно, в съответствие с член 19, параграф 6, за резултата от справка в база данни, извършена с цел оценка на неговата кредитоспособност;

л) правото на потребителя, посочено в параграф 8 от настоящия член, при поискване да му бъде предоставен безвъзмездно на хартиен или друг траен носител екземпляр от проектодоговора за кредит, при условие че към момента на искането кредиторът желае да пристъпи към сключване на договор за кредит;

м) когато е приложимо, указване, че цената е била персонализирана въз основа на автоматизирано обработване, включително профилиране;

н) когато е приложимо, срокът, за който кредиторът е обвързан от преддоговорната информация, предоставена в съответствие с настоящия член;

о) упоменаване на възможността потребителят да прибегне до механизъм за извънсъдебна процедура за подаване на жалба и претендиране на обезщетение, и начините за достъп до този механизъм;

п) предупреждение и обяснение относно правните и финансовите последици от неспазването на другите задължения, свързани с конкретния договор за кредит;

р) погасителен план, съдържащ всички плащания и погасявания за продължителността на договора за кредит, включително плащанията и погасяванията за всякакви допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, които са продавани в същото време, при което плащанията и погасяванията, в случай че при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, се основават на разумни промени в лихвения процент в посока нагоре.

Когато в договора за кредит се използва бенчмарк съгласно определението за него в член 3, параграф 1, точка 3 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета (28), наименованието на този бенчмарк и на неговия администратор, както и възможните последици от този бенчмарк за потребителя се посочват в отделен документ, който може да бъде приложен към формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“.

6.Информацията, показана във формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“, следва да бъде последователна. Тя следва да бъде ясно четима и да отчита техническите ограничения на средството за комуникация, върху което се визуализира. Информацията се визуализира по адекватен и подходящ начин по различните канали, като се взема предвид оперативната съвместимост.

Всяка допълнителна информация, която кредиторът може да предостави на потребителя, следва да бъде ясно четима и се представя в отделен документ, който може да бъде приложен към формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“.

7.Чрез дерогация от параграф 5 от настоящия член, при гласова телефонна комуникация съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2002/65/ЕО описанието на основните характеристики на финансовата услуга, което се предоставя съгласно член 3, параграф 3, буква б), второ тире от посочената директива, включва най-малко елементите, посочени в параграф 3 от настоящия член. В такъв случай кредиторът, и когато е приложимо, кредитният посредник предоставят на потребителя формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“ на траен носител незабавно след сключването на договора за кредит.

8.По искане на потребителя кредиторът, или когато е приложимо, кредитният посредник предоставят безвъзмездно на потребителя, в допълнение към формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“, екземпляр от проектодоговора за кредит на хартиен или на друг траен носител, при условие че към момента на искането кредиторът желае да пристъпи към сключване на договор за кредит с потребителя.

9.При договор за кредит, съгласно който плащанията, направени от потребителя, не водят до незабавно съответно погасяване на общия размер на кредита, а се използват за формиране на капитал в периоди и при условия, предвидени в договора за кредит, или в допълнителен договор, кредиторът и, когато е приложимо, кредитният посредник включват в преддоговорната информация, посочена в параграф 1, ясно и кратко изявление, че такива договори за кредит не изискват гаранция от трета страна като обезпечение за погасяването на общия размер на кредита, усвоен по договора за кредит, освен когато такава е предоставена изрично.

10.Настоящият член не се прилага за доставчици на стоки или услуги, действащи като кредитни посредници в спомагателно качество. Това не засяга задължението на кредитора или, когато е приложимо, на кредитния посредник да гарантира, че потребителят получава преддоговорната информация, посочена в настоящия член.

Член 11

Преддоговорна информация по отношение на договорите за кредит, посочени в член 2, параграф 6 или параграф 7

1.За договорите за кредит, посочени в член 2, параграф 6 или 7, преддоговорната информация, посочена в член 10, параграф 1, се предоставя чрез дерогация от член 10, параграф 2 на хартиен или на друг траен носител, избран от потребителя чрез формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“, съдържащ се в приложение II. Тази информация е ясна и разбираема. Цялата информация, предоставяна в посочения формуляр, е еднакво отчетлива. Смята се, че кредиторът е изпълнил изискванията относно информацията, установени в настоящия параграф и в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/65/ЕО, ако е предоставил въпросния формуляр.

2.За договорите за кредит, посочени в член 2, параграф 6 или параграф 7, в преддоговорната информация, посочена в член 10, параграф 1, чрез дерогация от член 10, параграф 3 се посочват всички изредени по-долу елементи на видно място в първата част на формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“ на една страница:

a) идентификационните данни на кредитора, а ако е приложимо, и на участващия кредитен посредник;

б) общият размер на кредита;

в) срокът на договора за кредит;

г) лихвеният процент по кредита или всички лихвени проценти, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти;

д) годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя;

е) когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за специфични стоки или услуги или при свързани договори за кредит, специфичните стоки или услуги и тяхната цена в брой;

ж) разходите в случай на просрочени плащания, т.е. лихвеният процент, приложим в случай на просрочени плащания, механизмите за регулирането му, и когато е приложимо, санкциите за просрочие;

з) размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

и) предупреждение за последиците от пропуснати или забавени плащания;

й) наличието или отсъствието на право на отказ;

к) наличието на право на предсрочно погасяване и, когато е приложимо, информация относно правото на кредитора на обезщетение;

л) физическият адрес, телефонният номер и имейл адресът на кредитора, както и, когато е приложимо, физическият адрес, телефонният номер и имейл адресът на участващия кредитен посредник.

3.В случай че всички елементи, посочени в параграф 2, не могат да бъдат показани по видим начин на една страница, те следва да бъдат показани в първата част на формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“ най-много на две страници. В този случай информацията, посочена в букви а) — ж) от същия параграф, се показва на първата страница на формуляра.

4.В преддоговорната информация, посочена в параграф 1, се съдържат всички изброени по-долу елементи, които се показват след изброените в параграф 2 елементи и забележимо се отделят от тях:

a) видът на кредита;

б) когато при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, условията за прилагане на всеки лихвен процент, всеки показател или референтен лихвен процент, приложими за първоначалния лихвен процент, приложимите разходи от момента на сключването на договора за кредит и, когато е приложимо, условията, при които тези разходи могат да бъдат променени;

в) представителен пример, който онагледява годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, като се посочват всички допускания, използвани за изчисляването на този процент;

г) условията и редът за прекратяване на договора за кредит;

д) когато е приложимо, информация относно начина, по който ще се определи обезщетението на кредитора в случай на предсрочно погасяване;

е) когато е приложимо, указание, че потребителят може да бъде приканен да погаси изцяло кредита по всяко време;

ж) упоменаване на правото на потребителя да бъде информиран незабавно и безвъзмездно, в съответствие с член 19, параграф 6, за резултата от справка в база данни, извършена с цел оценка на неговата кредитоспособност;

з) когато е приложимо, указване, че цената е била персонализирана въз основа на автоматизирано обработване, включително профилиране;

и) когато е приложимо, срокът, за който кредиторът е обвързан от преддоговорната информация, предоставена в съответствие с настоящия член;

й) упоменаване на възможността потребителят да прибегне до механизъм за извънсъдебна процедура за подаване на жалба и претендиране на обезщетение, и начините за достъп до този механизъм;

к) предупреждение и обяснение относно правните и финансовите последици от неспазването на другите задължения, свързани с конкретния договор за кредит;

л) погасителен план, съдържащ всички плащания и погасявания за продължителността на договора за кредит, включително плащанията и погасяванията за всякакви допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, които са продавани в същото време, при което плащанията и погасяванията, в случай че при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, се основават на разумни промени в лихвения процент в посока нагоре.

5.Информацията, показана във формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“, следва да бъде последователна. Тя следва да бъде ясно четима и да отчита техническите ограничения на средството за комуникация, върху което се визуализира. Информацията се визуализира по адекватен и подходящ начин по различните канали, като се взема предвид оперативната съвместимост.

6.Чрез дерогация от параграф 4 от настоящия член, при гласова телефонна комуникация съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2002/65/ЕО описанието на основните характеристики на финансовата услуга, което се предоставя съгласно член 3, параграф 3, буква б), второ тире от посочената директива, включва най-малко елементите, посочени в параграф 2 от настоящия член. В такъв случай кредиторът, и когато е приложимо, кредитният посредник предоставят на потребителя формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“ на траен носител незабавно след сключването на договора за кредит.

7.По искане на потребителя кредиторът и, когато е приложимо, кредитният посредник предоставят безвъзмездно на потребителя, в допълнение към формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“, екземпляр от проектодоговора за кредит, при условие че към момента на искането кредиторът желае да пристъпи към сключване на договора за кредит с потребителя.

8.Настоящият член не се прилага за доставчици на стоки или услуги, действащи като кредитни посредници в спомагателно качество. Това не засяга задължението на кредитора, или когато е приложимо, на кредитния посредник да гарантира, че потребителят получава преддоговорната информация, посочена в настоящия член.

Член 12

Подходящи разяснения

1.Държавите членки гарантират, че кредиторите, и когато е приложимо, кредитните посредници, са задължени да предоставят на потребителя подходящи разяснения във връзка с предлаганите договори за кредит и евентуалните допълнителни услуги, за да се осигури възможност на потребителя да преценява дали предлаганите договори за кредит и допълнителни услуги съответстват на потребностите му и на финансовото му положение. Тези разяснения се предоставят безвъзмездно и преди сключването на договора за кредит. Разясненията съдържат следните елементи:

a) информацията, посочена в членове 10, 11 и 38;

б) съществените характеристики на предлагания договор за кредит или на допълнителните услуги;

в) специфичните последици, които предлаганият договор за кредит или допълнителните услуги могат да окажат върху потребителя, включително последиците от неизпълнение на задължението за плащане или просрочено плащане от страна на потребителя;

г) когато допълнителните услуги са съчетани с договор за кредит, дали отделните компоненти в пакета могат да бъдат прекратени самостоятелно и какви са последиците за потребителя в такъв случай.

2.Когато това е обосновано, държавите членки могат да адаптират изискването, посочено в параграф 1, по отношение на начина, по който трябва да се предоставят разясненията, и степента, в която те трябва да се предоставят, в зависимост от следните елементи:

a) конкретните обстоятелства, при които се предлага кредитът;

б) лицето, на което се предлага кредитът;

в) видът на предлагания кредит.

Член 13

Персонализирани предложения въз основа на автоматизирано обработване

Без да се засяга Регламент (ЕС) 2016/679, държавите членки изискват от кредиторите и кредитните посредници да информират потребителите по ясен и разбираем начин, когато им се представя персонализирано предложение, основано на автоматизирано обработване на лични данни.

Член 14

Практики на обвързване и на пакетна продажба

1.Държавите членки позволяват практиките на пакетна продажба, но не и на обвързване.

2.Чрез дерогация от параграф 1 и без да се засяга прилагането на правото в областта на конкуренцията, държавите членки могат да разрешат на кредиторите да поискат от потребителя да открие или поддържа разплащателна или спестовна сметка, когато единственото предназначение на тази сметка е някое от посочените по-долу:

a) натрупване на капитал за погасяването на кредита;

б) обслужване на кредита;

в) набиране на средства за получаване на кредита;

г) предоставяне на допълнително обезпечение за кредитора в случай на неизпълнение.

3.Държавите членки могат да разрешат на кредиторите да изискват от потребителя да притежава съответна застрахователна полица във връзка с договора за кредит, като се вземат предвид съображенията за пропорционалност. В тези случаи държавите членки гарантират, че кредиторът е длъжен да приема застрахователни полици от доставчици, различни от предпочитания от него, когато тези полици предлагат същото равнище на гаранция като предлаганото от кредитора, без да се променят предложените на потребителя условия за кредит.

4.Държавите членки изискват личните данни относно диагностицирането на онкологични заболявания при потребителите да не се използват за целите на застрахователна полица, свързана с договор за кредит, след период от време, определен от държавите членки, който не надвишава 15 години след края на медицинското лечение на потребителя.

5.За да могат потребителите да разполагат с допълнително време, за да сравнят застрахователните предложения, свързани с договорите за кредит, преди да закупят застрахователна полица, както е посочено в параграф 3, държавите членки изискват на потребителите да бъдат предоставени най-малко три дни, за да сравнят застрахователните предложения, свързани с договорите за кредит, без въпросните предложения да бъдат променяни, и потребителите да бъдат информирани за това. Потребителите могат да сключат застрахователна полица преди изтичането на този тридневен срок, ако изрично поискат това.

Член 15

Изведено по подразбиране съгласие за сключването на договор за кредит или за закупуването на допълнителни услуги

1.Държавите членки гарантират, че кредиторите и кредитните посредници не извеждат по подразбиране съгласието на потребителя да сключи договор за кредит или да закупи допълнителни услуги, представени чрез възможности по подразбиране. Възможностите по подразбиране включват предварително отметнати полета.

2.Съгласието на потребителя да сключи договор за кредит или да закупи допълнителни услуги, представени чрез полета, се дава чрез недвусмислен и ясен утвърдителен акт, с който се изразява свободно дадено, конкретно, информирано и недвусмислено заявление за съгласието на потребителя със съдържанието и същността на полетата.

Член 16

Консултантски услуги

1.Държавите членки изискват в контекста на дадена сделка кредиторът и, когато е приложимо, кредитният посредник, изрично да уведомяват потребителя дали се осигуряват или могат да бъдат осигурени консултантски услуги за потребителя.

2.Държавите членки изискват преди да бъдат предоставени консултантски услуги или преди да бъде сключен договор за предоставянето на консултантски услуги, кредиторът и, когато е приложимо, кредитният посредник да предоставят на потребителя следната информация на хартиен или на друг траен носител, избран от потребителя:

a) указание дали препоръката ще се основава само на техния собствен набор от продукти или на широк набор от предлаганите на пазара продукти в съответствие с параграф 3, буква в);

б) в съответните случаи – указание за възнаграждението, което потребителят дължи за консултантските услуги, или — в случай че размерът на това възнаграждение не може да бъде определен към момента на предоставянето на информацията – метода, използван за неговото изчисление.

Информацията, посочена в първата алинея от настоящия параграф, може да бъде предоставена на потребителя под формата на допълнителна преддоговорна информация в съответствие с член 10, параграф 6, втора алинея.

3.В случай на предоставяне на консултантски услуги на потребителите държавите членки изискват от кредиторите, и когато е приложимо, от кредитните посредници:

a) да получат необходимата информация за финансовото положение на потребителя и за предпочитанията и целите му във връзка с договора за кредит, за да може кредиторът или кредитният посредник да препоръча договори за кредит, които са подходящи за потребителя;

б) да оценят финансовото положение и нуждите на потребителя въз основа на посочената в буква а) информация, която е актуална към момента на оценката, като използват обосновани допускания във връзка с рисковете от промяна във финансовото положение на потребителя за срока на препоръчания договор за кредит;

в) да разгледат достатъчно голям брой договори за кредит в своята продуктова гама и на тази основа да препоръчат един или повече договори за кредит от тази гама продукти, които да съответстват на нуждите на потребителя, финансовото му състояние и личното му положение;

г) да действат в най-добрия интерес на потребителя; и

д) да предоставят на потребителя информация за дадената препоръка на хартиен или на друг траен носител, избран от потребителя и посочен в договора за предоставяне на консултантски услуги.

4.Държавите членки могат да забранят използването на понятията „консултации“ и „консултант“ или на подобни понятия, когато консултантските услуги се предлагат и предоставят на потребителите от кредитори или, когато е приложимо, кредитни посредници.

Когато държавите членки не са забранили използването на понятията „консултации“ и „консултант“ или на подобни понятия, те налагат следните условия за използването на понятията „независими консултации“ или „независим консултант“ от кредиторите и кредитните посредници, предоставящи консултантски услуги:

a) кредиторите, и когато е приложимо, кредитните посредници, разглеждат достатъчно голям брой договори за кредит, които са налични на пазара; и

б) кредитните посредници не получават възнаграждение за консултантските услуги от един или повече кредитори.

Втора алинея, буква б) се прилага само когато броят на разглежданите кредитори не представлява мнозинство на пазара.

Държавите членки могат да налагат по-строги изисквания за употребата на понятията „независими консултации“ или „независим консултант“ от кредиторите, и когато е приложимо, от кредитните посредници.

5.Държавите членки изискват от кредиторите и, когато е приложимо, от кредитните посредници да предупреждават потребителя, когато даден договор за кредит може да предизвика специфичен риск за потребителя предвид финансовото му положение.

6.Държавите членки гарантират, че консултантските услуги могат да се предоставят само от кредитори, и когато е приложимо, от кредитни посредници.

Държавите членки могат, чрез дерогация от първата алинея, да разрешат на други лица, различни от посочените в първата алинея, да предоставят консултантски услуги, когато е изпълнено едно от следните условия:

a) консултантските услуги се предоставят в отделни случаи в процеса на професионална дейност, която е уредена от законови или подзаконови разпоредби или етичен кодекс, които не изключват предоставянето на тези услуги;

б) консултантските услуги се предоставят в контекста на управлението на натрупан дълг от специалисти по неплатежоспособност и когато тази дейност по управление на дълг е уредена от законови или подзаконови разпоредби;

в) консултантските услуги се предоставят в контекста на управлението на натрупан дълг от публични или доброволни доставчици на консултантски услуги в областта на задълженията, както е посочено в член 36, които не извършват дейност с търговска цел;

г) консултантските услуги се предоставят от лица, които са получили разрешение и подлежат на надзор от компетентните органи.

Член 17

Забрана за непоискано предоставяне на кредит

Държавите членки забраняват всяко предоставяне на кредити на потребители без предварително искане и изрично съгласие от тяхна страна.

Член 18

Задължение за оценка на кредитоспособността на потребителя

1.Държавите членки изискват от кредитора да извършва обстойна оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договор за кредит. Тази оценка се извършва в интерес на потребителя, за да се избегнат практики на безотговорно кредитиране и свръхзадлъжнялост, като при нея се отчитат надлежно факторите, които са от значение за проверката на вероятността потребителят да изпълни своите задължения по договора за кредит.

2.Държавите членки гарантират, че кредитните посредници предоставят точно необходимата информация, получена от потребителя, на съответния кредитор в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, за да направят възможно извършването на оценката на кредитоспособността.

3.Оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на подходяща и точна информация относно доходите и разходите на потребителя, както и относно други финансови и икономически обстоятелства, която е необходима и пропорционална на естеството, срока, стойността и рисковете на кредита за потребителя. Тази информация може да включва доказателства за доходите или другите източници за погасяване на кредита, информация за финансовите активи и пасиви или информация за други финансови задължения. Тази информация не включва специалните категории данни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Информацията се получава от подходящи вътрешни или външни източници, включително потребителя, и когато е необходимо, въз основа на справка в база данни, посочена в член 19 от настоящата директива. Социалните мрежи не се считат за външен източник за целите на настоящата директива.

Получената в съответствие с настоящия параграф информация се подлага на надлежна проверка за истинност, ако е необходимо чрез позоваване на документация, която подлежи на независима проверка.

4.Държавите членки поставят изискване кредиторът да установи процедури за оценката, посочена в параграф 1, и да документира и поддържа тези процедури.

Освен това държавите членки изискват от кредитора да документира и поддържа информацията, посочена в параграф 3.

5.Ако заявлението за кредит е подадено съвместно от повече от един потребител, кредиторът извършва оценката на кредитоспособността въз основа на общата способност за погасяване на потребителите.

6.Държавите членки гарантират, че кредиторът отпуска кредита на потребителя само когато резултатът от оценката на кредитоспособността показва, че задълженията, произтичащи от договора за кредит, е вероятно да бъдат изпълнени при условията, изисквани съгласно договора за кредит, като се вземат предвид съответните фактори, посочени в параграф 1.

7.Държавите членки гарантират, че когато кредиторът сключи договор за кредит с потребителя, кредиторът не може впоследствие да прекрати или измени договора за кредит във вреда на потребителя на основание неправилно извършена оценка на кредитоспособността. Настоящият параграф не се прилага, когато се докаже, че потребителят умишлено е укрил или подправил информацията, посочена в параграф 3, която е предоставил на кредитора.

8.Когато оценката на кредитоспособността включва използването на автоматизирано обработване на лични данни, държавите членки гарантират, че потребителят има право да поиска и да получи от кредитора човешка намеса, състояща се в правото:

a) да поиска и получи от кредитора ясно и разбираемо обяснение на оценката на кредитоспособността, включително за логиката и рисковете при автоматизираното обработване на лични данни, както и неговото значение и последици за решението;

б) потребителят да изрази гледната си точка пред кредитора; и

в) да поиска преразглеждане на оценката на кредитоспособността и решението относно отпускането на кредита от кредитора.

Държавите членки гарантират, че потребителят е информиран за правото, посочено в първата алинея.

9.Държавите членки гарантират, че когато искането за кредит е отхвърлено, кредиторът е длъжен да уведоми своевременно потребителя за отказа, и когато е приложимо, да насочи потребителя към леснодостъпни консултантски услуги в областта на задълженията. Когато е приложимо, кредиторът е длъжен да информира потребителя за факта, че оценката на кредитоспособността се основава на автоматизирана обработка на данни, както и за правото на потребителя на оценка от човек и за процедурата за оспорване на решението.

10.Държавите членки гарантират, че ако страните се споразумеят да променят общия размер на кредита след сключването на договора за кредит, кредиторът е длъжен да оцени отново кредитоспособността на потребителя въз основа на актуализирана информация преди всяко значително увеличение на общия размер на кредита.

11.Държавите членки могат да изискат от кредиторите да направят оценка на кредитоспособността на потребителите въз основа на справка в съответната база данни. Тази оценка на кредитоспособността обаче не се базира изключително върху кредитната история на потребителя.

Член 19

Бази данни

1.При трансгранично кредитиране всяка държава членка предоставя на кредитори от други държави членки достъп до базите данни, използвани в тази държава членка за оценка на кредитоспособността на потребителите. Условията за достъп до тези бази данни не са дискриминиращи.

2.Държавите членки гарантират, че само кредиторите, които са под надзора на компетентния национален орган и които спазват изцяло Регламент (ЕС) 2016/679, имат достъп до базите данни, използвани за оценка на кредитоспособността на потребителите.

3.Параграф 1 се прилага както за публичните, така и за частните бази данни.

4.Базите данни, посочени в параграф 1, които съдържат информация за договорите за потребителски кредити, съдържат най-малко информация за просрочените задължения на потребителите при погасяване на кредита, вида на кредита и самоличността на кредитора.

5.Кредиторите и кредитните посредници не обработват специалните категории данни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, и личните данни, обработени от социалните мрежи, които може да се съдържат в базите данни, посочени в параграф 1 от настоящия член.

6.Ако искането за кредит е получило отказ въз основа на справка в база данни, упомената в параграф 1, държавите членки изискват от кредитора да уведоми потребителя без ненужно забавяне и безвъзмездно за резултата от тази справка и за сведенията в базата данни, в която е направена справката, както и за категориите данни, които са взети предвид.

7.За целите на договорите за кредит доставчиците на бази данни разполагат с процедури, за да гарантират, че съдържащата се в техните бази данни информация е актуална и точна. Държавите членки гарантират, че потребителите са информирани:

a) в срок от 30 дни от регистрацията на просрочени плащания по кредита в база данни; и

б) за техните права в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679.

8.За целите на договорите за кредит държавите членки гарантират, че са въведени процедури за подаване на жалби, за да се улеснят потребителите да оспорват съдържанието на базите данни, включително информацията, която може да бъде получена от трети страни чрез базите данни.

Член 20

Форма на договора за кредит

1.Държавите членки изискват договорите за кредит и всякакви промени на такива договори да се изготвят на хартиен или на друг траен носител и всяка от страните по договора да получава екземпляр от договора за кредит.

2.Държавите членки могат да въведат или да запазят национални правила, отнасящи се до действителността на сключването на договорите за кредит, които са в съответствие с правото на Съюза.

Член 21

Информация, която следва да се съдържа в договорите за кредит

1.Държавите членки изискват в договора за кредит да се посочва по ясен и кратък начин всеки от следните елементи:

a) видът на кредита;

б) идентификационните данни, физическият адрес, телефонният номер и имейлите на страните по договора, както и, когато е приложимо, идентификационните данни и физическият адрес на участващия кредитен посредник;

в) общият размер на кредита и условията за усвояването на кредита;

г) срокът на договора за кредит;

д) когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за специфична стока или услуга или при свързани договори за кредит, специфичната стока или услугата и нейната цена в брой;

е) лихвеният процент, или всички лихвени проценти, когато при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, условията за прилагането на всеки лихвен процент, и когато има такъв, на показателя или референтния лихвен процент, приложим за всеки първоначален лихвен процент, както и периодите, условията и процедурата за промяна на всеки лихвен процент;

ж) годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит, и указване на всички допускания, използвани за изчисляването на този процент;

з) размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

и) при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, упоменаване на правото на потребителя да получи, при поискване и безвъзмездно, по всяко време през целия срок на действие на договора за кредит извлечение под формата на погасителен план;

й) ако разходите и лихвата следва да се заплатят без погасяване на главницата, извлечение, показващо периодите и условията за плащане на лихвата по кредита и свързаните повтарящи се и еднократни разходи;

к) когато е приложимо, разходите за поддържане на една или повече задължителни сметки за регистриране на погасяванията и усвояванията, разходите за използване на разплащателни средства за погасяванията и усвояванията и всякакви други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които тези разходи могат да бъдат променени;

л) лихвеният процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на договора за кредит, механизмите за регулирането му, и когато е приложимо, всякакви плащания, които се дължат за просрочие;

м) предупреждение относно последиците от пропуснати или забавени вноски;

н) когато е приложимо, изявление, че ще се дължат нотариални такси;

о) когато е приложимо, изискваните обезпечения и застраховки;

п) наличието или отсъствието на право на отказ, срокът за отказ, ако се прилага такъв, и други условия за упражняването му, включително трайният носител, който трябва да се използва за уведомяването, посочено в член 26, параграф 5, първа алинея, буква а), информация за задължението на потребителя, посочено в член 26, параграф 5, първа алинея, буква б), да погаси усвоената главница и лихвата, както и размерът на дневната лихва;

р) видът траен носител, на който потребителят избира да получи следното:

i) когато е приложимо, напомнянето, посочено в член 10, параграф 1, втора алинея;

ii) информацията, посочена в член 22;

iii)

информацията за промяната на лихвения процент по кредита, посочена в член 23, параграф 1, първа алинея;

iv) когато е приложимо, информацията, посочена в член 24, параграфи 1 и 2; и

v) когато е приложимо, информацията за прекратяването на договор за кредит с неопределен срок, посочена в член 28, параграф 1, втора алинея и член 28, параграф 2;

с) когато е приложимо, информация относно правата, посочени в член 27, както и условията за упражняване на тези права;

т) позоваване на правото на предсрочно погасяване, посочено в член 29, процедурата за предсрочно погасяване, както и, когато е приложимо, информация относно правото на кредитора на обезщетение и прозрачно и разбираемо обяснение на начина, по който трябва да се изчисли обезщетението, което потребителят дължи на кредитора;

у) процедурата, която трябва да се следва при упражняване на правото на прекратяване на договора за кредит;

ф) възможността за потребителя да прибегне до механизъм за извънсъдебни процедури за подаване на жалби и претендиране на обезщетение, и начините за достъп до този механизъм;

х) когато е приложимо, други условия по договора;

ц) име и адрес на компетентния надзорен орган;

ч) съответните данни за контакт на доставчиците на консултантски услуги в областта на задълженията и препоръка потребителят да се свърже с тези доставчици на услуги в случай на затруднения при погасяването.

Информацията, посочена в първа алинея, е ясно четима и пригодена да отчита техническите ограничения на средството за комуникация, върху което се визуализира. Информацията се визуализира по адекватен и подходящ начин по различните канали.

2.Когато се прилага параграф 1, първа алинея, буква и), кредиторът предоставя на потребителя, безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие на договора за кредит, извлечение под формата на погасителен план.

В погасителния план, упоменат в първа алинея, се посочват дължимите плащания и сроковете и условията, отнасящи се до извършването на тези плащания.

Погасителният план съдържа и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и, когато е приложимо, допълнителните разходи.

Когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, погасителният план посочва по ясен и кратък начин факта, че данните в плана са валидни само до последваща промяна на лихвения процент или на тези разходи съгласно договора за кредит.

3.При договор за кредит, съгласно който плащанията, направени от потребителя, не водят до незабавно съответно погасяване на общия размер на кредита, а се използват за формиране на средства в периоди и при условия, предвидени в договора за кредит или в допълнителен договор, договорът за кредит, в допълнение към информацията, посочена в параграф 1, включва ясно и кратко изявление, че такива договори за кредит не предвиждат гаранция за погасяване на общия размер на кредита, усвоен по договора за кредит, освен ако такава гаранция не е дадена изрично.

Член 22

Информация относно изменението на договора за кредит

Без да се засягат другите задължения, предвидени в настоящата директива, държавите членки гарантират, че преди сроковете и условията на договора за кредит да бъдат променени, кредиторът съобщава на потребителя, на хартиен или друг траен носител, посочен в договора за кредит, следната информация:

a) ясно описание на предлаганите промени и, когато е приложимо, необходимостта от съгласие на потребителя или обяснение на промените, въведени по силата на закона;

б) график за прилагането на промените, посочени в буква а);

в) средствата за обжалване, с които потребителят разполага по отношение на промените, посочени в буква а);

г) срока за подаване на такава жалба;

д) наименование и адрес на компетентния орган, до когото тази жалба може да бъде подадена.

Член 23

Промени в лихвения процент

1.Когато кредиторите имат право да променят лихвените проценти по съществуващи договори за кредит, държавите членки изискват от кредитора да информира потребителя за всяка промяна в лихвения процент, като използва хартиен или друг посочен в договора за кредит траен носител, достатъчно време преди промяната да влезе в сила.

Информацията, посочена в първа алинея, включва размера на погасителните вноски след влизането в сила на новия лихвен процент по кредита и — когато броят или периодичността на вноските се променят — подробни данни за тази промяна.

2.Чрез дерогация от параграф 1 информацията, посочена в този параграф, може да бъде предоставяна периодично на потребителя, когато са изпълнени всички условия по-долу:

a) страните са се споразумели в договора за кредит за такова периодично предоставяне на информация;

б) промяната на лихвения процент по кредита е породена от промяна на референтен лихвен процент;

в) новият референтен лихвен процент се публикува своевременно чрез подходящи средства;

г) информацията относно новия референтен лихвен процент е на разположение също:

i) в търговските помещения на кредитора;

ii) когато кредиторът има уебсайт — на този уебсайт; и

iii)

когато кредиторът разполага с мобилно приложение — чрез това мобилно приложение.

Член 24

Овърдрафти

1.Когато е отпуснат кредит под формата на овърдрафт, държавите членки изискват от кредитора през целия срок на действие на договора за кредит да предоставя информация на потребителя редовно, поне веднъж месечно, чрез извлечения на хартиен или на друг посочени в договора за кредит траен носител, които съдържат следните елементи:

a) точния период, за който се отнася извлечението;

б) размера на усвоените суми и датите, на които това е станало;

в) остатъка от предишното извлечение и неговата дата;

г) новия остатък;

д) датите и размера на плащанията, извършени от потребителя;

е) приложения лихвен процент;

ж) всички начислени разходи;

з) когато е приложимо, минималната сума, дължима от потребителя.

2.Когато е отпуснат кредит под формата на овърдрафт, държавите членки изискват от кредитора да информира потребителя на хартиен или на друг посочен в договора за кредит траен носител за увеличенията на лихвения процент или на дължимите разходи, достатъчно време преди влизането в сила на въпросните промени.

Чрез дерогация от първа алинея информацията, посочена в тази алинея, може да бъде предоставяна периодично по начина, предвиден в параграф 1, когато са изпълнени следните условия:

a) страните са се споразумели в договора за кредит за такова периодично предоставяне на информация;

б) промяната на лихвения процент по кредита е породена от промяна на референтен лихвен процент;

в) новият референтен лихвен процент се публикува чрез подходящи средства;

г) информацията относно новия референтен лихвен процент е на разположение също:

i) в търговските помещения на кредитора;

ii) когато кредиторът има уебсайт — на този уебсайт; и

iii)

когато кредиторът разполага с мобилно приложение — чрез това мобилно приложение.

3.Държавите членки изискват от кредитора да уведоми потребителя по уговорен начин за всяко намаляване или отмяна на овърдрафта най-малко 30 дни преди намаляването или отмяната на овърдрафта да влязат в сила.

4.Ако размерът на овърдрафта бъде намален или възможността за овърдрафт бъде отменена, държавите членки изискват от кредитора да даде възможност на потребителя, преди да бъде открито производство по принудително изпълнение и без допълнителни разходи, да погаси действително използваната сума до размера на намалението или на отменения овърдрафт. Такова погасяване се извършва на 12 равни месечни вноски, освен ако потребителят избере да погаси задължението по-рано, при лихвения процент, приложим за овърдрафта.

5.Държавите членки могат да запазят или приемат по-строги разпоредби по въпроси, свързани със защитата на потребители, ползващи се от овърдрафт, които се различават от посочените в настоящия член, в съответствие с правото на Съюза.

Член 25

Свръховърдрафт

1.В случай на договор за откриване на текуща сметка, когато има възможност на потребителя да се предостави право на свръховърдрафт, държавите членки изискват кредиторът да включи информация за тази възможност в същия договор, както и информация за лихвения процент, условията за прилагане на този лихвен процент, евентуалния показател или базов лихвен процент, приложим за първоначалния лихвен процент, приложимите разходи от момента на сключването на договора за кредит и, когато е приложимо, условията, при които тези разходи могат да бъдат променени. При всички случаи кредиторът предоставя редовно тази информация на потребителя на хартиен или друг траен носител, избран от потребителя и посочен в договора за откриване на текуща сметка.

2.В случай на значителен свръховърдрафт, който продължава повече от месец, държавите членки изискват кредиторът незабавно да информира потребителя на хартиен или друг траен носител, избран от потребителя и посочен в договора за откриване на текуща сметка, относно всички посочени по-долу елементи:

a) свръховърдрафта;

б) съответната сума;

в) лихвения процент;

г) приложимите санкции, такси или лихва върху просрочените плащания;

д) датата на погасяване.

В допълнение, в случай на редовен свръховърдрафт кредиторът предлага на потребителя консултантски услуги, когато има такива, и пренасочва потребителя безплатно към консултантски услуги в областта на задълженията.

3.Настоящият член не засяга разпоредбите на националното право, изискващи от кредитора да предложи друг вид кредитен продукт, когато периодът на свръховърдрафт е значителен.

4.Държавите членки изискват от кредитора да уведоми потребителя по уговорен начин, когато свръховърдрафтът вече не е разрешен или границата за свръховърдрафта е намалена, най-малко 30 дни преди отмяната или намаляването на свръховърдрафта да влязат в сила.

5.Ако размерът на свръховърдрафта бъде намален или възможността за свръховърдрафт бъде отменена, държавите членки изискват от кредитора да даде възможност на потребителя, преди да бъде открито производство по принудително изпълнение и без допълнителни разходи, да погаси действително използваната сума до размера на намалението или на отменения свръховърдрафт. Такова погасяване се извършва на 12 равни месечни вноски, освен ако потребителят избере да погаси задължението по-рано, при лихвения процент, приложим за свръховърдрафта.

6.Държавите членки могат да запазят или приемат по-строги разпоредби по въпроси, свързани със защитата на потребители, ползващи се от свръховърдрафт, които се различават от посочените в настоящия член, в съответствие с правото на Съюза.

Член 26

Право на отказ

1.Държавите членки гарантират, че потребителят може да се откаже от договора за кредит, без да представя основания за това, в срок от 14 календарни дни.

Срокът за отказ, посочен в първа алинея, започва да тече:

a) от деня на сключването на договора за кредит; или

б) от деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията в съответствие с членове 20 и 21, ако този ден е след датата, посочена в буква a) от настоящата алинея.

Срокът, посочен в първата алинея, се счита за спазен, при условие че потребителят изпрати на кредитора уведомлението, посочено в параграф 5, първа алинея, буква а), преди изтичането на този срок.

2.Ако потребителят не е получил условията на договора и информацията в съответствие с членове 20 и 21, срокът за отказ при всички положения изтича 12 месеца и 14 дни след сключването на договора за кредит. Това не се прилага, ако потребителят не е бил информиран за правото си на отказ в съответствие с член 21, параграф 1, първа алинея, буква п).

3.В случай на свързан договор за кредит за закупуване на стока с политика на връщане, която гарантира възстановяване на цялата сума в рамките на определен срок, по-дълъг от 14 календарни дни, срокът на правото за отказ се удължава, за да отговаря на продължителността на тази политика на връщане.

4.Когато в случай на свързан договор за кредит националното законодателство, приложимо към 19 ноември 2023 г, вече предвижда, че на потребителя не могат да бъдат отпускани финансови средства преди изтичането на определен срок, държавите членки могат чрез дерогация от параграф 1 да предвидят, че срокът, посочен в този параграф, може да бъде намален до времетраенето на същия определен срок по изрично искане на потребителя.

5.В случай че потребителят упражнява правото си на отказ, той предприема следните мерки:

a) уведомява кредитора в съответствие с информацията, предоставена от кредитора съгласно член 21, параграф 1, първа алинея, буква п), на хартиен или друг избран от потребителя траен носител, посочен в договора за кредит, в рамките на срока, посочен в параграф 1 от настоящия член;

б) връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, натрупана върху нея от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата, без ненужно забавяне и във всеки случай не по-късно от 30 календарни дни след изпращането на уведомлението, посочено в буква а).

Лихвата, посочена в първата алинея, буква б), се изчислява на базата на договорения лихвен процент. Кредиторът няма право на никакво друго обезщетение от потребителя в случай на отказ, освен обезщетение за невъзстановимите разходи, платени от кредитора на публичен административен орган.

6.Ако допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, се предоставя от кредитора или от трета страна въз основа на споразумение между третата страна и кредитора, потребителят повече не е обвързан от договора за допълнителната услуга, ако упражни правото си на отказ по отношение на договора за кредит в съответствие с настоящия член.

7.Ако потребителят има право на отказ съгласно параграфи 1, 5 и 6 от настоящия член, членове 6 и 7 от Директива 2002/65/ЕО не се прилагат.

8.Държавите членки могат да предвидят, че параграфи 1—6 от настоящия член не се прилагат за договори за кредит, които съгласно националното право се сключват чрез услугите на нотариус, при условие че нотариусът потвърди, че са гарантирани правата на потребителя, предвидени съгласно членове 10, 11, 20 и 21.

9.Настоящият член не засяга нито едно от правилата в националното право, установяващи срок, в който изпълнението на договора не може да започне.

Член 27

Свързани договори за кредит

1.Държавите членки гарантират, че потребител, който е упражнил правото на отказ въз основа на правото на Съюза по отношение на договор за доставката на стоки или на услуги, повече не е обвързан от свързан договор за кредит.

2.Когато стоките или услугите, които са предмет на свързан договор за кредит, не са доставени или предоставени, или са доставени или предоставени само частично, или не съответстват на договора за доставянето или предоставянето им, потребителят има правото да предяви претенции срещу кредитора, ако потребителят е предявил претенции срещу доставчика, но не е успял да получи удовлетворението, на което е имал право по закон или съгласно договора за доставка на тези стоки или услуги. Държавите членки определят до каква степен и при какви условия тези претенции могат да бъдат предявявани.

3.Настоящият член не засяга националното право, според което кредиторът носи солидарна отговорност по иск на потребителя срещу доставчика, когато покупката на стоки или услуги от доставчика е била финансирана с договор за кредит.

Член 28

Договори за кредит с неопределен срок

1.Държавите членки гарантират, че потребителят може да извърши стандартно прекратяване на договор за кредит с неопределен срок безвъзмездно по всяко време, освен ако страните не са се договорили за срок на предизвестие. Този срок не трябва да надхвърля един месец.

Държавите членки гарантират, че кредиторът може, в случай че е предвидено в договора за кредит, да извърши стандартно прекратяване на договор за кредит с неопределен срок, като даде на потребителя поне двумесечно предизвестие на хартиен или друг траен носител, посочен в договора за кредит.

2.Държавите членки гарантират, че кредиторът може, в случай че е предвидено в договора за кредит, да прекрати по обективно обосновани причини правото на потребителя да усвоява суми по договор за кредит с неопределен срок. Кредиторът информира потребителя за прекратяването и за причините за него чрез хартиен или друг траен носител, посочен в договора за кредит, когато е възможно преди прекратяването и най-късно незабавно след това, освен ако предоставянето на такава информация не е забранено от правото на Съюза или националното право или не противоречи на целите на обществения ред или обществената сигурност.

Член 29

Предсрочно погасяване

1.Държавите членки гарантират, че потребителят има право на предсрочно погасяване по всяко време. В такива случаи потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита за потребителя за оставащата част от срока на договора. При изчисляването на това намаляване се вземат предвид всички разходи, наложени на потребителя от кредитора.

2.Държавите членки гарантират, че при предсрочно погасяване кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуални разходи, свързани пряко с предсрочното погасяване на кредита, при условие че предсрочното погасяване бъде извършено в период, за който лихвеният процент е фиксиран.

Обезщетението, посочено в първата алинея, не надхвърля 1 % от сумата на предсрочно погасения кредит, ако периодът между предсрочното погасяване и договорената дата за прекратяване на договора за кредит надхвърля една година. Ако този период не надхвърля една година, обезщетението не надхвърля 0,5 % от сумата на предсрочно погасения кредит.

3.Държавите членки гарантират, че кредиторът няма право на обезщетението, посочено в параграф 2, когато е изпълнено едно от следните условия:

a) ако погасяването е осъществено по застрахователен договор, чиято цел е била предоставяне на гаранция за погасяването на кредит;

б) кредитът е предоставен под формата на овърдрафт;

в) погасяването попада в рамките на период, за който лихвеният процент не е фиксиран.

4.Чрез дерогация от параграф 2 държавите членки могат да предвидят, че:

a) кредиторът има право на обезщетението, посочено в параграф 2, само при условие че размерът на предсрочното погасяване надхвърля прага, определен от националното право, който не надвишава 10 000 EUR в рамките на всеки период от 12 месеца;

б) кредиторът може по изключение да претендира по-голямо обезщетение, ако може да докаже, че загубата, която е претърпял от предсрочното погасяване, надвишава сумата, определена съобразно параграф 2.

Ако претендираното от кредитора обезщетение, надвишава действително претърпяната загуба от предсрочното погасяване, потребителят има право на съответно намаление.

В такъв случай загубата се състои от разликата между първоначално договорения лихвен процент и лихвения процент, при който кредиторът може да отпусне като кредит сумата, която е предсрочно погасена, на пазара по време на предсрочното погасяване, и отчита въздействието на предсрочното погасяване върху административните разходи.

5.Обезщетението, посочено в параграф 2 и параграф 4, буква б), във всички случаи не надвишава размера на лихвата, която потребителят би платил през периода между предсрочното погасяване и договорената дата на прекратяване на договора за кредит.

Член 30

Изчисляване на годишния процент на разходите

1.Годишният процент на разходите се изчислява в съответствие с математическата формула, съдържаща се в част I от приложение III. На годишна база той е равен на текущата стойност на всички ангажименти (усвоявания, погасявания и разходи), бъдещи или съществуващи, договорени между кредитора и потребителя.

2.За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит, и на разходите, различни от покупната цена на стоки или услуги, независимо дали плащането по съответната сделка се извършва в брой или чрез кредит.

Разходите за поддържане на сметка за регистриране на погасяванията и усвояванията, разходите за използване на разплащателни средства за погасяванията и усвояванията и другите разходи, свързани с платежните операции, се включват в общите разходи по кредита за потребителя, освен ако откриването на сметката не е по избор и разходите по нея са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

3.Изчисляването на годишния процент на разходите се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.

4.При договори за кредит, които съдържат клаузи, позволяващи вариране на лихвения процент или вариране на някои разходи, съдържащи се в годишния процент на разходите, които са неизразими количествено към момента на изчисляването, годишният процент на разходите се изчислява въз основа на базовото допускане, че лихвеният процент и другите разходи остават фиксирани спрямо първоначалното ниво и приложими до изтичането на договора за кредит.

5.Когато е необходимо, за изчисляване на годишния процент на разходите се използват допълнителните допускания, предвидени в част II от приложение III.

Когато предвидените в настоящия член и в част II от приложение III допускания са недостатъчни за изчисляването на годишния процент на разходите по еднакъв начин или вече не са адаптирани към търговската ситуация на пазара, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 45 за изменение на настоящия член и на част II от приложение III с цел добавяне на необходимите допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите или промяна на съществуващи допускания.

Член 31

Мерки за ограничаване на размерите на лихвените проценти, на годишните проценти на разходите или на общите разходи по кредита за потребителя

1.Държавите членки въвеждат мерки за ефективно предотвратяване на злоупотребите и за гарантиране, че на потребителите не могат да се начисляват прекомерно високи лихвени проценти, годишни проценти на разходите или общи разходи по кредита, например установяване на максимални размери.

2.Държавите членки могат да приемат забрани или ограничения по отношение на специфични такси, прилагани от кредиторите на тяхна територия.

3.До 20 ноември 2027 г. Комисията предоставя публичен достъп до мерките, въведени от държавите членки в съответствие с параграф 1. Държавите членки докладват на Комисията относно тези мерки до 20 ноември 2026 г.

4.До 20 ноември 2029 г. Европейският банков орган публикува доклад за изпълнението на мерките, посочени в параграф 1. Този доклад включва оценка на мерките, въведени в държавите членки, включително методологиите за установяване на максимални размери, когато е приложимо, и на тяхната ефективност за ограничаване на прекомерно високите лихвени проценти, годишни проценти на разходите или общи разходи по кредита за потребителя, и съдържа подход въз основа на най-добрите практики за въвеждането на такива мерки.

Член 32

Задължения във връзка с извършването на дейността при отпускането на потребителски кредити

1.Държавите членки изискват кредиторът и кредитният посредник да действат честно, лоялно, прозрачно и професионално и да отчитат правата и интересите на потребителите при извършването на следните дейности:

a) изготвяне на кредитни продукти;

б) рекламиране на кредитни продукти в съответствие с членове 7 и 8;

в) отпускане, извършване на посредничество или улесняване на отпускането на кредит;

г) предоставяне на консултантски услуги;

д) предоставяне на допълнителни услуги на потребителите;

е) изпълнение на договор за кредит.

Дейностите, посочени в първа алинея, букви в) и г), се основават на информация относно положението на потребителя и всички специални изисквания, за които потребителят е съобщил, както и на разумни допускания за рисковете, свързани с положението на потребителя през срока на действие на договора за кредит.

Дейностите, посочени в първа алинея, буква г), се основават също на информацията, изисквана съгласно член 16, параграф 3, буква а).

2.Държавите членки гарантират, че начинът, по който кредиторите определят възнагражденията на служителите си и на кредитните посредници, и начинът, по който кредитните посредници определят възнагражденията на служителите си, не им пречат да изпълняват задължението си, предвидено в параграф 1.

3.Държавите членки гарантират, че при установяването и прилагането на своите политики по отношение на възнаграждението на служителите, които отговарят за оценката на кредитоспособността, кредиторите спазват следните принципи по начин и в степен, които съответстват на тяхната големина, вътрешна организация, както и на характера, мащаба и сложността на дейностите им:

a) политиката на възнаграждение съответства на разумното и ефективно управление на риска, способства за него и не насърчава поемането на рискове, които надхвърлят равнището, приемливо за кредитора;

б) политиката на възнаграждение съответства на стопанската стратегия, цели, ценности и дългосрочни интереси на кредитора и включва мерки за избягване на конфликти на интереси, по-специално като се предвижда възнаграждението да не зависи от броя или процента на одобрените искания за кредит.

4.Държавите членки гарантират, че когато кредиторите или кредитните посредници предоставят консултантски услуги, структурата на възнаграждение на участващите служители не накърнява способността им да действат в най-добрия интерес на потребителя и не зависи от целите по отношение на продажбите. За да постигнат тази цел, държавите членки могат също така да забранят плащането на комисиони от кредитора на кредитния посредник.

5.Държавите членки могат да забранят или да наложат ограничения за плащания от потребител към кредитор или кредитен посредник преди сключването на договор за кредит.

Член 33

Изисквания за познания и компетентност на служителите

1.Държавите членки гарантират, че кредиторите и кредитните посредници изискват от служителите си да притежават и да поддържат актуални познания и компетентност на подходящо равнище относно изготвянето, предлагането и предоставянето на договори за кредит, извършването на дейности за кредитно посредничество и предоставянето на консултантски услуги, както и относно правата на потребителите в областта на търговската им дейност. Когато сключването на договор за кредит включва допълнителни услуги, се изискват подходящи познания и компетентност по отношение на тези допълнителни услуги.

2.Държавите членки установяват минимални изисквания за познания и компетентност за служителите на кредиторите и на кредитните посредници.

3.Държавите членки гарантират, че за спазването на изискванията, посочени в параграф 1, се упражнява надзор от страна на компетентните органи и че компетентните органи разполагат с правомощия да изискват от кредиторите и кредитните посредници да предоставят доказателствата, определени от компетентния орган като необходими, за да може да бъде осъществен посоченият надзор.

Член 34

Финансово образование

1.Държавите членки насърчават прилагането на мерки в подкрепа на образованието на потребителите във връзка с отговорното вземане на кредити и управление на задълженията, по-специално по отношение на договорите за кредит. На потребителите се предоставя ясна и обща информация относно процеса на отпускане на кредити, която да ги напътства, и по-специално тези, които за първи път теглят потребителски кредит, особено чрез цифрови инструменти. При създаването и популяризирането на тези мерки държавите членки се консултират със съответните заинтересовани страни, включително организациите на потребителите.

Държавите членки гарантират също така разпространението на информацията за напътствията, които потребителските организации и националните органи могат да предоставят на потребителите.

2.Комисията извършва оценка и публикува доклад относно услугите, които се предлагат за повишаване на финансовото образование на потребителите в държавите членки, и набелязва примери за най-добри практики, които биха могли да се доразвият с цел повишаване на осведомеността на потребителите по финансовите въпроси.

Член 35

Просрочени задължения и мерки за предоставяне на отсрочка

1.Държавите членки изискват от кредиторите да предоставят, когато е целесъобразно, разумни отсрочки, преди да се стигне до процедура за принудително изпълнение. Тези мерки за предоставяне на отсрочка отчитат, наред с другите елементи, индивидуалното положение на потребителя. Кредиторите не се задължават да предлагат повторно на потребителите мерки за предоставяне на отсрочка, освен когато има основания за това.

Кредиторите не се задължават да извършват оценка на кредитоспособността в съответствие с член 18, когато изменят действащите условия на договор за кредит в съответствие с трета алинея, буква б) от настоящия параграф, при условие че общата сума, дължима от потребителя, не се увеличава значително при изменението на договора за кредит.

Мерките за предоставяне на отсрочка, посочени в първа алинея:

a) могат да включват, освен другите възможности, пълно или частично рефинансиране на даден договор за кредит;

б) включват изменение на действащите условия на даден договор за кредит, което, наред с другите възможности, може да включва:

i) удължаване на срока на договора за кредит;

ii) промяна на вида на договора за кредит;

iii)

разсрочване на плащането на всички или на част от погасителните вноски за даден период;

iv) намаляване на лихвения процент;

v) предлагане на гратисен период;

vi) частично погасяване;

vii)

превалутиране;

viii)

частично опрощаване и консолидиране на задълженията.

2.Списъкът на евентуалните мерки в параграф 1, трета алинея, буква б) не засяга националното право и не задължава държавите членки да предвидят всички тези мерки в националното право.

3.Когато държавите членки разрешават на кредиторите да определят и налагат такси на потребителя поради просрочено плащане, тези държави членки могат да изискват посочените такси да не надвишават сумата, необходима за възстановяване на разходите, направени от кредитора в резултат на просроченото плащане.

4.Когато държавите членки разрешават на кредиторите да налагат допълнителни такси на потребителя в случай на просрочено плащане, тези държави членки определят максимален размер за посочените такси.

5.Държавите членки не възпират страните по договор за кредит да постигнат изрично споразумение, че връщането или прехвърлянето на кредитора на стоките, които са предмет на свързан договор за кредит, или приходите от тяхната продажба ще бъдат достатъчни за връщането на кредита.

Член 36

Консултантски услуги в областта на задълженията

1.Държавите членки гарантират достъп на потребителите, които изпитват или може да изпитат затруднения при изпълнението на финансовите си задължения, до независими консултантски услуги в областта на задълженията, като за тези услуги се заплащат само такси в ограничен размер.

2.За целите на изпълнението на задълженията по параграф 1, кредиторите разполагат с процедури и политики за ранно откриване на потребители, изпитващи финансови затруднения.

3.Държавите членки гарантират, че кредиторите насочват потребителите, които изпитват затруднения при изпълнението на финансовите си задължения, към лесно достъпни за потребителя консултантски услуги в областта на задълженията.

4.В срок от 20 ноември 2028 г. Комисията представя доклад, в който се прави преглед на наличието на консултантски услуги в областта на задълженията в държавите членки и се набелязват най-добрите практики за по-нататъшното развитие на тези услуги. До 20 ноември 2026 г. и всяка година след това държавите членки докладват на Комисията за наличните консултантски услуги в областта на задълженията.

Член 37

Даване на разрешение за извършване на дейност, регистрация и надзор на некредитни и неразплащателни институции

1.Държавите членки гарантират, че по отношение на кредиторите и на кредитните посредници се прилагат адекватни процедури за даване на разрешение за извършване на дейност, механизми за регистрация и механизми за надзор, установени от независим компетентен орган.

2.Изискването за адекватна процедура за даване на разрешение за извършване на дейност и за регистрация не се прилага за кредитори, които са:

a) кредитни институции съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) платежни институции съгласно определението в член 4, точка 4 от Директива (ЕС) 2015/2366 – за услугите, посочени в приложение I, точка 4 от същата директива; или

в) институции за електронни пари съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2009/110/ЕО – за предоставянето на кредит, посочено в член 6, параграф 1, първа алинея, буква б) от същата директива.

3.Държавите членки могат да решат да не прилагат изискванията за даване на разрешение за извършване на дейност и за регистрация, посочени в параграф 1, по отношение на доставчици на стоки или услуги, които отговарят на критериите за микро-, малки и средни предприятия, съгласно определенията за тях, съдържащи се в Препоръка 2003/361/ЕО, действащи като:

a) кредитни посредници в спомагателно качество; или

б) кредитори в спомагателно качество, които отпускат кредит под формата на разсрочено плащане за закупуване на стоки и услуги, които те предлагат, ако кредитът се предоставя без лихва и само с ограничен размер на таксите, дължими от потребителя за забавени плащания, наложени в съответствие с националното право.

Член 38

Специфични задължения на кредитните посредници

Държавите членки изискват от кредитните посредници:

a) да посочват в рекламите и документацията, предназначени за потребителите, обхвата на своите правомощия и дали работят само с един или с повече кредитори или дали са независими посредници;

б) да съобщават на потребителя евентуалното възнаграждение, платимо от потребителя на кредитния посредник за предоставяните от него услуги;

в) да договорят с потребителя евентуалното възнаграждение, посочено в буква б), на хартиен или друг траен носител, преди да бъде сключен договорът за кредит;

г) да съобщават на кредитора евентуалното възнаграждение, посочено в буква б), за целите на изчисляването на годишния процент на разходите.

Член 39

Цесия на права

1.Държавите членки гарантират, че когато правата на кредитора съгласно договор за кредит или самият договор са цедирани на трета страна, потребителят има право да предяви срещу цесионера всички възражения, с които е разполагал срещу първоначалния кредитор, включително и възражението за прихващане, когато последното е допустимо в съответната държава членка.

2.Държавите членки изискват първоначалният кредитор да информира потребителя за цесията, посочена в параграф 1, освен в случаите, когато първоначалният кредитор, в съгласие с цесионера, продължава да обслужва кредита по отношение на потребителя.

Член 40

Извънсъдебно разрешаване на спорове

1.Държавите членки гарантират, че потребителите имат достъп до адекватни, бързи и ефективни процедури за извънсъдебно разрешаване на спорове за уреждането на спорове между потребители и кредитори или кредитни посредници във връзка с права и задължения по договори за кредит, установени по силата на настоящата директива, като се използват съществуващите субекти, извършващи извънсъдебно разрешаване на спорове, когато е целесъобразно. Процедурите за извънсъдебно разрешаване на спорове и субектите, които ги предлагат, спазват установените в Директива 2013/11/ЕС изисквания за качество.

2.Държавите членки насърчават субектите, извършващи извънсъдебното разрешаване на спорове, посочено в параграф 1, да си сътрудничат, за да могат да разрешават и трансгранични спорове, отнасящи се до договори за кредит.

Член 41

Компетентни органи

1.Държавите членки определят националните компетентни органи, които са оправомощени да осигуряват прилагането и спазването на настоящата директива, и гарантират, че на тези органи са предоставени правомощия за разследване и прилагане, както и адекватни ресурси, необходими за ефективното и ефикасно изпълнение на задълженията им.

Компетентните органи са публични органи или институции, признати от националното право или от публични органи, изрично оправомощени за тази цел от националното право. Те не са кредитори или кредитни посредници.

2.Държавите членки гарантират, че компетентните органи, всички лица, които работят или които са работили за компетентните органи, както и одиторите и експертите, обучени от компетентните органи, са обвързани от задължението за спазване на професионална тайна. Никаква поверителна информация, която те могат да получават в хода на изпълнението на задълженията си, не може да бъде разкривана на каквито и да било лица или органи, освен в обобщена или съкратена форма, без да се засягат случаите, обхванати от наказателното право или от настоящата директива. Това обаче не възпрепятства компетентните органи да обменят или изпращат поверителна информация в съответствие с правото на Съюза и националното право.

3.Държавите членки гарантират, че компетентните органи са едно от следните:

a) компетентни органи съгласно определението за тях в член 4, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (29); или

б) органи, различни от компетентните органи, посочени в буква а), при условие че националните законови, подзаконови или административни разпоредби изискват тези органи да си сътрудничат с компетентните органи, посочени в буква а), когато това е необходимо с оглед на изпълнението на задълженията им съгласно настоящата директива.

4.Държавите членки гарантират, че компетентните органи отговарят на критериите, определени в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2394.

5.Държавите членки информират Комисията за определените от тях компетентни органи и всички промени в тях, като при наличие на повече от един компетентен орган на своята територия посочват евентуалното разпределение на съответните функции между тези компетентни органи. Първото такова уведомление се прави възможно най-скоро и най-късно до 20 ноември 2025 г.

6.Компетентните органи упражняват правомощията си в съответствие с националното право:

a) пряко от свое име или под надзора на съдебните органи; или

б) като сезират съдилища, които са компетентни да вземат необходимото решение, включително, когато е подходящо, чрез обжалване, ако искането за вземане на необходимото решение не е било уважено.

7.Когато на тяхна територия има повече от един компетентен орган, държавите членки гарантират, че съответните им функции са ясно определени и че тези органи работят в тясно сътрудничество помежду си, за да могат ефективно да изпълняват задълженията си.

8.Комисията публикува списък на компетентните органи в Официален вестник на Европейския съюз поне веднъж годишно и го актуализира постоянно на своя уебсайт.

9.Държавите членки могат да прилагат националното законодателство, за да предоставят на националните компетентни органи правомощия за интервенция по отношение на продукти за изтегляне на кредитни продукти, когато такова изтегляне е обосновано.

Член 42

Равнище на хармонизация

1.Доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки не могат да запазят или да въвеждат в националното си право разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива, освен ако в настоящата директива не се предвижда друго.

2.До постигането на по-нататъшна хармонизация, когато дадена държава членка се възползва от регулаторните възможности, предвидени в член 2, параграфи 5-8, член 8, параграф 8, член 14, параграфи 2 и 3, член 16, параграфи 4 и 6, член 18, параграф 11, член 24, параграф 5, член 25, параграф 6, член 26, параграфи 4 и 8, член 29, параграф 4, член 31, параграф 2, член 32, параграфи 4 и 5, член 35, параграфи 3 и 4, член 37, параграф 3 и член 41, параграф 9, тя уведомява без забавяне Комисията за това, както и за всякакви последващи промени. Комисията оповестява тази информация на уебсайт или по друг леснодостъпен начин. Държавите членки също така предприемат подходящи мерки за разпространяване на тази информация сред националните кредитори, кредитни посредници и потребителите.

Член 43

Императивен характер на настоящата директива

1.Държавите членки гарантират, че потребителите не могат да се откажат от правата, предоставени им с националните мерки за транспониране на настоящата директива.

2.Държавите членки гарантират, че разпоредбите, приети за транспониране на настоящата директива, не могат да бъдат заобиколени в резултат на начина, по който са формулирани договорите.

Член 44

Санкции

1.Държавите членки установяват правила относно санкциите за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. В срок до 20 ноември 2026 г. държавите членки нотифицират посочените правила и мерки на Комисията и я уведомяват без забавяне за всички последващи изменения, които ги засягат.

2.Държавите членки гарантират, че когато трябва да се налагат санкции в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394, те включват възможността или за налагане на глоби чрез административни процедури, или за откриване на съдебни производства за налагане на глоби, или и двете.

3.Държавите членки предвиждат възможността компетентните органи да оповестяват пред обществеността всяка административна санкция, която е наложена за нарушаването на мерките, приети в съответствие с настоящата директива, доколкото това оповестяване не би изложило на сериозна опасност финансовите пазари или не би причинило непропорционална вреда на засегнатите страни.

Член 45

Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 30, параграф 5, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 19 ноември 2023 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 30, параграф 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 30, параграф 5, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 46

Преглед и мониторинг

1.В срок до 20 ноември 2029 г. и на всеки четири години след това Комисията извършва оценка на настоящата директива. Тази оценка включва:

a) оценка дали обхватът на настоящата директива запазва целесъобразността си по отношение на договори за кредит, обезпечени с нежилищни недвижими имоти;

б) оценка на праговете, установени в член 2, параграф 2, буква в) и в част II от приложение III, и на процентите, използвани за изчисляване на обезщетението в случай на предсрочно погасяване, както е предвидено в член 29, параграф 2, като се отчитат икономическите тенденции в Съюза и състоянието на съответния пазар;

в) анализ на развитието на пазара на потребителските кредити в подкрепа на екологичния преход и оценка на необходимостта от допълнителни мерки, свързани с тези кредити; и

г) оценка на прилагането на член 44, параграфи 1 и 2, и по-специално на ефективността и възпиращия ефект на санкциите, наложени съгласно този член.

2.В срок до 20 ноември 2025 г. Комисията оценява необходимостта от защита на потребителите, които теглят заеми и инвестират чрез платформи за колективно финансиране съгласно определението в член 2, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2020/1503, когато тези платформи не действат като кредитори или кредитни посредници, а улесняват отпускането на кредити между потребителите.

3.Комисията осъществява по-специално мониторинг на последствията от наличието на регулаторните възможности, посочени в член 42, по отношение на функционирането на вътрешния пазар и на потребителите.

4.Комисията докладва резултатите от оценката, посочена в параграфи 1, 2 и 3, на Европейския парламент и на Съвета, като този доклад се придружава по целесъобразност от законодателно предложение.

Член 47

Отмяна и преходни разпоредби

Директива 2008/48/ЕО се отменя, считано от 20 ноември 2026 г.

Независимо от първa алинея, Директива 2008/48/ЕО продължава да се прилага за договорите за кредит, действащи към 20 ноември 2026 г. до тяхното прекратяване.

Въпреки това членове 23 и 24, член 25, параграф 1, второ изречение, член 25, параграф 2 и членове 28 и 39 от настоящата директива се прилагат за всички договори за кредит с неопределен срок, действащи към 20 ноември 2026 г.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, представена в приложение IV.

Член 48

Транспониране

1.Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 20 ноември 2025 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби от 20 ноември 2026 г.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 49

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 50

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.