Член 35

Просрочени задължения и мерки за предоставяне на отсрочка

1.Държавите членки изискват от кредиторите да предоставят, когато е целесъобразно, разумни отсрочки, преди да се стигне до процедура за принудително изпълнение. Тези мерки за предоставяне на отсрочка отчитат, наред с другите елементи, индивидуалното положение на потребителя. Кредиторите не се задължават да предлагат повторно на потребителите мерки за предоставяне на отсрочка, освен когато има основания за това.

Кредиторите не се задължават да извършват оценка на кредитоспособността в съответствие с член 18, когато изменят действащите условия на договор за кредит в съответствие с трета алинея, буква б) от настоящия параграф, при условие че общата сума, дължима от потребителя, не се увеличава значително при изменението на договора за кредит.

Мерките за предоставяне на отсрочка, посочени в първа алинея:

a) могат да включват, освен другите възможности, пълно или частично рефинансиране на даден договор за кредит;

б) включват изменение на действащите условия на даден договор за кредит, което, наред с другите възможности, може да включва:

i) удължаване на срока на договора за кредит;

ii) промяна на вида на договора за кредит;

iii)

разсрочване на плащането на всички или на част от погасителните вноски за даден период;

iv) намаляване на лихвения процент;

v) предлагане на гратисен период;

vi) частично погасяване;

vii)

превалутиране;

viii)

частично опрощаване и консолидиране на задълженията.

2.Списъкът на евентуалните мерки в параграф 1, трета алинея, буква б) не засяга националното право и не задължава държавите членки да предвидят всички тези мерки в националното право.

3.Когато държавите членки разрешават на кредиторите да определят и налагат такси на потребителя поради просрочено плащане, тези държави членки могат да изискват посочените такси да не надвишават сумата, необходима за възстановяване на разходите, направени от кредитора в резултат на просроченото плащане.

4.Когато държавите членки разрешават на кредиторите да налагат допълнителни такси на потребителя в случай на просрочено плащане, тези държави членки определят максимален размер за посочените такси.

5.Държавите членки не възпират страните по договор за кредит да постигнат изрично споразумение, че връщането или прехвърлянето на кредитора на стоките, които са предмет на свързан договор за кредит, или приходите от тяхната продажба ще бъдат достатъчни за връщането на кредита.