(53) В съответствие с практиката на Съда националните правила за давностните срокове за предявяването на искове относно предполагаеми нарушения на правата, предвидени в настоящата директива, следва да бъдат такива, че да не правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на тези права. Давностните срокове пораждат особени пречки за жертвите на основана на пола дискриминация при заплащането. За тази цел следва да се установяват общи минимални стандарти. В тези стандарти следва да се определи кога започва да тече давностният срок, неговата продължителност и обстоятелствата, при които той се спира или прекъсва, както и да се предвиди, че давностният срок за предявяване на искове е най-малко три години. Давностните срокове не следва да започват да текат, преди ищецът да е узнал или разумно да може да се очаква, че е узнал за нарушението. Държавите членки следва да могат да решат давностният срок да не започва да тече, докато нарушението продължава, или преди прекратяването на трудовия договор или трудовото правоотношение.