Член 18

Прехвърляне на тежестта на доказване

1.Държавите членки предприемат подходящи мерки в съответствие със своите съдебни системи, за да гарантират, че когато работници, които се считат за засегнати от неприлагането на принципа на равно заплащане спрямо тях, представят пред компетентен орган или национален съд факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице пряка или непряка дискриминация, ответникът трябва да докаже, че не е имало пряка или непряка дискриминация по отношение на заплащането.

2.Държавите членки гарантират, че в административните или съдебни производства относно предполагаема пряка или непряка дискриминация по отношение на заплащането, когато работодател не изпълни определените в членове 5, 6, 7, 9 и 10 задължения за прозрачност в заплащането, работодателят трябва да докаже, че такава дискриминация не е налице.

Първа алинея от настоящия параграф не се прилага, когато работодателят докаже, че нарушаването на задълженията, посочени в членове 5, 6, 7, 9 и 10, е очевидно непреднамерено и несъществено.

3.Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да въвеждат правила по отношение на доказването, по-благоприятни за работника, образуващ административно производство или съдебно производство относно предполагаемо нарушаване на някое от правата или задълженията, свързани с принципа на равно заплащане.

4.Държавите членки не са длъжни да прилагат параграф 1 за производства, при които компетентният орган или националният съд е задължен да разследва фактите по делото.

5.Настоящият член не се прилага за наказателни производства, освен ако националното право предвижда друго.