(26) За да се зачита правото на равно заплащане, работодателите трябва да разполагат със структури на заплащане, които да гарантират, че няма разлики в заплащането, основани на пола, между работниците, полагащи равен труд или труд с равна стойност, които не са обосновани въз основа на обективни, неутрални по отношение на пола критерии. Тези структури на заплащане следва да позволяват сравнение на стойността на различните работни места в рамките на една и съща организационна структура. Следва да е възможно тези структури на заплащане да се основават на съществуващите насоки на Съюза, свързани с неутрални по отношение на пола системи за оценка и класификация на професиите или на показатели, или на неутрални по отношение на пола модели. В съответствие с практиката на Съда стойността на труда следва да се оценява и сравнява въз основа на обективни критерии, включително изисквания за образование, професия и обучение, умения, усилия, отговорност и условия на труд, независимо от различията в моделите на работа. За да се улесни прилагането на концепцията за труд с равна стойност, особено за микропредприятията, малките и средните предприятия, прилаганите обективни критерии следва да включват четири фактора: умения, усилия, отговорност и условия на труд. Тези фактори са определени в съществуващите насоки на Съюза като съществени и достатъчни за оценяване на задачите, изпълнявани в дадена организация, независимо от икономическия сектор, към който тя принадлежи. Тъй като не всички фактори са еднакво определящи за конкретна длъжност, всеки от четирите фактора следва да бъде преценен от работодателя в зависимост от значението на тези критерии за конкретната работа или длъжност. Следва да бъде възможно да се вземат предвид и допълнителни критерии, ако са уместни и обосновани. Когато е целесъобразно, Комисията следва да може да актуализира съществуващите насоки на Съюза, като се консултира с Европейския институт за равенство между половете (EIGE).