(43) Като се има предвид презграничният характер на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма, следва да се признае, че органи те на трети държави имат законен интерес да получат достъп до информация за действителните собственици на правните образувания и правните форми на Съюза, когато такъв достъп е необходим на тези органи в контекста на конкретни разследвания или анализи за изпълнение на техните задачи във връзка с БИП/БФТ. По подобен начин образуванията, които подлежат на изискванията за БИП/БФТ в трети държави, следва да имат достъп до информацията за действителните собственици в централните регистри на Съюза, когато от тях се изисква да предприемат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие с изискванията за БИП/БФТ в тези държави по отношение на правните образувания и правните форми, установени в Съюза. Всеки достъп до информацията, съдържаща се в централните регистрите, следва да бъде в съответствие с правото на Съюза относно защитата на личните данни, и по-специално с глава V от Регламент (ЕС) 2016/679. За тази цел регистрите на действителните собственици следва също така да разглеждат дали исканията на лица, установени извън Съюза, могат да попадат в обхвата на условията, при които може да се използва дерогация по член 49 от посочения регламент. Има постоянна съдебна практика на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съдът“), че борбата с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма е цел от общ обществен интерес, и че тези цели за обществената сигурност са свързани с него. За да се запази интегритетът на разследванията и анализите от ЗФР на трети държави и правоприлагащите и съдебните органи, централните регистри следва да се въздържат от разкриване на действителните собственици всяко обработване на техните лични данни от тези органи, доколкото такова разкриване би засегнало неблагоприятно разследванията и анализите на тези органи. Въпреки това, за да се запазят правата на субектите на данни, централните регистри следва само да се въздържат от разкриването на тази информация, докато това разкриване повече не застрашава дадено разследване или анализ. Този срок следва да бъде определен на максимален период от пет години и следва да бъде удължен само при мотивирано искане от страна на органа в третата държава.