Член 1

Предмет

С настоящата директива се установяват правила относно:

a) мерките, които се прилагат за секторите, изложени на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма на национално равнище;

б) изискванията във връзка с регистрацията, идентификацията и проверките на висшето ръководство и действителните собственици на задължените субекти;

в) установяването на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки;

г) създаването и достъпа до регистрите на действителните собственици и на банковите сметки и достъпа до информация за недвижимите имоти;

д) отговорностите и задачите на звената за финансово разузнаване (ЗФР);

е) отговорностите и задачите на органите, участващи в надзора над задължените субекти;

ж) сътрудничеството между компетентните органи и сътрудничеството с органите, обхванати от други правни актове на Съюза.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат определенията, установени в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1624.

Прилагат се и следните определения:

1) „финансов надзорник“ означава надзорник, който отговаря за кредитните институции и финансовите институции;

2) „нефинансов надзорник“ означава надзорник, който отговаря за нефинансовия сектор;

3) „нефинансов сектор“ означава задължените субекти, изброени в член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/1624.

4) „задължен субект“ означава физическо или юридическо лице, посочено в член 3 от Регламент (ЕС) 2024/1624, което не е освободено в съответствие с членове 4, 5, 6 или 7 от същия регламент;

5) „държава членка на установяване“ означава държавата членка, в която се намира седалището и адресът на управление на задължения субект или, ако задълженият субект няма седалище и адрес на управление, държавата членка, в която се намира неговото главно управление;

6) „държава членка на осъществяване на стопанска дейност“ означава държавата членка, различна от държавата членка на установяване, в която задълженият субект осъществява дейност чрез предприятие, като например дъщерно предприятие или клон, или в която задълженият субект извършва дейност по силата на свободата на предоставяне на услуги чрез инфраструктура;

7) „митнически органи“ означава митническите органи съгласно определението в член 5, точка 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (34) и компетентните органи съгласно определението в член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета (35);

8) „колегия от надзорници за БИП/БФТ, означава постоянна структура за сътрудничество и обмен на информация за целите на упражняване на надзор над група или образувание, осъществяващи дейност в държава членка на осъществяване на стопанска дейност или в трета държава;

9) „проект на национална мярка“ означава текстът на акт, независимо от формата му, който, след като бъде приет, придобива правно действие, като текстът е на етап на изготвяне, на който все още могат да се правят съществени изменения;

10) „сметка за ценни книжа“ означава сметка за ценни книжа съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 28 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета (36);

11) „ценни книжа“ означава финансовите инструменти съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 15 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (37).

Член 3

Установяване на секторите, изложени на риск на национално равнище

1.Когато държава членка установи, че освен задължените субекти, образувания в други сектори са изложени на рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, тя може да реши да прилага всички или част от Регламент (ЕС) 2024/1624 по отношение на тези допълнителни субекти.

2.За целите на параграф 1 държавите членки изпращат на Комисията уведомление за намерението си да прилагат всички или част от Регламент (ЕС) 2024/1624 по отношение на образувания в други сектори. Това уведомление е придружено от:

a) обосновка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма в подкрепа на това намерение;

б) оценка на въздействието, което това прилагане ще окаже върху предоставянето на услуги в рамките на вътрешния пазар;

в) изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1624, които държавата членка възнамерява да прилага по отношение на тези образувания;

г) текста на проектите на национални мерки, както и всяка тяхна актуализация, когато държавата членка значително промени обхвата, съдържанието или прилагането на мерките, за които уведомява.

3.Държавите членки отлагат приемането на националните мерки за срок от 6 месеца от датата на уведомлението, посочено в параграф 2.

Отлагането, посочено в първа алинея на настоящия параграф, не се прилага в случаите, когато националната мярка има за цел справяне със сериозна и текуща заплаха от изпиране на пари или финансиране на тероризма. В този случай уведомлението, посочено в параграф 2, е придружено от обосновка защо държавата членка няма да отложи приемането.

4.Преди изтичането на срока по параграф 3 Комисията, след консултация с Органа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, създаден с Регламент (ЕС) 2024/1620 (ОБИП), издава подробно становище по въпроса дали предвижданата мярка:

a) е годна за справяне с установените рискове, по-специално по отношение на това дали рисковете, установени от държавата членка, засягат вътрешния пазар;

б) може да създаде пречки пред свободното движение на услуги или капитали или свободата на установяване на доставчиците на услуги в рамките на вътрешния пазар, които не са съразмерни с рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, които мярката има за цел да ограничи.

В подробното становище, посочено в първа алинея, се посочва също дали Комисията възнамерява да предложи действия на равнището на Съюза.

5.Когато Комисията не счете за целесъобразно да предложи действие на равнището на Съюза, съответната държава членка, в срок от 2 месеца от получаването на подробното становище, посочено в параграф 4, съобщава на Комисията действията, които предлага да предприеме във връзка с него. Комисията изразява мнение относно действието, предложено от държавата членка.

6.Когато Комисията изрази намерението си да предложи действие на равнището на Съюза в съответствие с параграф 4, параграф 2, съответната държава членка се въздържа от приемане на националните мерки, посочени в параграф 2, буква г), освен ако тези национални мерки не целят справяне със сериозна и текуща заплаха от изпиране на пари или финансиране на тероризма.

7.Когато към 9 юли 2024 г. държавите членки вече са приложили национални разпоредби за транспониране на Директива (ЕС) 2015/849 към сектори, различни от тези на задължените субекти, те може да прилагат всички или част на Регламент (ЕС) 2024/1624 към тези сектори.

В срок до 10 януари 2028 г. държавите членки изпращат на Комисията уведомление за секторите, определени на национално равнище съгласно първа алинея от настоящия параграф, за които се прилагат изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1624, придружено от обосновка за рисковата експозиция на тези сектори във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма. В срок от шест месеца след уведомяването Комисията, след като се консултира с ОБИП, издава подробно становище съгласно параграф 4. Когато Комисията не счита за целесъобразно да предложи действие на равнището на Съюза, се прилага параграф 5.

8.В срок до 10 юли 2028 г. и всяка година след това Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз консолидиран списък на секторите, за които държавите членки са решили да прилагат всички или част на Регламент (ЕС) 2024/1624.

Член 4

Изисквания, свързани с определени доставчици на услуги

1.Държавите членки гарантират, че обменните бюра, бюрата за осребряване на чекове и доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление подлежат на лицензиране или регистрация.

2.Държавите членки гарантират, че всички доставчици на хазартни услуги подлежат на регулиране.

3.Държавите членки гарантират, че задължените субекти, различни от тези, посочени в параграфи 1 и 2, подлежат на минимални изисквания за регистрация, позволяващо на надзорниците да ги идентифицират.

Първа алинея не се прилага, когато задължените субекти, различни от тези, посочени в параграфи 1 и 2, подлежат на изисквания за лицензиране или регистрация съгласно други правни актове на Съюза или на национални правила, уреждащи достъпа до професията или изпълняването на изисквания за лицензиране или регистрация, позволяващи на надзорниците да идентифицират задължените субекти.

Член 5

Изисквания във връзка с предоставянето на права на пребиваване в замяна на инвестиции

1.Държавите членки, чието национално право позволява предоставянето на права на пребиваване в замяна на всякакъв вид инвестиции, като капиталови трансфери, покупка или наемане на имоти, инвестиции в държавни облигации, инвестиции в корпоративни образувания, даряване или предоставяне на средства за дейност, допринасяща за общественото благо, и вноски в държавния бюджет, въвеждат най-малкото следните мерки за ограничаване на свързаните рискове от изпиране на пари, свързани с него предикатни престъпления и финансиране на тероризма:

a) процес на управление на риска, включително установяване, категоризиране и ограничаване на рисковете под координацията на определен на равнище орган;

б) мерки, предвиждащи ограничаване на рисковете от изпиране на пари, свързани с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма, свързани с кандидатите за предоставянето на права на пребиваване в замяна на инвестиции, включително:

i) проверки на профила на кандидата от определения на равнище орган, в това число получаване на информация за произхода на средствата и източника на имущественото състояние на този кандидат;

ii) проверка на информацията относно кандидатите в съпоставка с информацията, с която разполагат компетентните органи, посочени в член 2, параграф 1, точка 44, букви а) и в) от Регламент (ЕС) 2024/1624, при спазване на приложимото национално наказателнопроцесуално право, и със списъците на лица и образувания, подлежащи на ограничителни мерки на Съюза;

iii)

периодични прегледи на среднорисковите и високорисковите кандидати.

2.Държавите членки осигуряват наблюдение на изпълнението на процеса на управление на риска, включително като го оценяват ежегодно

3.Държавите членки приемат и прилагат мерките, посочени в параграф 1 от настоящия член, по начин, съответстващ на рисковете, установени при извършваната съгласно член 8 оценка на риска.

4.Държавите членки публикуват годишен доклад относно рисковете от изпиране на пари, свързани с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма, свързани с предоставянето на права на пребиваване в замяна на инвестиции. Тези доклади са с публичен достъп и включват информация относно:

a) за броя на получените заявления и за държавите на произход на кандидатите;

б) броя на издадените или отхвърлените разрешения за пребиваване и причините за отказите;

в) всяка установена промяна в рисковете от изпиране на пари, свързани с него предикатни престъпления и финансиране на тероризма, свързани с предоставянето на права на пребиваване в замяна на инвестиции.

5.В срок до 10 юли 2028 г. държавите членки уведомяват Комисията за мерките, приети съгласно параграф 1 от настоящия член. Уведомлението включва обяснение на мерките въз основа на съответната оценка на риска, извършена от държавите членки съгласно член 8.

6.Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз мерките, за които са уведомили държавите членки съгласно параграф 5.

7.В срок до 10 юли 2030 г. Комисията публикува доклад за оценка на мерките, за които е уведомена съгласно параграф 5, за ограничаване на рисковете от изпиране на пари, свързани с него предикатни престъпления и финансиране на тероризма и при необходимост издава препоръки.

Член 6

Проверки по отношение на висшето ръководство и действителните собственици на някои задължени субекти

1.Държавите членки изискват от надзорниците да проверяват дали членовете на висшето ръководство на задължените субекти, посочени в член 4, параграфи 1 и 2, както и на финансовите холдинги със смесена дейност, и действителните собственици на тези субекти са с добра репутация и действат честно и почтено. Висшето ръководство на тези субекти притежава също така знанията и експертния опит, необходими за изпълнението на неговите функции.

2.По отношение на задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, букви а), б), г), д). е) и з) — о) от Регламент (ЕС) 2024/1624, държавите членки гарантират, че надзорниците предприемат необходимите мерки, за да предотвратят възможността лицата, осъдени за изпиране на пари, за съответни предикатни престъпления или за финансиране на тероризма, или техни сътрудници да бъдат професионално акредитирани, да заемат висша ръководна длъжност в тези задължени субекти или да бъдат действителни собственици на тези задължени субекти.

3.Държавите членки гарантират, че надзорниците проверяват въз основа на оценка на риска дали продължават да се спазват изискванията на параграфи 1 и 2. По-специално те проверяват дали висшето ръководство на задължените субекти, посочено в параграф 1, е с добра репутация, действа честно и почтено и дали притежава знанията и експертния опит, необходими за изпълнението на своите функции, в случаите, когато съществуват основателни причини да се подозира, че се извършва, било е извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризъм, или че е налице повишен риск за това в задължен субект.

4.Държавите членки гарантират, че надзорниците имат правомощието да изискват отстраняването на всяко лице, осъдено за изпиране на пари, съответни предикатни престъпления или финансиране на тероризма, от висшето ръководство на задължените субекти, посочени в параграфи 1 и 2. Държавите членки гарантират, че надзорниците имат правомощието да отстраняват или да налагат временна забрана на членовете на висшето ръководство на задължените субекти, посочени в параграф 1, за които се счита, че не са с добра репутация, не действат честно и почтено или не притежават знанията и експертния опит, необходими за изпълнението на техните функции.

5.Държавите членки гарантират, че надзорниците разполагат с правомощието да прекъсват връзките на лицето, осъдено за изпиране на пари, съответни предикатни престъпления или финансиране на тероризма, когато то е действителният собственик на задължен субект, посочен в параграфи 1 и 2, с всеки задължен субект, включително като предоставят на надзорниците правомощието да изискват деинвестиране на дяловото участие на действителните собственици в задължени субекти.

6.За целите на настоящия член държавите членки гарантират, че в съответствие с националното право надзорниците или всеки друг орган, компетентен на национално равнище да извършва оценка на изискванията, приложими към лицата, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, проверяват централната база данни за БИП/БФТ съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2024/1620 и наличието на относима присъда в регистрите за съдимост на съответното лице. Всеки обмен на информация за тези цели се извършва в съответствие с Рамково решение 2009/315/ПВР и Решение 2009/316/ПВР, приложени в националното право.

7.Държавите членки гарантират, че решенията, взети от надзорниците съгласно настоящия член, подлежат на ефективни коригиращи процедури, включително на съдебна правна защита.

8.В срок до 10 юли 2029 г. ОБИП издава насоки относно:

a) критериите за оценка на „добра репутация“, „честност“ и „почтеност“, посочени в параграф 1;

б) критериите за оценка на „знания“ и „експертен опит“, посочени в параграф 1;

в) последователното прилагане от страна на надзорниците на правомощията, поверени им по силата на настоящия член.

При изготвянето на насоките, посочени в първа алинея, ОБИП взема предвид особеностите на всеки сектор на дейност на задължените субекти.

9.Държавите членки прилагат настоящия член по отношение на задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, букви н) и о) от Регламент (ЕС) 2024/1624 от 10 юли 2029 г.

Член 7

Оценка на риска на равнището на Съюза

1.Комисията извършва оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма и от неприлагане или заобикаляне на целеви финансови санкции, които оказват въздействие върху вътрешния пазар и се отнасят до презгранични дейности.

2.До 10 юли 2028 г. Комисията изготвя доклад за установяване, анализиране и оценяване на тези рискове на равнището на Съюза. След това Комисията актуализира доклада на всеки 4 години. Комисията може да актуализира части от доклада по-често, ако е целесъобразно.

Когато в процеса на актуализиране на доклада Комисията установи нови рискове, тя може да препоръча на държавите членки да предвидят актуализиране на своите национални оценки на риска или да проведат секторни оценки на риска съгласно член 8, за да оценят тези рискове.

Докладът, посочен в първа алинея, се оповестява публично, с изключение на частите, съдържащи класифицирана информация.

3.Посоченият в параграф 1 доклад обхваща най-малкото следното:

a) областите и секторите на вътрешния пазар, които са изложени на рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

б) естеството и нивото на рисковете, свързани с всяка област и сектор;

в) най-разпространените средства, използвани за изпиране на незаконни облаги, включително, когато са налични, тези, които се използват по-специално при трансакции между държави членки и трети държави, независимо от идентифицирането на трета държава съгласно глава III, раздел 2 от Регламент (ЕС) 2024/1624;

г) оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с юридически лица и правни форми, включително рисковата експозиция, произтичащи от чуждестранни юридически лица и чуждестранни правни форми;

д) рисковете от неприлагане и заобикаляне на целеви финансови санкции.

4.Комисията отправя препоръки към държавите членки относно мерките, които са подходящи за справяне с установените рискове. В случай че държавите членки решат да не прилагат някоя от препоръките в националните си уредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, те уведомяват Комисията за това и представят подробна обосновка, като посочват основанията за решението си.

5.До 10 юли 2030 г. и на всеки 2 години след това, в съответствие с член 55 от Регламент (ЕС) 2024/1620 ОБИП издава становище, адресирано до Комисията, относно рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, засягащи Съюза. ОБИП може да издава становища или актуализации на предишните си становища по-често, когато счете това за целесъобразно. Становищата, издавани от ОБИП, се оповестяват публично, с изключение на частите, съдържащи класифицирана информация.

6.При извършване на посочената в параграф 1 оценка Комисията организира работата на равнището на Съюза, взема под внимание становищата, посочени в параграф 5, и привлича за участие експерти на държавите членки в областта на БИП/БФТ, представители на националните надзорни органи и ЗФР, ОБИП и други органи на равнище ЕС, а ако е подходящо и други заинтересовани страни.

7.В срок от 2 години от приемането на доклада, посочен в параграф 2, и на всеки 4 години след това Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно действията, предприети въз основа на констатациите в посочения доклад.

Член 8

Национална оценка на риска

1.Всяка държава членка извършва национална оценка на риска, за да установи, оцени, разбере и ограничи засягащите я рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и рисковете от неприлагане и избягване на целеви финансови санкции. Тя поддържа тази оценка на риска в актуален вид и я преразглежда най-малко на всеки ч4 години.

Когато държавите членки считат, че рисковата ситуация го налага, те могат да преразглеждат по-често националната оценка на риска или да провеждат ad hoc секторни оценки на риска.

2.Всяка държава членка определя орган или създава механизъм за координиране на националните мерки в отговор на рисковете, посочени в параграф 1. Идентификационните данни за този орган или описанието на механизма се съобщават в уведомление до Комисията. Комисията публикува списъка с определените органи или създадените механизми в Официален вестник на Европейския съюз.

3.При изготвяне на националните оценки на риска, посочени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки вземат предвид констатациите от доклада, посочен в член 7, параграф 2, включително обхванатите от него сектори и продукти, и констатациите от този доклад.

4.Държавите членки използват националната оценка на риска, за да:

a) подобрят своите режими за БИП/БФТ, по-специално чрез определяне на всички области, в които задължените субекти трябва да прилагат по-строги мерки, в съответствие с основан на риска подход, и по целесъобразност чрез определяне на мерките, които да бъдат предприети;

б) установяват, когато е целесъобразно, секторите или областите с по-нисък или по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

в) оценяват рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с всеки вид юридическо лице, установено на тяхна територия, и с всеки вид правна форма, уредена от националното право или управлявана на тяхна територия, или чиито доверителни собственици или лица, заемащи равностойни позиции в сходни правни форми, пребивават на тяхна територия; и разбират рисковата експозиция, произтичаща от чуждестранни юридически лица и чуждестранни правни форми;

г) вземат решения относно разпределянето и определянето на реда на значимост на ресурсите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и с неприлагането и заобикалянето на целеви финансови санкции;

д) гарантират изготвянето на целесъобразни правила за всеки сектор или област в съответствие с риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

е) представят своевременно на компетентните органи и на задължените субекти подходяща информация, за да се улесни извършването на техните собствени оценки на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и оценката на рисковете от неприлагането и заобикалянето на целеви финансови санкции, посочена в член 10 от Регламент (ЕС) 2024/1624.

В националната оценка на риска държавите членки описват институционалната структура и основните процедури на режима си за БИП/БФТ, включително ЗФР, данъчните органи и прокуратурата, механизмите за сътрудничество с насрещни органи в рамките на Съюза или от трети държави, както и заделените човешки и финансови ресурси, доколкото тази информация е налична.

5.При извършването на своята национална оценка на риска държавите членки гарантират подходящо участие на компетентните органи и заинтересованите страни.

6.Държавите членки предоставят на Комисията, на ОБИП и на другите държави членки резултатите от своите национални оценки на риска, включително актуализации и прегледи. Всяка държава членка може да предоставя относима допълнителна информация, когато това е целесъобразно, на държавата членка, извършваща националната оценка на риска. Резюме на констатациите от оценката се оповестява публично. То не съдържа класифицирана информация. Документите, разпространени или оповестени публично съгласно настоящия параграф не съдържат каквато и да било информация, която да позволява идентифицирането на физическо лице и в нея не се назовава никое юридическо лице.

Член 9

Статистика

1.Държавите членки поддържат изчерпателни статистически данни по въпросите, свързани с ефективността на техните уредби в областта на БИП/БФТ, с цел преглед на ефективността на тези уредби.

2.Статистическите данни, посочени в параграф 1 от настоящия член, включват:

a) данни, с които се измерват размерът и значението на различните сектори, които попадат в приложното поле на настоящата директива, включително броя на физическите и юридическите лица и икономическото значение на всеки сектор;

б) количествени данни за етапите на уведомяване, разследване и съдебно производство в рамките на националния режим за БИП/БФТ, включително броя на уведомленията за съмнителни трансакции, подадени до ЗФР, предприетите последващи действия по тези уведомления, информацията за презграничното физическо прехвърляне на парични средства, предавана на ЗФР в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2018/1672, заедно с предприетите последващи действия по тази информация, както и — на годишна основа — броя на разследваните случаи, броя на лицата, по отношение на които е предприето наказателно преследване, броя на лицата, осъдени за престъпления, свързани с изпирането на пари или финансиране на тероризма, видовете предикатни престъпления, установени в съответствие с член 2 от Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета (38), ако има такава информация, и стойността в евро на имуществото, което е било запорирано, възбранено или конфискувано;

в) броя и процента на уведомленията за съмнителна трансакция, довели до разпространение до други компетентни органи, а ако са налични, и броя и процента на уведомленията, довели до по-нататъшно разследване, заедно с годишния доклад, изготвян от ЗФР съгласно член 27;

г) данни за броя на презграничните искания за информация, които са отправени, получени или отхвърлени от ЗФР, и на презграничните искания, на които ЗФР е отговорило частично или изцяло, с разбивка по насрещни държави;

д) броя на исканията за правна взаимопомощ или други международни искания за информация, свързани с действителните собственици, и информация за банкови сметки, както е посочено в глава IV от Регламент (ЕС) 2024/1624 и глава II, раздели 1 и 2 от настоящата директива, получени от или отправени към насрещни органи извън Съюза, с разбивка по компетентни органи и насрещни държави;

е) данни за човешките ресурси, заделени за надзорниците, както и за човешките ресурси, заделени за ЗФР, за изпълнението на задачите, определени в член 19;

ж) броя на надзорните действия, проведени на място, и на дистанционните надзорни действия, броя на нарушенията, установени въз основа на надзорните действия и наложените имуществени санкции и периодични имуществени санкции или приложените административни мерки, наложени от надзорните органи и органите за саморегулиране съгласно раздел 4 от глава IV;

з) броя и вида на установените нарушения във връзка със задълженията по глава IV от Регламент (ЕС) 2024/1624 и наложените имуществени санкции или приложените административни мерки, наложени във връзка с тези нарушения, броя на съобщените несъответствия до централния регистър, посочен в член 10 от настоящата директива, както и броя на проверките, извършени от субекта, отговарящ за централния регистър, или от негово име съгласно член 10, параграф 11 от настоящата директива;

и) следната информация относно прилагането на член 12:

i) броя на исканията за достъп до информация за действителните собственици, съдържаща се в централните регистри, въз основа на категориите, посочени в член 12, параграф 2;

ii) процент на исканията за достъп до информация, които са отхвърлени във всяка от категориите, посочени в член 12, параграф 2;

iii)

обобщение на категориите лица, на които е предоставен достъп до информация за действителните собственици съгласно член 12, параграф 2, втора алинея;

й) броя на търсенията в регистрите на банкови сметки или механизмите за извличане на данни, извършени от компетентните органи, с разбивка по категории компетентни органи, и броя на търсенията във взаимосвързаните регистри на банкови сметки, извършени от ЗФР и надзорните органи;

к) следните данни относно въвеждането на целеви финансови санкции:

i) стойността на блокираните средства или други активи, с разбивка по видове;

ii) човешките ресурси, заделени за органите, компетентни за въвеждането и ефективното прилагане на целеви финансови санкции.

3.Държавите членки гарантират, че статистическите данни, посочени в параграф 2, се събират и предават на Комисията ежегодно. Статистическите данни, посочени в параграф 2, букви а), в), г) и е), се предават и на ОБИП.

ОБИП съхранява тези статистически данни в своята база данни в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

4.В срок до 10 юли 2029 г. ОБИП приема становище, адресирано до Комисията, относно методиката за събиране на статистическите данни, посочени в параграф 2, букви а), в), г), е) и ж).

5.Комисията може да определи чрез актове за изпълнение методиката за събиране на статистическите данни, посочени в параграф 2 от настоящия член, и на реда и условията за предаването им на Комисията и на ОБИП. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 72, параграф 2.

6.В срок до 10 юли 2030 г. и на всеки 2 години след това Комисията публикува доклад, в който се обобщават и разясняват статистическите данни, посочени в параграф 2, и ги представя на своя уебсайт.

Член 10

Централни регистри на действителните собственици

1.Държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици, посочена в член 62 от Регламент (ЕС) 2024/1624, изявлението съгласно член 63, параграф 4 от същия регламент и информацията за договореностите относно номиналните лица, посочена в член 66 от същия регламент, се съхраняват в централен регистър в държавата членка, в която е учредено правното образувание или в която е установен или пребивава доверителният собственик на изрична доверителна собственост или лицето, заемащо равностойна длъжност в сходна правна форма, или от която се управлява правната форма. Това изискване не се прилага за правните образувания или правните форми, посочени в член 65 от Регламент (ЕС) 2024/1624.

Информацията, съдържаща се в централния регистър на действителните собственици, посочен в първа алинея (наричан по-нататък „централен регистър“), е достъпна в машинночетим формат и се събира в съответствие с актовете за изпълнение, посочени в параграф 6.

2.Чрез дерогация от първата алинея на параграф 1 държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици, посочена в член 62 от Регламент (ЕС) 2024/1624, за чуждестранни правни образувания и чуждестранни правни форми, посочени в член 67 от същия регламент, се съхранява в централен регистър в държавата членка в съответствие с условията, предвидени в член 67 от същия регламент. Държавите членки гарантират също така, че централният регистър съдържа указание коя ситуация, посочена в член 67, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1624, задейства регистрацията на чуждестранното правно образувание или чуждестранната правна форма.

3.Когато доверителните собственици на изрична доверителна собственост или лицата, заемащи равностойни длъжности в сходна правна форма, са установени или пребивават в различни държави членки, за да се приеме, че задължението за регистрация е изпълнено, е достатъчно да има удостоверение, доказващо регистрацията или извлечение от информацията за действителните собственици, съхранявана в централен регистър от една държава членка.

4.Държавите членки гарантират, че субектите, отговарящи за централните регистри, са оправомощени да изискват от правните образувания, доверителните собственици на всяка изрична доверителна собственост и от лицата, заемащи равностойна длъжност в сходна правна форма, както и от техните юридически и действителни собственици, всякаква информация, необходима за идентифициране и проверка на техните действителни собственици, включително решения на съвета на директорите и протоколи от неговите заседания, споразумения за партньорство, доверителни актове, пълномощни или други договорни споразумения и документация.

5.Когато нито едно лице не е идентифицирано като действителен собственик съгласно член 63, параграф 3 и член 64, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2024/1624, централният регистър включва:

a) изявление, че няма действителен собственик или че не могат да се определят действителните собственици, придружено от съответната обосновка съгласно член 63, параграф 4, буква а) и член 64, параграф 7, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1624;

б) данните за всички физически лица, които заемат длъжността на висши ръководни служители в правното образувание, равностойни на информацията, изисквана съгласно член 62, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1624.

Държавите членки гарантират, че информацията, посочена в първа алинея, буква а), е на разположение на компетентните органи, както и на ОБИП за целите на извършването на съвместни анализи съгласно член 32 от настоящата директива и член 40 от Регламент (ЕС) 2024/1620, на органите за саморегулиране и на задължените субекти. Задължените субекти обаче получават достъп само до изявлението, подадено от правното образувание или правната форма, ако съобщават за несъответствие съгласно член 24 от Регламент (ЕС) 2024/1624 или представят доказателства за стъпките, които са предприели, за да определят действителните собственици на правното образувание или правната форма, като в този случай те получават също и достъп до обосновката.

6.В срок до 10 юли 2025 г. Комисията определя чрез актове за изпълнение формàта за подаване на информация за действителните собственици, посочена в член 62 от Регламент (ЕС) 2024/1624 в централния регистър, включително контролен списък с минималните изисквания за информацията, подлежаща на проверка от субекта, отговарящ за централния регистър. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 72, параграф 2 от настоящата директива.

7.Държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици, съхранявана в централните регистри, е подходяща, точна и актуална, и въвеждат за целта механизми. За тази цел държавите членки прилагат най-малкото следните изисквания:

a) субектите, отговарящи за централните регистри, проверяват, в разумен срок след подаването ѝ, информацията за действителните собственици и редовно след това — дали тази информация е подходяща, точна и актуална;

б) компетентните органи, ако е целесъобразно и до степента, до която това изискване не засяга ненужно техните функции, съобщават на субектите, отговарящи за централните регистри, за всякакви открити от тях несъответствия между информацията, налична в централните регистри, и информацията, с която те разполагат.

Обхватът и честотата на проверката, посочена в буква а) от първата алинея на настоящия параграф, са съизмерими с рисковете, свързани с категориите правни образувания и правни форми, установени съгласно член 7, параграф 3, буква г) и член 8, параграф 4, буква в).

В срок до 10 юли 2028 г. Комисията издава препоръки относно методите и процедурите, които да се използват от субектите, отговарящи за централните регистри, за проверка на информацията за действителните собственици, и от задължените субекти и компетентните органи за установяване и съобщаване за несъответствия по отношение на информацията за действителните собственици.

8.Държавите членки гарантират, че информацията, съдържаща се в централните регистри, включва всяка промяна в действителната собственост на правните образувания и правните форми и в договореностите относно номиналните лица след първото им вписване в централния регистър.

9.Държавите членки гарантират, че субектите, отговарящи за централните регистри, проверяват дали информацията за действителните собственици, съхранявана в тези регистри, се отнася до лица или образувания, включени в списъци във връзка с целеви финансови санкции. Тази проверка се извършва незабавно след включване в списък във връзка с целеви финансови санкции, както и на редовни интервали от време.

Държавите членки гарантират, че информацията, съдържаща се в централните регистри, включва указание, че правното образувание е свързано с лица или образувания, подлежащи на целеви финансови санкции, във всеки от следните случаи:

a) правно образувание или правна форма подлежи на целеви финансови санкции;

б) правно образувание или правна форма се контролира от лице или образувание, подлежащо на целеви финансови санкции;

в) действителен собственик на правно образувание или правна форма подлежи на целеви финансови санкции.

Указанието, посочено във втора алинея от настоящия параграф, е видимо за всяко лице или образувание, разполагащо с достъп до информацията, съдържаща се в централните регистри съгласно членове 11 и 12, и остава в сила до отмяната на целевите финансови санкции.

10.Държавите членки гарантират, че в срок от 30 работни дни от съобщаването за несъответствие от компетентен орган или задължен субект, субектите, отговарящи за централните регистри, предприемат подходящи действия за отстраняване на съобщените несъответствия съгласно член 24 от Регламент (ЕС) 2024/1624, включително чрез изменение на информацията, съдържаща се в централните регистри, когато субектът е в състояние да провери информацията за действителните собственици. В централните регистри изрично се посочва фактът, че са съобщени несъответствия, докато въпросът за несъответствието не бъде решен, като известието е видимо за всяко лице или образувание, разполагащо с достъп съгласно членове 11 и 12 от настоящата директива.

Когато естеството на несъответствието е сложно и субектите, отговарящи за централните регистри, не могат да го отстранят в срок от 30 работни дни, те записват случая, както и предприетите стъпки, и вземат всички мерки, необходими за възможно най-бързо отстраняване на несъответствието.

11.Държавите членки гарантират, че субектът, отговарящ за централния регистър, е оправомощен, пряко или непряко, или чрез заявка до друг орган, включително съдебните органи, да извършва проверки, включително инспекции на място в служебните помещения или седалището и адреса на управление на правните образувания, за да установи настоящите действителни собственици на образуванието и да провери дали подадената в централния регистър информация е точна, подходяща и актуална. Правото на субекта, който отговаря за централния регистър, да проверява информацията за действителните собственици не се ограничава, възпрепятства или осуетява.

Когато доверителният собственик или лицето, заемащо равностойна длъжност, е задължен субект, посочен в член 3, точка 3, буква а), б) или в) от Регламент (ЕС) 2024/1624, държавите членки гарантират, че субектът, отговарящ за централния регистър, е оправомощен също така да извършва проверки, включително инспекции на място, в служебните помещения или седалището и адреса на управление на доверителния собственик или на лицето на равностойна длъжност. При тези проверки се спазват най-малкото следните гаранции:

a) по отношение на физическите лица, когато служебните помещения или седалището са и тяхно частно жилище, за инспекцията на място е необходимо предварително съдебно разрешение;

б) спазват се всички процесуални гаранции, въведени в държавата членка за защита на адвокатската тайна, като не се извършва достъп до информация, защитена от адвокатска тайна.

Държавите членки гарантират, че субектите, които отговарят за централните регистри разполагат с правомощия да изискват информация от други регистри, включително в трети държави, доколкото тази информация е необходима за изпълнението на функциите на тези субекти.

12.Държавите членки гарантират, че субектите, отговарящи за централните регистри, разполагат с автоматизираните механизми, необходими за извършване на проверките, посочени в параграф 7, буква а) и параграф 9, включително чрез съпоставка на информацията, съдържаща се в тези регистри, с информация, съхранявана от други източници.

13.Държавите членки гарантират, че когато проверката, посочена в параграф 7, буква а), се извършва при подаването на информацията за действителните собственици и тази проверка навежда субект, отговарящ за централен регистър, на заключението, че в информацията за действителните собственици има несъответствия или грешки, субектът, отговарящ за централен регистър, може да се въздържи или да откаже издаването на валидно удостоверение за регистрация.

14.Държавите членки гарантират, че когато проверка съгласно параграф 7, буква а) се извършва след подаването на информация за действителните собственици и въпросната проверка навежда субект, отговарящ за централен регистър, на заключението, че информацията вече не е подходяща, точна и актуална, този субект може да спре валидността на удостоверението за регистрация, докато прецени, че предоставената информация за действителните собственици е изрядна, освен когато несъответствията са ограничени до печатни грешки, различни начини на транслитерация или незначителни неточности, които не засягат идентифицирането на действителните собственици или притежаваните от тях права.

15.Държавите членки гарантират, че субектът, отговарящ за централния регистър, е оправомощен пряко или непряко, или чрез заявление до друг орган, включително съдебни органи, да прилага ефективни, пропорционални и възпиращи мерки или да налага такива имуществени санкции за неподаване към централния регистър, включително многократно, на точна, подходяща и актуална информация за действителните собственици.

16.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 71 за допълване на настоящата директива чрез определяне на показатели за категоризиране на степента на сериозност на случаите на неподаване на подходяща, точна и актуална информация към централните регистри, включително в случаи на повтарящо се неизпълнение.

17.Държавите членки гарантират, че ако в процеса на проверките, извършвани съгласно настоящия член, или по друг начин субектите, отговарящи за централните регистри, открият факти, които биха могли да бъдат свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, те бързо информират ЗФР за това.

18.Държавите членки гарантират, че при изпълнението на своите задачи субектите, отговарящи за централните регистри, изпълняват функциите си без неправомерно влияние и че тези субекти прилагат по отношение на своите служители стандарти за справяне с конфликтите на интереси и за строга поверителност.

19.Централните регистри се свързват помежду си чрез европейската централна платформа, създадена по силата на член 22, параграф 1 от Директива (ЕС) 2017/1132.

20.Информацията, посочена в параграф 1, остава достъпна чрез централните регистри и чрез системата за взаимно свързване на централните регистри в продължение на 5 години след прекратяването на правното образувание или преустановяването на правната форма.

Без да се засяга националното наказателно право относно доказателствените материали, приложимо спрямо текущи наказателни разследвания и висящи правни производства, държавите членки могат в конкретни случаи да позволят или да изискат такава информация да бъде съхранена за допълнителен максимален срок от 5 години, когато държавите членки са установили, че такова съхраняване е необходимо и пропорционално за целите на предотвратяването, откриването, разследването или наказателното преследване на предполагаемо изпиране на пари или финансиране на тероризма.

След изтичането на срока на съхранение, посочен в първа алинея, държавите членки гарантират, че личните данни се заличават от централните регистри.

21.В срок до 10 юли 2031 г. Комисията публикува доклад, включващ следното:

a) оценка на ефективността на мерките, предприети от субектите, отговарящи за централните регистри, за да се гарантира, че същите разполагат с подходяща, актуална и точна информация;

б) описание на основните видове несъответствия, установени от задължените субекти и компетентните органи във връзка с информацията за действителната собственост, съхранявана в централните регистри;

в) най-добри практики, а когато е целесъобразно, и препоръки по отношение на мерките, предприемани от субектите, отговарящи за централните регистри, за да се гарантира, че тези регистри съдържат подходяща, точна и актуална информация;

г) преглед на характеристиките на всеки централен регистър, създаден от държавите членки, включително информация относно механизмите, гарантиращи, че съхраняваната в посочените регистри информация за действителните собственици се поддържа точна, подходяща и актуална;

д) оценка на пропорционалността на таксите, налагани за достъп до съхраняваната в централните регистри информация.

Член 11

Общи правила за достъпа на компетентните органи, органите за саморегулиране и задължените субекти до регистрите на действителните собственици

1.Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с незабавен, нефилтриран, пряк и свободен достъп до информацията, съхранявана във взаимно свързаните централни регистри, посочени в параграф 10, без съответното правно образувание или съответната правна форма да бъдат предупреждавани за това.

2.Посоченият в параграф 1 достъп, се предоставя на:

a) компетентни органи;

б) органи за саморегулиране при изпълнението на надзорни функции съгласно член 37;

в) данъчни органи;

г) национални органи със специални отговорности за прилагането на ограничителните мерки на Съюза, установени в съответните регламенти на Съвета, приети въз основа на член 215 от ДФЕС;

д) ОБИП за целите на съвместните анализи съгласно член 32 от настоящата директива и член 40 от Регламент (ЕС) 2024/1620;

е) Европейската прокуратура;

ж) OLAF;

з) Европол и Евроюст, когато предоставят оперативна подкрепа на компетентните органи на държавите членки.

3.Държавите членки гарантират, че когато предприемат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие с глава III от Регламент (ЕС) 2024/1624, задължените субекти разполагат с навременен достъп до информацията, съхранявана във взаимно свързаните централни регистри, посочени в член 10 от настоящата директива.

4.Държавите членки могат да решат да предоставят на задължените субекти информацията за действителните собственици, съхранявана в техните централни регистри, срещу заплащането на такса, която е ограничена до строго необходимото за покриване на разходите за гарантиране на качеството на съхраняваната в централните регистри информация и за нейното предоставяне. Тези такси се определят по такъв начин, че да не се възпрепятства ефективният достъп до информацията, съхранявана в централните регистри.

5.До 10 октомври 2026 г. държавите членки изпращат на Комисията уведомление със списъка на компетентните органи и органите за саморегулиране и с категориите задължени субекти, на които е предоставен достъп до централните регистри, и вида информация на разположение на задължените субекти. Държавите членки актуализират това уведомление, когато настъпят промени в списъка на компетентните органи или категориите задължени субекти, или в степента на достъп, предоставен на задължените субекти. Комисията предоставя на останалите държави членки информацията за достъпа на компетентните органи и задължените субекти, включително за всяка промяна в нея.

Член 12

Особени правила за достъпа на лицата със законен интерес до регистрите на действителните собственици

1.Държавите членки гарантират, че всяко физическо или юридическо лице, способно да демонстрира законен интерес в предотвратяването и борбата с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма, има достъп до следната информация относно действителните собственици на правни образувания и правни форми, съхранявана във взаимно свързаните централни регистри, посочени в член 10, без съответното правно образувание или правна форма да бъдат предупреждавани за това:

a) името на действителния собственик;

б) месеца и годината на раждане на действителния собственик;

в) държавата на пребиваване и гражданството или гражданствата на действителния собственик;

г) за действителните собственици на правни образувания — естеството и размера на притежаваните права;

д) за действителните собственици на изрична доверителна собственост или сходни правни форми— естеството на притежаваните от тях права.

Освен информацията, посочена в първа алинея от настоящия параграф, държавите членки гарантират, че всяко физическо или юридическо лице, посочено в параграф 2, букви а), б) и д), разполага и с достъп до информация за минали периоди за действителните собственици на правното образувание или правната форма, включително на правни образувания или правни форми, прекратени или престанали да съществуват през предходните 5 години, както и описание на структурата на контрол или собственост.

Достъпът съгласно настоящия параграф се предоставя по електронен път. Държавите членки гарантират обаче, че ако физическите и юридически лица, способни да докажат законен интерес, не могат да използват електронни средства, те получават достъп до информацията и в други формати.

2.Счита се, че законен интерес за достъп до информацията, посочена в параграф 1, имат следните физически или юридически лица:

a) лица, извършващи журналистическа дейност, отразяване или всякаква друга форма на изразяване в медиите, свързано с предотвратяването или борбата с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма;

б) организации на гражданското общество, включително неправителствени организации и академични среди, свързани с предотвратяването или борбата с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма;

в) физически или юридически лица, които има вероятност да сключат сделка с правно образувание или правна форма и които желаят да предотвратят всякаква връзка между тази сделка и изпиране на пари, свързани с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма;

г) образувания, подлежащи на изисквания за БИП/БФТ в трети държави, при условие че могат да докажат необходимостта от достъп до информацията, посочена в параграф 1, във връзка с правно образувание или правна форма за извършване на комплексна проверка на клиент или потенциален клиент съгласно изискванията за БИП/БФТ в тези трети държави;

д) насрещни органи от трети държави на компетентните органи от Съюза в областта на БИП/БФТ, при условие че могат да докажат необходимостта от достъп до информацията, посочена в параграф 1, във връзка с правно образувание или правна форма за изпълнение на задачите им съгласно уредбата в областта на БИП/БФТ на тези трети държави в рамките на конкретен случай;

е) органите на държавите членки, отговарящи за прилагането на дял I, глави II и III от Директива (ЕС) 2017/1132, по-специално органите, отговарящи за вписването на дружества в регистъра, посочен в член 16 от същата директива, и органите на държава членка, отговарящи за контрола на законосъобразността на преобразувания, сливания и разделяния на дружества с ограничена отговорност съгласно дял II от посочената директива;

ж) програмните органи, определени от държавите членки съгласно член 71 от Регламент (ЕС) 2021/1060, по отношение на бенефициерите на средства от Съюза;

з) публичните органи, изпълняващи Механизма за възстановяване и устойчивост съгласно Регламент (ЕС) 2021/241, по отношение на бенефициерите по Механизма;

и) публичните органи на държавите членки в контекста на процедури за възлагане на обществени поръчки — по отношение на участниците в търговете и операторите, на които се възлага поръчката в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка;

й) доставчиците на продукти за БИП/БФТ, доколкото продукти, разработени въз основа на информацията, посочена в параграф 1, или съдържащи тази информация, се предоставят само и единствено на клиенти, които са задължени субекти или компетентни органи, при условие че тези доставчици могат да докажат необходимостта от достъп до информацията, посочена в параграф 1, в контекста на договор със задължен субект или компетентен орган.

В допълнение към категориите, определени съгласно първа алинея, държавите членки гарантират също, че достъп до информация за действителните собственици се предоставя в индивидуални случаи и на други лица, способни да докажат законен интерес по отношение на целта за предотвратяване и борба с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма.

3.В срок до 10 юли 2026 г. държавите членки уведомяват Комисията за:

a) списъка на публичните органи, имащи правото на справки с информацията за действителните собственици съгласно параграф 2, букви е), ж) и з), и публичните органи или категориите публични органи, имащи правото на справки с информацията за действителните собственици съгласно параграф 2, буква и);

б) всяка допълнителна категория лица, за които се установи наличие на законен интерес за достъп до информация за действителните собственици, определена в съответствие с параграф 2, втора алинея.

Държавите членки уведомяват незабавно Комисията за всяка промяна или всяко допълнение към категориите, посочени в първа алинея, и при всички случаи в едномесечен срок от настъпването им.

Комисията предоставя на останалите държави членки получената съгласно настоящия параграф информация.

4.Държавите членки гарантират, че централните регистри водят отчетност на лицата, осъществяващи достъп до информацията съгласно настоящия член, и са в състояние да ги разкрият на действителните собственици, когато те подадат искане съгласно член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/679.

Държавите членки гарантират обаче, че информацията, предоставяна от централните регистри, не води до идентифициране на лицето, направило справките в регистъра, когато лицата са:

a) лица, извършващи журналистическа дейност, отразяване или всякаква друга форма на изразяване в медиите, свързано с предотвратяването на или борбата с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма;

б) организации на гражданското общество, свързани с предотвратяването или борбата с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма;

Освен това държавите членки гарантират, че субектите, отговарящи за централните регистри, се въздържат от разкриване на идентификационните данни на всеки насрещен орган от трета държава на компетентните органи в Съюза в областта на БИП/БФТ, посочени в член 2, параграф 1, точка 44, букви а) и в) от Регламент (ЕС) 2024/1624, дотогава, докато това е необходимо, за да се защитят анализите или разследванията на този орган.

По отношение на лицата, посочени във втора алинея, букви а) и б) от настоящия параграф, държавите членки гарантират, че когато действителните собственици подадат искане съгласно член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/679, те получават информация за длъжността или занятието на лицата, правили справки с информацията им за действителните собственици.

За целите на трета алинея, когато органите искат достъп до информация за действителните собственици съгласно настоящия член, те посочват срока, за който искат централните регистри да се въздържат от разкриване — като този срок не надхвърля 5 години, както и причините за това ограничение, включително как предоставянето на информацията би застрашило целта на техните анализи и разследвания. Държавите членки гарантират, че когато централните регистри не разкриват идентификационните данни на субекта, правил справки с информацията за действителните собственици, всяко удължаване на този срок се разрешава единствено въз основа на мотивирано искане от органа в третата държава за максимален срок от 1 година, след което този орган трябва да подаде ново мотивирано искане за удължаване.

Член 13

Процедура за проверка и взаимно признаване на законен интерес за достъп до информация за действителните собственици

1.Държавите членки гарантират, че субектите, отговарящи за централните регистри, посочени в член 10, предприемат мерки за проверка на съществуването на законния интерес, посочен в член 12, въз основа на документи, информация и данни, предоставени от физическото или юридическото лице, което иска достъп до централния регистър (наричано по-нататък „заявител“), а когато е необходимо, и въз основа на информация, с която разполагат съгласно член 12, параграф 3.

2.Наличието на законен интерес за достъп до информация за действителните собственици се определя, като се вземат предвид:

a) длъжността или професията на заявителя; и

б) с изключение на лицата, посочени в член 12, параграф 2, първа алинея, букви а) и б) — връзката с конкретните правни образувания или правни форми, за които се търси информация.

3.Държавите членки гарантират, че когато достъпът до информация е поискан от лице, чийто законен интерес за достъп до информация за действителните собственици съгласно някоя от категориите, посочени в член 12, параграф 2, първа алинея, вече е проверяван от централния регистър на друга държава членка, проверката на условието, предвидено в параграф 2, буква а) от настоящия член е изпълнена чрез събиране на доказателства за законния интерес, предоставени от централния регистър на тази друга държава членка.

Държавите членки могат да прилагат процедурата по първа алинея от настоящия параграф за допълнителните категории, определени от други държави членки съгласно член 12, параграф 2, втора алинея.

4.Държавите членки гарантират, че субектите, отговарящи за централните регистри проверяват идентификационните данни на заявителите при всеки достъп до регистрите. За тази цел държавите членки гарантират наличието на достатъчно процеси за проверка на идентификационните данни на заявителя, включително като позволяват да се използват средства за електронна идентификация и съответните квалифицирани удостоверителни услуги, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (39).

5.За целите на параграф 2, буква а) държавите членки гарантират, че централните регистри разполагат с механизми, позволяващи многократен достъп на лица със законен интерес за достъп до информация за действителните собственици, без да е необходимо тяхната длъжност или професия да бъдат проверявани при всеки достъп до информацията.

6.От 10 ноември 2026 г. държавите членки гарантират, че субектите, отговарящи за централните регистри извършват проверката по параграф 1 и дават отговор на заявителя в срок от 12 работни дни.

Чрез дерогация от първа алинея, в случай на внезапен голям брой искания за достъп до информация за действителните собственици съгласно настоящия член, срокът за предоставяне на отговор на заявителя може да бъде удължен с дванадесет работни дни. Ако след изтичането и на този срок броят на входящите искания продължава да е голям, този срок може да бъде удължен с още 12 работни дни.

Държавите членки уведомяват своевременно Комисията за всяко удължаване по втора алинея.

Когато субектите, отговарящи за централните регистри, решат да предоставят достъп до информация за действителните собственици, те издават удостоверение за достъп за срок от 3 години. Субектите, отговарящи за централните регистри, отговарят на всяко последващо искане за достъп до информация за действителните собственици, подадено от същото лице, в 7-дневен срок.

7.Държавите членки гарантират, че субектите, отговарящи за централните регистри, могат да постановят отказ по искане за достъп до информация за действителните собственици само на някое от следните основания:

a) заявителят не е предоставил необходимата информация или документи съгласно параграф 1;

б) не е демонстриран законен интерес за достъп до информация за действителните собственици;

в) когато въз основа на информацията, с която разполага, субектът, отговарящ за централния регистър, има основателни опасения, че информацията няма да бъде използвана целите, за които е поискана, или че ще бъде използвана за цели, несвързани с предотвратяването на изпиране на пари, неговите предикатни престъпления или финансиране на тероризма;

г) когато се прилагат една или повече от посочените в член 15 ситуации;

д) в случаите, посочени в параграф 3, когато законният интерес за достъп до информация за действителните собственици, предоставена от централния регистър на друга държава членка, не обхваща целите, за които се търси информацията;

е) когато заявителят се намира в трета държава и отговорът на искането за достъп до информация би нарушил разпоредбите на глава V от Регламент (ЕС) 2016/679.

Държавите членки гарантират, че субектите, отговарящи за централните регистри, разглеждат възможността да поискат допълнителна информация или документи от заявителя, преди да постановят отказ по искане за достъп на основанията, изброени в първа алинея, букви а), б), в) и д). Когато субектите, отговарящи за централните регистри, изискват допълнителна информация, срокът за предоставяне на отговор се удължава със 7 работни дни.

8.Когато субектите, отговарящи за централните регистри, откажат да предоставят достъп до информация съгласно параграф 7, държавите членки изискват от тях да информират заявителя за причините за отказа и за правото му на правна защита. Субектът, отговарящ за централния регистър, документира стъпките, предприети за оценка на искането и за получаване на допълнителна информация съгласно параграф 7, втора алинея.

Държавите членки гарантират, че субектите, отговарящи за централните регистри, могат да отнемат достъп, когато някое от изброените в параграф 7 основания възникне или стане известно на субекта, отговарящ за централния регистър, след като достъпът е бил предоставен, включително, когато е приложимо, въз основа на отнемане на достъп от централен регистър в друга държава членка.

9.Държавите членки гарантират, че разполагат със средства за правна защита по съдебен или административен ред за оспорване на отказа или отнемането на достъп съгласно параграф 7.

10.Държавите членки гарантират, че субектите, отговарящи за централните регистри, могат да направят последваща проверка на длъжността или професията, посочена в параграф 2, буква а), от време на време и във всеки случай не по-рано от 12 месеца след предоставянето на достъп, освен ако субектът, отговарящ за централния регистър, има основателни причини да счита, че законният интерес вече не съществува.

11.Държавите членки изискват от лицата, на които е предоставен достъп съгласно настоящия член, да уведомяват субекта, отговарящ за централния регистър, за промените, които могат да доведат до прекратяване на валиден законен интерес, включително промени, свързани с тяхната длъжност или професия.

12.Държавите членки могат да решат да предоставят на заявителите информацията за действителните собственици, съхранявана в техните централни регистри срещу заплащането на такса, която е ограничена до строго необходимото за покриване на разходите за гарантиране на качеството на съхраняваната в регистрите информация и за нейното предоставяне. Тези такси се определят по такъв начин, че да не се възпрепятства ефективният достъп до информацията, съхранявана в централните регистри.

Член 14

Образци и процедури

1.Комисията определя чрез актове за изпълнение техническите спецификации и процедурите, необходими за осъществяването на достъп въз основа на законен интерес от страна на централните регистри, посочени в член 10, включително:

a) стандартизирани образци за искане на достъп до централния регистър и за искане на достъп до информация за действителните собственици на правните образувания и правните форми;

б) стандартизирани образци, които да се използват от централните регистри за одобряване или отказ на искане за достъп до регистъра или за достъп до информацията за действителните собственици;

в) процедури за улесняване на взаимното признаване на законния интерес за достъп до информация за действителните собственици от страна на централните регистри в държави членки, различни от тази, в която искането за достъп е било подадено и прието за първи път, включително процедури за гарантиране на сигурното предаване на информация за даден заявител;

г) процедури за централните регистри за взаимно уведомяване за отнемане на достъпа до информация за действителните собственици съгласно член 13, параграф 8.

2.Актовете за изпълнение по параграф 1 от настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 72, параграф 2.

Член 15

Изключения от правилата за достъп до регистрите на действителните собственици

При изключителни, определени в националното право обстоятелства, когато посоченият в член 11, параграф 3 и член 12, параграф 1 достъп би изложил действителния собственик на непропорционален риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване, или когато действителният собственик е малолетно или непълнолетно лице или лице, което е недееспособно по други причини, държавите членки предвиждат освобождаване по отношение на такъв достъп до цялата или до част от личната информация за действителния собственик. Държавите членки гарантират, че такива освобождавания се допускат по преценка за всеки отделен случай, след подробна оценка на изключителния характер на обстоятелствата и потвърждение, че съществуват посочените непропорционални рискове. Гарантират се правото на административен контрол върху решението за разрешаване на освобождаване и правото на ефективна съдебна защита. Държава членка, която е разрешила освобождавания, публикува годишни статистически данни за броя на разрешените освобождавания и посочените основания и докладва тези данни на Комисията.

Освобождаванията, разрешени съгласно настоящия член, не се прилагат за задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1624, които са публични длъжностни лица.

Член 16

Регистри на банковите сметки и електронни системи за извличане на данни

1.Държавите членки въвеждат централизирани автоматизирани механизми, като например централни регистри или централни електронни системи за извличане на данни, които позволяват навременно идентифициране на всички физически или юридически лица, притежаващи или контролиращи платежни сметки или банкови сметки, идентифицирани с IBAN, включително виртуални IBAN, сметки за ценни книжа, сметки за криптоактиви и сейфове за съхранение на ценности, държани от кредитна институция или финансова институция на тяхна територия.

Държавите членки уведомяват Комисията за характеристиките на тези национални механизми, както и за критериите, съгласно които информацията се включва в тези национални механизми.

2.Държавите членки гарантират, че информацията, която се съхранява в централизираните автоматизирани механизми, е пряко достъпна, незабавно и в нефилтриран вид за ЗФР, както и за ОБИП за целите на съвместните анализи съгласно член 32 от настоящата директива и член 40 от Регламент (ЕС) 2024/1620. Тази информация е достъпна своевременно и за надзорните органи с цел изпълнение на техните задължения съгласно настоящата директива.

3.Следната информация трябва да бъде достъпна и да позволява търсене чрез централизираните автоматизирани механизми:

a) за титуляри на клиентска сметка и всяко лице, което претендира да действа от името на титуляр на клиентска сметка: името/наименованието, допълнено или с другите идентификационни данни, изисквани съгласно член 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1624, или с единен идентификационен номер, както и, когато е приложимо, датите, на които лицето, което твърди, че действа от името на клиента, е започнало и е престанало да има правомощия да действа от името на клиента;

б) за действителни собственици на титуляр на клиентска сметка: името/наименованието, допълнено или с другите идентификационни данни, изисквани съгласно член 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1624, или с единен идентификационен номер, както и датите, на които физическото лице е станало и, когато е приложимо, престанало да бъде действителен собственик на титуляря на клиентска сметка;

в) за банкови сметки или платежни сметки: IBAN номера или когато платежната сметка не е идентифицирана с IBAN номер — уникалния идентификационен код на сметката, и датата на откриване на сметката и, когато е приложимо, датата на закриване на сметката;

г) за виртуални IBAN, издадени от кредитна институция или финансова институция: номерът на виртуалния IBAN, уникалният идентификационен код на сметката, към която автоматично се пренасочват плащанията, адресирани до виртуалния IBAN, и датите на откриване и закриване на сметката;

д) за сметки за ценни книжа: уникалният идентификационен код на сметката и датите на откриване и закриване на сметката;

е) за сметки за криптоактиви: уникалният идентификационен код на сметката и датите на откриване и закриване на сметката;

ж) за сейфове за съхранение на ценности: името/наименованието на наемателя, допълнено или с другите идентификационни данни, изисквани съгласно член 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1624, или с единен идентификационен номер, както и датата, на която наемът е започнал и, ако е приложимо, датата на която той е приключил.

При виртуален IBAN титулярят на клиентска сметка, посочен в буква а) от първа алинея, е титулярят на сметката, към която автоматично се пренасочват плащанията, адресирани до виртуалния IBAN.

За целите на първа алинея, букви а) и б) името/наименованието обхваща за физическите лица всички лични и фамилни имена, а за юридическите лица, правните форми или другите организации, които имат правоспособност — наименованието, под което те са регистрирани.

4.Комисията може да определя чрез актове за изпълнение формàта за подаване на информацията към централизираните автоматизирани механизми. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 72, параграф 2.

5.Държавите членки могат да изискват друга информация, за която се счита, че е от съществено значение за ЗФР, за ОБИП за целите на съвместните анализи съгласно член 32 от настоящата директива и член 40 от Регламент (ЕС) 2024/1620 и за надзорните органи за целите на изпълнението на техните задължения съгласно настоящата директива, да бъде достъпна и да може да бъде търсена през централизираните автоматизирани механизми.

6.Централизираните автоматизирани механизми се свързват помежду им чрез системата за взаимосвързаност на регистрите на банковите сметки (наричана по-нататък „система за взаимосвързаност на РБС“), която се разработва и управлява от Комисията. Комисията осигурява накова взаимно свързване в сътрудничество с държавите членки не по-късно от 10 юли 2029 г.

Комисията може да определя чрез актове за изпълнение техническите спецификации и процедурите за свързването на централизираните автоматизирани механизми на държавите членки със системата за взаимосвързаност на РБС. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 72, параграф 2.

7.Държавите членки гарантират, че информацията, посочена в параграф 3, е достъпна чрез системата за взаимосвързаност на РБС. Държавите членки вземат подходящи мерки, за да гарантират, че чрез техните национални централизирани автоматизирани механизми и чрез системата за взаимосвързаност на РБС се предоставя достъп само до информацията по параграф 3, която е актуална и съответства на действителната банкова сметка и платежна сметка, включително виртуални IBAN, сметка за ценни книжа, сметка за криптоактиви и сейф за съхранение на ценности. Достъпът до тази информация се предоставя в съответствие с правилата за защита на данните.

Останалата информация, която държавите членки считат за съществена за ЗФР и за другите компетентни органи съгласно параграф 4, трябва да не бъде достъпна и да не може да се търси чрез системата за взаимосвързаност на РБС.

8.Държавите членки гарантират, че информацията за титуляри на банкови сметки или платежни сметки, включително виртуални IBAN, сметки за ценни книжа, сметки за криптоактиви и сейфове за съхранение на ценности, се предоставя чрез техните национални централизирани автоматизирани механизми и чрез системата за взаимосвързаност на РБС в продължение на пет години след закриването на сметката.

Без да се засяга националното наказателно право относно доказателствените материали, приложимо спрямо текущи наказателни разследвания и висящи правни производства, държавите членки могат в конкретни случаи да позволят или да изискат такава информация да бъде съхранена за допълнителен максимален срок от 5 години, когато държавите членки са установили, че такова съхраняване е необходимо и пропорционално за целите на предотвратяването, откриването, разследването или наказателното преследване на предполагаемо изпиране на пари или финансиране на тероризма.

9.ЗФР и — за целите на съвместните анализи съгласно член 32 от настоящата директива и член 40 от Регламент (ЕС) 2024/1620 — ОБИП получават незабавен и нефилтриран достъп до информацията за платежните сметки и банковите сметки, идентифицирани с IBAN, включително с виртуален IBAN, сметките за ценни книжа, сметките за криптоактиви и сейфовете за съхранение на ценности в други държави членки, която е налична чрез системата за взаимосвързаност на РБС. На надзорните органи се предоставя навременен достъп до информацията, налична чрез системата за взаимосвързаност на РБС. Държавите членки си сътрудничат помежду си и с Комисията с цел прилагане на настоящия параграф.

Държавите членки гарантират, че служителите на националните ЗФР и на надзорните органи, които имат достъп до системата за взаимосвързаност на РБС, съблюдават високи професионални стандарти по отношение на поверителността и защитата на данните, и че са с висока почтеност и притежават подходящи умения.

Предвидените във втора алинея изисквания се прилагат и за ОБИП в контекста на съвместните анализи и когато той действа в ролята на надзорен орган.

10.Държавите членки гарантират, че се въвеждат технически и организационни мерки, за да се гарантира сигурността на данните съобразно високи технологични стандарти за целите на упражняването от страна на ЗФР и надзорните органи на правомощието за достъп и търсене в информацията, налична чрез системата за взаимосвързаност на РБС в съответствие с параграфи 5 и 6.

Предвидените в първа алинея изисквания се прилагат и за ОБИП в контекста на съвместните анализи и когато той действа в ролята на надзорен орган.

Член 17

Актове за изпълнение относно взаимното свързване на регистрите

1.Комисията може да определя чрез актове за изпълнение техническите спецификации и процедурите, необходими за осигуряване на взаимното свързване на централните регистри на държавите членки в съответствие с член 10, параграф 19 по отношение на:

a) техническите спецификации, определящи набора от технически данни, необходими за изпълнението на функциите на платформата, както и метода за съхраняване, използване и защита на такива данни;

б) общите критерии, по които информацията за действителните собственици се предоставя чрез системата за взаимно свързване на централните регистри, в зависимост от нивото на достъп, предоставено от държавите членки;

в) техническите подробности за начина на предоставяне на информацията за действителните собственици;

г) техническите условия за разполагаемостта на услугите, които се предлагат от системата за взаимно свързване на централните регистри;

д) техническите условия и ред за прилагане на различните видове достъп до информация за действителните собственици в съответствие с членове 11 и 12 от настоящата директива, включително удостоверяването на автентичността на ползвателите чрез средства за електронна идентификация и съответните удостоверителни услуги, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 910/2014;

е) реда и условията за плащане, когато за достъпа до информацията за действителните собственици се изисква плащане на такса съгласно член 11, параграф 4 и член 13, параграф 12, като се вземат предвид достъпните начини за плащане, например дистанционни платежни операции.

Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 72, параграф 2.

2.Комисията може да определя чрез актове за изпълнение техническите спецификации и процедурите, необходими за осигуряване на взаимното свързване на централизираните автоматизирани механизми на държавите членки, посочени в член 16, параграф 6, по отношение на:

a) техническата спецификация, определяща методите за изпращане на съобщения по електронен път за целите на системата за взаимосвързаност на РБС;

б) техническата спецификация за съобщителните протоколи;

в) техническите спецификации, определящи сигурността на данните, гаранциите за защита на данните, използването и защитата на информацията, която може да бъде търсена и да бъде достъпна чрез системата за взаимосвързаност на РБС;

г) общите критерии, по които информацията за банковите сметки може да се търси чрез системата за взаимосвързаност на РБС;

д) техническите подробности за начина, по който информацията се предоставя чрез системата за взаимосвързаност на РБС, включително удостоверяването на автентичността на потребителите чрез средства за електронна идентификация и съответните удостоверителни услуги, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 910/2014;

е) техническите условия за разполагаемостта на услугите, предоставяни от системата за взаимосвързаност на РБС.

Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 72, параграф 2.

3.При приемането на актовете за изпълнение, посочени в параграфи 1 и 2, Комисията взема предвид доказаните технологии и съществуващите практики. Комисията гарантира, че системата за взаимосвързаност на РБС, която трябва да бъде разработена и управлявана, не поражда по-големи разходи от абсолютно необходимото за изпълнението на настоящата директива.

Член 18

Единна точка за достъп до информация за недвижимите имоти

1.Държавите членки гарантират, че компетентните органи имат незабавен и пряк безплатен достъп до информация, която позволява навременното идентифициране на всеки недвижим имот и на физическите лица или правните образувания, или правните форми, които са собственици на този имот, както и до информация, която позволява идентифицирането и анализирането на сделките с недвижими имоти. Този достъп се предоставя чрез единна точка за достъп, която се създава във всяка държава членка и която позволява на компетентните органи да имат достъп чрез електронни средства до информация в цифров формат, която когато е възможно е машинночетима.

Достъп до единните точки за достъп, посочени в първа алинея, се предоставя и на ОБИП за целите на съвместните анализи съгласно член 32 от настоящата директива и член 40 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

2.Държавите членки гарантират, че чрез единната точка за достъп, посочена в параграф 1, се предоставя най-малко следната информация:

a) информация относно имота:

i) кадастрален парцел и кадастрален номер на имота;

ii) географско местоположение, включително адрес на имота;

iii)

площ/размер на имота;

iv) вид на имота, включително дали е застроен или незастроен имот и предназначение на ползването;

б) информация за собствеността:

i) името/наименованието на собственика и на всяко лице, което твърди, че действа от името на собственика;

ii) когато собственикът е правно образувание — наименованието и правната форма на правното образувание, както и единният идентификационен номер на дружеството и данъчният идентификационен номер;

iii)

когато собственикът е правна форма— наименованието на правната форма и данъчният идентификационен номер;

iv) цената, на която е придобит имотът;

v) когато е приложимо, всички права или ограничения;

в) информация за тежести, свързани с:

i) ипотеки;

ii) съдебни ограничения;

iii)

права на собственост;

iv) други гаранции, ако има такива;

г) история на собствеността на имота, цената и свързаните тежести;

д) свързани документи.

Държавите членки гарантират, че когато кадастрален парцел включва множество имоти, информацията, посочена в първа алинея, се предоставя по отношение на всеки имот в този кадастрален парцел.

Държавите членки гарантират, че информацията за минали периоди съгласно първа алинея, буква г) обхваща най-малко периода от 8 юли 2019 г..

3.Държавите членки въвеждат механизми, за да гарантират, че информацията, предоставяна чрез посочената в параграф 1 единна точка за достъп, е актуална и точна.

4.Държавите членки разполагат с мерки, гарантиращи, че информацията, съхранявана в електронен вид, се предоставя незабавно на запитващия компетентен орган. Когато тази информация не се съхранява в електронен вид, държавите членки гарантират, че тя се предоставя своевременно и по такъв начин, че да не подкопава дейността на запитващия компетентен орган.

5.В срок до 10 октомври 2029 г. държавите членки уведомяват Комисията за:

a) характеристиките на посочената в параграф 1 единна точка за достъп, създадена на национално равнище, включително уебсайта, на който може да бъде получен достъп до нея;

б) списъка на компетентните органи, на които е предоставен достъп до единната точка за достъп, посочена в параграф 1;

в) всички данни, които са на разположение на компетентните органи в допълнение към изброените в параграф 2.

Държавите членки актуализират това уведомление, когато настъпят промени в списъка на компетентните органи или в степента на предоставения достъп до информация. Комисията предоставя тази информация, както и всяка промяна в нея, на останалите държави членки.

6.В срок до 10 юли 2032 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ оценка на условията, техническите спецификации и процедурите за осигуряването на защитено и ефикасно взаимно свързване на единните точки за достъп, посочени в параграф 1. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение.

Член 37

Правомощия и ресурси на националните надзорници

1.Всяка държава членка гарантира, че всички задължение субекти, установени на нейна територия, освен при обстоятелствата, попадащи в обхвата на член 38, подлежат на подходящ и ефективен надзор. За тази цел всяка държава членка определя един или няколко надзорника, които да извършват ефективно наблюдение и да предприемат необходимите мерки, за да осигуряват спазването от задължените субекти на регламенти (ЕС) 2024/1624 и (ЕС) 2023/1113.

Когато поради причини от по-висш обществен интерес държавите членки са въвели специфични изисквания за лицензиране за извършването на дейност от задължените субекти на тяхна територия по силата на свободата на предоставяне на услуги, те гарантират, че дейностите, извършвани от задължените субекти съгласно посочените специфични лицензии, подлежат на надзор от страна на националните надзорници, независимо дали дейностите, за които е издаден лицензът, се извършват чрез инфраструктура на тяхна територия или от разстояние. Държавите членки гарантират също, че надзорниците на държавата членка, в която се намира главното управление на задължения субект, се уведомяват за надзора, извършван съгласно настоящата алинея.

Настоящият параграф не се прилага, когато ОБИП изпълнява функцията на надзорен орган.

2.Държавите членки гарантират, че надзорниците разполагат с достатъчно финансови, човешки и технически ресурси, за да изпълняват задачите си, изброени в параграф 5. Държавите членки гарантират, че служителите на тези органи са с висока почтеност, притежават подходящи умения и съблюдават високи професионални стандарти, включително стандарти за поверителност, за защита на данните и за справяне с конфликтите на интереси.

3.В случая на задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2024/1624, държавите членки може да разрешат функцията, посочена в параграф 1 от настоящия член, да се изпълнява от органи за саморегулиране, при условие че тези органи разполагат с правомощията, посочени в параграф 6 от настоящия член, както и с достатъчно финансови, човешки и технически ресурси, за да изпълняват функциите си. Държавите членки гарантират, че служителите на тези органи са с висока почтеност, притежават подходящи умения и съблюдават високи професионални стандарти, включително стандарти за поверителност, за защита на данните и за справяне с конфликтите на интереси.

4.Когато държава членка е възложила надзора над категория задължени субекти на повече от един надзорник, тя гарантира, че въпросните надзорници осъществяват надзор върху задължените субекти последователно и ефикасно в целия сектор. За целта държавата членка определя водещ надзорник или установява механизъм за координация между тези надзорници.

Когато една държава членка е възложила надзора над всички задължени субекти на повече от един надзорник, тя установява механизъм за координация между тези надзорници, за да осигури ефективен надзор върху задължените субекти в съответствие с най-високите стандарти. Този механизъм за координация включва всички надзорници, освен когато:

a) надзорът е възложен на орган за саморегулиране, като в този случай в механизма за координация участва публичният орган, посочен в член 52;

б) надзорът над категория задължени субекти е възложен на няколко надзорника, като в този случай водещият надзорник участва в механизма за координация; когато не е определен водещ надзорник, надзорниците определят един измежду тях за свой представител.

5.За целите на параграф 1 държавите членки гарантират, че националните надзорници изпълняват следните задачи:

a) разпространяват относимата информация сред задължените субекти съгласно член 39;

б) вземат решения за случаите, в които специфичните рискове, присъщи на даден сектор, са ясни и се разбират и не се изискват индивидуални документирани оценки на риска съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2024/1624;

в) проверяват годността и прилагането на вътрешните политики, процедури и механизми за контрол на задължените субекти съгласно глава II от Регламент (ЕС) 2024/1624 и на човешките ресурси, разпределени за изпълнението на задачите, възложени съгласно посочения регламент, а надзорниците на предприятия за колективно инвестиране решават в какви случаи предприятието за колективно инвестиране може да възложи на доставчик на услуги подаването на уведомления за съмнителни дейности съгласно член 18, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2024/1624;

г) редовно оценяват и наблюдават рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и рисковете от неприлагане и заобикаляне на целеви финансови санкции, на които са изложени задължените субекти;

д) наблюдават спазването от задължените субекти на задълженията им във връзка с целеви финансови санкции;

е) провеждат всички необходими дистанционни разследвания, инспекции на място и тематични проверки, както и всякакви други проучвания, оценки и анализи, които са необходими, за да се провери дали задължените субекти спазват Регламент (ЕС) 2024/1624, и всички административни мерки, предприети съгласно член 56 от настоящата директива;

ж) предприемат целесъобразни надзорни мерки за справяне с установените в процеса на надзорно оценяване нарушения на приложимите изисквания от страна на задължените субекти и предприемат последващи действия във връзка с прилагането на тези мерки.

6.Държавите членки гарантират, че надзорниците разполагат с подходящи правомощия да изпълняват своите задачи съгласно предвиденото в параграф 5, включително правомощията:

a) да задължават задължените субекти да предоставят всякаква информация, която има отношение към наблюдението и проверката на спазването на Регламент (ЕС) 2024/1624 или Регламент (ЕС) 2023/1113 и да правят проверки, включително да налагат това задължение на доставчиците на услуги, на които задълженият субект е възложил изпълнението на част от своите задачи, за да спази изискванията на посочените регламенти;

б) да прилагат целесъобразни и пропорционални административни мерки за отстраняване на установените нарушения, включително чрез налагане на имуществени санкции в съответствие с раздел 4 от настоящата глава.

7.Държавите членки гарантират, че финансовите надзорници и надзорниците, отговарящи за доставчиците на хазартни услуги, разполагат с допълнителни правомощия освен посочените в параграф 6, включително правомощието да извършват инспекции в служебните помещения на задължения субект без предизвестие, когато това се налага с оглед на правилното провеждане и ефикасността на инспекцията, както и че разполагат с всички необходими средства за провеждане на такива инспекции.

За целите на първа алинея надзорниците имат право най-малко:

a) да преглеждат счетоводните книги и документите на задължения субект и да вземат копия или извлечения от такива книги и документи;

б) да получават достъп до всякакъв софтуер, бази данни, ИТ инструменти или други електронни средства за записване на информация, използвани от задължения субект;

в) да събират информация в писмен или устен вид от всяко лице, отговарящо за вътрешните политики, процедури и механизми за контрол в областта на БИП/БФТ, или от неговите представители или служители, както и от всеки представител или служител на субектите, на които задълженият субект е възложил задачи съгласно член 18 от Регламент (ЕС) 2024/1624, и да разговарят с всяко друго лице, което се съгласи на такъв разговор, с цел събиране на информация, свързана с предмета на дадено разследване.

Член 38

Надзор по отношение на форми на инфраструктура на някои посредници, извършващи дейност по силата на свободата на предоставяне на услуги

1.Когато дейностите на следните задължени субекти се извършват на тяхна територия по силата на свободата на предоставяне на услуги чрез представители или разпространители или чрез друг вид инфраструктура, включително когато тези дейности се извършват с лиценз, получен съгласно Директива 2013/36/ЕС, държавите членки гарантират, че тези дейности подлежат на надзор от техните национални надзорници:

a) издатели на електронни пари съгласно определението в член 2, точка 3 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (42);

б) доставчици на платежни услуги съгласно определението в член 4, точка 11 от Директива (ЕС) 2015/2366; и

в) доставчици на услуги за криптоактиви.

За целите на първа алинея, надзорниците на държавата членка, в която се осъществяват дейностите, извършват ефективно наблюдение и осигуряват спазването на регламенти (ЕС) 2024/1624 и (ЕС) 2023/1113.

2.Чрез дерогация от параграф 1 надзорът по отношение на представителите, разпространителите или друг вид инфраструктура по посочения параграф се извършва от надзорника на държавата членка, в която се намира главното управление на задължения субект, когато:

a) критериите, определени в регулаторния технически стандарт, посочен в член 41, параграф 2, не са изпълнени; и

б) надзорника на държавата членка, в която се намират тези представители, разпространители или друг вид инфраструктура, уведомява надзорника на държавата членка, в която се намира главното управление на задължения субект, че предвид ограничената инфраструктура на субекта на негова територия надзорът над дейностите, посочени в параграф 1, трябва се извършва от надзорника на държавата членка, в която се намира главното управление на задължения субект.

3.За целите на настоящия член надзорникът на държавата членка, в която се намира главното управление на задължения субект, и надзорникът на държавата членка, в която задълженият субект извършва дейност по силата на свободата на предоставяне на услуги чрез представители или разпространители или чрез друг вид инфраструктура, си предоставят взаимно всякаква информация, необходима, за да се прецени дали са изпълнени критериите, посочени в параграф 2, буква а), включително относно всяка промяна в обстоятелствата на задължения субект, която може да окаже въздействие върху изпълнението на тези критерии.

4.Държавите членки гарантират, че надзорникът на държавата членка, в която се намира главното управление на задължения субект, информира задължения субект в срок от 2 седмици от получаване на уведомлението по параграф 2, буква б), че ще упражнява надзор над дейностите на представителите, разпространителите или друг вид инфраструктура, чрез които задължените субекти извършват дейност по силата на свободата на предоставяне на услуги в друга държава членка, както и за всяка последваща промяна, засягаща упражнявания от тях надзор.

5.Настоящият член не се прилага, когато ОБИП действа като надзорен орган.

Член 39

Предоставяне на информация на задължените субекти

1.Държавите членки гарантират, че надзорниците предоставят на поднадзорните си задължени субекти информация относно изпирането на пари и финансирането на тероризма.

2.Информацията по параграф 1 включва следното:

a) оценката на риска на равнището на Съюза, изготвена от Комисията съгласно член 7, и всяка относима препоръка, отправена от Комисията въз основа на посочения член;

б) националните или секторните оценки на риска, изготвени съгласно член 8;

в) относимите насоки, препоръки и становища, издадени от ОБИП в съответствие с членове 54 и 55 от Регламент (ЕС) 2024/1620;

г) информация за третите държави, определени съгласно глава III, раздел 2 от Регламент (ЕС) 2024/1624;

д) всички насоки и доклади, изготвени от ОБИП, други надзорници и, когато е приложимо, от публичния орган, упражняващ общ надзор над органите за саморегулиране, от ЗФР или друг компетентен орган или от международни организации и органи, определящи стандартите, относно методите за изпиране на пари и финансиране на тероризма, които би могло да се прилагат в даден сектор, и относно признаците, които може да улеснят установяването на трансакциите или дейностите, изложени на риск да бъдат свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризма в този сектор, както и насоки относно задълженията на задължените субекти във връзка с целевите финансови санкции.

3.Държавите членки гарантират, че надзорниците извършват информационни дейности, когато е целесъобразно, за да информират поднадзорните си задължени субекти за приложимите към тях задължения.

4.Държавите членки гарантират, че надзорниците незабавно предоставят на поднадзорните си задължени субекти информация относно лицата или субектите, посочени във връзка с целевите финансови санкции и финансови санкции на ООН.

Член 40

Надзор въз основа на риска

1.Държавите членки гарантират, че надзорниците прилагат основан на риска подход към надзора. За тази цел държавите членки гарантират, че те:

a) имат ясна представа за съществуващите в тяхната държава членка рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

б) оценяват цялата относима информация относно специфичните национални и международни рискове, свързани с клиенти, продукти и услуги на задължените субекти;

в) определят честотата и интензивността на надзора на място, дистанционния надзор и тематичния надзор въз основа на рисковия профил на задължените субекти и съществуващите в съответната държава членка рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

За целите на първа алинея, буква в) от настоящия параграф надзорниците изготвят годишни програми за надзора, в които се вземат под внимание необходимите време и ресурси за бърза реакция при наличието на обективни и съществени признаци за нарушения на регламенти (ЕС) 2024/1624 и (ЕС) 2023/1113.

2.В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се определят референтните показатели и методиката за оценяване и класифициране на профила на присъщия и остатъчния риск на задължените субекти, както и честотата, с която този рисков профил се преразглежда. При определянето на тази честота се отчитат всички значими събития или промени в ръководството и дейността на задължения субект, както и естеството и размера на стопанската дейност.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящата директива чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 49 — 52 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

3.В срок до 10 юли 2028 г. ОБИП издава насоки, предназначени за надзорниците, относно:

a) характеристиките на основания на риска подход към надзора;

б) мерките, които трябва да бъдат въведени в рамките на надзорниците, за да се гарантира подходящ и ефективен надзор, включително за обучение на техните служители;

в) стъпките, които трябва да се предприемат при упражняване на надзор въз основа на отчитане на риска.

Когато е уместно, в насоките, посочени в първа алинея, се вземат предвид резултатите от оценките, извършени съгласно членове 30 и 35 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

4.Държавите членки гарантират, че надзорниците вземат предвид предоставената на задължения субект свобода на преценка и извършват целесъобразен преглед на оценките на риска, на които се основава тази свобода на преценка, както и адекватността на неговите вътрешни политики, процедури и механизми за контрол.

5.Държавите членки гарантират, че надзорниците изготвят подробен годишен отчет за дейността и че резюме на този отчет се прави публично достояние. Това резюме не съдържа поверителна информация и включва:

a) категориите поднадзорни задължени субекти и броя на задължените субекти по категории;

б) описание на правомощията, предоставени на надзорниците, и възложените им задачи и, когато е относимо, на посочените в член 37, параграф 4 механизми, в които те участват, а за водещия надзорник — обобщение на извършените координационни дейности;

в) преглед на извършените надзорни дейности.

Член 41

Централни звена за връзка

1.За целите на член 37, параграф 1 и на член 38, параграф 1 държавите членки могат да изискват от издателите на електронни пари, доставчиците на платежни услуги и доставчиците на услуги за криптоактиви, които извършват дейност чрез предприятия на тяхна територия, различни от дъщерно предприятие или клон, или извършват дейност на тяхна територия чрез представители или разпространители, или чрез друг вид инфраструктура по силата на свободата на предоставяне на услуги, да определят централно звено за връзка на тяхна територия. Централното звено за връзка гарантира от името на задължения субект спазването на правилата за БИП/БФТ и улеснява надзора от страна на надзорниците, включително като предоставя на надзорниците документи и информация при поискване.

2.В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се установяват критериите за определяне на обстоятелствата, при които е целесъобразно да се определи централно звено за връзка по параграф 1, и функциите на централните звена за връзка.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 49 — 52 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

Член 42

Разкриване на информация пред ЗФР

1.Държавите членки гарантират, че ако надзорниците открият в процеса на проверка на задължените субекти или по някакъв друг начин факти, които може да са свързани с изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма, те бързо информират ЗФР.

2.Държавите членки гарантират, че надзорниците, разполагащи с правомощия да упражняват общ надзор над пазарите на ценни книжа, валутните пазари и пазарите на финансови деривати, информират ЗФР, ако открият информация, която може да е свързана с изпиране на пари или финансиране на тероризма.

3.Държавите членки гарантират, че спазването на изискванията по настоящия член не заменя задължението надзорните органи да докладват на съответните компетентни органи за всяка престъпна дейност, която разкриват или за която узнават в контекста на осъществяваната надзорна дейност.

Член 43

Предоставяне на информация на ЗФР

Държавите членки гарантират, че надзорниците съобщават на ЗФР най-малко следната информация:

a) списъка на предприятията, извършващи дейност в съответната държава членка, и списъка на инфраструктурата под техен надзор съгласно член 38, параграф 1, както и всички промени в тези списъци;

б) съответните констатации, показващи сериозни слабости в системите за подаване на уведомления на задължените субекти;

в) резултатите от оценките на риска, извършени съгласно член 40, в обобщен вид.

Член 44

Общи принципи относно сътрудничеството в областта на надзора

Държавите членки гарантират, че надзорниците си сътрудничат помежду си във възможно най-голяма степен, независимо от естеството или статута си. Това сътрудничество може да включва провеждането, в рамките на правомощията на запитания надзорник, на проучвания от името на запитващия надзорник и последващ обмен на информацията, получена чрез такива проучвания, или улесняване на провеждането на такива проучвания от запитващия надзорник.

Член 45

Предоставяне на информация относно презграничните дейности

1.Държавите членки гарантират, че надзорниците на държавата членка на установяване информират надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност във възможно най-кратък срок и при всички случаи в срок от 3 месеца от получаването на уведомление съгласно член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1624 за дейностите, които задълженият субект възнамерява да извършва в държавата членка на установяване.

Всички последващи промени, за които надзорниците на държавата членка на установяване са нотифицирани съгласно член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1624, се съобщават на надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност във възможно най-кратък срок и при всички случаи в рамките на 1 месец от получаването на нотификацията.

2.Държавите членки гарантират, че надзорниците на държавата членка на установяване обменят с надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност и информация за дейностите, действително извършвани от задължения субект на територията на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност, която те получават в контекста на извършваните надзорни дейности, включително информация, предоставена от задължените субекти в отговор на въпросници, свързани с надзора, както и всяка относима информация, свързана с дейностите, извършвани в държавата членка на осъществяване на стопанската дейност.

Информацията, посочена в първа алинея, се обменя най-малко на ежегоден принцип. Когато тази информация се предоставя в обобщен вид, държавите членки гарантират, че надзорниците на държавата членка на установяване отговарят своевременно на всяко искане за допълнителна информация от надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност.

Чрез дерогация от втора алинея от настоящия параграф държавите членки гарантират, че надзорниците на държавата членка на установяване информират надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност незабавно след получаване на нотификация от задължените субекти съгласно член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1624, че дейностите в държавата членка на осъществяване на стопанската дейност са започнали.

Член 46

Разпоредби, свързани със сътрудничеството в контекста на надзора на групи

1.В случай на кредитни институции и финансови институции, които са част от група, държавите членки гарантират, че за целите, посочени в член 37, параграф 1, финансовите надзорници на държавата членка на установяване и тези на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност си сътрудничат помежду си във възможно най-голяма степен, независимо от естеството или статута си. Те си сътрудничат и с ОБИП, когато той действа в ролята на надзорен орган.

2.Освен когато ОБИП действа в ролята на надзорник, държавите членки гарантират, че финансовите надзорници на държавата членка на установяване упражняват надзор над действителното прилагане на политиките, процедурите и механизмите за контрол в рамките на групата, посочени в глава II, раздел 2 от Регламент (ЕС) 2024/1624. Държавите членки гарантират също така, че финансовите надзорници на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност упражняват надзор над спазването от страна на предприятията, които се намират на територията на тяхната държава членка, на регламенти (ЕС) 2024/1624 и (ЕС) 2023/1113.

3.За целите на настоящия член и с изключение на случаите, когато са създадени колегии от надзорници за БИП/БФТ в съответствие с член 49, държавите членки гарантират, че финансовите надзорници си предоставят взаимно всякаква информация, която им е необходима за изпълнението на надзорните им задачи, независимо дали при поискване или по своя инициатива. По-специално, финансовите надзорници обменят всякаква информация, която би могла значително да повлияе на оценката на експозицията към присъщ или остатъчен риск на кредитна институция или финансова институция в друга държава членка, включително по отношение на:

a) идентифицирането на правната, управленската и организационната структура на групата, която обхваща всички дъщерни предприятия и клонове;

б) относимата информация за действителните собственици и висшето ръководство, включително резултатите от проверките за надеждност и пригодност, извършени съгласно настоящата директива или съгласно други правни актове на Съюза;

в) политиките, процедурите и механизмите за контрол, въведени в рамките на групата;

г) информация за комплексна проверка на клиента, включително досиета на клиенти и отчетността за трансакциите;

д) неблагоприятни промени по отношение на предприятието майка, дъщерните предприятия или клоновете, които биха могли тежко да засегнат други части на групата;

е) имуществени санкции, които финансовите надзорници възнамеряват да наложат, и административни мерки, които финансовите надзорници възнамеряват да прилагат в съответствие с раздел 4 от настоящата глава.

Държавите членки гарантират също така, че финансовите надзорници са в състояние, в рамките на своите правомощия, да провеждат проучвания от името на запитващия надзорник и да споделят информацията, получена чрез такива проучвания, или да улесняват провеждането на такива проучвания от запитващия надзорник.

4.В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се определят подробно съответните задължения на надзорниците по мястото на установяване и надзорниците по мястото на осъществяване на стопанска дейност, както и редът и условията за сътрудничество между тях.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящата директива чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 49 — 52 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

5.Финансовите надзорници могат да се обръщат към ОБИП във всяка от следните ситуации:

a) когато финансов надзорник не е предоставил информацията, посочена в параграф 3;

б) когато искане за сътрудничество е било отхвърлено или не са били предприети действия в разумен срок;

в) при почиващо на обективни причини несъгласие относно установените нарушения и относно имуществените санкции или административните мерки, които да бъдат наложени на субекта или групата за отстраняване на посочените нарушения.

ОБИП може да предприеме действия в съответствие с правомощията, предоставени му съгласно член 33 от Регламент (ЕС) 2024/1620. В такъв случай в срок от 1 месец ОБИП представя становището си по предмета на искането.

6.Държавите членки гарантират, че настоящият член се прилага и по отношение на надзора над:

a) групи от задължени субекти в нефинансовия сектор;

б) задължени субекти, извършващи дейност по силата на свободата на предоставяне на услуги без инфраструктура в държава членка, различна от държавата членка, в която са установени, когато надзорът над дейностите в тази друга държава членка се извършва от надзорниците на тази друга държава членка съгласно член 37, параграф 1, втора алинея.

Когато възникнат ситуациите, посочени в параграф 5, по отношение на нефинансовите надзорници, ОБИП може да действа в съответствие с правомощията, които са му предоставени съгласно член 38 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

Държавите членки гарантират също така, че когато задължени субекти в нефинансовия сектор са част от структури, които споделят обща собственост, управление или контрол на спазването на изискванията, включително мрежи или сдружения, нефинансовите надзорници си сътрудничат и обменят информация.

Член 47

Сътрудничество в областта на надзора по отношение на задължените субекти, извършващи презгранични дейности

1.Когато задължени субекти, които не са част от група, извършват презгранични дейности, както е посочено в член 54, параграф 1, и надзорът е споделен между надзорниците на държавата членка на установяване и на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност съгласно член 37, параграф 1 и член 38, параграф 1, държавите членки гарантират, че тези надзорници си сътрудничат във възможно най-голяма степен и си съдействат при осъществяването на надзора съгласно член 37, параграф 1 и член 38, параграф 1.

За целите на първа алинея и с изключение на случаите, когато са създадени колегии от надзорници за БИП/БФТ в съответствие с член 49, държавите членки гарантират, че тези надзорници:

a) си предоставят взаимно всякаква информация, която им е необходима за изпълнението на надзорните им задачи, независимо дали при поискване или по собствена инициатива, включително информацията, посочена в член 46, параграф 3, първа алинея, букви а), б) и г), когато тази информация е необходима за изпълнението на надзорните задачи;

б) се информират взаимно за всяко неблагоприятно развитие по отношение на задължения субект, неговите предприятия или видове инфраструктура, което би могло сериозно да засегне спазването от страна на субекта на приложимите изисквания, както и за имуществените санкции или административните мерки, които възнамеряват да наложат в съответствие с раздел 4 от настоящата глава;

в) са в състояние, в рамките на своите правомощия, да провеждат проучвания от името на запитващия надзорник и да споделят информацията, получена чрез такива проучвания, или да улесняват провеждането на такива проучвания от запитващия надзорник.

Настоящият параграф се прилага и в случай на задължени субекти, които са установени в една-единствена държава членка и извършват дейност по силата на свободата на предоставяне на услуги в друга държава членка без никаква инфраструктура, когато надзорът над дейностите в тази друга държава членка се извършва от надзорниците на тази държава членка съгласно член 37, параграф 1, втора алинея.

2.Когато надзорът над задължения субект и всеки негов вид инфраструктура в други държави членки е възложен на надзорниците на държавата членка на установяване съгласно член 38, параграф 2, държавите членки гарантират, че надзорниците на държавата членка на установяване информират редовно надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност за мерките, въведени в рамките на задължения субект, и за спазването от този субект на приложимите изисквания, включително изискванията, действащите в държавата членка на осъществяване на стопанска дейност. При установяването на тежки, повторни или системни нарушения, надзорниците на държавата членка на установяване незабавно информират надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност за тези нарушения и за всички имуществени санкции, които възнамеряват да наложат, както и за административните мерки, които възнамеряват да предприемат за тяхното отстраняване.

Държавите членки гарантират, че надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност оказват съдействие на надзорниците на държавата членка на установяване, за да се осигури проверка на спазването на правните изисквания от страна на задължения субект. По-специално държавите членки гарантират, че надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност информират надзорниците на държавата членка на установяване за всички сериозни съмнения, които имат по отношение на спазването от страна на задължения субект на приложимите изисквания, и че споделят всяка относима информация, с която разполагат, с надзорниците на държавата членка на установяване.

Настоящият параграф се прилага и в случай на задължени субекти, които са установени в една-единствена държава членка и извършват дейност по силата на свободата на предоставяне на услуги в друга държава членка без никаква инфраструктура там, освен в случаите, когато надзорът над дейностите в тази друга държава членка се извършва от надзорниците на тази друга държава членка съгласно член 37, параграф 1, втора алинея.

3.Надзорниците трябва да могат да се обръщат към ОБИП във всяка от следните ситуации:

a) когато надзорникът не е съобщил информацията, посочена в параграф 1, втора алинея, букви а) и б) или параграф 2, първа и втора алинея;

б) когато искане за сътрудничество е било отхвърлено или не са били предприети действия в разумен срок;

в) при основано на обективни причини несъгласие относно установените нарушения и относно имуществените санкции или административните мерки, които да бъдат наложени на субекта за отстраняване на тези нарушения.

ОБИП предприема действия в съответствие с правомощията, предоставени му съгласно членове 33 и 38 от Регламент (ЕС) 2024/1620. ОБИП представя становището си по предмета на искането в срок от 1 месец.

Член 48

Обмен на информация във връзка с прилагането на политиките в рамките на групата в трети държави

Надзорниците, включително ОБИП, се информират взаимно за случаите, в които правото на трета държава не позволява прилагането на политиките, процедурите и механизмите за контрол, изисквани съгласно член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1624. В тези случаи надзорниците може да предприемат координирани действия за намиране на решение. При преценката по въпроса кои трети държави не разрешават прилагането на политиките, процедурите и механизмите за контрол, изисквани съгласно член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1624, надзорниците вземат предвид всички правни ограничения, които може да възпрепятстват правилното прилагане на тези политики, процедури и механизми за контрол, включително опазване на професионалната тайна, недостатъчна степен на защита на данните и други фактори, ограничаващи обмена на информация, които може да са от значение за тази цел.

Член 49

Колегии от надзорници за БИП/БФТ във финансовия сектор

1.Държавите членки гарантират, че финансовият надзорник, който отговаря за предприятието майка на група кредитни институции или финансови институции или за главното управление на кредитна институция или финансова институция, създава специални колегии от надзорници за БИП/БФТ във всяка от следните ситуации:

a) когато кредитна институция или финансова институция, включително групи от такива институции, са създали предприятия в най-малко две различни държави членки, различни от държавата членка, в която се намира главното им управление;

б) когато кредитна институция или финансова институция от трета държава е създала предприятия в поне три държави членки.

2.Постоянните членове на колегията са финансовият надзорник, който отговаря за предприятието майка или за главното управление, финансовите надзорници, които отговарят за предприятията в държавите членки на осъществяване на стопанска дейност и финансовите надзорници, които отговарят за инфраструктурата в държавите членки на осъществяване на стопанска дейност съгласно член 38.

3.Настоящият член не се прилага, когато ОБИП действа в ролята на надзорен орган.

4.Дейностите на колегиите от надзорници за БИП/БФТ са пропорционални на равнището на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, на които е изложена кредитната институция или финансовата институция, или групата, и на мащаба на презграничните дейности.

5.За целите на параграф 1 държавите членки гарантират, че финансовите надзорници установяват:

a) всички кредитни институции или финансови институции, които са лицензирани в тяхната държава членка и имат предприятия в други държави членки или трети държави;

б) всички предприятия, създадени от кредитни институции или финансови институции в други държави членки или трети държави;

в) предприятията, създадени на тяхна територия от кредитни институции или финансови институции от други държави членки или трети държави.

6.В ситуации, различни от попадащите в обхвата на член 38, когато кредитни институции или финансови институции извършват дейност в други държави членки по силата на свободата на предоставяне на услуги, финансовият надзорник на държавата членка на установяване може да покани финансовите надзорници на тези държави членки да участват в колегията като наблюдатели.

7.Когато група кредитни институции или финансови институции включва някой от задължените субекти в нефинансовия сектор, финансовият надзорник, който създава колегията, кани надзорниците на тези задължени субекти да участват в колегията.

8.Държавите членки може да разрешат създаването на колегии от надзорници за БИП/БФТ, когато кредитна институция или финансова институция, установена в Съюза, е създала предприятия в поне две трети държави. Финансовите надзорници могат да поканят насрещни органи от тези трети държави за създаване на такава колегия. Финансовите надзорници, участващи в колегията, изготвят писмено споразумение, в което подробно се описват условията и процедурите за сътрудничество и обмен на информация.

9.Държавите членки гарантират, че колегиите се използват, наред с другото, за обмен на информация, за предоставяне на взаимно съдействие или за координиране на надзорния подход към групата или институцията, включително, в съответните случаи, за предприемане на целесъобразни и пропорционални мерки по отношение на тежките нарушения на регламенти (ЕС) 2024/1624 и (ЕС) 2023/1113, установени на равнището на групата или на кредитната институция или финансовата институция или в рамките на предприятията, създадени от групата или институцията в юрисдикцията на надзорник, участващ в колегията.

10.ОБИП може да присъства на заседанията на колегиите от надзорници за БИП/БФТ и улеснява тяхната работа в съответствие с член 31 от Регламент (ЕС) 2024/1620. Когато ОБИП реши да участва в заседанията на колегия от надзорници за БИП/БФТ, той има статут на наблюдател.

11.Финансовите надзорници могат да позволят на насрещните органи в трети държави да участват като наблюдатели в колегиите от надзорници за БИП/БФТ в случая, посочен в параграф 1, буква б), или когато групи или кредитни институции или финансови институции от Съюза извършват дейност чрез клонове и дъщерни предприятия в тези трети държави, при условие че:

a) насрещните органи от трети държави подадат искане за участие и членовете на колегията са съгласни с тяхното участие или членовете на колегията се договорят да поканят тези насрещни органи от трети държави;

б) правилата на Съюза за защита на данните по отношение на трансфера на данни са спазени;

в) насрещните органи от трети държави подпишат писменото споразумение, посочено в параграф 8, трето изречение, и споделят в рамките на колегията относимата информация, с която разполагат за надзора над кредитните институции или финансовите институции или над групата;

г) оповестената информация подлежи на гаранция във връзка с изискванията за опазване на професионалната тайна, които са най-малкото равностойни на посочените в член 67, параграф 1, и се използва единствено за целите на изпълнението на надзорните задачи на участващите финансови надзорници или на насрещните органи в трети държави.

Държавите членки гарантират, че финансовите надзорници, които създават колегиите, правят оценка на спазването на условията по първа алинея и я представят на постоянните членове на колегията. Тази оценка се прави преди на насрещния орган от трета държава да бъде разрешено да се присъедини към колегията, след което при необходимост може да се направи повторна оценка. Финансовите надзорници на членовете от държавата членка на установяване могат да поискат помощ от ОБИП за извършване на оценката.

12.Когато постоянните членове на колегията счетат за необходимо, могат да бъдат поканени допълнителни наблюдатели, при условие че са спазени изискванията за поверителност. Наблюдателите могат да включват органите за пруденциален надзор, включително ЕЦБ, действаща в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (43), както и европейските надзорни органи и ЗФР.

13.Когато членовете на колегията не са съгласни с мерките, които трябва да бъдат предприети по отношение на задължен субект, те могат да отнесат въпроса до ОБИП и да поискат от него съдействие в съответствие с член 33 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

14.В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се определя следното:

a) общите условия за работата, при отчитане на риска, на колегиите от надзорници за БИП/БФТ във финансовия сектор, включително условията за сътрудничество между постоянните членове и с наблюдателите, и оперативната работа на тези колегии;

б) образецът на писменото споразумение, което трябва да бъде подписано от финансовите надзорници съгласно параграф 8;

в) всяка допълнителна мярка, която трябва да бъде приложена от колегиите, когато групите включват задължени субекти в нефинансовия сектор;

г) условията за участието на финансови надзорници в трети държави.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящата директива чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 49 — 52 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

Член 50

Колегии от надзорници за БИП/БФТ в нефинансовия сектор

1.Държавите членки гарантират, че нефинансовите надзорници, които отговарят за предприятието майка на група задължени субекти в нефинансовия сектор или за главното управление на задължен субект в нефинансовия сектор, могат да създадат специални колегии от надзорници за БИП/БФТ във всяка от следните ситуации:

a) когато задължен субект в нефинансовия сектор или група от такива субекти са създали предприятия в най-малко две различни държави членки, различни от държавата членка, в която се намира главното им управление;

б) когато субект от трета държава, подлежащ на изискванията за БИП/БФТ, който не е кредитна институция или финансова институция, е създал предприятия в поне три държави членки.

Настоящият параграф се прилага и за структури, които споделят обща собственост, управление или контрол на спазването на изискванията, включително мрежи или сдружения, за които се прилагат изискванията в рамките на групата съгласно член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1624.

Постоянните членове на колегията са нефинансовият надзорник, който отговаря за предприятието майка или за главното управление и нефинансовите надзорници, които отговарят за предприятията в държавите членки на осъществяване на стопанска дейност или за надзора над този задължен субект в други държави членки в случаите, попадащи в обхвата на член 37, параграф 1, втора алинея.

2.Държавите членки гарантират, че когато нефинансовият надзорник, който отговаря за предприятието майка на група или за главното управление на задължен субект, не създаде колегия, нефинансовите надзорници, посочени в параграф 1, втора алинея, буква б), могат да представят становище, че предвид рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, на които е изложен задълженият субект или група, и мащаба на презграничните им дейности, се създава колегия. Това становище се представя от най-малко два нефинансови надзорника и се адресира до:

a) нефинансовия надзорник, който отговаря за предприятието майка на група или за главното управление на задължен субект;

б) ОБИП;

в) всички други нефинансови надзорник.

Когато нефинансовият надзорник, посочен в първа алинея, буква а) от настоящия параграф, е орган за саморегулиране, това становище се представя и на публичния орган, отговарящ за надзора над този орган за саморегулиране съгласно член 52.

3.Когато след представяне на становище съгласно параграф 2 нефинансовият надзорник, който отговаря за предприятието майка на група или за главното управление на задължен субект, продължи да счита, че не е необходимо да се създава колегия, държавите членки гарантират, че другите нефинансови надзорници да създадат колегията, при условие че тя се състои от най-малко двама членове. В тези случаи тези нефинансови надзорници решават помежду си кой е надзорникът, отговарящ за колегията. Нефинансовият надзорник, който отговаря за предприятието майка на група или за главното управление на задължен субект, бива информиран за дейностите на колегията и може да се присъедини към колегията по всяко време.

4.За целите на параграф 1 държавите членки гарантират, че нефинансовите надзорници установяват:

a) всички задължени субекти в нефинансовия сектор, които имат главно управление в тяхната държава членка и имат предприятия в други държави членки или трети държави;

б) всички предприятия, създадени от тези субекти в други държави членки или трети държави;

в) предприятията, създадени на тяхна територия от задължени субекти в нефинансовия сектор от други държави членки или трети държави.

5.Когато задължени субекти в нефинансовия сектор извършват дейност в други държави членки по силата на свободата на предоставяне на услуги, нефинансовият надзорник на държавата членка на установяване може да покани нефинансовите надзорници на тези държави членки да участват в колегията като наблюдатели.

6.Когато група в нефинансовия сектор включва кредитна институция или финансова институция, но тяхното присъствие в групата не отговаря на прага за създаване на колегия съгласно член 49, надзорният орган, който създава колегията, кани финансовите надзорници на тези кредитни институции или финансови институции да участват в колегията.

7.Държавите членки може да разрешат създаването на колегии от надзорници за БИП/БФТ, когато задължен субект в нефинансовия сектор, установен в Съюза, е създал предприятия в поне две трети държави. Нефинансовите надзорници могат да поканят насрещни органи от тези трети държави за създаване на такава колегия. Нефинансовите надзорници, участващи в колегията, изготвят писмено споразумение, в което подробно се описват условията и процедурите за сътрудничество и обмен на информация.

Когато е създадена колегия по отношение на задължени субекти, посочени в член 3, точка 3, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2024/1624, или групи от такива субекти, писменото споразумение, посочено в първата алинея от настоящия параграф, включва също процедури, чрез които да се гарантира, че никаква информация, събрана съгласно член 21, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1624, не се споделя, освен ако се прилага втората алинея от член 21, параграф 2.

8.Държавите членки гарантират, че колегиите се използват, наред с другото, за обмен на информация, за оказване на взаимно съдействие или за координиране на надзорния подход към групата или задължения субект, включително, според случая, за предприемане на целесъобразни и пропорционални мерки по отношение на тежките нарушения на регламенти (ЕС) 2024/1624 и (ЕС) 2023/1113, установени на равнището на групата или на задължения субект или в рамките на предприятията, създадени от групата или задължения субект в юрисдикцията на надзорник, участващ в колегията.

9.ОБИП може да присъства на заседанията на колегиите от надзорници за БИП/БФТ и улеснява тяхната работа в съответствие с член 36 от Регламент (ЕС) 2024/1620. Когато ОБИП реши да участва в заседанията на колегия от надзорници за БИП/БФТ, той има статут на наблюдател.

10.Нефинансовите надзорници могат да позволят на насрещните органи в трети държави да участват като наблюдатели в колегиите от надзорници за БИП/БФТ в случая, посочен в параграф 1, буква б), или когато задължени субекти в нефинансовия сектор или групи от такива субекти от Съюза извършват дейност чрез клонове и дъщерни предприятия в тези трети държави, при условие че:

a) насрещните органи от трети държави подадат искане за участие и членовете на колегията са съгласни с тяхното участие или членовете на колегията се договорят да поканят тези насрещни органи от трети държави;

б) правилата на Съюза за защита на данните по отношение на трансфера на данни са спазени;

в) насрещните органи от трети държави подпишат писменото споразумение, посочено в параграф 7, трето изречение, и споделят в рамките на колегията относимата информация, с която разполагат, за надзора над задължения субект или над групата;

г) оповестената информация подлежи на гаранция във връзка с изискванията за опазване на професионалната тайна, които са най-малкото равностойни на посочените в член 67, параграф 1, и се използва единствено за целите на изпълнението на надзорните задачи на участващите нефинансови надзорници или на насрещните органи в трети държави.

Държавите членки гарантират, че нефинансовите надзорници, които отговарят за предприятието майка на група или за главното управление на задължен субект, или в случаите, попадащи в обхвата на параграф 3, на колегията, правят оценка на спазването на условията по първа алинея от настоящия параграф и я представят на постоянните членове на колегията. Тази оценка се прави преди на насрещния орган от трета държава да бъде разрешено да се присъедини към колегията, след което при необходимост може да се направи повторна оценка. Нефинансовите надзорници, отговарящи за оценката, могат да поискат помощ от ОБИП за извършването на тази оценка.

11.Когато постоянните членове на колегията счетат за необходимо, могат да бъдат поканени допълнителни наблюдатели, при условие че са спазени изискванията за поверителност. Наблюдателите могат да включват ЗФР.

12.Когато членовете на колегията не са съгласни с мерките, които трябва да бъдат предприети по отношение на задължен субект, те могат да отнесат въпроса до ОБИП и да поискат от него съдействие в съответствие с член 38 от Регламент (ЕС) 2024/1620. ОБИП предоставя своето становище по предмета на несъгласието в срок от 2 месеца.

13.В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се определя следното:

a) общите условия за работата на колегиите от надзорници за БИП/БФТ в нефинансовия сектор, включително условията за сътрудничество между постоянните членове и с наблюдателите, и оперативната работа на тези колегии;

б) образецът на писменото споразумение, което трябва да бъде подписано от нефинансовите надзорници съгласно параграф 7;

в) условията за участието на нефинансови надзорници в трети държави;

г) всякакви допълнителни мерки, които трябва да бъдат приложени от колегиите, когато групите включват кредитни институции или финансови институции.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящата директива чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 49 — 52 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

14.До 10 юли 2029 г. и на всеки 2 години след това ОБИП издава становище относно работата на колегиите от надзорници за БИП/БФТ в нефинансовия сектор. Това становище включва:

а) преглед на колегиите, създадени от нефинансови надзорници;

б) оценка на действията, предприети от тези колегии, и на постигнатото равнище на сътрудничество, включително трудностите при работата на колегиите.

Член 51

Сътрудничество с надзорници в трети държави

1.Държавите членки гарантират, че надзорниците могат да сключват споразумения за сътрудничество, предвиждащи съдействие и обмен на поверителна информация с насрещни органи в трети държави. Тези споразумения за сътрудничество отговарят на приложимите правила за защита на данните и се сключват въз основа на принципа на реципрочност, и подлежат на изисквания за опазване на професионалната тайна, които са най-малкото равностойни на посочените в член 67, параграф 1. Поверителната информация, която се обменя в съответствие с посочените споразумения за сътрудничество, се използва единствено за изпълнението на надзорните задачи от страна на тези органи.

Когато информацията, която се обменя, произхожда от друга държава членка, тя може да бъде разкривана само с изричното съгласие на надзорника, който я е споделил, и — когато е приложимо, единствено за целите, за които този надзорник е дал съгласието си.

2.За целите на параграф 1 ОБИП оказва съдействието, което е необходимо за оценяването на равностойността на изискванията за опазване на професионалната тайна, приложими по отношение на насрещния орган от трета държава.

3.Държавите членки гарантират, че надзорниците уведомяват ОБИП за всяко споразумение, сключено съгласно настоящия член, в срок от 1 месец от подписването му.

4.В срок до 10 юли 2029 г. ОБИП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на технически стандарти за изпълнение се определя образецът, който да се използва за сключване на споразуменията по параграф 1.

На Комисията се делегира правомощието да приема техническите стандарти за изпълнение, посочени в първа алинея, в съответствие с член 53 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

Член 52

Общ надзор над органите за саморегулиране

1.Когато съгласно член 37, параграф 3 от настоящата директива държавите членки решат да разрешат на органите за саморегулиране да упражняват надзор над задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2024/1624, те гарантират, че дейностите на тези органи за саморегулиране при изпълнението на тези функции подлежат на общ надзор от страна на публичен орган.

2.Публичният орган, упражняващ общ надзор над органите за саморегулиране, отговаря за осигуряването на подходяща и ефективна система за надзор над задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2024/1624, включително, като предприема следните действия:

a) проверява дали всеки орган за саморегулиране, изпълняващ функциите или желаещ да изпълнява функциите по член 37, параграф 1, отговаря на изискванията на параграф 3 от същия член;

б) издава насоки относно изпълнението на функциите по член 37, параграф 1;

в) гарантира, че органите за саморегулиране изпълняват адекватно и ефективно функциите си по раздел 1 от настоящата глава;

г) извършва прегледи на разрешаваните от органите за саморегулиране освобождавания от задължението за изготвяне на индивидуална документирана оценка на риска съгласно член 37, параграф 5, буква б);

д) редовно информира органите за саморегулиране за планираните дейности или изпълняваните задачи от ОБИП, които са от значение за осъществяването на надзорната им функция, и по-специално планирането на партньорските проверки в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

3.Държавите членки гарантират, че на публичния орган, упражняващ общ надзор над органите за саморегулиране, се предоставят подходящи правомощия за изпълнение на отговорностите му по параграф 2. Като минимум държавите членки гарантират, че публичният орган има следните правомощия:

a) да упражнява принуда за съставянето на всякаква информация, която има отношение към наблюдението на спазването на изискванията и извършването на проверки, с изключение на информацията, събирана от задължените субекти по член 3, точка 3, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2024/1624 в процеса на удостоверяване на правното положение на техния клиент, при спазване на условията по член 21, параграф 2 от посочения регламент, или при изпълнение на задачата за защита и представителство на този клиент в хода на или във връзка със съдебно производство, включително при предоставяне на съвети за образуване или избягване на такова производство, независимо дали тази информация е била събрана преди, по време на или след такова производство;

б) да дава указания на орган за саморегулиране с цел прекратяване на пропуск от негово страна, изразяващ се в неизпълнение на неговите функции по член 37, параграф 1 или неспазване на изискванията на параграф 6 от посочения член, или с цел предотвратяване на такива пропуски.

При даването на указания на орган за саморегулиране в съответствие с буква б) от първа алинея публичният орган взема предвид всички относими насоки, които той е предоставил или които са били предоставени от ОБИП.

4.Държавите членки гарантират, че публичният орган, упражняващ общ надзор над органите за саморегулиране, изпълнява функциите си без върху него да се упражнява неправомерно влияние.

Държавите членки гарантират също, че служителите на публичния орган, упражняващ общ надзор над органите за саморегулиране, са обвързани с изисквания за професионална тайна, равностойни на предвидените в член 67, и че те поддържат високи професионални стандарти, включително високи професионални стандарти за поверителност и защита на данните, и са с висока почтеност. Държавите членки гарантират, че публичният орган, упражняващ общ надзор над органите за саморегулиране, разполага с процедури за предотвратяване и управление на конфликти на интереси.

5.Държавите членки могат да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи мерки или санкции за неспазване от страна на органите за саморегулиране на всяко искане, инструкция или друга мярка, предприета от органа съгласно параграф 2 или 3.

6.Държавите членки гарантират, че публичният орган, упражняващ общ надзор над органите за саморегулиране, информира своевременно органите, компетентни за разследването и наказателното преследване на престъпни дейности, пряко или чрез ЗФР, за всички нарушения, които се преследват по наказателноправен ред и които той открива при изпълнението на своите задачи.

7.Публичният орган, упражняващ общ надзор над органите за саморегулиране, публикува годишен доклад, съдържащ информация за:

a) броя и естеството на нарушенията, установени от всеки орган за саморегулиране, и имуществените санкции или административните мерки, наложени на задължените субекти;

б) броя на съмнителните трансакции, за които ЗФР е било уведомено от задължените субекти, подлежащи на надзор от всеки орган за саморегулиране, независимо дали уведомленията са подадени пряко съгласно член 69, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1624, или са препратени от всеки орган за саморегулиране на ЗФР съгласно член 70, параграф 1 от посочения регламент;

в) броя и описанието на имуществените санкции, периодичните имуществени санкции или административните мерки, наложени или приложени съгласно раздел 4 от настоящата глава от всеки орган за саморегулиране, за да се гарантира спазването от задължените субекти на Регламент (ЕС) 2024/1624, както е посочено в член 55, параграф 1 от настоящата директива;

г) броя и описанието на мерките, предприети от публичния орган, упражняващ общ надзор над органите за саморегулиране съгласно настоящия член, и броя на указанията, дадени на органите за саморегулиране.

Посочения в първа алинея доклад се публикува на уебсайта на публичния орган, упражняващ общ надзор над органите за саморегулиране, и се представя на Комисията и на ОБИП.

Член 53

Общи разпоредби

1.Държавите членки гарантират, че задължените субекти могат да бъдат подвеждани под отговорност за нарушения на регламенти (ЕС) 2024/1624 и (ЕС) 2023/1113 в съответствие с настоящия раздел.

2.Без да се засяга правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказания за извършени престъпления, държавите членки установяват правила относно имуществените санкции и административните мерки и гарантират, че надзорниците могат да налагат такива имуществени санкции и административни мерки за нарушения на Регламент (ЕС) 2024/1624 или на Регламент (ЕС) 2023/1113 и да правят необходимото за тяхното изпълнение. Всички санкции или мерки, налагани по настоящия раздел, са ефективни, пропорционални и възпиращи.

3.Чрез дерогация от параграф 2, когато в правната система на дадена държава членка не са предвидени административни санкции, настоящият член може да се прилага по такъв начин, че имуществената санкция да се инициира от надзорника и да се налага от съдебен орган, като същевременно се гарантират ефективност на тези правни средства и ефект, равностоен на имуществените санкции, налагани от надзорниците. Във всички случаи налаганите имуществени санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Посочените в първа алинея държави членки съобщават на Комисията мерките от националното право, които приемат съгласно настоящия параграф, в срок до 10 юли 2027 г. и ѝ съобщават без забавяне всички последващи изменения на тези мерки.

4.В случай на нарушение на регламенти (ЕС) 2024/1624 и (ЕС) 2023/1113 държавите членки гарантират, че когато задълженията се отнасят до юридически лица, могат да бъдат налагани имуществени санкции и административни мерки не само на юридическото лице, но и на висшето ръководство и на други физически лица, които съгласно националното право носят отговорност за нарушението.

Държавите членки гарантират, че когато надзорниците установят нарушения, които се преследват по наказателноправен ред, те своевременно информират органите, компетентни за разследването и наказателното преследване на престъпни дейности.

5.В съответствие с настоящата директива и с националното право имуществени санкции се налагат и административни мерки се прилагат по някой от следните начини:

a) пряко от надзорниците;

б) в сътрудничество между надзорниците и други органи;

в) под отговорността на надзорниците чрез делегиране на други органи;

г) чрез отнасяне на въпроса от надзорниците до компетентните съдебни органи.

В срок до 10 октомври 2027 г. държавите членки изпращат на Комисията и на ОБИП уведомление с информацията по отношение на организацията, свързана с налагането на имуществени санкции или административни мерки съгласно настоящия параграф, включително, когато е относимо, информация дали определени наказания или мерки изискват използването на специална процедура.

6.Държавите членки гарантират, че при определяне на вида и равнището на имуществените санкции или административните мерки надзорниците вземат предвид всички относими обстоятелства, включително, когато е приложимо:

a) тежестта и продължителността на нарушението;

б) колко пъти е извършено нарушението;

в) степента на отговорност на отговорното физическо или юридическо лице;

г) финансовата сила на отговорното физическо или юридическо лице, включително с оглед на общия му оборот или годишния му доход;

д) произтичащата от нарушението облага за отговорното физическо или юридическо лице, когато размерът ѝ може да бъде определен;

е) загубите, понесени от трети лица в резултат на нарушението, доколкото могат да бъдат определени;

ж) степента на съдействие, което отговорното физическо или юридическо лице оказва на компетентния орган;

з) предишните нарушения на отговорното физическо или юридическо лице.

7.Държавите членки гарантират, че от юридическите лица може да се търси отговорност за нарушенията на Регламент (ЕС) 2024/1624 или Регламент (ЕС) 2023/1113, извършени от тяхно име или в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като част от орган на въпросното юридическо лице и има водеща роля във въпросното юридическо лице въз основа на някое от следните:

a) право да представлява юридическото лице;

б) правомощие да взема решения от името на юридическото лице;

в) правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

8.Държавите членки гарантират, че от юридическите лица може да се търси отговорност, когато липсата на надзор или контрол от лице, посочено в параграф 7 от настоящия член, е дала възможност за извършването на нарушенията на Регламент (ЕС) 2024/1624 или Регламент (ЕС) 2023/1113от лице, действащо на тяхна отговорност от името или за сметка на юридическото лице.

9.Когато упражняват правомощията си за налагане на имуществени санкции и административни мерки, надзорниците си сътрудничат тясно и когато е уместно, координират действията си с други органи по целесъобразност, за да направят необходимото тези имуществени санкции или административни мерки да доведат до желания резултат, и съгласуват действията си, когато работят по презгранични случаи.

10.В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се определят:

a) показатели за класифициране на степента на тежест на нарушенията;

б) критериите, които да се вземат предвид при определянето на равнището на имуществените санкции или при налагането на административни мерки съгласно настоящия раздел;

в) методика за налагането на периодични имуществени санкции съгласно член 57, включително тяхната честота.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящата директива чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първата алинея, в съответствие с членове 49 — 52 от Регламент (ЕС) 2024/1620.

11.В срок до 10 юли 2026 г. ОБИП издава насоки относно базовите суми за налагане на имуществени санкции, свързани с оборота, разбити по вид нарушение и категория задължени субекти.

Член 54

Надзорни мерки по отношение на предприятията на задължените субекти и някои дейности, извършвани съгласно свободата на предоставяне на услуги

1.За предприятия на задължени субекти, които като такива не се квалифицират като кредитни институции или като финансови институции, или за видовете инфраструктура на задължени субекти, върху които надзорникът на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност упражнява надзор съгласно член 38, параграф 1, се прилагат параграфи 2 — 5 от настоящия член.

2.Когато надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност установят нарушения на приложимите изисквания, те изискват от задължените субекти, извършващи дейност чрез предприятията или видовете инфраструктура, посочени в параграф 1, да спазват приложимите изисквания и информират надзорниците на държавата членка на установяване за нарушенията, констатирани в рамките на тези задължени субекти, и за искането за спазване на изискванията.

3.Когато задължените субекти не предприемат необходимите действия, надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност информират съответно надзорниците на държавата членка на установяване.

Надзорниците на държавата членка на установяване действат незабавно и предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че съответният задължен субект отстранява нарушенията, установени в неговите предприятия или видове инфраструктура в държавата членка на осъществяване на стопанска дейност. Надзорниците на държавата членка на установяване информират надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност за всички действия, предприети съгласно настоящия параграф.

4.Чрез дерогация от параграф 3, в случаи на тежки, повтарящи се или системни нарушения от страна на задължени субекти, извършващи дейност чрез предприятия или други видове инфраструктура на тяхна територия, както е посочено в параграф 1, които изискват незабавни мерки, на надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност се разрешава по собствена инициатива да предприемат подходящи и пропорционални мерки за справяне с тези нарушения. Тези мерки са временни и се прекратяват, когато установените нарушения бъдат отстранени, включително със съдействието на надзорниците на държавата членка на установяване на задължения субект или в сътрудничество с тях.

Държавите членки гарантират, че надзорниците на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност информират надзорника на държавата членка на установяване на задължения субект незабавно след установяването на тежките, повтарящи се или системни нарушения и при предприемане на всякакви мерки съгласно първата алинея, освен ако не са предприети мерки в сътрудничество с надзорниците на държавата членка на установяване.

5.Когато надзорниците на държавата членка на установяване и на държавата членка на осъществяване на стопанска дейност нямат съгласие помежду си относно мерките, които трябва да бъдат предприети по отношение на задължен субект, те могат да отнесат въпроса до ОБИП и да поискат от него съдействие в съответствие с членове 33 и 38 от Регламент (ЕС) 2024/1620. ОБИП предоставя своето становище по предмета на несъгласието в срок от 1 месец.

Член 55

Имуществени санкции

1.Държавите членки гарантират, че на задължените субекти се налагат имуществени санкции за тежки, повтарящи се или системни нарушения, независимо дали са извършени умишлено или поради небрежност, на изискванията, установени в следните разпоредби на Регламент (ЕС) 2024/1624:

a) Глава II (Вътрешни политики, процедури и механизми за контрол на задължените субекти);

б) Глава III (Комплексна проверка на клиента);

в) Глава V (Задължения за уведомяване);

г) Член 77 (Съхраняване на отчетността).

Държавите членки гарантират освен това, че имуществени санкции могат да бъдат налагани, когато задължените субекти не са изпълнили административните мерки, наложени им съгласно член 56 от настоящата директива, или за нарушения, които не са тежки, повтарящи се или системни.

2.Държавите членки гарантират, че в посочените в параграф 1, първа алинея случаи максималните имуществени санкции, които могат да бъдат налагани, възлизат най-малко на удвоения размер на облагата, произтекла от нарушението, когато размерът на тази облага може да бъде определен, или най-малко на 1 000 000 EUR, което от двете е по-голямо.

За държавите членки, чиято парична единица не е еврото, посочената в първата алинея стойност е равностойността в националната парична единица към 9 юли 2024 г.

3.Държавите членки гарантират, че когато задълженият субект е кредитна институция или финансова институция, чрез дерогация от параграф 2 може да бъдат налагани и следните наказания:

a) в случай на юридическо лице — максимални имуществени санкции в размер най-малко 10 000 000 EUR или, в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — равностойността на тази сума в националната парична единица към 9 юли 2024 г., или 10 % от общия годишен оборот според последните налични отчети, одобрени от ръководния орган, което от двете е по-голямо; когато задълженият субект е предприятие майка или дъщерно предприятие на предприятието майка, което в съответствие с член 22 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (44) трябва да изготвя консолидирани финансови отчети, приложимият общ годишен оборот е общият годишен оборот или съответният вид приход съгласно съответната уредба в областта на счетоводството, определен според последните налични консолидирани финансови отчети, одобрени от ръководния орган на крайното предприятие майка;

б) в случай на физическо лице — максимални имуществени санкции в размер най-малко 5 000 000 EUR или, в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — равностойността на тази сума в националната парична единица към 9 юли 2024 г.

4.Държавите членки могат да оправомощават компетентните органи да налагат имуществени санкции, надвишаващи сумите, посочени в параграфи 2 и 3.

5.Държавите членки гарантират, че при определяне на размера на имуществената санкция се взема предвид способността на задължения субект да плати санкцията и че когато имуществената санкция може да засегне спазването на пруденциалното регулиране, надзорниците се консултират с органите, компетентни да упражняват надзор върху спазването на съответните правни актове на Съюза от задължените субекти.

Член 56

Административни мерки

1.Държавите членки гарантират, че надзорниците могат да налагат административни мерки на задължените субекти, когато установят:

a) нарушения на Регламент (ЕС) 2024/1624 или на Регламент (ЕС) 2023/1113, било в комбинация с имуществени санкции за тежки, повтарящи се или системни нарушения, било самостоятелно;

б) слабости във вътрешните политики, процедури и механизми за контрол на задължения субект, които има вероятност да доведат до нарушения на изискванията, посочени в буква а), и административните мерки могат да предотвратят извършването на тези нарушения или да намалят риска от тях;

в) че задълженият субект има вътрешни политики, процедури и механизми за контрол, които не са съизмерими с рисковете от изпиране на пари, свързани с изпирането на пари предикатни престъпления или финансиране на тероризма, на които е изложен субектът.

2.Държавите членки гарантират, че надзорниците могат най-малко:

a) да издават препоръки;

б) да разпореждат на задължените субекти да спазват изискванията, включително да прилагат конкретни коригиращи мерки;

в) да издават публично изявление, в което се посочва физическото или юридическото лице и естеството на нарушението;

г) да издават разпореждане, с което се изисква физическото или юридическото лице да прекрати въпросното деяние и да не допуска повторно това деяние;

д) да стесняват или ограничават стопанската дейност, операциите или мрежата от институции, включваща задължения субект, или да изискват изтеглянето от дейности;

е) когато задълженият субект е под разрешителен/лицензионен режим, да отнемат или спират действието на разрешението/лиценза;

ж) да изискват промени в управленската структура.

3.Държавите членки гарантират, че чрез административните мерки, посочени в параграф 2, надзорниците могат по-специално:

a) да изискват предоставянето на всякакви данни или информация, необходими за изпълнението на техните задачи съгласно настоящата глава, без ненужно забавяне, да изискват представянето на всякакви документи или да налагат допълнителни изисквания относно докладването или по-често докладване;

б) да изискват засилването на вътрешните политики, процедури и механизми за контрол;

в) да изискат от задължения субект да прилага конкретна политика или изисквания по отношение на категории клиенти или отделни клиенти, трансакции, дейности или механизми за доставка, които представляват висок риск;

г) да изискват прилагането на мерки за намаляване на рисковете от изпиране на пари или финансиране на тероризма, присъщи на дейностите и продуктите на задължения субект;

д) да налагат временна забрана за изпълнение на ръководни функции в задължени субекти на всяко лице, натоварено с ръководни отговорности в задължен субект, или на всяко друго физическо лице, което е носело отговорност за нарушението.

4.Административните мерки, посочени в параграф 2, са придружени, когато е уместно, от задължителни крайни срокове за тяхното изпълнение. Държавите членки гарантират, че надзорниците проследяват и оценяват изпълнението от страна на задължения субект на поисканите действия.

5.Държавите членки могат да предоставят на надзорниците правомощия да прилагат допълнителни видове административни мерки освен посочените в параграф 2.

Член 57

Периодични имуществени санкции

1.Държавите членки гарантират, че когато задължените субекти не изпълняват административните мерки, наложени от надзорника съгласно член 56, параграф 2, букви б), г), д) и ж) в приложимите срокове, надзорните органи могат да налагат периодични имуществени санкции, за да наложат принудително изпълнението на посочените административни мерки.

2.Периодичните имуществени санкции са ефективни и пропорционални. Периодичните имуществени санкции се налагат, докато задълженият субект или съответното лице не изпълни съответните административни мерки.

3.Независимо от параграф 2, по отношение на юридическите лица размерът на периодичната имуществена санкция не надвишава 3 % от средния им дневен оборот през предходната финансова година, а по отношение на физическите лица тази сума не надвишава 2 % от средния им дневен доход през предходната календарна година.

4.Периодични имуществени санкции се налагат за срок от не повече от 6 месеца след решението на надзорника. Когато след изтичането на този срок задълженият субект все още не е изпълнил административната мярка, държавите членки гарантират, че надзорниците могат да наложат периодични имуществени санкции за допълнителен период от не повече от 6 месеца.

5.Държавите членки гарантират, че решението за налагане на периодична имуществена санкция може да бъде взето от датата на прилагане на административната мярка.

Периодичната имуществена санкция се прилага от датата, на която е взето това решение.

Член 58

Публикуване на имуществените санкции, административните мерки и периодичните имуществени санкции

1.Държавите членки гарантират, че надзорниците публикуват на своя уебсайт, в достъпен формат, решенията за налагане на имуществени санкции, решенията за налагане на административните мерки, посочени в член 56, параграф 2, букви в) — ж), взети съгласно член 56, параграф 1, буква а), или решенията за налагане на периодични имуществени санкции.

2.Държавите членки гарантират, че посочените в параграф 1 решения се публикуват от надзорника веднага след като лицата, носещи отговорност за нарушението бъдат уведомени за тези решения.

Чрез дерогация от първата алинея, когато публикуването се отнася до административни мерки, които подлежат на обжалване и които нямат за цел да отстранят тежки, повтарящи се или системни нарушения, държавите членки могат да разрешат публикуването на тези административни мерки да бъде отложено до изтичането на срока за обжалване.

Когато публикуването се отнася до решения, които подлежат на обжалване, надзорниците публикуват веднага на своя уебсайт и тази информация, както и всяка последваща информация за внесено обжалване и за резултата от това обжалване. Публикува се също и всяко решение, с което се отменя предходно решение за налагане на имуществена санкция, на административна мярка или на периодична имуществена санкция.

3.При публикуването се включва най-малко информация за вида и естеството на нарушението и се посочва самоличността на отговорните лица, както и размерът, когато става въпрос за имуществени санкции и периодични имуществени санкции. Държавите членки не са задължени да прилагат настоящата алинея за решенията, с които се прилагат административни мерки с разследващ характер, или които са взети съгласно член 56, параграф 2, букви а) и в).

Когато след преценка на конкретния случай надзорниците преценят, че публикуването на самоличността на отговорните лица, както е посочено в първата алинея, или публикуването на личните данни на тези лица е несъразмерно, или когато публикуването застрашава стабилността на финансовите пазари или текущо разследване, надзорниците:

a) отлагат публикуването на решението до момента, в който отпаднат основанията за непубликуването му;

б) публикуват решението на анонимен принцип по начин, който е в съответствие с националното право, ако това анонимно публикуване осигурява ефективната защита на съответните лични данни; в този случай публикуването на относимите данни може да бъде отложено за разумен срок, ако се предвижда, че в рамките на този срок основанията за анонимно публикуване ще престанат да съществуват;

в) въобще не публикуват решението, в случай че посочените в букви а) и б) варианти се считат за недостатъчни, за да се гарантира едно от следните положения:

i) че стабилността на финансовите пазари няма да бъде застрашена;

ii) съразмерността на публикуването на решението по отношение на имуществените санкции и административните мерки за нарушенията, за които се смята, че са незначителни по своя характер.

4.Държавите членки правят необходимото всяка публикувана съгласно настоящия член информация да остане на уебсайта на надзорниците за срок от 5 години след публикуването ѝ. Личните данни, които се съдържат в публикацията, обаче се съхраняват на уебсайта на надзорниците само за срока, който е необходим съгласно приложимите правила за защита на данните и във всички случаи не по-дълго от 5 години.

Член 59

Обмен на информация относно имуществените санкции и административните мерки

1.Държавите членки гарантират, че техните надзорници и в съответните случаи публичният орган, който упражнява общ надзор върху органите за саморегулиране при изпълнението на надзорните им функции, информират ОБИП за всички имуществени санкции и административни мерки, наложени в съответствие с настоящия раздел, включително за всяко обжалване във връзка с тях и резултата от него. Тази информация се споделя и с други надзорници, когато имуществената санкция или административната мярка се отнася до образувание, извършващо дейност в две или повече държави членки.

2.ОБИП поддържа на своя уебсайт връзки към публикуваните от всеки надзорник имуществени санкции и административни мерки, наложени в съответствие с член 58, и указва срока, за който всяка държава членка публикува имуществени санкции и административни мерки.

Член 60

Подаване на сигнали за нарушения и защита на сигнализиращите лица

1.Директива (ЕС) 2019/1937 се прилага по отношение на подаването на сигнали за нарушения на регламенти (ЕС) 2024/1624 и (ЕС) 2023/1113 и на настоящата директива, както и по отношение на защитата на лицата, които подават сигнали за такива нарушения, и лицата, за които се отнасят тези сигнали.

2.Надзорните органи са органите, компетентни да създават канали за външно подаване на сигнали и да предприемат последващи действия във връзка със сигналите, що се отнася до изискванията, приложими за задължените субекти, в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1937.

3.Публичните органи, упражняващи надзор над органите за саморегулиране, посочени в член 52, са органите, компетентни да установяват канали за външно подаване на сигнали и да предприемат последващи действия във връзка със сигнали, подадени от органите за саморегулиране и техния персонал, що се отнася до изискванията, приложими за органите за саморегулиране при упражняването на надзорните функции.

4.Държавите членки гарантират, че надзорните органи в нефинансовия сектор докладват ежегодно на ОБИП:

a) броя на сигналите, получени съгласно параграф 1, и информацията относно дела на сигналите, които са били предприети последващи действия или са в процес на предприемане на последващи действия, включително дали са приключени или все още не са, както и на сигналите, които са били отхвърлени;

б) видовете докладвани нередности;

в) когато сигналите са били проследени — описание на действията, предприети от надзорника, а за сигналите, които все още не са приключени — действията, които надзорникът предвижда да предприеме;

г) когато сигналите са били отхвърлени, причините за отхвърлянето им.

Посочените в първата алинея доклади не съдържат никаква информация относно самоличността или професията на сигнализиращите лица, нито друга информация, която би могла да доведе до тяхното идентифициране.

Член 61

Общи разпоредби

1.Държавите членки гарантират, че лицата, определящи политиката, ЗФР, надзорниците, включително ОБИП, и другите компетентни органи, както и данъчните органи, разполагат с ефективни механизми, позволяващи им да си сътрудничат и да координират на национално равнище дейността си по отношение на разработването и прилагането на политики и дейности за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и да предотвратяват неприлагането и заобикалянето на целевите финансови санкции, включително с оглед на изпълнението на задълженията им съгласно член 8.

2.По отношение на информацията за действителните собственици, получена от компетентните органи съгласно глава IV от Регламент (ЕС) 2024/1624 и глава II, раздел 1 от настоящата директива, държавите членки гарантират, че компетентните органи са в състояние да предоставят тази информация навременно и безплатно на насрещните компетентни органи на други държави членки или на трети държави.

3.Държавите членки не забраняват и не въвеждат неразумни или необосновано ограничителни условия относно обмена на информация или оказването на съдействие между компетентните органи и насрещните им органи за целите на настоящата директива. Държавите членки гарантират, че компетентните органи не отхвърлят искане за съдействие на основание, че:

a) искането се счита за засягащо и данъчни въпроси;

б) националното право изисква задължените субекти да опазват тайна или да запазват поверителност, освен в случаите, когато съответната търсена информация е защитена чрез правно призната привилегия или когато се прилага задължение за професионална тайна, както е предвидено в член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1624;

в) в запитаната държава членка се извършва проучване, разследване, производство или анализ на ЗФР, освен ако оказването на съдействието би възпрепятствало въпросното проучване, разследване, производство или анализ на ЗФР;

г) естеството или статутът на запитващия насрещен компетентен орган се различава от естеството или статута на запитания компетентен орган.

Член 62

Съобщаване на списъка на компетентните органи

1.За да се улесни и насърчи ефективното сътрудничество, и по-специално обменът на информация, държавите членки съобщават на Комисията и на ОБИП:

a) списъка на надзорниците, отговарящи за общия надзор на спазването от страна на задължените субекти на Регламент (ЕС) 2024/1624, както и в съответните случаи наименованието на публичния орган, който упражнява общ надзор върху органите за саморегулиране при изпълнението на надзорните им функции съгласно настоящата директива, и техните данни за контакт;

б) данните за контакт на тяхното ЗФР;

в) списъка на другите компетентни национални органи.

2.За целите на параграф 1 се предоставят следните данни за контакт:

a) звено за контакт или, при липса на такова, име и длъжност на лице за контакт;

б) електронната поща и телефонния номер на звеното за контакт или, при липса на такова, служебния електронен адрес и телефонен номер на лицето за контакт.

3.Държавите членки гарантират, че представената на Комисията и на ОБИП информация съгласно параграф 1 се актуализира веднага след настъпването на промяна.

4.ОБИП поддържа на своя уебсайт регистър на органите, посочени в параграф 1, и улеснява посочения в параграф 2 обмен на информация между компетентните органи. В рамките на своите правомощия вписаните в регистъра органи служат като звено за контакт с насрещните им компетентни органи. ЗФР и надзорните органи служат и като звено за контакт с ОБИП.

Член 63

Сътрудничество с ОБИП

ЗФР и надзорните органи си сътрудничат с ОБИП и му предоставят цялата необходима информация, за да може да изпълнява задълженията си съгласно настоящата директива и съгласно регламенти (ЕС) 2024/1624 и (ЕС) 2024/1620.

Член 64

Сътрудничество по отношение на кредитните институции или финансовите институции

1.Държавите членки гарантират, че финансовите надзорници, ЗФР и органите, компетентни за надзора върху кредитните институции или финансовите институции съгласно други правни актове на Съюза, си сътрудничат тясно в рамките на съответната си компетентност и си предоставят взаимно информацията, която има значение за изпълнението на съответните им задачи. Такова сътрудничество и обмен на информация не засягат текущите проучвания, анализи на ЗФР, разследвания или производства, провеждани в съответствие с наказателното или административното право на държавата членка, в която се намира финансовият надзорник или органът, на който са поверени правомощия за надзор върху кредитните институции или финансовите институции съгласно други правни актове, и не засяга изискванията за опазване на професионална тайна, предвидени в член 67, параграф 1.

2.Държавите членки гарантират, че когато финансовите надзорници установят слабости в системата за вътрешен контрол за БИП/БФТ и в прилагането на изискванията на Регламент (EU) 2024/1624 на кредитна институция, които съществено увеличават рисковете, на които е изложена или може да бъде изложена институцията, финансовият надзорник незабавно уведомява Европейския банков орган (ЕБО) и органа, който упражнява надзор върху кредитната институция в съответствие с Директива 2013/36/ЕС, включително ЕЦБ, когато тя извършва действия в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013.

В случай на потенциален повишен риск финансовите надзорници са в състояние да си сътрудничат и да споделят информация с органите, упражняващи надзор върху институцията в съответствие с Директива 2013/36/ЕС, и да изготвят обща оценка, за която ЕБО трябва да бъде уведомен от надзорника, който първи е изпратил уведомлението. ОБИП се информира за такива уведомления.

3.Държавите членки гарантират, че когато финансовите надзорници установят, че кредитна институция е отказала да встъпи в делови взаимоотношения или е решила да прекрати делови взаимоотношения, но документираната комплексна проверка на клиента съгласно член 21, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1624 не оправдава този отказ, те информират органа, който отговаря за гарантиране на спазването от тази кредитна институция на директиви 2014/92/ЕС или (ЕС) 2015/2366.

4.Държавите членки гарантират, че финансовите надзорници си сътрудничат с органите за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/59/ЕС или с определените органи съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/49/ЕС.

Финансовите надзорници информират органите, посочени в първа алинея, когато при упражняването на своите надзорни дейности те установят на основания, свързани с БИП/БФТ, някое от следните положения:

a) повишена вероятност депозитите да станат неналични;

б) риск кредитна институция или финансова институция да бъде счетена за проблемна или с вероятност да стане проблемна в съответствие с член 32, параграф 4 от Директива 2014/59/ЕС.

При поискване от органите, посочени в първата алинея от настоящия параграф, когато има повишена вероятност депозитите да станат неналични или риск кредитна институция или финансова институция да бъде счетена за проблемна или с вероятност да стане проблемна в съответствие с член 32, параграф 4 от Директива 2014/59/ЕС, финансовите надзорници информират тези органи за всяка трансакция, сметка или делови взаимоотношения под управлението на тази кредитна институция или финансова институция, които са били спрени от ЗФР съгласно член 24.

5.Финансовите надзорници докладват ежегодно на ОБИП относно сътрудничеството си с други органи съгласно настоящия член, включително относно участието на ЗФР в това сътрудничество.

6.В срок до 10 юли 2029 г. ОБИП, след консултация с ЕБО, издава насоки относно сътрудничеството между финансовите надзорници и органите, посочени в параграфи 2, 3 и 4, включително относно степента на участие на ЗФР в това сътрудничество.

Член 65

Сътрудничество по отношение на одиторите

1.Държавите членки гарантират, че надзорниците, които отговарят за одиторите, и когато е приложимо, публичните органи, които упражняват общ надзор върху органите за саморегулиране съгласно глава IV от настоящата директива, техните ЗФР и публичните органи, компетентни за общия надзор върху регистрираните одитори и одиторски дружества съгласно член 32 от Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (45) и член 20 от Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета (46), си сътрудничат тясно в рамките на съответната си компетентност и си предоставят взаимно информацията от значение за изпълнението на съответните си задачи.

Поверителната информация, обменяна съгласно настоящия член, се използва от органите, посочени в първата алинея, единствено за упражняването на техните функции в приложното поле на настоящата директива или на другите правни актове на Съюза, посочени в първата алинея, и в контекста на административни или съдебни производства, конкретно свързани с упражняването на тези функции.

2.Държавите членки могат да забранят на посочените в параграф 1 органи да си сътрудничат, когато това сътрудничество, включително обменът на информация, би засегнало текущо проучване, анализ на ЗФР, разследване или производство в съответствие с наказателното или административното право на държавата членка, в която се намират органите.

Член 66

Сътрудничество с органите, които отговарят за прилагането на целеви финансови санкции

1.Държавите членки гарантират, че надзорниците, техните ЗФР и органите, които отговарят за прилагането на целеви финансови санкции, си сътрудничат тясно в рамките на съответната си компетентност и си предоставят взаимно информация, която има отношение към изпълнението на съответните им задачи.

Поверителната информация, обменяна съгласно настоящия член, се използва от органите, посочени в първата алинея, единствено за упражняването на техните функции в приложното поле на настоящата директива или на други правни актове на Съюза и в контекста на административни или съдебни производства, конкретно свързани с упражняването на тези функции.

2.Държавите членки могат да забранят на органите, посочени в параграф 1, да си сътрудничат, когато това сътрудничество, включително обменът на информация, би засегнало текущо проучване, разследване или производство в съответствие с наказателното или административното право на държавата членка, в която се намират органите.

Член 67

Изисквания за професионална тайна

1.Държавите членки изискват всички лица, които работят или са работили за надзорниците и публичните органи, посочени в член 52, както и одиторите или експертите, действащи от името на тези надзорници или публични органи, да са обвързани със задължение за опазване на професионалната тайна.

Без да се засягат случаите, попадащи в приложното поле на наказателни разследвания и наказателно преследване съгласно правото на Съюза и националното право, и информацията, предоставена на ЗФР съгласно членове 42 и 43, поверителната информация, която посочените в първата алинея лица получават при изпълнение на служебните си задължения съгласно настоящата директива, може да се разкрива единствено в съкратена или обобщена форма, по такъв начин, че да не могат да бъдат идентифицирани отделните задължени субекти.

2.Параграф 1 от настоящия член не възпрепятства обмена на информация между:

a) надзорниците, независимо дали в рамките на една държава членка или на различни държави членки, включително ОБИП, когато действа в ролята на надзорен орган, или публичните органи, посочени в член 52 от настоящата директива;

б) надзорниците, както и публичните органи, посочени в член 52 от настоящата директива, и ЗФР;

в) надзорниците, както и публичните органи, посочени в член 52 от настоящата директива, и компетентните органи, посочени в член 2, параграф 1, точка 44, букви в) и г) от Регламент (ЕС) 2024/1624;

г) финансовите надзорници и органите, които отговарят за надзора над кредитните институции и финансовите институции в съответствие с други правни актове на Съюза, свързани с надзора върху кредитните институции и финансовите институции, включително ЕЦБ, когато действа в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013, независимо дали в рамките на една държава членка, или в различни държави членки.

За целите на буква г) от първа алинея от настоящия параграф за обмена на информация се прилагат изискванията за опазване на професионалната тайна, предвидени в параграф 1.

3.Всеки орган или орган за саморегулиране, който получава поверителна информация съгласно параграф 2, използва тази информация само:

a) при изпълнение на задълженията си съгласно настоящата директива или съгласно други правни актове на Съюза в областта на БИП/БФТ, на пруденциалното регулиране и надзор върху кредитните институции и финансовите институции, включително налагането на наказания;

б) при обжалване на решение на органа или на органа за саморегулиране, включително по съдебен ред;

в) при съдебно производство, образувано съгласно особени разпоредби, предвидени в правото на Съюза, прието в областта на настоящата директива или в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху кредитните институции и финансовите институции.

Член 68

Обмен на информация между надзорниците и с други органи

1.С изключение на случаите, включени в член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1624, държавите членки разрешават обмена на информация между:

a) надзорниците и публичните органи, упражняващи общ надзор върху органите за саморегулиране съгласно глава IV от настоящата директива, независимо дали в една и съща държава членка, или в различни държави членки;

б) надзорниците и органите, отговарящи по закон за надзора върху финансовите пазари, при изпълнението на съответните им надзорни функции;

в) надзорниците, които отговарят за одиторите и в съответните случаи за публичните органи, упражняващи общ надзор върху органите за саморегулиране съгласно глава IV от настоящата директива, и публичните органи, компетентни за общия надзор върху регистрираните одитори и одиторски дружества съгласно член 32 от Директива 2006/43/ЕО и член 20 от Регламент (ЕС) № 537/2014, включително органите в различни държави членки.

Изискванията за опазване на професионалната тайна, предвидени в член 67, параграфи 1 и 3, не възпрепятстват обмена на информация, посочен в първа алинея от настоящия параграф.

Поверителната информация, обменяна съгласно настоящия параграф, се използва само при изпълнение на задълженията на съответните органи и в контекста на административни или съдебни производства, конкретно свързани с упражняването на тези функции. Във всички случаи по отношение на получената информация се прилагат изисквания за опазване на професионалната тайна, които са най-малко равностойни на посочените в член 67, параграф 1.

2.Държавите членки могат да разрешат разкриването на определена информация пред други национални органи, отговорни по закон за надзора върху финансовите пазари, или със специални отговорности в областта на борбата или разследването на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма. Изискванията за опазване на професионалната тайна, установени в член 67, параграфи 1 и 3, не възпрепятстват такова разкриване.

Поверителната информация, която се обменя съгласно настоящия параграф, обаче се използва единствено за целите на изпълнението на законовите задачи на съответните органи. По отношение на лицата, които имат достъп до такава информация, се прилагат изискванията за опазване на професионалната тайна, които са най-малкото равностойни на посочените в член 67, параграф 1.

3.Държавите членки могат да разрешат разкриването на определена информация, свързана с надзора върху задължените субекти с цел спазване на Регламент (ЕС) 2024/1624, пред парламентарните анкетни комисии, пред сметните палати и пред други субекти, натоварени с извършването на проверки в тяхната държава членка, при следните условия:

a) субектите имат точно определен от националното право мандат за разследване или контрол върху действията на надзорниците, или органите, отговарящи за правната уредба в областта на този надзор;

б) информацията е строго необходима за изпълнението на мандата, посочен в буква а);

в) за лицата, които имат достъп до информацията, се прилагат изисквания за опазване на професионалната тайна съгласно националното право най-малкото равностойни на посочените в параграф 1;

г) когато информацията произхожда от друга държава членка, тя не се разкрива без изричното съгласие на надзорника, който я е разкрил, и се разкрива единствено за целите, за които този надзорник е дал съгласието си.

Държавите членки могат също така да разрешат разкриването на информация съгласно първата алинея от настоящия параграф на временните анкетни комисии, създадени от Европейския парламент в съответствие с член 226 от ДФЕС и член 2 от Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията (47), когато това разкриване е необходимо за изпълнението на дейностите на тези комисии.

Член 69

Насоки относно сътрудничеството в областта на БИП/БФТ

В срок до 10 юли 2029 г. ОБИП, в сътрудничество с ЕЦБ, европейските надзорни органи, Европол, Евроюст и Европейската прокуратура, издава насоки относно:

a) сътрудничеството между компетентните органи съгласно раздел 1 от настоящата глава, както и с органите, посочени в раздел 2 от настоящата глава, и органите, отговарящи за централните регистри, с цел предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

б) процедурите, които трябва да се използват от органите, компетентни за надзора или общия надзор върху задължените субекти съгласно други правни актове на Съюза, с цел отчитане на опасенията, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, при изпълнението на техните задължения съгласно тези правни актове на Съюза.