Член 8

Национална оценка на риска

1.Всяка държава членка извършва национална оценка на риска, за да установи, оцени, разбере и ограничи засягащите я рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и рисковете от неприлагане и избягване на целеви финансови санкции. Тя поддържа тази оценка на риска в актуален вид и я преразглежда най-малко на всеки ч4 години.

Когато държавите членки считат, че рисковата ситуация го налага, те могат да преразглеждат по-често националната оценка на риска или да провеждат ad hoc секторни оценки на риска.

2.Всяка държава членка определя орган или създава механизъм за координиране на националните мерки в отговор на рисковете, посочени в параграф 1. Идентификационните данни за този орган или описанието на механизма се съобщават в уведомление до Комисията. Комисията публикува списъка с определените органи или създадените механизми в Официален вестник на Европейския съюз.

3.При изготвяне на националните оценки на риска, посочени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки вземат предвид констатациите от доклада, посочен в член 7, параграф 2, включително обхванатите от него сектори и продукти, и констатациите от този доклад.

4.Държавите членки използват националната оценка на риска, за да:

a) подобрят своите режими за БИП/БФТ, по-специално чрез определяне на всички области, в които задължените субекти трябва да прилагат по-строги мерки, в съответствие с основан на риска подход, и по целесъобразност чрез определяне на мерките, които да бъдат предприети;

б) установяват, когато е целесъобразно, секторите или областите с по-нисък или по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

в) оценяват рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с всеки вид юридическо лице, установено на тяхна територия, и с всеки вид правна форма, уредена от националното право или управлявана на тяхна територия, или чиито доверителни собственици или лица, заемащи равностойни позиции в сходни правни форми, пребивават на тяхна територия; и разбират рисковата експозиция, произтичаща от чуждестранни юридически лица и чуждестранни правни форми;

г) вземат решения относно разпределянето и определянето на реда на значимост на ресурсите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и с неприлагането и заобикалянето на целеви финансови санкции;

д) гарантират изготвянето на целесъобразни правила за всеки сектор или област в съответствие с риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

е) представят своевременно на компетентните органи и на задължените субекти подходяща информация, за да се улесни извършването на техните собствени оценки на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и оценката на рисковете от неприлагането и заобикалянето на целеви финансови санкции, посочена в член 10 от Регламент (ЕС) 2024/1624.

В националната оценка на риска държавите членки описват институционалната структура и основните процедури на режима си за БИП/БФТ, включително ЗФР, данъчните органи и прокуратурата, механизмите за сътрудничество с насрещни органи в рамките на Съюза или от трети държави, както и заделените човешки и финансови ресурси, доколкото тази информация е налична.

5.При извършването на своята национална оценка на риска държавите членки гарантират подходящо участие на компетентните органи и заинтересованите страни.

6.Държавите членки предоставят на Комисията, на ОБИП и на другите държави членки резултатите от своите национални оценки на риска, включително актуализации и прегледи. Всяка държава членка може да предоставя относима допълнителна информация, когато това е целесъобразно, на държавата членка, извършваща националната оценка на риска. Резюме на констатациите от оценката се оповестява публично. То не съдържа класифицирана информация. Документите, разпространени или оповестени публично съгласно настоящия параграф не съдържат каквато и да било информация, която да позволява идентифицирането на физическо лице и в нея не се назовава никое юридическо лице.