(63) Недвижимите имоти са привлекателна за престъпниците стока, чрез която да изпират облагите от своите незаконни дейности, тъй като позволяват да се прикрият истинският източник на средствата и самоличността на действителния собственик. Правилното и навременно идентифициране на недвижимото имущество, както и на физическите лица, правните образувания и правните форми, които притежават недвижимо имущество, от ЗФР и други компетентни органи, е важно както за откриването на схемите за изпиране на пари, така и за запорирането и конфискацията на активи, а също и за административните мерки за запориране за прилагане на целеви финансови санкции. Поради това е важно държавите членки да предоставят на ЗФР и на други компетентни органи незабавен и пряк достъп до информация, която позволява правилно провеждане на анализи и разследвания на потенциални престъпни случаи, свързани с недвижими имоти. За да се улесни ефективният достъп, тази информация следва да се предоставя безплатно чрез единна точка за достъп, чрез цифрови средства и, когато е възможно, в машинночетим формат. Информацията следва да включва историческа информация, включително историята на собствеността върху недвижими имоти, цените, на които недвижимите имоти са били придобити в миналото, и свързаните с тях тежести за определен период в миналото, за да се даде възможност на ЗФР и други компетентни органи в тази държава членка да анализират и идентифицират всички подозрителни дейности, свързани със недвижимите имоти, включително със земя, които биха могли да бъдат показателни за изпиране на пари или други видове престъпления. Такава информация за минали периоди се отнася до видовете информация, която вече е събрана при извършването на сделките с недвижими имоти. Следователно няма нови задължения, наложени на засегнатите лица, които да гарантират надлежното зачитане на оправданите правни очаквания на засегнатите лица. Като се има предвид, че престъпните схеми, включващи недвижими имоти, често имат презграничен характер, е целесъобразно да се определи минимален набор от информация, до която компетентните органи следва да имат достъп и да споделят с насрещните органи в други държави членки.