(102) Понастоящем държавите членки използват разнообразен набор от имуществени санкции и административни мерки при нарушения на въведените основни предпазни разпоредби и следват несъгласуван подход за разследване и наказване на нарушенията на изискванията за борба с изпирането на пари. Освен това, не съществува и общо разбиране сред надзорниците относно това какво следва да съставлява „тежко“ нарушение и съответно те не могат веднага да преценят кога следва да се налага имуществена санкция. Това многообразие пречи на усилията, полагани в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, а реакцията на Съюза е разпокъсана. Поради това следва да се установят общи критерии за определянето на най-целесъобразния надзорен отговор на нарушенията и да се предвиди набор от административни мерки, които надзорниците да могат да прилагат за отстраняване на нарушенията, било в комбинация с имуществени санкции, било самостоятелно — когато нарушенията не са достатъчно тежки, за да бъдат наказани с имуществена санкция. За да се стимулират задължените субекти да спазват разпоредбите на Регламент (ЕС) 2024/1624, е необходимо да се засили възпиращият характер на имуществените санкции. Съответно минималният размер на максималното наказание, което може да бъде наложено в случай на тежки нарушения на Регламент (ЕС) 2024/1624, следва да бъде увеличен. При транспонирането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират, че при налагането на имуществени санкции и прилагането на административни мерки, както и при налагането на наказания за извършено престъпление в съответствие с националното право, не се нарушава принципът ne bis in idem.