Член 56
Административни мерки
1.Държавите членки гарантират, че надзорниците могат да налагат административни мерки на задължените субекти, когато установят:
a) нарушения на Регламент (ЕС) 2024/1624 или на Регламент (ЕС) 2023/1113, било в комбинация с имуществени санкции за тежки, повтарящи се или системни нарушения, било самостоятелно;
б) слабости във вътрешните политики, процедури и механизми за контрол на задължения субект, които има вероятност да доведат до нарушения на изискванията, посочени в буква а), и административните мерки могат да предотвратят извършването на тези нарушения или да намалят риска от тях;
в) че задълженият субект има вътрешни политики, процедури и механизми за контрол, които не са съизмерими с рисковете от изпиране на пари, свързани с изпирането на пари предикатни престъпления или финансиране на тероризма, на които е изложен субектът.
2.Държавите членки гарантират, че надзорниците могат най-малко:
a) да издават препоръки;
б) да разпореждат на задължените субекти да спазват изискванията, включително да прилагат конкретни коригиращи мерки;
в) да издават публично изявление, в което се посочва физическото или юридическото лице и естеството на нарушението;
г) да издават разпореждане, с което се изисква физическото или юридическото лице да прекрати въпросното деяние и да не допуска повторно това деяние;
д) да стесняват или ограничават стопанската дейност, операциите или мрежата от институции, включваща задължения субект, или да изискват изтеглянето от дейности;
е) когато задълженият субект е под разрешителен/лицензионен режим, да отнемат или спират действието на разрешението/лиценза;
ж) да изискват промени в управленската структура.
3.Държавите членки гарантират, че чрез административните мерки, посочени в параграф 2, надзорниците могат по-специално:
a) да изискват предоставянето на всякакви данни или информация, необходими за изпълнението на техните задачи съгласно настоящата глава, без ненужно забавяне, да изискват представянето на всякакви документи или да налагат допълнителни изисквания относно докладването или по-често докладване;
б) да изискват засилването на вътрешните политики, процедури и механизми за контрол;
в) да изискат от задължения субект да прилага конкретна политика или изисквания по отношение на категории клиенти или отделни клиенти, трансакции, дейности или механизми за доставка, които представляват висок риск;
г) да изискват прилагането на мерки за намаляване на рисковете от изпиране на пари или финансиране на тероризма, присъщи на дейностите и продуктите на задължения субект;
д) да налагат временна забрана за изпълнение на ръководни функции в задължени субекти на всяко лице, натоварено с ръководни отговорности в задължен субект, или на всяко друго физическо лице, което е носело отговорност за нарушението.
4.Административните мерки, посочени в параграф 2, са придружени, когато е уместно, от задължителни крайни срокове за тяхното изпълнение. Държавите членки гарантират, че надзорниците проследяват и оценяват изпълнението от страна на задължения субект на поисканите действия.
5.Държавите членки могат да предоставят на надзорниците правомощия да прилагат допълнителни видове административни мерки освен посочените в параграф 2.