76. Държавният служител осигурява необходимата подкрепа, помощ и информация на пострадалите, като предприема следните действия:
а) намесва се в тяхна защита, ако присъства на мястото на инцидента или произшествието;
б) приема ги и ги изслушва във възможно най-кратък срок;
в) при необходимост им съдейства за получаване на медицинска помощ;
г) показва, че е на тяхно разположение и им отделя необходимото време;
д) успокоява ги и ако е необходимо, оказва съдействие за решаване на най-належащите им проблеми, възникнали във връзка с извършеното правонарушение или произшествие;
е) работи съвестно по конкретния случай и информира пострадалите за неговото развитие;
ж) при необходимост осигурява защита на личността и собствеността на пострадалите;
з) насочва ги към съответните социални служби, които биха могли да им помогнат, а при явна необходимост - лично се свързва с тях.
77. В отношенията си с пострадалите от престъпления или произшествия държавният служител:
а) поставя на първо място опазването и защитата на човешкия живот;
б) не допуска дискриминация или привилегировано отношение;
в) не показва лично отношение и взема под внимание желанието им да уведомят своите близки за случилия се с тях инцидент или произшествие;
г) проявява добронамереност към пострадалите, като не засяга лични въпроси, които нямат пряко отношение към случая.
78. Държавният служител проявява тактичност и деликатност, когато се налага да информира за инцидента близките на пострадал.
79. При вземане на показания от пострадалите държавният служител спазва принципа на конфиденциалност.