76. Държавният служител осигурява необходимата подкрепа, помощ и информация на пострадалите, като предприема следните действия:

а) намесва се в тяхна защита, ако присъства на мястото на инцидента или произшествието;

б) приема ги и ги изслушва във възможно най-кратък срок;

в) при необходимост им съдейства за получаване на медицинска помощ;

г) показва, че е на тяхно разположение и им отделя необходимото време;

д) успокоява ги и ако е необходимо, оказва съдействие за решаване на най-належащите им проблеми, възникнали във връзка с извършеното правонарушение или произшествие;

е) работи съвестно по конкретния случай и информира пострадалите за неговото развитие;

ж) при необходимост осигурява защита на личността и собствеността на пострадалите;

з) насочва ги към съответните социални служби, които биха могли да им помогнат, а при явна необходимост - лично се свързва с тях.

77. В отношенията си с пострадалите от престъпления или произшествия държавният служител:

а) поставя на първо място опазването и защитата на човешкия живот;

б) не допуска дискриминация или привилегировано отношение;

в) не показва лично отношение и взема под внимание желанието им да уведомят своите близки за случилия се с тях инцидент или произшествие;

г) проявява добронамереност към пострадалите, като не засяга лични въпроси, които нямат пряко отношение към случая.

78. Държавният служител проявява тактичност и деликатност, когато се налага да информира за инцидента близките на пострадал.

79. При вземане на показания от пострадалите държавният служител спазва принципа на конфиденциалност.