Чл. 4. (1) Съдебният език е българският.

(2) Когато в делото участват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Когато в делото участва глухо или нямо лице, назначава му се преводач на български жестов език.

(4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Устният превод и тълкуването може да се извършат и чрез видеоконференция, като преводачът или тълковникът присъстват в съдебната зала на съда, в който се провежда съдебното заседание, освен ако конкретните обстоятелства не налагат тяхното присъствие при изслушваното лице.