Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:

1. датата и мястото на постановяването му;

2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;

3. номера на делото, по което се постановява решението;

4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;

5. какво постановява съдът по съществото на спора;

6. в тежест на кого се възлагат разноските;

7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.

(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.